ЕЛИС
Събудих се от звука на затръшването на вратата на спалнята и сърцето ми подскочи, когато се изправих и открих, че над мен стои вбесеният Леон с хавлиена кърпа, увита около кръста му, а голите му гърди са омазани с вода. Златните му очи горяха от огън и той почти ръмжеше, докато ме гледаше.
Преди да успея да го попитам какво става, на вратата зад него се чу силен трясък.
– Леон! – Изкрещя Данте, блъскайки отново по вратата, и щях да се изкуша да повярвам, че е в разгара на някоя от шегите им, ако на лицето на Лео не беше изписана ярост. – Хайде, знаеш, че не е било така!
– Не мога да гледам лицето ти в момента, Данте – изръмжа Леон, преди да хвърли заглушаващ балон около нас, така че да не чуем нищо повече отвъд стаята.
– Какво става? – Попитах, като се преместих на колене и се протегнах към него, докато чаршафите се свличаха от голото ми тяло.
Погледът на Леон падна върху извивките ми и той изпусна недоволно дъх, преди да се обърне и да вземе един от пуловерите си от гардероба, след което да го нахлузи на главата ми.
– Не се опитвай да ме хипнотизираш с циците си сега, Елис, на теб също съм ти ядосан. – Той сгъна ръце, докато стоеше над мен, и аз се намръщих.
– Искаш да кажеш, че се хипнотизираш от…
– От циците ти, да. Но не днес. Как, по дяволите, можехте да ми направите това?
– Ще трябва да ме просветиш, Лео – казах с намръщена физиономия, докато се опитвах да разбера какво става. Беше неделя и след всичко, което преживях с Мариела снощи, си бях легнала с Райдър и се върнах тук едва преди малко, когато Райдър беше тръгнал към фитнеса. Все още се чувствах съсипана, особено сега, когато допълнителната ми дрямка беше провалена.
– Мислех, че всичко между нас е ясно. Мислех, че петимата сме започнали да правим нещо добро? Мислех, че ние с теб се разбираме. Не очаквах, че ще ме предадеш по този начин.
– Да те предам? За какво говориш, Лео? – Направих крачка, за да се изправя, а той ме връхлетя с такава жестокост, че се поколебах, усещайки как харизмата му ме притиска, искайки да се подчиня, да се извиня, въпреки че не разбирах защо.
Преборих се със силата му и се преместих по-близо до него, заставайки до леглото, докато той започна да се движи, ръмжейки под носа си. Кълна се, че ако беше във формата на лъв, опашката му щеше да се размахва напред-назад като разярен котарак.
– От всички неща, които си мислех, че ще ми донесе това да бъда с теб, никога не бих си представил това – промълви той. – Моите собствени лъвици се обединяват като група шибани предатели и се измъкват през нощта…
– Минди ли са направили нещо? – Попитах, като се мъчех да разбера това.
– Не Минди! – Изръмжа той, завъртя се срещу мен и се приближи достатъчно, за да се допрат гърдите ни, докато ме гледаше отгоре. Наистина изглеждаше, че го боли, но не можех да разбера какво бях направила, за да се опитам дори да го поправя.
Но когато го погледнах, сърцето ми се сви от една ужасяваща мисъл. Сребърните пръстени в очите му го обозначаваха като единствената ми истинска любов. Той беше повече от щедър и приемаше чувствата ми към другите крале, но какво, ако това се променяше? Ами ако той вече не искаше това и искаше да бъда само негова, както звездите бяха предвидили?
– Това за мен и за другите ли е? – Издишах уплашено, а сърцето ми се разтуптя от паника.
– Знаеш, че е – изръмжа той мрачно.
– Ти си нещастен заради мен и тях?
– Излизам от ума си заради това – съгласи се той. – Не мога да спра да си го представям отново и отново, но дори не знам дали това, което си представям, е точно, или просто се измъчвам, като мисля толкова много за него.
– Мислех, че ти харесва да си го представяш? – Попитах с нотка на отчаяние в тона си.
Леон ядосано поклати глава.
– Не мисля, че мога да се справя с това. Мислех, че мога, но колкото повече мисля за това, толкова повече ме разрязва. Просто не мога да разбера защо бихте направили това с мен. Нима сега не съм достатъчно добър? Затова ли решихте, да ме отрежете?
– Никога не сме те отрязвали – изпъшках и поклатих глава в знак на отрицание, като хванах ръката му, но той изтръгна пръстите си от моите с предупредително ръмжене.
– Лъжеш – изръмжа той. – Наистина ли си мислиш, че няма да разбера? Данте нямаше търпение да ми каже под душа. Обзалагам се, че и четиримата сте се смяли за това цяла нощ.
