* * *
Преди да си легна, дълго решех косата си, опитвайки се да мисля за нещо друго, освен за случилото се. Недоверието на херцога, подозренията, граничещи с обида, смъртта на моряка, трупът, който беше измъкнат толкова грубо, целувката, която не можех да забравя, устните ми бяха възпалени, зачервени и болезнени. А аз очаквах завръщането на лорд Грейд с ужас, все по-ужасена от перспективата да изпълня съпружеския си дълг. Дълг, който трябва да бъде изпълнен. По някаква причина смъртта все по-често ми се струваше най-добрият изход, безболезнен и бърз, докато бъдещата ми съдба беше ужасяваща, както когато мислех за нея разумно, така и когато я предчувствах.
Вратата се отвори. Неволно изпуснах четката си за коса, вдигнах я отново с треперещи пръсти и се опитах да запазя подходящо изражение на лицето си… не успях. Под погледа на лорд отон Грейд и усмивката му, и привидното ми спокойствие се изплъзнаха. Спуснах глава и започнах да сплитам косата си.
– Беше дълъг ден – хриптящо каза херцогът – лягайте си, лейди отон Грейд.
И разкъсвайки ризата си, докато вървеше, платът се късаше по шевовете, а парчетата летяха на пода, херцогът влезе в тоалетната и затвори вратата. Без да искам ни най-малко да предизвиквам яростта му, аз свалих халата си и влязох под завивките в дългата си нощница. Нощта беше гореща, но аз треперех и това вътрешно треперене не искаше да отшуми. Обърнах се с лице към стената и се опитах да преброя до хиляда, спомних си дословно няколко трудни текста от Писанието, но не се успокоих…
Херцогът се върна. Почти веднага светлините угаснаха, а след това леглото увисна, поемайки тежестта на лорда. Задържах дъха си, опитвайки се да не позволя на нарастващия си ужас да се прояви, но се тресях все повече и повече и не можех да го контролирам. Изведнъж лорд отон Грейд се приближи до мен, притисна гърдите си към гърба ми, обгърна ме с ръце, обхвана ме с длан и ме стисна нежно.
– Пръстите ви отново са ледени, Ариела – каза той с дрезгав глас – престанете да се довеждате до нервен срив.
Опитах се да дишам, дълбоко и спокойно, опитах се да…
– Значи лича не ви е уплашил, но моето присъствие ви кара да се ужасявате? – попита херцогът с нескрита насмешка.
Отговорих, без да се замислям:
– Не знам какво да очаквам от вас. Не знам как да се държа с вас. Аз…
– Ние с вас сме в една лодка, лейди отон Грейд – каза херцогът студено – защото това, което казахте, се отнася и за мен.
Може би не трябваше да го казвам, но все пак:
– Имам причина да се притеснявам, лорд отон Грейд. Вие сте тъмен маг и сте невероятно могъщ, способен да убиете възрастен мъж с един удар, да не говорим за мен… Вие сте причинили смъртта на дванадесет момичета и аз наистина се страхувам около вас. Вие сте неконтролируем, толкова светкавично стигате до ярост, не сте обвързан с никакви правила на морала или етикета и имате пълна власт над мен. А вие сте неумолим, лорд отон Грейд, както и нетолерантен до крайност.
След като отчасти изразих притесненията си, замръзнах в ужас, очаквайки реакцията му. Но херцогът, поемайки дълбоко дъх, външно спокойно каза:
– Откровеност за откровеност, Ариела. Аз също имам основание да се тревожа за вас. Проявявате най-неочаквани познания, реагирате остро и непримиримо на нежеланието ми да спазвам изискванията на етикета, нанасяте доста болезнени удари с острия си език и, очевидно в резултат на науката, преподавана от майка Йоланта, лъжете, преструвайки се с виртуозността на оперетна актриса.
С възмущение седнах и се обърнах към херцога, като възнамерявах да оспоря всяка негова дума. Светна слаба светлина. Лорд отон Грейд също се изправи, опря лакът на възглавницата и като не ми позволи да го прекъсна, продължи:
– Вие говорихте за доверие, Ариела. Трябва да ви кажа, че за доверие и дума не може да става. След като открих такава любопитна информация в дневника на майката настоятелка, би трябвало да ви убия или предам на кралските палачи. – изтръпнах, като погледнах херцога с ужас, лордът реагира с кикот и се върна към разговора – Но аз се ожених за вас, Ари, дори и с пълното съзнание, че един ден вероятно ще ми забиете нож в гърба.
– Какво?! – почти изкрещях.
– Извинявам се. – херцогът се усмихна, много странна усмивка – Може би бях прекалено рязък, считайте го за метафора, но и двамата знаем, че идеалният изход от тази ситуация за вас би бил аз да умра, нали?
