Глава 16
Той се усмихна приятно.
– Чудех се дали ще те намеря тук, Робин.
Първо Езра, а сега този човек.
– Защо мислиш така? – Поисках, горда, че гласът ми е стабилен.
– Просто предчувствие… – Усмивката му се разшири, дърпайки полузаздравелите драскотини, които бях оставила по лицето му преди седмица. – Радвам се, че съветът ми към полицията се отплати.
Очите ми се разшириха.
Той разкопча ципа на якето си и го свали, разкривайки металните ленти, които обграждаха ръцете му от китките до раменете.
– Подаването на фалшив адрес в полицията за профила ти е незаконно, знаеш. И наистина трябва да прекарваш повече време в гилдията си. Така щеше да е много по-лесно да те намерим.
По кожата ми пробягаха бодли.
Магьосникът пусна сакото си, докато бледосините му очи ме пронизваха.
– Мечтаех за теб, Паяше.
Зилас изсъска, а от другата му страна Езра сви рамене. Движението привлече вниманието на магьосника.
– А ти си? – Попита той учтиво.
– Ще ти кажа името си, ако ти ми кажеш твоето.
Магьосникът се усмихна.
– Защо да го правя? „Ori quinque“.
От него се разнесе сребриста пулсация. Тя ни удари толкова бързо, че дори Зилас не можа да я избегне. Трептящата магия отхвърли него и Езра назад. Те се сгромолясаха на земята с болезнени хрущенета.
Аз не помръднах, а магията беше хладен гъдел по тялото ми. Почти не я усетих.
Зилас се плъзна по гръб, завъртя се и се изправи на крака, а опашката му се размаха, за да запази равновесие. Магията се стрелна по ръцете му, докато се въртеше върху магьосника, а Езра беше почти толкова бърз, макар че все още не беше призовал демоничната си магия. В лявото му око слабо блестеше пурпур.
Магьосникът се усмихна, а в гънките около устата му се появи смях.
– „Ori septem.“
Бледосинята светлина проблесна – но не от магьосника.
Заклинанието изплува от мрака зад Зилас. Светещ син пръстен се закрепи около лявата му китка, а пурпурната сила, която се разстилаше по кожата му и се излъчваше през бронята му, притъмня, после изчезна.
От дърветата, които граничеха с естакадата, заклинателят се показа. Метални ленти обгръщаха ръцете му от китката до раменете, а бледата му коса се развяваше от вятъра.
Вратът ми се изкриви, докато гледах между двамата мъже. Идентични. Те бяха идентични.
С шокиран поглед към новодошлия, Зилас сграбчи пръстена около китката си, за да го откъсне. Пръстите му се свиха около него – и силата, покриваща кожата му, избледня. Той издърпа ръката си и магията му отново се възпламени над тази ръка.
– „Ори септем“ – изръмжа първият магьосник. Синият диск се стрелна към нас като куршум – и Езра се отклони настрани със светкавични рефлекси, а заклинанието за малко не улучи ръката му.
– „Ori quattuor!“
От втория магьосник към нас се изстреля бараж от индигови шипове. Зилас ме сграбчи за ръката, изтръгвайки ме от краката ми, а Езра скочи в другата посока, но никой от двамата не беше достатъчно бърз. Осколки от магия ме бомбардираха и се забиха в торса ми.
– „Ori septem!“
Синият пръстен удари от противоположната страна, като се завъртя около десния лакът на Езра. Той се изправи, а от рамото, страната и бедрото му изскочиха шипове.
– Ваянин! – Зилас изсъска в ухото ми.
Задъхана, погледнах надолу към себе си. От тялото ми не стърчеше нито един шип. Бяха минали през торса ми, сякаш бях фантом.
Вторият магьосник се приближи и спря точно под надлеза.
– Кой е другият?
– Очевидно демоничен маг – отговори първият.
– Енрайт?
– Не знам. – Магьосникът отправи въпросителен поглед към Езра. – Кажи ни кой си и може би ще те пощадим.
Езра оголи зъби. В лявото му око пламна пурпур, а по лявата му ръка се разля сила. Дясната му ръка, със синия пръстен, заключен около нея, не се възпламени със сила. Зилас също не можеше да извика никаква магия от заключената си ръка – но това не му пречеше да хвърля с другата си ръка.