– За… Леон, объркана съм. Ядосваш се за това, че имам връзки с останалите? Защото си мислех, че…
– За какво, по дяволите, говориш? – поиска той. – Ядосан съм, защото всички вие отидохте на мисия без мен!
– А… мисия? – Намръщих се. – Какво…
– Ти, Гейбриъл, Данте и Райдър избягахте в нощта, за да убиете заклетия враг на Райдър и ме оставихте!
Устните ми се отвориха и почти се разсмях, само че видях колко ядосан е наистина от това.
– Не беше така – промърморих тихо. – Райдър и Гейбриъл тръгнали да я преследват и тогава Гейбриъл видял видение, което показа, че няма да успеят, ако Данте не е с тях, а аз бях с него, когато те дойдоха да го търсят и…
– И всички вие отскочихте на мисия без мен, сякаш нямаше никакво значение, че един член на екипа липсва – избухна той горчиво.
Отворих уста, за да протестирам още, но се спрях. Може и да беше малко пресилена реакция, но той явно беше наранен заради това.
– Съжалявам, Лео – казах аз и отново хванах ръката му. – Всичко се случи толкова бързо, но разбирам защо се чувстваш изоставен. Обещавам, че това няма да се повтори.
Той стисна челюст и не каза нищо.
– Искаш ли да ме накажеш? – Предложих, като прехапах устните си.
– Не заслужаваш оргазми – изръмжа той, макар че за момент погледът му се спусна към голите ми крака, сякаш беше поне малко изкушен.
– Добре – съгласих се аз, посегнах към подгъва на пуловера, който той ми беше наложил, и го отлепих, за да разкрия отново тялото си.
Леон изръмжа предупредително, като накара косъмчетата по тила ми да се надигнат, а зърната ми да се втвърдят, докато ми напомняше колко опасен може да бъде кралят на зверовете, ако поиска.
Посегнах към кърпата му и я издърпах от него, облизах устни, когато твърдият му член се освободи от нея, и паднах на колене пред него.
Леон ме прокле, но направи крачка напред, хвана брадичката ми и я наклони нагоре, така че да го гледам.
– При мен няма безплатни пропуски, малко чудовище. Няма просто да забравя, че съм ти ядосан, защото ми смучеш члена.
Отворих уста, за да отговоря, но той се премести напред, притискайки главата на члена си към устните ми с ясно искане и аз моментално отговорих, като ги обгърнах около дебелия му вал.
Леон хвана задната част на главата ми и се впи в мен, без да чака да го направя сама, като членът му се заби в гърлото ми и ме накара изненадано да изхъркам.
Той отново се впи в мен грубо и аз се подчиних на това, което искаше от мен, като му позволих да направлява движенията ми с пръсти, свити в косата ми, докато чукаше силно устата ми, гледайки ме през цялото време.
Стенех около вала му, като премествах езика си върху главичката на члена му всеки път, когато той се отдръпваше, и го поемах дълбоко, когато той навлизаше. Наслаждавах се на начина, по който ме използваше, обичах вкуса му да се развързва за мен и собственото ми тяло започна да бучи от нужда, докато го довеждах до разруха.
С ръмжене на яростна похот Леон изригна силно в устата ми и соленият му вкус се разля в гърлото ми, докато хватката му в косата ми се затегна достатъчно, за да ме заболи. А после изведнъж го нямаше.
Той измърмори от неудовлетвореност, грабна един анцуг от гардероба, нахлузи го и се изниза от стаята, оставяйки ме на колене да ме боли за него.
Вратата се хлопна зад него и аз въздъхнах, като засмуках подутите си устни и се изправих на крака.
Леон беше сериозно най-лекомисленото момче, което познавах, но също така изпадаше в пристъп като котка в кофа с вода, ако нещо успееше да пробие щастливата му външност и да го засегне там, където е важно. Ако исках да го спечеля, трябваше да се справя по-добре от прибързана свирка, но точно сега имах нужда само от душ.
Стрелнах се из стаята и взех всичко необходимо, преди да тръгна да се събуждам с гореща вода и да измисля как да реша проблема си с Лъва. Нямаше съмнение, че той беше също толкова ядосан на другите момчета, колкото и на мен, и бях сигурна, че мога да накарам Данте да се съгласи да го компенсира, но се съмнявах, че ще мога да накарам Райдър или Гейбриъл дори да признаят, че са направили нещо нередно, камо ли да се извинят по някакъв начин.
