Глава 9
След като се върнахме по заобиколен маршрут до апартамента, за да се уверим, че никой не ни е проследил, се регистрирахме при Егси и скрихме порталния артефакт от офиса на Ансън в специалния сейф за абджюрация, който Блайт беше добавила в спалнята.
След това си взехме нещо за хапване.
Тъй като боговете на времето в мразовития Ванкувър бяха решили да си вземат почивка този ден, Лиена и аз пренесохме японската храна за вкъщи в близкия парк срещу пристанището, а Егърт оставихме да обслужва компютрите и да следи за гадния отряд на МПД. Освен странните бегачи, бяхме сами.
Натъпках в гладната си уста пълни клечки с якисоба, докато партньорката ми седеше с недокоснатото си нигири от сьомга в скута си и гледаше втренчено в далечината.
– Искаш ли да отидем за бургери вместо това? – Подозирах, като отново забих клечките си за още една хапка. – Не ме разбирай погрешно. Това е вкусно. Но когато стресът и гладът се стоварят върху мен, няма нищо по-хубаво от сочен бургер с допълнително…
– Допълнителен бекон, допълнително сирене и хрупкав лук.
Примигнах.
– Не знаех, че имаме еднакви предпочитания за бургери.
Тя извъртя очи.
– Предпочитам парче ананас на скара върху бургерите си.
Отново примигнах.
– Ананасът на скара е вкусен. Но също така, откъде знаеш любимите ми добавки за бургери?
Без да отговаря, тя избра парче от суровата си риба и го пъхна в устата си.
– Това е много.
– Това са осем парчета суши. Това едва ли може да се нарече закуска.
– Имах предвид нашето разследване.
Все още замислен за бургерите, аз измърморих в знак на съгласие.
– Това е като ужасяващо комбо от фаст фууд: две убийства, един опит за убийство, а отстрани – заговор на най-високо ниво в полицията.
– Да. – Гласът ѝ прозвуча тънко и напрегнато.
– Нищо ли в гилдията на Ансън не си дойде на мястото? – Попитах, като си сипах още. – Парче от този гаден пъзел, който се опитваме да сглобим? Потвърдихме, че Сьозе използва портали, но не видях там нищо, което да ни помогне да продължим напред.
Лиена се втренчи в нигиритото си.
– Порталите са проблем.
Изчаках я да продължи.
– Разбира се, че са проблем. Те помагат на Сьозе да убива хора.
– Но те нямат смисъл.
Отново изчаках и отново тя не добави нищо. Потискайки разочарованието си, казах равномерно:
– Е, аз не съм експерт по отричането, така че ще трябва да ме преведеш през това. От това, което разбирам, Сьозе или негови слуги влизат с портал в заключена стая, отстраняват жертвата, организират сцената, за да прикрият убийството, и след това излизат с портал. Когато се обади, той се уверява, че един от лакеите му е първи на мястото, за да вземе остатъка от входния портал. Пропускам ли нещо?
Тя преглътна пълната си уста.
– Две неща. Първо, те трябва предварително да вкарат артефакт за изход в заключената стая, за да може един от тях да направи портала вътре.
– Точно така. – Събрах последните макарони в кутията си. – Имаш ли теория за това?
Тя издаде замислен звук, докато пробутваше храната си с пръчици.
– Не е като да са могли да го вкарат под вратата. Трябва да е скрит, но не в нещо солидно, като чекмедже или шкаф; в противен случай убиецът ще си счупи врата, когато излезе от портала.
Мисловният образ на Сьозе, който се изстрелва от портала, само за да се сгромоляса в чекмеджето на старо дървено бюро, ми донесе неочакван момент на радост. Сигурно се усмихвах, защото Лиена вдигна любопитна вежда.
– Току-що си го представи, нали?
Усмивката ми се разшири.
– Дали?
Тя отново извъртя очи.
– Въпросът е, че щеше да му трябва по-безопасен начин да промъкне портала за излизане вътре. Например празна картонена кутия или…
– Книга! – Намесих се аз. – Като например сенчест гримоар в чанта за доказателства.
Очите ѝ се свиха, докато разглеждаше теорията ми.
– Това би могло да свърши работа.
– Това би обяснило защо къртицата не е могла да намери този номер на делото. Чантата за доказателства е била фалшива. Гримоарът вероятно също е бил фалшиво доказателство. Единствената му цел е била да вкара портала в лазарето. – Мислено се върнах към вътрешността на кабинета на Ансън. – Пликът на бюрото на Ансън. Беше разкъсан като книгата. Бяха накъсани от цял човешки задник, който се пръсна през тях.
– И така, Сьозе прокарва портал в книгата и я изпраща в „Аркана Истори“, след което изпраща друга на Ансън. – Лиена почука с нокти по стената на контейнера си за храна за вкъщи. – Как е вкарал един в къщата на Блайт?
