* * *
Към обяд въздухът се усещаше горещ, а може би това беше нажеженият въздух от острова, но бях благодарна на Янир и втория дух, когото разпознах като Скайтар, че издърпаха тентата от резервното платно над мен и втората палуба. Дори и така, времето стана прекалено горещо и оставяйки книгата, отидох в каютата си да се преоблека.
Възползвайки се от уединението си, заключих вратата, свалих роклята и панталоните си, като бях принудена да сваля и мократа си риза. Тъкмо бях отишла да се освежа в комфортната стая, когато… скърцането на вратата ме накара да замръзна, преди да успея да отвия водопроводния кран. Но в следващия миг въздъхнах с облекчение, херцогът беше влязъл в каютата и щеше да е трудно да не разпозная решителните му стъпки.
После чух обичайния му раздразнен глас:
– Ариела, къде сте?
Поклатих тъжно глава, очаквайки поредния изблик на недоволство от страна на негова светлост, и се канех да отговоря, когато осъзнах ужаса на ситуацията! Бях напълно без дрехи. Повече от не облечена, а херцогът изобщо не се отличава с възпитаност и….
За моя искрена радост негова светлост не прояви собствения си характер и каза само:
– Лейди отон Грейд, побързайте ако обичате, ще обядваме с един мой стар приятел.
Поемайки си дъх, аз отговорих:
– Да, разбира се, ваша светлост.
Тъкмо се канех да завъртя крана, чух шум точно зад вратата:
– Дрехите са строги, прическата също. Никакво шоу като това, което спретнахте в „Орлово гнездо“, иначе се кълна в Мрака, че ще прекарате остатъка от седмицата в залива! И бъдете така любезна да държите острия си език зад очарователните си зъби!
Стиснах юмруци и влязох под водата, като поставих лицето си под нея и се опитах да не кажа нищо в отговор. Но ми ставаше все по-трудно да се убедя, че съм направила правилния избор.
Опитите да успокоя нервите си имаха своята цена, трябваше да изсуша косата си. Не мога да кажа, че беше неприятно, къпането е особено удоволствие в южния климат, но в светлината на заповедта на негова светлост да побързам…
Аз се преоблякох в строга сива манастирска рокля, която също беше къса и стигаше само до глезените, поради което бях принудена да нося дълги снежнобели панталони и бели обувки в тон с тях. Но докато приключвах с обличането, осъзнах, че косата ми все още е недопустимо мокра. А време не оставаше. Няколко секунди се взирах в бледото си отражение, след това разчесах кичурите и ги усуках на възел на тила със сива панделка, чиито краища преметнах през гърдите си.
Напуснах каютата с решителност, като възнамерявах да следвам инструкциите на съпруга си. Буквално.
Но щом стъпих на втората палуба, която изведнъж бе закрита от погледите на моряците и офицерите със сребристо сияние, решимостта ми се разколеба, и то с основание… това не беше никой друг освен наследникът на империята, Негово височество Теодор Лаенер.
Беше висок мъж, малко по-нисък от лорд Грейд, тъмнокос, широкоплещест, с едро телосложение, което му бе спечелило прозвището „селянин“ в някои среди, и с черните очи на магьосник. Негово височество не предизвикваше нищо друго освен тръпка на основателен ужас, за разлика от Хенри, който бе спечелил любовта на народа още от дете. Впрочем разликата в годините между принцовете беше значителна, а раждането на най-младия от Дунгаверите се смяташе за чудо, изпратено на благочестивата кралица от Пресветата. Но самият принц Теодор не беше благословен с деца и бракът му беше бездетен вече пет години.
– Тео, – лорд отон Грейд също се изправи – позволете ми да ви представя моята съпруга, лейди отон Грейд.
Не знам защо, но вместо да направя реверанс, замръзнах, забелязвайки, че освен негово височество и негова светлост, на втората палуба няма никой друг, а именно Тороп. Само двамата черни магове и аз.