Докато се облека в скъсани дънки и бяла тениска с надпис Don’t give a fuck (Не ми пука), вече бях пропуснала закуската. Използвах въздушната си магия, за да изсуша за разнообразие късата си люлякова коса на свободни къдрици, нанесох си бледорозово червило и се спуснах към Дяволския хълм, за да издиря моя Лъв. Въздухът беше хладен и свеж, но небето беше ясно, а в тези по-кратки дни това почти винаги означаваше, че Лъва ще бъде тук и ще допълва магията си.
Но въпреки сияйното слънце Леон не се виждаше никъде и имах чувството, че това е умишлено. Докато преглеждах тълпата, забелязах, че липсват и Mинди. Без съмнение той беше тръгнал да се развлича с всички тях някъде, докато се дуеше, и бях сигурна, че щеше да им каже да не обелват и дума за местонахождението му, ако не искаше да бъде открит.
Изпуснах дъх на неудовлетвореност и гласът на Лайни ме накара да подскоча.
– Не трябва ли да си вечно щастлива? – Подразни ме тя и аз се обърнах, за да я открия прибрана под сянката на дървото, което се намираше на върха на хълма. – Сега, след като си срещнала единствената си истинска любов.
Книгата в скута ѝ беше толкова голяма, че чак беше комична, и аз се усмихнах на заглавието ѝ, докато се спусках до нея. Изкуството да четеш. Без съмнение това беше написано от сфинкс и колкото и да обичах добрата книга, трябваше да се чудя как този двутонен мегалодон можеше да бъде изцяло изпълнен с думи, посветени на изкуството да се четат повече думи. Сигурно е било доста просто – да си седнеш на задника, да отвориш книгата и да превърнеш квадратчетата в нея в думи. Не че щях да водя тази дискусия с нея, защото бях сигурна, че ако тя се захване с темата, никога повече няма да я откъсна от нея.
– В момента сме в разгара на борбата – обясних, като паднах до нея.
– Какво направи той?
– Всъщност това бях аз – признах аз. – Някак си го пропуснах в нещо, без да осъзнавам колко много ще го притесни, и сега ми е ядосан. Опитах се да му се извиня, но никой не може да се държи като Леон, когато иска.
– Може би можеш да му направиш подарък, за да го компенсираш? – Предложи Лайни.
– Да, може би. Но той е глупаво богат и просто краде всичко, което иска, така че е малко трудно да му подариш нещо, което вече няма.
– Може би можеш да си татуираш името му на дупето си?
– Може би – съгласих се аз със смях. – Или пък мога да се превърна в пълна лъвица за една нощ и да правя всяко малко нещо за него.
– Хм, при лъвиците е странно – призна Лайни. – Най-странното от всичко е, че те сякаш основават собственото си щастие на това на своя крал. Аз бих предпочела да получа удовлетворение от звяр с кожена подвързия, дебел гръбнак и достатъчно мръсни думи, за да ми се въртят страниците.
– Имаш странна връзка с книгите – подразних я аз.
– Приблизително толкова странна, колкото и връзката ти с кръвта – отвърна тя.
– Туше.
– Предполагам, че тогава не си го виждала? – Попитах безнадеждно. Дори Леон да беше минал покрай Лайни, докато тя е седяла тук и е чела, имаше голяма вероятност тя да не го забележи.
– За съжаление не – каза тя, а погледът ѝ се върна към книгата с не толкова деликатен намек, че разговорът ни е приключил.
Засмях се, докато се изправях отново, опитвайки се да се сетя къде другаде би могъл да отиде Леон, но останах празна.
Зачудих се дали Данте няма да има някакви идеи и реших, че няма да е лошо да започна от него. Сбогувах се с Лайни и се стрелнах надолу по хълма към двора на „Акрукс“, където всички „Оскура“ се бяха излегнали около пейките за пикник и се наслаждаваха на слънчевите лъчи, докато времето се задържаше хубаво.
Поколебах се, докато търсех Данте, но точно когато осъзнах, че го няма, една ръка обхвана китката ми и ме дръпна, за да се изправя пред Брайс Корвус, който плюеше от ярост.
– Търсиш си гаджето от Оскура ли, курво? – Попита той отровно, стрелна се около мен и ме бутна силно, така че се спънах направо в ничията земя от страната на Лунното братство пред трибуните.
Събралите се там членове на бандата настръхнаха, докато се борех да се задържа на краката си пред тях, а аз срещнах изненадания поглед на Итън за половин секунда, преди да се завъртя обратно, за да се изправя пред Брайс.
– Забавно е, че се нахвърляш върху мен само когато водачът ти не се вижда – изревах, докато зъбите ми се оголваха. – Все още ли ревнуваш, защото Райдър не ти позволява да го ухапеш?
