***
Напрегнато замръзнах, слушайки внимателно. Лорд отон Грейд, прегръщайки ме по-силно, продължи:
– Самоубийство, Ари. Това беше самоубийство на моя прародител, което доведе до това, че цялата руда в мината придоби такива известни на теб свойства като матово синкаво сияние, способност да възпира силното и да унищожава слабото зло, въздействие върху водата в радиус от пет крачки и унищожаване на болестотворните микроби в нея.
Знаех за свойствата на свещената сплав, но не знаех как се е появила тя. И аз, затаила дъх, се вслушвах във всяка дума на херцога.
– Опитаха се да повторят опита – продължи негова светлост – тук, в подземията на замъка. Бяха изложени злато, мед, бронз, платина, сплави, скъпоценни камъни. Резултатът е маса от странни явления, но нищо подобно на свещена сплав. Очевидно смъртта и само смъртта на един черен магьосник може да промени свойствата на материята.
Херцогът мълчеше, с устни върху рамото ми. Дори през плата усетих топлината на допира му и се дръпнах, опитвайки се да го спра. Отново пренебрегвайки съпротивата ми, лорд отон Грейд продължи:
– Между другото, свещената сплав е наречена свещена от духовниците, в Елетар тя първоначално е била магическа сплав, или грейдовска.
Богохулни думи. И богохулна информация, защото според официалната легенда Пресветата е осветила цялата руда в мината, отбелязвайки по този начин свещения акт на стареца Истарк, който е добивал рудата в продължение на четвърт век, за да направи символа на вярата, който е издигнал на планината! И като не можах да се въздържа, попитах:
– Кой е старецът Истарк?
С усмивка лорд отон Грейд каза:
– Местен свещеник, който пристигнал с работниците в мината и станал свидетел на смъртта на моя прародител. Именно свещеникът е забелязал променената сребърна руда.
И аз осъзнах, че съм онемяла. Светата сплав… о, Пресвета!
– Сега разбираш защо никога няма да дам мините на духовниците. – заключи лорд отон Грейд.
Оставайки безмълвна, се опитах отново да се отдалеча и чух подигравателното:
– Не, Ариела.
Мускулите ми трепереха от напрежението на истерията и знаех, че отслабвам, но не исках да се предам. Ръката на негова светлост нежно се премести върху коляното ми.
– Лорд отон Грейд, бих искала да ви помоля да… – започнах с леко треперещ глас.
– Дръжте се добре? – попита язвително мага.
– Това би било чудесно! – щом той стисна дланта си, издишах възмутено.
– Съжалявам, лейди отон Грейд, но не мога да се сдържа – дланта на последния представител на военната династия се премести по кожата ми – защото, ако не сте забелязали, аз ви държа.
Стиснала очи, аз поисках нервно:
– Спрете!
– Толкова е отвратително? – струваше ми се, или херцогът се хвалеше с тази дума.
– Моля ви… – почти изстенах.
Негова светлост махна дланта си от крака ми, като върна ръката си на кръста ми. В банята отново цареше пълна тишина, тъй като направих всичко възможно да седна изправена, а лорд отон Грейд ме притисна към полуголото си тяло. Една безмълвна битка, в която аз, и това го осъзнавах ясно, нямах никакъв шанс.
– Ти каза нещо, което ме изненада, Ари. – изведнъж каза херцогът.
Аз не казах нищо.
– Ти каза следното: „Наистина ли мислите, че някога бих направила нещо толкова глупаво като изневяра, като се има предвид, че срамът и отговорността за подобна постъпка ще паднат върху децата ми?!“ Защо?
Направих още един безплоден опит да се освободя.
– Отговаряш и къпането ще свърши дотук. – предложи сделка лорд отон Грейд.
С конвулсивна въздишка престанах да се съпротивлявам, седнах по-удобно, затворих за миг очи, събирайки сили, после отговорих тихо:
– Лицеят на Дева Есмера беше не само за дами от уважавани семейства, но и за тези, които бяха признати за… незаконни. И тяхното положение е наистина ужасяващо, лорд отон Грейд. Да разцъфнеш, знаейки, че никога няма да можеш да станеш майка, че изборът ти се ограничава до два пътя – манастир или бавачка на някоя наперена старица. Да гледаш момичетата, които мечтаят за балове и рокли, и да знаеш, че никога няма да носиш друг цвят освен сив… Наистина, никога няма да разбера майките, които обричат собствените си деца на такова нещо. Ето защо. Надявам се, че сега, след като отговорих на въпроса ви, ще удържите на думата си и ще прекратите това насилие над мен!
Негова светлост въздъхна тежко, но не помръдна, а само ме прегърна по-силно. После каза с тих глас:
– Ето защо нямам копелета.
Потръпнах и погледнах херцога с изумление. Лорд отон Грейд се усмихна нещастно и добави:
– Никога не съм могъл да разбера мъжете, които обричат собственото си потомство на живот, в който децата трябва да бъдат само второ качество.