Обвинението беше чудовищно. Беше толкова чудовищно, че нямах сили да възразя или да опровергая думите му, затова само прошепнах тихо:
– Грешите, лорд отон Грейд, единствената смърт, която ми се струва най-безболезненият и лесен изход от ситуацията, е моята собствена.
Обзе ме огромна умора, която ме лиши от сили и желание да доказвам каквото и да било, оставяйки ме с усещането за невероятна празнота.
– Не искам да чувам повече за това! – гласът на лорд отон Грейд беше неочаквано рязък.
Не ми останаха сили да реагирам и се свлякох обратно на леглото, като се обърнах с гръб към стената.
– Жестоки думи – продължи херцогът, хладнокръвно замислен – и напълно откровени. Думи, които ме накараха да осъзная и да разбера несъмнената си грешка. Искрено съжалявам, лейди отон Грейд, че в допълнение към манастирското си възпитание сте придобили склонност към самоубийство!
Гневът накара темперамента ми да избухне. Обърнах се отново, улових изпитателния поглед на лорда и отбелязах сухо:
– Самоубийство – непозволен лукс за онези, които нямат късмета да заемат позицията на ваша съпруга, лорд отон Грейд! – очите му бавно се стесниха и аз продължих – Аз само ще трябва да стана достатъчно откровена и непринудена, за да може следващият човек, който ми предложи цвете от слез, като разбере, че не се страхувам от него, да премине към по-решителни действия!
Херцогът се изправи бавно, надвеси се над мен и заговори:
– Мислите ли, че ще позволя на някого да ви нарани? – попита той.
– Мисля, – наложи се да потъна обратно на възглавницата, защото нямаше къде другаде да отстъпя и нямах голям избор между стената, възглавницата и негова светлост – че сте неспособен да запазите жените си живи, лорд отон Грейд, както доказват смъртните случаи на моите предшественици!
Но тогава се наложи да се сгуша във възглавницата, както и в стената, защото херцогът не просто се надвеси над мен, а се наведе над мен и каза:
– За да избегнем по-нататъшни неоснователни обвинения, лейди отон Грейд, вероятно трябва да ви съобщя, че само една от годениците ми е починала, и то единствено в резултат на невероятната си глупост. – и ми се усмихнаха отровно и злобно, само за да продължат – Виждате ли, скъпа ми лейди, аз съм изключително придирчив. Изключително! Не понасям откровената глупост, прекалената афектираност и прекалената лъжа, размита с ласкателство.
Признанието на херцога ме разтърси до основи. Аз… за няколко мига не знаех какво да му кажа, отварях уста и отново я затварях и се чувствах крайно неудобно както под погледа, така и под усмивката на лорд Грейд, но речта на негова светлост не свърши дотук.
– И сега, след като установихме този факт, който е незначителен за мен и много важен за вас, бих искал да се върна към мисълта за вашето самоубийство, Ари. – усмивката му придоби заплашителен тон – Само като предупреждение, оттук нататък ще бъдете под наблюдение. По всяко време. Искрено съжалявам, че се наложи да нахлуя в личното ви пространство, но вие не ми оставяте никакъв избор и аз няма да ви дам такъв. И ако по някаква причина решите да се възползвате от този, от ваша гледна точка, лесен и безболезнен изход, ви гарантирам, че ще ви поднеса повече от болезнено покаяние, лейди отон Грейд, толкова болезнено, че животът при всички положения ще ви се стори като божествена благодат.
Всичко това той каза с тон на учтива любезност – тон, възприет за разговор на светло и неприлаган във военния живот. А после, все така подпрян на лакътя си, остана надвесен над мен, наслаждавайки се с откровено удоволствие на реакцията, която предизвикаха думите му. Ужасяващите му думи. Но въпреки казаното от лорда, не можех да не задам един въпрос:
– Лорд отон Грейд, твърдите, че всичките ви невести са… живи?
– Няма причина да ви лъжа. – той се усмихна по-широко – Лъжите се използват от онези, които нямат други лостове, а аз имам достатъчно, за да си позволя изисканото удоволствие от честността.
– Честност?! – преглътнах нервно – Е, ще съм ви искрено благодарна, ако честността ви се разпростре върху още един въпрос. Защо при обстоятелства, толкова ограничени от необходимостта за създаване на потомство, си позволихте такава… дискретност?
С едва забележимо свиване на раменете лорд отон Грейд ме изгледа, погледна ме в очите и каза:
– Сега задайте конкретно въпроса, който ви интересува.