– Ти не си нищо повече от курва, за която той плаща с кръв – отвърна Брайс жестоко, като ми се присмиваше, а аз забелязах, че повече ученици се приближиха, за да наблюдават с интерес взаимодействието ни.
– Да! – Изкрещя от страничната линия Синди Лу, където удобно се беше появила точно навреме, за да види как Брайс започва да ме напада.
– Какво става? – Гласът на Райдър проряза тълпата и всички лунари се разделиха като прилив, когато той се вмъкна между тях, а в гърдите му прозвуча дълбоко дрънчене, докато се взираше в своя номер две.
– Видях я – изсъска Брайс, без да се отдръпва, докато сочеше към мен. – Знаех, че се е разголила пред Инферно, затова я проследих и я видях да влиза с него в лодкостоянката.
Зеленият поглед на Райдър за миг се стрелна към мен и аз избухнах в смях. Защото при всички причини, поради които Брайс можеше да избере да ме мрази, той се оправдаваше с тази, кого чуках. Или с когото си мислеше, че съм се чукала. Защото всъщност не бях правила секс с Данте в лодкостоянката, а дори и да бях, Данте беше започнал да пази това място, когато оставахме сами там, след като Табита се опита да го убие. Знаех със сигурност, че в днешно време никой не можеше да надникне там, докато той е вътре, без да му позволи да мине.
– Ако ще я обвиняваш в нещо, то поне го направи правдоподобно – издекламира Итън и аз го стрелнах с изненада, когато той ме подкрепи. – Погледни я в очите. Сериозно ли мислиш, че тя пропуска половинката си, за да отиде да се чука с Инферно или с някой друг?
– Знам какво видях. Тя го държеше за ръката, гледаше го като кучка в разгара си, а той на практика я бутна вътре с ясното намерение да зарови мръсния си хуй на Оскура в нея…
– Ако си бил толкова сигурен в това, на което ще станеш свидетел, защо тогава не ни последва и не получи доказателства? – Попитах, като присвих очи към Брайс, докато крайниците ми се стягаха в очакване на бой. Той отдавна искаше това и аз вече нямах търпение да го довърша. Бях готова да му сритам задника като жалкото копеле, каквото беше.
– Защото имаше преграда, която не ме пускаше – измърмори той.
– Значи си ги чул да се чукат тогава? – Изправи се Итън. – Защото познавам крещящ човек, когато го видя, и се обзалагам, че Елис тук може да срути шибания покрив, когато свършва.
Райдър му изсъска предупредително и Итън вдигна ръце в знак на капитулация, а на устните му се появи нахална усмивка, сякаш му харесваше да натиска копчетата на Райдър точно толкова, колкото да получи реакция, без да го ядоса достатъчно, за да си навлече гнева му. Очевидно това не беше границата, която Брайс се беше научил да не преминава.
– Знаеш ли какво, Брайс? – Предизвиках го. – Мисля, че е време да изразиш истинските си проблеми и да спреш да се опитваш да се криеш зад глупости като малка кучка.
– Моят проблем е, че си жадна за власт курва и предател и искам да те видя на колене пред краля на Лунното братство, да го молиш за милост, докато той не ти предлага никаква.
– Това ли искаш, Райдър? – Попитах подигравателно, докато обръщах поглед към него. – Искаш да съм на колене ли?
Лицето на Райдър остана безизразно, но топлината в погледа му ми подсказа, че си спомня, че ме е карал в това положение неведнъж. Всъщност той ме беше държал така, докато Данте правеше точно това, в което Брайс ме обвиняваше, и му харесваше всяка шибана секунда от това. Чудех се дали главата на Брайс щеше да се пръсне, ако разбереше за това.
– Или това искаш ти, Брайс? Да паднеш на колене пред своя крал? Да му угаждаш по всякакъв начин, а после да го молиш да ти позволи да го хапеш така, както на него му харесва?
Брайс изкрещя от ярост и се стрелна към мен, но аз го очаквах и отскочих настрани, като забих крака си, за да изритам задните части на коленете му, преди да се нахвърля върху него.
Преди да успея да го хвана, той хвърли към мен водна струя и аз едва успях да вдигна въздушния щит навреме, за да я блокирам.
Това беше моментът, от който той се нуждаеше, за да се изправи отново на крака, и ние веднага изпаднахме в ожесточена битка на магическа сила, докато той насочваше към мен воден поток, а аз се борех да го отблъсна с порив на вятъра.