– Ариела. – извика към мен лорд отон Грейд, напомняйки ми за правилата на етикета.
Направих реверанс, дълбок реверанс, какъвто се прави при посрещане на член на кралското семейство, и ми се прииска да съм колкото се може по-далеч оттук. Имах чувството, че усещам погледа на престолонаследника върху кожата си – неприятен, гневен, презрителен.
Усещанията не бяха измамни.
– Глупава монахиня! – каза мрачно Негово височество Теодор Лаенер.
– Жена ми! – напомни му още по-мрачно лорд отон Грейд.
– Е, нека се престорим, че съм имал предвид моята. – усмихна се негово височество – Лейди отон Грейд, за мен е удоволствие да се запозная с вас.
Трябваше да се престоря, че не съм забелязала тона, с който беше казано това. Още един реверанс и то почтителен:
– За мен е голяма чест да се запозная с ваше височество. – започнах аз.
Но бях прекъсната от едно не толкова почтително:
– Дез, на колко години е момичето?
Наричат ме „момиче“! Това е много хубаво. Предпочитам дори да не си помислям за маниерите на наследника на империята. Изправих се рязко, но се мъчех да задържа погледа си, вперен единствено в краката ми.
– Шестнайсет. – отвърна негова светлост.
– Мизерно! – недоволно каза негово височество принц Теодор.
О, аз бях напълно съгласна с него.
– Какво точно имаш предвид под това? – попита херцогът.
– Мизерно, Дез! – повтори принцът – Тя не е навършила осемнайсет години и бракът ви може да бъде оспорен.
Замръзнах, без да мога да си поема дъх.
– На какво основание? – гласът на херцога беше напрегнат.
– В родов брак могат да встъпят две зрели личности, които носят пълна отговорност за действията и решенията си. Момичето е на шестнайсет. До пълнолетието ѝ остават две години. Бракът може да бъде обявен за недействителен, Дез.
Престанах да се взирам в краката си и погледнах съпруга си. Лорд отон Грейд ме гледаше мрачно в продължение на няколко дълги секунди, след което каза хрипливо:
– Варианти?
Негово височество сви рамене и отвърна с кикот:
– Като се има предвид интересът на църквата, няма варианти. Моят съвет, и то от сърце, е да дадеш на Йоланта нейната любимка, да си намерите нормална съпруга и да имате деца.
За миг си представих, че лорд отон Грейд ще направи точно това. Първата мисъл – радост, облекчение, вяра в светлото бъдеще без ужасяващия последен представител на династията Грейд, без убийства и смъртни случаи, без… Но още в самото начало херцогът много правилно каза, в очите на цялото общество аз съм тази, която е спала с него под един покрив, тоест всъщност в едно легло. Всички врати ще бъдат затворени за мен. Никой никога няма да ме вземе за съпруга. Няма да имам деца… но ще имам живот… и свобода.
– Това не е опция. – каза негова светлост.
По някаква причина се усмихнах, докато продължавах да гледам съпруга си. Лорд отон Грейд се намръщи и се обърна обратно към негово височество, игнорирайки ме.
– Няма други, Дез. – Негово височество седна обратно на стола си – Духовниците имат дълги ръце, а тук още повече такова удобно извинение като възрастта.
– На юг, при определени обстоятелства, това е допустима възраст за брак. – контрира лорд отон Грейд.