Кръгове от заклинания проблясваха по китката му. Езра се изправи пред другия магьосник, разперил пръсти, докато призоваваше собственото си заклинание. Температурата се понижи, лед се образуваше по всяка повърхност. Топлината се изтръгна от тялото ми, привлечена от магията на демоните.
Магьосниците вдигнаха ръце.
Заклинанията избухнаха от демона и магьосника, спираловидният взрив на Етеран и атаката с копие на Зилас.
– „Ори трес!“ – Изкрещяха в един глас магьосниците.
Пред магьосниците се разшири блестяща зелена светлина. Демоничната магия се удари в бариерите и се разтвори в нищото.
Зилас и Етеран се погледнаха един друг – след това се хвърлиха в противоположни посоки, атакувайки едновременно двамата магьосници.
– „Ori quattuor!“
Друг залп от индигови шипове се изстреля към Зилас. Той се откъсна встрани, избягвайки всички, с изключение на един, който прониза глезена му. Докато се препъваше, първоначалният магьосник замахна с ръка към своя близнак.
– „Ori unum!“ – изпъшка близнакът.
Малиновоосветеният юмрук на Езра се удари в синята бариера, а от удара изригна струя вятър. Вторият магьосник се спъна с една крачка назад, но първият изкрещя заклинанието си.
– „Ori septem!“
Синият пръстен профуча през разстоянието и улови лявата китка на Езра. Демоничната магия, която покриваше ръката му, угасна.
– „Ori duo!“
Зилас отлетя назад, отхвърлен, преди ноктите му да докоснат магьосника.
– „Ori unum! Ori duo! Ori tres!“
Дишайки тежко, демонът и магьосникът се отдръпнаха от противниците си, без да успеят да пробият непристъпната защита на магьосника. Застанала в пролуката между тях, аз стиснах ръце, крайниците ми трепереха от студ, а умът ми се въртеше.
Унум. Означаваше „един“, а заклинанието беше щит, който юмруците на Зилас не можеха да пробият.
Дуо. „Две.“ Пулсиращо отражение, което отхвърли Зилас назад със същата сила, с която той атакуваше. Заклинание за отразяване.
Трес. „Три.“ Зелена магия, която обезсили силата на Зилас. Заклинание за отрицание.
Рядко срещано вълшебство. Мощна. Трудна. И най-накрая разбрах какъв вид магия е: абджюрация.
Щитове и защити. Отменяща магия. Изтриване на магията. Но абджюрацията не беше толкова проста, колкото да направиш щит, който да блокира всичко. Четох, че е сложно. Най-сложният клон на Арканата, по-сложен дори от лечението.
„Зилас!“ – Извиках мислено. – „Пусни ме в главата си! Можем да ги победим заедно!“
Погледът му се дръпна към мен, очите му бяха широко отворени, но тъмното, свирепо докосване на ума му не ме достигна. Той не можеше да го направи. Недоверието му беше по-силно от стремежа му да победи.
Дръпнах инфернуса от врата си.
„Тогава отвлечи вниманието!“
Докато се впусках в спринт, Зилас се вряза в коленете на магьосника.
– „Ori unum!“ – излая мъжът.
Когато ударът на Зилас отскочи от щита, аз се хвърлих право към магьосника. Той се завъртя към мен, изричайки заклинание.
– „Ori duo!“
– „Ori eruptum impello!“
Сребърен купол избухна от артефакта ми, докато заклинанието за отразяване се образуваше пред магьосника. Моето заклинание срещна неговото – и продължи да се движи право през пулсиращата бариера. То го удари с пълна сила. Той отхвърча назад, сякаш бе изстрелян от оръдие и се удари в купчина гуми. Купчината се преобърна и магьосникът се свлече на земята.
Зилас скочи след него. Той се приземи върху гърдите на мъжа, като притисна устата му с ръка, за да предотврати по-нататъшни заклинания. Завъртях се, търсейки Езра и втория магьосник.
От тъмнината излетя мъж.
Магьосникът-близнак се строполи на земята със задъхано хъркане. Езра се измъкна от сенките след него. Лявото му око светеше в пурпурно, но никакъв друг признак на демонична магия не го докосваше, тези сини пръстени светеха по ръцете му. Вятърът се извиваше около краката му, носейки прах и отломки.