Брайс оголи зъби срещу мен, докато магиите ни се сблъскваха, и стисна зъби, докато хвърляше всичко от себе си. Бяхме толкова равностойни, че усещах как силата ми намалява с усилията, които полагах, за да го удържа.
С решително хъркане щракнах с китката си, отскочих настрани, като позволих на водната му атака да пробие защитата ми за да открадна въздуха от дробовете му, преди да успее да я пренасочи към мен.
Очите на Брайс се разшириха и той хвърли двете си длани към мен, поглъщайки ме във воден мехур, като се опитваше да ме удави, а аз се борех да запазя контрола си над въздуха в дробовете му.
Виковете на наблюдаващата ме тълпа бяха изкривени от водното кълбо, в което бях попаднал, но аз дори не се опитах да избягам от него, а раздвоих вниманието си, докато се борех да създам джоб с въздух около устата си, за да мога да дишам.
Брайс успя да изсмуче един дъх, докато концентрацията ми се изплъзваше, но аз бързо затворих въздуха в дробовете му отново, докато започнах да дишам в мехура си.
Челюстта ми се затвори здраво, когато влязох в престрелка с Брайс, докато той се взираше в мен, а водното кълбо, в което бях затворена, започна да става все по-студено, когато той започна да го замразява.
Паниката се разрази в крайниците ми, но когато забелязах колко бавно се образува замръзване около мен и колко напрегнат изглеждаше Брайс, разбрах, че магията му е прегоряла.
Усмихнах се като психопат и му щракнах с пръсти, като го повалих на задника с порив на вятъра, от който магията му се разпадна.
Водното кълбо се разцепи около мен и аз успях да се приземя на крака, докато тя се разпиля навсякъде с огромен плясък и повечето от гледащите тълпи отскочиха назад, за да не се намокрят.
Синди Лу обаче се измокри и аз се изсмях на погледа ѝ на удавена котка, преди да се втурна отново в борбата.
Изстрелях се към Брайс, като от тялото ми капеше вода, и скочих върху него точно когато изглеждаше, че ще припадне от липса на кислород.
В момента, в който забих юмрука си в лицето му, му позволих да диша отново и той засмука въздух, когато го ударих още веднъж.
Отпуснах върху него цялата си ярост заради Стария Сал, майка ми и смъртта на Гарет, докато удрях, удрях и удрях, а кокалчетата на пръстите ми се разцепваха и кървяха и ме караха да чувствам физическа болка заедно с постоянно присъстващата болка в сърцето ми.
Тълпата крещеше в еднаква степен насърчения и обиди, но аз не можех да се съсредоточа върху нищо друго освен върху парчето гадна Фея под мен.
Единственото нещо, което проряза мъглата на жаждата ми за кръв, беше гласът на Райдър и докато той говореше, аз най-накрая спрях неподвижно над стенещия и кървящ Брайс.
– Мисля, че спечели, бейби – каза Райдър, а в тона му се долавяше едва доловима нотка на забавление, за която бях сигурна, че никой друг няма да забележи.
Погледнах нагоре и го открих да стои над мен, предлагайки ми ръка, за да ме издърпа на крака. В момента, в който се изправих, го сграбчих, забих ръка в ризата му и го придърпах по-близо до себе си, докато го хапех. Райдър ме хвана за кръста и ме придърпа по-близо, така че тялото ми се притисна в една равнина с неговото, докато пиех дълбоко от греховно вкусната му кръв, а всички сякаш бяха затаили дъх, докато чакаха да видят какво ще се случи по-нататък.
Отдръпнах се, облизвайки устни, и Райдър ме пусна достатъчно бързо, докато публиката го гледаше, след което се премести да ритне Брайс, за да привлече вниманието му към себе си.
– Какво, по дяволите, беше това? – Изръмжа Райдер. – Защото знам, че не беше вторият, който го получава по-задника си без почти никакви признаци на борба.
Брайс изстена, докато стискаше раните си, а магията му бе изчерпана така, че не можеше дори да се излекува. Самата аз бях доста изчерпана, преди да захапя Източника си.
– Свършил си, Брус – изплю се Райдър и погледна встрани, докато останалите от Братството се подсмихваха на използването на грешното име. Райдър не направи демонстрация на сканиране на тълпата, а погледна право към Итън и посочи към него. – Изглежда, че ти си новият ми заместник, Шадоубрук. Не ме разочаровай.
Итън подскочи, обхвана устата си с ръце и изрева от вълнение, което накара всички лунни вълци да се присъединят инстинктивно. Започна да скача победоносно, да крещи и да вика и забелязах как кракът му случайно се заби в лицето на Брайс, докато скачаше.