– Праволинейност, достойна за войник. – отбелязах аз, прикривайки объркването си с малко сарказъм – Е, щом настоявате… къде са вашите булки сега?
– Където искат. – отвърна херцогът с усмивка – Някои са успешно омъжени, други се радват на свободата си. Лейди отон Грейд, за дама от вашия ранг въображаемата смърт често е бягство от задълженията и границите, в които сте принудени да влезете по рождение. Ще бъда повече от откровен, само три изразиха желание да се върнат при семейството си, за останалите предложението ми беше успешно бягство от капана на социалното положение.
– Удивително. – въпреки смущението, страха, нервното треперене след цялото преживяване, започнах да се ядосвам – Правилно ли разбрах, лорд отон Грейд, че сте отпратили момичетата, най-вероятно със значителни парични подаръци и… – гласът ми секна – сте им спестили съмнителното удоволствие да станат херцогини на отон Грейд?
– Съвсем правилно – каза негова светлост – особено ми хареса забележката ви за паричния подарък.
Аз дори не се смутих, припомних му:
– Просто цитирах свободно изказването ви за това, че имате средства да купите още сто булки.
– Да, вие имате отлична памет. – снизходително каза херцогът.
– Благодаря ви. – отвърнах сухо, като ми се искаше той да се отдалечи от мен – А сега стигаме до наистина важния за мен въпрос, лорд отон Грейд… – гърлото ми се сви, което ми попречи да продължа, но когато възвърнах самообладанието си, заговорих – Ами много ми е интересно, дори бих казала, че ми е безкрайно любопитно, по каква причина на мен толкова не ми провървя, и вие…
Гласът ми отново се пречупи.
– Се ожених за вас? – попита лорд отон Грейд с вдигната вежда и без да чака отговора ми, обясни – Смъртта на лейди Аурис предизвика някои усложнения в императорския двор. Освен това достигнах възрастта, в която появата на наследник става истински приоритет. Ето защо взех всички мерки, за да не се откажа от това, което бях планирал. Виждате ли, лейди отон Грейд, аз никога не съм бил подлец и ясно осъзнах, че решителните действия по отношение на консумирането на брака са единственото нещо, което ще ме накара да приема брак дори с жена, която не се ползва с моето уважение.
– Извинете – прекъснах херцог Грейд, като дишах тежко и трудно се сдържах – вашата дълга дискусия за честта със сигурност е много интересна, но все пак ми е изключително интересно защо аз… – под присмехулния му поглед пламъкът ми донякъде утихна, но негодуванието ме накара да продължа – имах такъв лош късмет?
Отговорът ми беше усмивка. Лорд Отон Грейд ме погледна със снизходителен, подигравателен поглед, а после, внезапно приближавайки се толкова близо, че на практика докосваше тялото ми, каза:
– Какво се е случило с чудесната ви памет, лейди отон Грейд? Вече ви разказах за това и обосновах решението си много ясно и откровено.
Изплашена от близостта му, аз притиснах длани към гърдите на херцога, като напразно се опитвах да го отблъсна. Лордът обаче реагира неочаквано гневно:
– Какво правите?
Погледнах в черните му очи и попитах нервно:
– Можете ли да продължите разговора, като не сте толкова близо, че ми е трудно да дишам.
– Съмнявам се – каза подигравателно херцогът – не съм ви натиснал гърдите. Ако обаче настоявате.
В следващия миг лорд отон Грейд беше частично върху мен, като държеше тежестта си на лактите и само за малко не ме уби от тежестта на собственото си тяло. Но едва осъзнавайки, че мога да дишам, осъзнах и интимността на позицията му върху мен и…
– Вие дишате дълбоко и свободно. – каза херцогът язвително.
– Вие?! – изкрещях възмутено.
– Аз – потвърди херцогът – вашият съпруг, лейди отон Грейд, който има всички права върху подобно… хм… местоположение.
Той каза това с усмивка, но изведнъж нещо се промени в погледа му, сякаш естествено черните му очи потъмняха още повече… В следващия момент дишането му се промени и сега, когато дишаше дълбоко и често, аз наистина се борех, притисната към ритмично надигащите му се гърди… В следващия момент херцогът се претърколи по гръб, а после се надигна от леглото.
Аз се разтреперих, лорд отон Грейд стоеше с гръб към леглото и се взираше през прозореца. Мълчаливо. После тръгна енергично към тоалетната и шумът на водата беше оглушително силен.
Лордът се върна бързо, избърсвайки се нервно с кърпа. Светлината избледня и в заобикалящата го тишина се чу гневен глас:
– Достатъчно говорене за тази вечер, милейди. Лека нощ.
И с тези думи той напусна каютата.
Назад към част 34 Напред към част 36