И без да каже нито дума повече, лорд отон Грейд ме вдигна на ръце и рязко се изправи, като изпълни пространството със звука на стичащата се от нас вода. След това пристъпи уверено през ръба на ваната и внимателно ме спусна надолу. Почти се подхлъзнах, посегнах към кърпата, но бях спряна от едно подигравателно:
– Ваша светлост, не мислите ли, че първо трябваше да свалите мокрите си дрехи?
– Не. – отговорих набързо, без да се обръщам.
– Трябва, – той сложи ръце на раменете ми – няма да ви сложа в леглото си с мокри дрехи. Съблечете дрехите си, Ариела.
На всички ограничения е сложен край!
Обърнах се бързо, с вдигната брадичка, като на практика трябваше да отметна глава назад, за да се изправя пред негова светлост, и казах студено:
– Имам мигрена!
Видях слабо синкаво сияние в черните очи на последния член на династията Грейд, после по тънките му устни се разля страховита усмивка и негово височество каза:
– Ще имам това предвид. Съблечете се, лейди отон Грейд.
И очите заблестяха по-ярко.
Сложих ръце на гърдите си и отбелязах:
– Очите ви… светят.
Изражението на херцога се промени мигновено. В следващия миг лорд отон Грейд се втурна към огледалото. Той се вгледа в себе си за секунда, след което бързо се обърна към мен.
– Преоблечи се и ме чакай в спалнята! – заповед с тон, който не допускаше възражения.
Тогава негова светлост, мокър, бос и по панталон, излезе от банята, заключи вратата на моята стая, излезе от своята в коридора и също заключи вратата.
Когато останах сама, се отървах от мократа си риза и поради липса на други дрехи облякох един мъжки халат. После излязох от банята и тогава видях сиянието зад прозореца. Странно, призрачно сияние.
И времето сякаш се забави….
Много бавно, сякаш насън, се приближих до прозореца, като омагьосана гледах в сиянието… Ръката ми неволно посегна към ключалката, заключваща прозореца….
Щракване…
Изтръпнах, преместих неразбиращия си поглед към собствената си длан, която почти беше отворила прозореца, после към самия прозорец… Заключих ключалката и усетих как по гръбнака ми преминава ледена тръпка на предчувствие. Това е странно. Защо трябваше да отварям прозорец, зад който, както отлично знаех, духаше студен планински вятър? Много странно.
Отново погледнах през прозореца и видях херцога, полугол, как изскача на двора, а Гръм и Ураган се втурват към него, сега сияещи със същата странна синкава светлина, като свещена сплав при приближаването на злото… Лорд отон Грейд се спря в средата на двора, ясно видим в светлината, която проникваше от прозорците на първия етаж. Той се огледа наоколо, търсейки нещо. Двете кучета излаяха, вдигайки муцуните си нагоре. Херцогът погледна нагоре.
Погледнах право пред мен и аз …
Това беше призрак!
Призрак, който бързо се беше трансформирал от сияние в хуманоидно състояние! И няма и три секунди по-късно една жена с белязано лице увисна във въздуха пред прозореца! И тази жена ми беше позната – лейди ен-Аури! Само за секунда това беше ен-Аури, но в следващия миг призракът се превърна в непознато за мен момиче с изключително симпатична външност. И този призрак движеше устните си. Не исках да слушам, но го чух ясно:
„Вземи го.“
И призракът протегна ръка към мен. Върху отворената длан, блестящо от водните капки, лежеше прясно откъснато цвете от слез…
„Вземи го!“ – изрева призракът.
Но аз бях шокирана само до момента, в който видях цветето слез. След това целият страх се изпари по най-невероятен начин и трудно сдържайки смирените прилични изражения, попитах мрачно:
– Защо?
Сиянието на неземното същество се разколеба. Пресвета, къде е страхът ми? Във всяка друга ситуация отдавна щях да съм припаднала, но сега… нямаше никакъв страх.
– Лейди ен-Аури – гласът ми трепереше от възмущение – ако възнамерявате да положите всички усилия, за да ме принудите да наруша ангажимента си, трябва да ви съобщя, че това е безполезно. Лорд отон Грейд вече е сключил родов брак с мен.
Слезът падна от ръката на призрака. Проследих падането ѝ надолу.
„Какво?“ – шокирано, запита призрака.
И лицето на призрака се промени, като мигновено стана зловещо, плашещо, изкривено от омраза и мъжествено. Увеличавайки размерите си, заливайки се с мрак, осветен от призрачна мъгла, то изведнъж се втурна към мен, в беззвучен писък разтвори уста…
Порив на вятъра в гърба ми, дръпване и се озовах в прегръдките на херцога, който, дърпайки ме бързо от прозореца, дръпна завесата, отрязвайки ме от ужасяващото зрелище. Сърцето на негова светлост биеше с бясна скорост, тялото му беше студено, но аз все още не направих дори опит да се отдръпна, стиснах очи и се опитах да забравя това, което току-що бях видяла.