Погледът на Райдър се насочи към мен и аз свалих умствените си бариери, когато усетих как хипнозата му напира в съзнанието ми. Гласът му прозвуча в главата ми, като не направи опит да изгради визуална представа, която да върви с образа.
– Искам да говоря с теб. Ела в стаята ми.
Изкривих вежда към него, но той вече се отдалечаваше, очевидно вярвайки, че ще се втурна като куче само защото ми е свирнал.
Изстрелях се в обратна посока, като имах намерение да го оставя да седи сам в стаята си до края на следобеда, освен ако не реши да ми се обади и да ме помоли да дойда мило. Но докато обикалях кампуса осъзнавах, че няма къде точно да бъда и че вероятно си отрязвам носа, за да си разкрася лицето, скоро се озовах пред прозореца му.
Бягах точно по ръба на езерото, докато изчерпвах последната си енергия от боя, така че Райдър се беше върнал преди мен и беше отворил прозореца.
Скочих вътре и дръпнах прозореца, като сгънах ръце и му се намръщих.
– Какво? – Попита той от позицията си на леглото, докато небрежно хвърляше балон за заглушаване над нас и заклинание за прикриване на прозореца. Беше сложил ръка зад главата си и сега, когато не бях разсеяна от Брайс, забелязах, че отново е обръснал тъмната си коса на нула, така че вече нямаше да мога да се хвана за нищо от нея.
– Ако искаш да дойда да те видя, трябва да ме помолиш мило – казах с нацупена физиономия, докато мокрите ми дрехи и коса капеха върху килима му.
– Не – отвърна той, а погледът му падна върху бялата тениска, която прилепваше към тялото ми и беше станала прозрачна около текста, така че под нея се виждаше червеният ми дантелен сутиен.
– Не?
– Ако искаш мило, тогава трябва да отидеш да се забавляваш със Симба. Не идваш при мен за мило. Аз съм злодеят в твоята малка прецакана любовна история.
– Злодеят не получава момичето. – Изтъкнах.
– Той я получава. Ако момичето е също толкова лошо, колкото и той.
– Тогава изглежда, че имаш късмет.
Райдър се усмихна и гледката му спря дъха ми. Да го видя щастлив караше сърцето ми да се разтупти и сега, когато успях да го разгледам отблизо, видях, че е точно такъв. Щастлив.
– Все си мисля за начина, по който изглеждаше, когато уби онази кучка – казах аз, гласът ми се сниши, сякаш някой можеше да чуе, и неволно придоби съблазнителен характер, докато се приближавах към него.
– Ами да? – Попита Райдър, като седна и постави предмишниците си на коленете, докато ме гледаше. – Как изглеждах тогава?
– Мощно – казах бавно, като се озовах все така пред него, точно на една ръка разстояние. – Силен. Кръвожаден. Неудържим. Недосегаем.
Прехапах устна, а Райдър се изправи бавно, гледайки в очите ми, сякаш търсеше истината за тези думи и харесваше това, което намираше там.
– Да я убия беше като да скъсам оковите, които бях свикнал да нося. Тежестта им ме беше теглила надолу толкова дълго, че дори не осъзнавах, че ги нося през цялото време.
Усмихнах му се по някакъв тъжен начин.
– А сега си свободен.
– Сега съм свободен – съгласи се той.
Погледът ми падна върху врата на черния суитчър, който носеше, където точно виждах горната част на един от белезите му да наднича над ръба на материала. Не можех да си представя болката от раните, които трябва да са му били нанесени, за да има такива белези. Почти невъзможно беше една фея да бъде наранан толкова тежко, че магията да не може да излекува напълно пораженията.
Хванах подгъва на суитчъра му в хватката си и бавно го издърпах нагоре по твърдите хребети на коремната му преса, докато не го издърпах през главата му и не го захвърлих на пода.
Райдър ме гледаше, докато протягах пръсти и започвах да проследявам линиите на сребристите белези, които пресичаха торса му, а от докосването ми студената му кожа настръхваше.
– Предполагам, че никога няма да се отърва напълно от нея – коментира той с горчивина и аз вдигнах поглед, за да го открия да се взира в белезите по тялото си, сякаш му се искаше да ги изтръгне от плътта си. – Никога няма да мога да забравя напълно колко слаб бях, когато тя ме държеше. Колко голяма част от мен тя разби. Как ме научи да желая болката в замяна на удоволствието. Никога няма да разбера какъв човек щях да бъда, ако тя не ме беше хванала.