Той протегна ръка и пръстите му образуваха юмрук. Магьосникът се свлече в мръсотията, стиснал гърлото си, а очите му бяха изпъкнали. Устата ми увисна в объркване, когато лицето на мъжа стана лилаво.
Езра ме погледна с една изкривена вежда.
– Заклинанията му не действат на аеромагията.
Студ премина през червата ми.
– Ти можеш да… изтръгнеш въздуха… от дробовете на човек?
Езра разтвори юмрук и магьосникът се задъха диво, а гърдите му се разлюляха. Аеромагът го остави да диша за няколко секунди, после отново сви пръсти. Магьосникът замълча, като се вкопчи безпомощно във врата си.
– Няколко минути от това – каза Езра тихо – и той ще ни каже всичко.
Кимнах изтръпнала.
– Трябва ли да…
Ревът на движението по моста. Студеният вятър подръпна косата ми. Предупредителна тръпка по гръбнака ми.
– „Ori novem.“
Лилавата светлина пламна. Зимният вятър проблясваше с гореща магия, поривът хвърляше песъчинки в очите ми. Със светлината се появиха и тъпи удари. Отвратително скърцане. Звукът на тела, които се удрят в земята.
Сърцето ми се беше настанило в черепа ми и биеше толкова силно, че не можех да чуя нищо друго. Тръгнах си.
Изхвърлена на десет метра от полузадушения магьосник, Езра се беше проснал по гръб, а крайниците му се гърчеха. От долната част на гърдите му стърчеше, светещ с виолетова светлина, харпун. Дебелият му ствол притискаше аеромагьосника към земята.
От другата ми страна Зилас вече не беше приклекнал над магьосника близнак. Той също беше на десет стъпки от него, обърнат с лице към земята, докато ноктите му разрязваха бразди в нея. От долната част на гърба му стърчеше идентичен харпун. Той се размърда срещу него, размаха опашка и вкопчи лакти в земята, докато се опитваше да се изправи.
– Зилас!
Името му се изтръгна от мен с вик. Спринтирах към него и паднах на колене. Треперещите ми ръце преминаха точно през светещата шахта. Не можех да го докосна.
Отклонение. Заклинание, създадено, за да вреди на демоните. За мен то не беше нищо повече от светлина.
Зилас извърна глава, бузата му се заби в пръстта, докато широките му очи търсеха моите.
– Ваянин!
Повече усетих, отколкото чух – някой се приближаваше отзад. Започнах да се обръщам.
Ударът се стовари отстрани на главата ми. Болката разцепи черепа ми, а в зрението ми избухнаха звезди. Сгромолясах се до Зилас, докато светът се разпадаше.
– Просто изчакай. Мисля, че тя идва на себе си.
Гласът на познато момче се промъкна в ушите ми, подтиквайки ме към съзнание. Мускулите на лицето ми потрепнаха, докато се опитвах да си спомня как да отворя очи.
– Робин.
Това хрипливо ръмжене ми беше много по-познато от първия глас, но не бях свикнала да чувам името си в неговите тонове.
Отворих очи. Зилас се наведе над мен, червените му очи светеха. Главата и раменете ми бяха в скута му, а ръцете му стискаха горната част на ръцете ми. Ревът на движението не се беше променил – все още се намирахме под надлеза, но въздухът леко се беше затоплил.
До него Езра седеше на петите си и ме гледаше със загриженост. Само най-слабият червен блясък докосваше бледото му ляво око.
Поех си треперещ дъх.
– Какво се случи?
– Трети магьосник, мисля – каза Езра, потривайки рошавата си челюст. – Той удари мен и Зилас със същото заклинание, а после теб те нокаутира. Той измъкна другите двама магьосници. Чух как една кола се отдалечава.
– Той си тръгна? – Погледнах между него и Зилас. – Но те ни бяха победили. Защо… не ни направиха нищо?
– Бях почти свободен – изръмжа Зилас. – Измъкнах виша, но той си беше тръгнал.
Езра кимна.
– Не можах да измъкна онзи харпун от мен, но той изчезна няколко минути по-късно. – Той вдигна ръце. – Тези сини пръстени също се изпариха. Мисля, че е знаел, че е на път да изгуби предимството си.
Внимателно седнах и докоснах страничната част на главата си.