Повдигнах рамене.
– Скрил го в някоя от папките ѝ с документи? Пуснал го е в чантата ѝ? Чакай, Блайт носи ли чанта?
– Има начини да го направи – съгласи се Лиена. – Но все пак щеше да има проблеми. Откъде е знаел, че жертвите ще са в стаята по това време? Откъде е знаел, че Джорджия и Ансън са сами? Откъде?
– Наблюдение?
– Как се поставя наблюдение от вътрешната страна на заключена библиотека посред нощ?
Тя имаше право.
– Това ли е вторият проблем, който спомена? – Попитах. – Наблюдението?
Тя поклати глава.
– Не. Това бяха моите портали. Аз ги създадох, така че…
Очите ѝ се отдалечиха, докато следваше безмълвна мисъл, а устните ѝ се присвиха.
– Чувстваш се виновна ли? – Изригнах, като мисълта изникна в главата ми толкова внезапно, че не можах да спра въпроса. Нейната магия може да е била инструментът, използван за убийството на двама ГМ и почти за убийството на нашия капитан.
Тя се намръщи.
– Какво?
– Не е твоя вина – казах тихо. – Ако Сьозе ги беше убил, щеше да го направи със или без твоите портали.
Големите ѝ кафяви очи ми намигнаха, но не бях сигурен дали е изненадана или объркана.
– Знам това, Кит. Не се бия в гърдите, защото Сьозе открадна магията ми за свои цели.
Погледът ѝ се отклони от моя за секунда, кратко, но показателно изплъзване на зрителния контакт. Тя може и да не се биеше, но не беше незасегната. Чувстваше някаква степен на отговорност.
– Добре – съгласих се внимателно. – Има ли нещо друго, което те притеснява? Напрегната си и знам, че не е само от лудата въртележка в живота на беглец, на която сме се озовали. Беше напрегната и преди да започне всичко това.
Телефонният разговор, който бях подслушал снощи, се повтори в съзнанието ми, докато чаках отговора ѝ – само за да ме гложди разочарование веднага щом тя проговори.
– Добре съм.
Наистина мразех тази дума.
– На мен не ми изглеждаш добре. Какво наистина те притеснява? – Наведох се напред. – Откакто започнахме да работим заедно, преминахме през куп стрес, но нищо не те е напрягало така.
Тя отново прекъсна зрителния контакт с мен, сякаш не можеше да издържи на изпитателния ми поглед повече от няколко секунди наведнъж.
– Не е нищо, за което трябва да се притесняваш.
– Но…
– Остави го, Кит. Аз съм добре.
Отново думата, която беше лакирана с окончателност: Добре.
Отпуснах се на пейката в знак на поражение.
– Разбира се, добре. Тогава какъв е вторият проблем с порталите?
– Времето за презареждане. – Тя остави полуизяденото си нигири настрана и скръсти ръце. – Знам колко време отнема презареждането на порталите, а времевата линия не се вписва.
– Колко комплекта мислиш, че има?
– Два или три. – Устните ѝ се свиха в тънка линия. – Веднага взех другите частично завършени портали, но забравих, че съм оставила някои заредени в машината за лазерно гравиране за последната стъпка. Очевидно Сьозе е разбрал как да ги довърши. Нямаше да е толкова трудно. Вече бях направила всички трудни части – добави тя с горчивина.
– Всяка телепортация изисква набор от портали, а всяко убийство изисква две телепортации – една вътрешна и една външна. – Разгледах трите портални атаки. – С изключение на мястото на Блайт. Който и да ни нападнеше там, използва само един, за да влезе, след което избяга. Колко време е необходимо на порталите, за да се презаредят?
– Над четиридесет часа – отговори тя. – Между убийството на Джорджия и това на Ансън нямаше достатъчно време, за да се презаредят напълно два комплекта, камо ли да ги използва в дома на Блайт.
– Сьозе открадна всичко от лабораторията ти. Възможно ли е да е създал още…
– Няма шанс. Дори и да е успял да разбере целия процес – в което силно се съмнявам, тъй като той не е магьосник на отричането – минималният срок за създаване на портален комплект е три седмици. Има няколко фази на зареждане, които не могат да бъдат прескочени.
Преметнах ръка през пейката и се облегнах назад, като затворих очи.
– Как, по дяволите, се справя с това?
– Нямам представа.
– Може би е получил помощ – помислих си аз, все още със затворени очи. – Звезден екип от най-добрите гении на абджюрация, които може да принуди, изнуди или подкупи да работят.
– Доколкото знам, в града – или в провинцията – няма нито един човек, който да знае нещо за порталите. Освен ако…
Очите ми се отвориха при войнствено обмислящата нотка в гласа ѝ.
– Освен ако не е какво?
Тя несигурно прехапа устна, после обърна поглед към мен.
– Помниш ли Робин Пейдж?
Назад към част 9 Напред към част 11
