* * *
Нещо мокро докосна дланта ми.
– Гръм. – чух недоволния глас на негова светлост.
Мокрото докосване спря.
Предпазливо почукване на вратата и отново раздразненият, но тих глас на херцога:
– Вън!
Почукването след пауза се повтори. След това се чу скърцане на стол, звук от стъпки, вратата се отвори и лорд отон Грейд излезе.
Много бавно отворих очи и видях гончето, което седеше до леглото. Гръм веднага се протегна, облиза ръката ми, която висеше от леглото, пъхна нос и отново седна, като ме гледаше с очакване.
Стиснах очи за миг и ги отворих отново, а цялата спалня беше залята от ярка дневна светлина. Дневна светлина! Зашеметена от това откритие, седнах на леглото, чувствайки странно замайване и шум в ушите, и тогава осъзнах страшното – нямах дрехи!
Нямах абсолютно никакви дрехи по себе си!
Нищо!
И колкото и да се опитвах да си спомня какво се беше случило през нощта, паметта ми невероятно отказваше да съобщи каквото и да било, освен последния спомен за лорд отон Грейд, който стоеше на прозореца! Такова объркване като това, което ме завладя, може би не бях преживявала никога досега. Беше много по-лошо от това да бъда в банята на негова светлост вчера.
Притиснах одеялото към гърдите си, огледах се за някакви дрехи и за мой ужас видях халат в противоположния край на спалнята. Но нямах време да мисля как да стигна до заветната дреха.
Вратата се отвори с тихо скърцане и, без да мога да преодолея смущението си или дори да погледна към мъжа, който влезе, чух спокойното:
– Добро утро, лейди отон Грейд. Как се чувствате?
Не намерих сили да отговоря. Притисках одеялото към себе си с такава сила, че ми беше трудно да дишам, не можех дори да вдигна глава, за да срещна погледа на негово сиятелство, аз…
– Радвам се, че сте будна, за да не се налага да ви будя. – тихи стъпки към далечния край на спалнята, след което херцогът се насочи към мен – Бих ви помолил да побързате, Ариела. – мъжкият халат за баня се уви около голите ми рамене – Очаква ви закуска в моята неприятна компания, след което трябва да се върна при армадата. Имате ли нужда от помощ при ставането?
– Не, благодаря. – издишах рязко и набързо пъхнах ръце в ръкавите.
О, Боже, срамът ме изгаряше.
– Между другото – продължи негова светлост, без дори да се опита да излезе от спалнята, както би трябвало да направи един възпитан лорд – ако ви притеснява, трябва да ви уведомя, че не е имало консумиране, така че би било чудесно, ако престанете да се изчервявате, лейди отон Грейд. Всъщност мисля, че след малко ще изгорите от смущение.
Не вдигнах глава, но след думите на херцога погледнах към собствените си гърди, към онази част, която не беше покрита от одеялото по време на неловките ми опити да се облека, и с ужас осъзнах, че кожата ми наистина е придобила пурпурен оттенък.
– Между другото, Ариела, позволявал съм си много по-нескромно поведение, но си спомням, че онази сутрин вие приличахте не толкова на домат, колкото на нещо друго.
Спрях да дишам.
– Или може би, – лорд отон Грейд се наведе над мен, отметна косата от рамото ми, което трябваше да облека в халат, и докосвайки кожата ми с дъха си, добави – трябваше да те докосна отново на много по-ниско ниво. И изчервяването ти не е признак на срам, а на гняв към мен, именно вследствие на моето бездействие?
И срамежливостта наистина беше заменена от основателен гняв!
– Ще ви бъда много благодарна – гласът ми трепереше от възмущение – ако вие, лорд отон Грейд, си спомните правилата на приличието и ми позволите да се приведа в приличен вид без ваше присъствие!
Усещането за дъх върху кожата ми бе заменено от докосването на устните на херцога и чух присмех:
– Родовият брак, лейди отон Грайд, предполага съпрузите да живеят заедно в едни и същи покои.