– Излекувах те – каза Зилас. – Не си ранена.
– А ти? Този харпун…
– Той не направи рана.
Примижах към средата на тялото му, без да видя следи от кървава дупка.
– По-малките шипове също не разкъсаха кожата – разкри Езра. – Не това беше целта им.
– Тогава какво са направили?
Зилас сви горната си устна.
– Беше като отрова. Направи тялото ми студено, изтръпнало и слабо.
Изтръпнах.
– Още абджъринг.
– Отклонение? – Челото на Езра се набръчка. – Разбирам.
Зилас се намръщи.
– Не знам тази дума, абджюрация.
– Това е вид магия – обясних аз. – Не я разпознах, докато не осъзнах, че магията им няма ефект върху мен. Абджюрацията се използва за блокиране, отразяване или заличаване на други магии. Не знам много за него, но съм чела как всички заклинания за абджюрация са много специфични – блокират или отричат само едно нещо.
– Тогава затова не можаха да спрат аеромагията ми – предположи Езра. – Те са разработили заклинанията си за демоничната магия.
– Изглежда така. – Облегнах се уморено на рамото на Зилас. – Те са създали най-добрия инструментариум за борба с демони. Техните заклинания са числа, а този харпун беше номер девет. Предполагам, че по-голям номер означава по-мощно заклинание.
– Как се бият толкова бързо? – Попита Зилас. – Каза, че заклинанията се нуждаят от време, за да станат отново силни, след като заклинанието е използвано.
– И аз се чудех за това. – Езра изправи дългата си ръкавица, като пренареди стоманените шипове с кокалчетата на пръстите си. – Никое заклинание не може да се презареди за няколко секунди.
Прегърнах коленете си.
– Не мисля, че заклинанията се презареждат. Мисля, че носят десетки от всяко едно от тях.
– Тези ленти на ръцете? – Разбра Езра.
– Ръкавиците – промълви Зилас. Той се извърна, като погледна зад себе си, после посегна назад. Чу се стържене, после се изправи и вдигна ръка. – Това?
Примигнах към счупената стоманена лента, която държеше.
– Откъде го взе?
– Откъснах я от хх’айнуна, когато го свалих.
Взех го и обърнах лентата в ръцете си. В метала бяха гравирани заклинания, миниатюрни и главозамайващи. Устните ми се раздвижиха, докато броях.
– Пет. Ако всяка лента съдържа по пет заклинания, а те носят около петнадесет ленти на всяка ръка…
– Сто и петдесет – матира Езра. – Ето че се провали планът, който бях замислил, да изхарча всичките им заклинания, преди да атакувам сериозно.
– Преди да разберем как да ги победим, трябва да разберем как да ги намерим. – Раменете ми се отпуснаха. – Сега не сме по-близо до това, отколкото бяхме вчера.
– Напротив. – Ъгълчето на устата на Езра се повдигна в усмивка. – Вече имаме следа.
Зилас се намръщи.
– Не мога да проследявам миризми от превозни средства.
– Ти няма да проследяваш. – Магът демон се изправи на крака. – Ще се срещнем тук утре вечер. В осем часа трябва да е достатъчно късно, за да избегнем трафика и свидетелите.
Устните ми се присвиха.
– Но…
Той докосна артефакта, който държах.
– Вземи го със себе си. Ще ни трябва.
Мръщенето ми се задълбочи, докато той се отдалечаваше.
– Езра!
Той погледна през рамо.
– Не си ни казал – напомних му аз. – За какво искаш да разменяш ти и Етеран?
В лявото му око пламна червено.
– Първо ще покажем на Dīnen et Vh’alyir, че дългът и плащането могат да приемат много форми в този свят. – Устните на Етеран се изкривиха в усмивка, много различна от тази на Езра. – Особено след като той няма да победи този враг без помощ.
Зилас изръмжа под носа си. Демоничният маг се запъти към тротоара и миг по-късно изчезна от погледа.
Свих се на рамото на Зилас, изтощена до кости.
– Всичко, което трябваше да направим, беше да се шмугнем на мястото на престъплението, а виж какво стана.
Зилас похърка.
– Не си ми казвала, че местопрестъплението е място за засади.
Затворих очи и поклатих глава напред-назад в невярващ вид.
– Не знаех, че е така.
Назад към част 16 Напред към част 18