– За църковен брак. – усмихна се негово височество – Но ти разбираш, че Йоланта вече е дала заповед и никой свещеник няма да ви ожени. А ако го направят, всяко споменаване за това ще бъде изтрито. Това не е опция, Дезмънд. Ще ти кажа повече, доколкото знам, майката настоятелка вече е изпратила и пристав, и комисия от Светата църква, за да те видят. Колко време ще мине, преди да настигнат армадата ти? Съвсем скоро, предполагам. Ари ще ти бъде отнета. Не, ако малката се съгласи с предложението на майка Йоланта, тя може да остане при теб. Но ако тя откаже… Виждаш ли, Дезмънд, за пет години брак не съм станал баща. Не можех да разбера защо здравата ми млада съпруга не може да забременее, а в същото време копелетата се раждат едно след друго. А причината била проста и дневникът на майка Йоланта беше пряко доказателство за това. Но Диана първоначално беше сътрудничила на духовниците,а Ариела беше достатъчно умна, за да направи правилните изводи и правилния избор. Смело момиче. Възхищавам ѝ се, наистина. Но тя е на шестнайсет години, нямаш никакъв шанс, Дез.
И разбрах, че Негово височество знае всичко. Абсолютно всичко. Бях малко изненадана, че лорд отон Грейд му се е доверил толкова много, но очевидно доверието беше абсолютно. Е, реших да последвам примера на съпруга си и също да бъда откровена.
– Тоест, вие предполагате – двамата тъмни магьосници ме погледнаха изненадано, докато говорех – че, ако бях по-хитра и се бях престорила, че съм на страната на майка Йоланта в тази ситуация, щях да получа разрешение да остана като лейди отон Грейд?
Негово височество се намръщи, помисли за миг и после поклати отрицателно глава.
– Колкото повече се замислям, толкова повече осъзнавам, че въпреки това не. – каза той.
И тогава си позволих да направя собствено предложение:
– В качеството си на „глупава монахиня“ едва ли ще мога да бъда полезна на светата църква, а след разтрогването на брака ми ще ми бъдат затворени другите възможности.
Негово височество Теодор Лаенер повдигна вежди, погледна ме отново, после се усмихна и каза нещо неприятно:
– В тази игра има не двама играчи лейди отон Грейд, а значително повече. От едната страна сме аз и Дез… и все повече се осмелявам да се надявам, че и вие, от другата страна са духовниците, а от третата – личните врагове на Дезмънд.
Той направи пауза, по време на която ме изгледа втренчено. Не отвърнах поглед, очаквайки го да продължи.
И негово височество продължи:
– Майка Йоланта ви е избрала лично, прекарала е девет години в обучението ви, дори ви е позволила, единствено на вас от всички ученици, да държите куче в лицея.
По някаква причина се изчервих дълбоко. И колкото и да ми се искаше да не прекъсвам принца, все пак заговорих:
– Вие… сте добре осведомен за мен.
С поклащане на раменете негово височество отвърна с кикот:
– Дезмънд, както можете да си представите, би могъл да повери събирането на информация за своята съпруга само на човек, на когото има пълно доверие.
Лорд отон Грейд се усмихна, кимна и направи жест към мен и Негово височество да се присъединим към него на масата. Принцът ми подаде ръка. Приемайки помощта на високия гост, аз отидох до масата, седнах, херцогът придърпа стола ми, седна до мен, негово височество – отсреща. После капаците от трите блюда бяха вдигнати не от някой лакей, а от Янир, който ни сервира на масата. Няколко секунди се взирах в него в зашеметяващо удивление, докато духът търпеливо държеше чинията с варени зеленчуци до мен.
– Ариела. – изсъска херцогът.
Престанахме да се удивлявам и мълчаливо взех зеленчуци, след което се върнах към разговора.
– Значи вие сте бил този, който е откраднал дневника на майка Йоланта?
Негово височество, след като напълни собствената си чиния, отговори спокойно:
– Уви, не веднага. Дез поиска информация, затова направих това, което бях направил, когато проверявах Диана, взех личния ти профил от Лицея на Дева Есмера и му го изпратих.
– В него нямаше нищо, което да обясни познанията ти за асарите, избухливото ти поведение, прекалената ти осведоменост и находчивост.- каза херцогът – Ето защо поисках други документи. По-специално дневника.
Назад към част 1 Напред към част 3