– Белезите ти не ми говорят, че някога си бил слаб – казах твърдо, задържайки погледа му, докато пръстите ми продължаваха да проследяват пътеките на надигнатата, сребриста плът по кожата му. – Те ми доказват силата ти. И аз не бих искала да си друг. Искам човека, който е преживял това и е унищожил човека, отговорен за това, че му го е причинил. Фактът, че си се научил да превръщаш болката в сила, само ме кара да те обичам още повече.
Райдър не каза нищо за дълъг момент, гледайки ме, докато продължавах да галя белезите му и топлината между нас се натрупваше.
– Но не е нужно винаги да бъдеш силен с мен, Райдър – добавих аз. – И не вярвам, че трябва да изпитваш болка, за да се наслаждаваш на удоволствието.
Райдър ми се намръщи и започна да клати глава, затова се изправих на пръсти и улових устните му с моите, целунах го нежно, дълбоко, вкусвайки болката в него и прогонвайки я.
Отдръпнах се, когато той се опита да увеличи темпото, и му се усмихнах.
– Боли ли? – Попитах, накланяйки глава на една страна, докато той се опитваше да продължи напред, а аз се отдръпнах.
– Не – измърмори той.
– И хареса ли ти?
– Знаеш, че ми хареса. Това обаче не означава, че мога да се наслаждавам на секс без болка.
– Опитвал ли си някога? – Предизвиках го.
Райдър изръмжа, като се запъти към мен, и този път не избягах, докато той се опитваше да ме хване.
Ръцете му се сключиха около талията ми, пръстите му се вкопчиха достатъчно силно, за да ме наранят, докато ме стискаше здраво, а аз се задъхвах, докато ме целуваше, сякаш искаше да ме погълне, без да отговори на въпроса ми, въпреки че знаех отговора.
Гърбът ми се удари във вратата, но вместо да разкъса дрехите ми, той забави темпото и се отдръпна, като ме погледна намръщено, сякаш не беше сигурен дали иска да го направи, или не.
– Обичам, когато си груб с мен, Райдър – казах аз, ръцете ми се плъзнаха надолу по коремната му преса, докато ги закачих за колана му и го придърпах по-близо за него. – Но просто искам да знаеш, че не е задължително винаги да бъдеш такъв, ако не искаш. Не искам да се преструваш с мен. Искам всичко от теб, и нежността, и болката, и похотта, и любовта. Всяко парченце от теб.
Райдър ме погледна за дълъг миг, преди да протегне ръка, за да отлепи мократа ми тениска от тялото. Вдигнах ръце, за да го оставя, преди да разкопчая дънките си и да се измъкна и от тях, да събуя маратонките си, преди да обвия ръце около врата му, докато стоях там по подходящ червен сутиен и бикини.
Райдър улови устните ми и ме вдигна, за да мога да обвия краката си около кръста му.
Той се върна до леглото си с мен в ръце, езикът му се разхождаше по моя, а члена му накара гръбнака ми да се извие, когато усетих силния му натиск.
Той падна на леглото с мен в скута си и аз се преместих на колене, а ръцете ми се плъзнаха по гърдите му, галейки мощното му тяло, докато дишането ни се учестяваше, а нуждата между нас ставаше все по-силна.
Ръката на Райдър се спусна по гръбнака ми и аз въздъхнах от удоволствие, когато той бавно разкопча сутиена ми, след което плъзна материята надолу по ръцете ми.
– Това може би е първият път, в който сваляш част от бельото ми, без да го унищожиш – промърморих срещу устните му, а той изстена в знак на благодарност, когато загрубелите му ръце започнаха да галят гърдите ми.
Той нежно дръпна зърната ми, дразнейки ме, докато аз започнах бавно да се люлея напред-назад в скута му, стенейки от натиска на ерекцията му между бедрата ми.
Целувката ни се задълбочи, когато пръстите ми стигнаха до колана му и аз го разкопчах, след което се измъкнах от скута му, за да мога да издърпам дънките и боксерките му.
Когато той беше напълно гол, аз застанах пред него по червените си бикини и попих желанието в очите му, докато ме гледаше.
– Това е като своеобразно мъчение – изръмжа Райдър, докато се хванах за страните на бикините си и не бързах да ги спускам надолу по бедрата си.
– Това е, защото си разглезен – подразних го аз. – Прекалено си свикнал да се справяш сам.
– Не и с теб – отвърна той мрачно. – Нищо не е лесно за мен.
Засмях се на този коментар, преди да пусна бикините си на пода и да пристъпя отново към него.
– Нищо, което си струва да имаш в живота, не е лесно.
Райдър се протегна към мен, когато се преместих да се разположа върху него, и аз го целунах отново, докато се спусках в скута му.