– Всичко е наред, всичко е наред – дланта му успокояващо погали гърба ми – не си отворила прозореца, доброто ми момиче. Всичко е наред.
Звукът от гласа на лорд Грейд беше достатъчен, за да се съвзема, да се отдръпна, да спра да треперя от ужас. Погледнах нервно към прозореца, не можах да издържа повече, протегнах ръка, дръпнах завесата, а там нямаше никой. Имаше нощна тъмнина и нищо повече….
– Призрак? – попитах с треперещ глас.
– Черна магия. – отвърна сухо херцогът.
В следващия момент, без да позволявам на съмненията да променят собственото ми решение, се обърнах, уверено се отправих към спалнята на последния член на династията Грейд, спрях пред огромното легло, определяйки на коя страна спи негова светлост. След като реших, че той ще спи от страната на прозореца! И без да сваля халата си, отидох до леглото, влязох под одеялото, обърнах се с гръб към прозорците и затворих очи с намерението да заспя! И да заспя тук, защото да си сам през нощта, когато всеки момент може да те нападне призрак, беше върхът на безразсъдството. А аз бях уплашена. Безумно уплашена.
За съжаление чух стъпките на негова светлост. И без да отварям очи, усетих как той идва и застава над мен. Той постоя известно време и после каза:
– Мога да ви дам ризата си за тази нощ.
– Благодаря, доста ми е удобно. – отвърнах, като все още се опитвах да заспя.
– Ари – негова светлост се спусна до ръба на леглото, като ме придърпа по-близо – мисля, че ще се почувствате по-добре след глътка уиски.
Отворих очи. В ръката си лорд отон Грейд държеше чаша, пълна на четвърт с прозрачна, кафеникава течност, протегната към мен.
– Ще ви олекне. – увери ме херцогът.
Седнах на леглото, взех я и я изпих наведнъж, без дори да се съпротивлявам, без да осъзнавам веднага какво е „уиски“! Гърлото ми пламна от огън! Сълзи, съвсем неочаквани, топли потоци се стичаха по лицето ми, не можех да дишам, можех само да гълтам въздух като риба, хвърлена върху лед!
– Вода? – каза със спокойна усмивка лорд отон Грейд и протегна втора чаша, пълна догоре, която преди това не бях забелязала.
Грабнах я без церемонии и започнах да я пия жадно, опитвайки се да потуша огъня в устата си, но изведнъж усетих странна топлина в стомаха си, а главата ми по някаква причина се замая.
– Умница.
Негова светлост внимателно взе чашата от мен, постави двете празни чаши на нощното шкафче, извади отнякъде суха носна кърпичка и попита с провокативно примигване:
– Искате ли помощ?
Очите ми се напълниха с дъгообразни сълзи и сякаш цялата мрачна спалня мигновено се превърна във вълшебни зали, изпълнени със светлина, отблясъци, сияние…
– Ари, – гласът на херцога прозвуча толкова меко – как сте?
Усетих докосването на копринената кърпа върху лицето си и тези докосвания го накараха да спре да бъде мокро, а също така всичко около мен така внезапно се завихри…
– Бяха само две глътки, Ариела. – каза лорд отон Грейд малко укорително.
– А т-т-там и-има-ше п-п-призрак. – казах аз, а езикът ми по някаква причина се размиваше.
– Да, – усмихна се тъжно негова светлост – за съжаление имаше.
Кимнах и движението ме накара да падна обратно на възглавниците, взирайки се в балдахина над главата ми. Покривът преливаше с всички цветове на дъгата и също започна да се върти като въртележка. Но освен невероятното явление, си спомних:
– О- о-очите в-в-ви све-т-теха – беше ми невероятно трудно да го кажа – с матово синкаво сияние, к-к-като… свещена сплав.
По някаква причина херцогът не каза нито дума на това. Той стана, отиде до прозореца и известно време стоя и гледа навън, а аз се обърнах настрани и го погледнах. Негова светлост също се въртеше, както и всичко останало тук. Бях легнала и всичко се въртеше.
Изведнъж лорд отон Грейд заговори:
– Проклятието изчезва.
Намръщих се и се опитах да стана, за да изясня какво има предвид, но всичко се завъртя още по-силно и аз паднах обратно върху възглавниците. Херцогът се обърна, погледна ме странно, усмихна се и се върна към прозореца. А очите ми започнаха да се затварят, бавно, но стабилно… Много бавно, но много стабилно…
Шумолене на приближаващи се стъпки, порив на вятъра, едва одеялото беше отхвърлено и коланът на халата ми беше развързан. И всичко се въртеше и завихряше, залюляваше се и залюляваше. И когато хладината на чаршафите замени влажната, груба материя на халата, аз само се усмихнах, обърнах се настрани и прегърнах възглавницата си. Конвулсивно дишане някъде наблизо и отново порив на вятъра от одеялото, което ме увиваше. А беше толкова удобно, уютно, топло и спокойно.
Назад към част 9 Напред към част 11