Замръзнах, негова светлост, все още докосвайки рамото ми с устни, продължи:
– Споделянето включва къпане, обличане, хранене заедно. Знаете ли, Ари – устните на херцога плавно се преместиха от рамото ми към шията и той прошепна до ухото ми – прекарах няколко безсънни нощи в по-внимателно изучаване на правилата и традициите на родовия брак. И трябва да призная, че на разсъмване идеята да ви имам в пълно и абсолютно владение започна да ме привлича все повече и повече…
Лорд отон Грейд се изправи и заговори студено, по обичайния си подигравателен начин:
– Съветвам ви да се откажете от фалшивата скромност, наложена ви от църковното ви възпитание, Ари. Хайде нагоре, наистина разполагам с много малко време.
Свих се, без да мога да помръдна. Всички ужаси от вчера, унижението, страхът, пряката заплаха от херцога, срамът, че съм в банята, появата на призрака… Още вчера осъзнах, че нямам сили да се противопоставя на последния член на династията Грейд, а днес това беше ясно.
– Ставайте! – хладнокръвно изиска херцогът.
А след това, минавайки през спалнята и приближавайки се до прозореца, негова светлост продължи:
– Забранено ви е да излизате от замъка, дори в двора, както и да се катерите по кулите и да слизате под нивото на земята. Хауърд и Уилард са наясно с това, а на госпожа Вонгард и бяха отнети ключовете. Моят… – направи пауза и с явно неудоволствие – нашият замък е изцяло на ваше разположение. В момента не е възможно да ремонтираме вечерната трапезария, така че ви моля да изберете стаята, която смятате за най-подходяща за вечерни хранения. Лейди отон Грейд, да ви вдигна ли сам от леглото?!
Изненадана и възползвайки се от факта, че негова светлост не се обърна, аз се плъзнах неловко на пода и се изправих, увивайки се в халата си. Двете кучета, Гръм и Ураган, които се намираха зад стола, следяха всяко мое движение.
– Хрътките ще ви наблюдават внимателно. – каза лорд отон Грейд.
Не можах да измисля нищо, което да отговоря на това. Как можеше да се даде такава заповед на едно животно, беше извън моето разбиране. Както и всичко, което беше казал херцогът.
– Да извикам ли камериерката? – попита херцогът малко раздразнено.
– Не, благодаря, в лицея ни научиха да се обличаме сами. – отвърнах доста рязко и побързах да изляза от спалнята на негова светлост.
Двете кучета ме последваха веднага и все още бяха с мен, когато влязох в собствените си покои, където ме чакаха Гретхен и още две прислужници. Всички жени се поклониха при появата ми, но аз знаех, че прислужниците са видели всичко. Неподходящият ми външен вид, фактът, че съм дошла от покоите на херцога, и мъжкия халат не бяха пренебрегнати.
Затворих очи за секунда, опитах се да преживея този неудобен момент и хладнокръвно казах:
– Добро утро, дами.
Последва мърморене и плахият въпрос на Гретхен за роклята.
– Благодаря, не е необходима помощ. Свободни сте.
Жените напуснаха дневната ми мълчаливо, като затвориха внимателно и не изцяло вратите след себе си. И това никак не ми хареса. Но както се оказа, прислужниците го направиха не само от прекомерно желание да се ровят в чужди работи, а защото искаха да чуят какво има да каже херцогът, който се появи след мен.
– Да затворя ли вратата? – попита лорд отон Грейд.
– Ще бъда благодарна. – отговорих на негова светлост, като се опитвах да сдържа възмущението си.
Вратата се затръшна веднага.
Без да се обръщам, влязох в гардеробната и като осуетих евентуален опит на херцога да ме последва, затворих и вратата. После завъртях ключа в ключалката. След това, въз основа на някакви неразбираеми за мен опасения, преместих един стол до вратата. После още един стол. По някаква причина поставих ваза с цветя върху стола!
– Вдясно от вас има една прекрасна статуя, предполагам, че ще ѝ е удобно върху стола – раздаде се иронично иззад вратата.
Опитах се да грабна статуетката, но замръзнах, когато разбрах, че фразата е на негова светлост.
– Имате четвърт час. – каза лорд отон Грейд без следа от подигравка.
Назад към част 10 Напред към част 12