Задъхах се срещу устните му, когато твърдият му член се притисна към отвора ми, а той изстена от чиста нужда, когато усети колко готова съм за него.
Езикът ми се плъзна по неговия, а той спусна ръце по ръцете ми, преди да хване китките ми и да ги премести зад гърба ми, като ги държеше в основата на гръбнака ми, така че гърдите ми да бъдат изпънати напред, докато потъвах върху него.
Спусках се бавно, наслаждавайки се на всеки сантиметър, докато го поемах, и стенех, когато пиърсингът му издълбаваше огнена линия в мен, която караше тялото ми да се стяга около него, докато се къпех в усещането за него.
Райдър държеше ръцете ми зад гърба, когато започнах да го яздя, но хватката му не беше силна, а достатъчно стегната, за да му даде някакво подобие на контрол.
Опитах се да поддържам бавно темпо, докато се движех нагоре-надолу, но когато той започна да се напъва в такт с мен, се наведе назад, прекъсвайки целувката ни, за да може той да удари това сладко място дълбоко в мен, докато започнахме да се движим по-бързо.
Устата на Райдър се спусна да хване зърното ми, докато виковете ми от удоволствие изпълваха стаята му, а езиковият му шип се търкаляше по възбудената плът в такт с ударите му.
Всеки път, когато пенисът му попадаше на това перфектно място, пиърсингът в него само правеше удоволствието по-силно, преди да се търкулне надолу по вътрешните ми стени и да се върне, за да го направи отново.
Райдър продължаваше да смуче и хапе плътта ми, като едната му ръка освобождаваше китката ми, за да може да хване дупето ми и да ми помогне да се спускам по-силно.
Когато извиках още по-силно от преди, той освободи и другата ми китка, ръмжейки от желание, докато го яздех по-силно и ръцете ми започнаха да изследват гърдите му.
Отново се преместих напред и го целунах силно, а върховете на пръстите ми се плъзнаха по белезите му и по огъващите се бицепси, докато той продължаваше да раздвижва бедрата ми силно надолу.
Чувствах как удоволствието в тялото ми се засилва до кресчендо, как болката изпълва всеки сантиметър от кожата ми и изисква удовлетворение.
– Свърши за мен, бейби – поиска Райдър срещу устните ми.
– Не без теб – казах в отговор, докато мускулите ми се изпълваха с напрежение, което отчаяно искаше да се освободи, а аз го задържах с чиста сила на волята.
Райдър изръмжа, когато го целунах отново, сякаш все още не мислеше, че може да го направи, но усещах колко е твърд, колко е близо до забравата и знаех, че е също толкова близо до това да рухне като мен, ако само си позволи.
– Моля те, Райдър – изпъшках, а тялото ми беше почти на ръба на пречупването, тъй като ме обземаше отчаяна нужда. – Моля те.
– Майната му – прокле той, докато ме целуваше по-силно и с дълбоко напъване членът му се разду в мен и изведнъж се разпаднахме в ръцете си.
Изкрещях, когато екстазът заля тялото ми и аз се разтърсих и потреперих върху него, целувайки го дълбоко, докато усещах как той се тресе под мен с опияняващ стон, докато накрая паднахме неподвижни.
Езикът му погали моя, а ръцете му се плъзнаха нагоре по гърба ми, преди да се вплетат в косата ми, и аз се преместих назад, за да го погледна.
– Ако кажа, че ти казах, ще ме напляскаш ли? – Подразних го, а той се засмя мрачно.
– Не ме изкушавай, бейби. Не съм започнал изведнъж да искам да се гушкам – предупреди той, но докато го казваше, падна обратно на леглото си, като ме взе със себе си, размествайки ни, докато не легнахме един до друг и не се облегнахме на възглавниците.
– Щом казваш така – подразних го.
Той ме плесна по дупето достатъчно силно, за да ме ужили, и аз изпъшках в присмехулно възмущение, когато между бедрата ми се разнесе топлина.
– Какво ще кажеш да се гушкаме един час, а после да ти позволя да ме вържеш и да ме доминираш до насита? Без твърди граници и без безопасни думи – пошегувах се аз и той се засмя, но това беше мръсно и пълно с обещания, които накараха пръстите ми да се свият.
– Може да съжаляваш, че си сключила тази сделка с мен, бейби – предупреди той, като ме придърпа по-близо и аз преметнах крака през бедрата му, докато полагах глава на гърдите му, точно над черния знак Х, който бях изписала с мастило върху сърцето му.
– Съмнявам се – отвърнах аз, целунах татуировката му и се усмихнах на себе си, а той изръмжа гладно в отговор.
Назад към част 24 Напред към част 26