ЕЛИС
Стрелях се през натрупаните тухли, стрелкайки се наляво и надясно, докато все повече и повече от Лунното братство се появяваха от отломките на разрушената сграда и започваха да ме обстрелват с магията си, докато аз се борех да се доближа до Райдър.
Той беше вързан за статуята на кентавър, която стоеше до Скарлет, с широко разперени ръце и крака, които едва докосваха пода.
Скарлет ме наблюдаваше, очите ѝ бяха присвити, а усмивката накланяше ъгълчето на устата ѝ, докато караше един мъж да принуди Райдър да отвори широко челюстите си.
– Райдър! – Изкрещях, а яркозелените му очи се насочиха към мен и хиляди думи изпълниха погледа му, докато ме гледаше как се боря за него.
Но Скарлет нямаше да ми даде време да стигна до него.
Огнена вълна се взриви във въздушния ми щит и бях принудена да падна на едно коляно, докато се борех да запазя магията си. Изръмжах от ярост, когато Скарлет вдигна острието на позиция, насочвайки го към отворената уста на Райдър, докато той се бореше срещу връзките си.
– Райдър! – Изревах, гласът ми се пречупваше, докато гръмотевичното ми сърце бушуваше лудо от отчаяната нужда да стигна до него, а дъждът от бурята на Данте се изсипа над нас.
Скарлет посегна към устата му и с див замах на острието си отряза езика му, смеейки се, докато отхвърляше буцата плът далеч от себе си, сребърната светкавица от пробождането на Райдър улавяше светлината, когато падаше на земята.
Изкрещях толкова силно, че това разкъса гърлото ми, а концентрацията ми се разколеба дотолкова, че една кучка с водна магия да разбие щита ми.
Поток от ледено студена вода ме прати на земята, бузата ми се удари в буца счупена тухла и болката ме заслепи, докато кръвта се разливаше по лицето ми.
Преди да се съвзема от агонията на раната, около ръцете ми се образуваха дебели и нечупливи буци лед, от които се изтръгна въздишка, когато магията ми беше блокирана. Кучката, която ме беше пребила, извика триумфално, сви ръка в косата ми и хвърли ледено острие в ръката си, което притисна към гърлото ми.
Погледът ми се срещна с този на Райдър, докато кръвта се изливаше от устата му, покриваше челюстта му и го боядисваше в червено, когато Данте беше принуден да отлети по-далеч от нас и бурята му тръгна с него, а дъждът се раздели и остави гледката ми към мъжа, когото обичах, ясна.
Сърцето ми сякаш замря, когато видях смъртта ни в очите на Райдър, а паниката се вкопчи във вътрешностите ми, когато осъзнах, че това е всичко. Не само за него, но и за мен.
Винаги съм знаела, че нещата, които исках да постигна, когато се записах в Академия „Аврора“, можеха да бъдат моята смърт. Но докато стоях на колене с острието, притиснато към гърлото ми, и дробовете ми се разширяваха с последния си дъх, единственото, което исках на света, беше повече време. Бях открила толкова много любов, докато се опитвах да се боря с мъката си. На най-тъмните места четиримата мъже, които някога бях заподозряла в най-тежките престъпления, бяха дошли, за да ме доведат до позицията на мир и светлина. Все още дори не бях вкусила от нея и когато осъзнах, че вече съм получила всичко, което ще мога да взема от този свят, разбрах, че това не е достатъчно.
– Обичам те – издишах аз, очите ми бяха насочени към Райдър, но думите ми за всичките ми крале. Защото това беше единственото най-истинско нещо, което притежавах. Любовта ми към тях беше твърде голяма и силна, за да умре тук с мен. Тя щеше да се освободи от тялото ми и да полети на вятъра. Никога нямаше да бъде затворена в клетка, никога нямаше да бъде вързана, никога нямаше да бъде контролирана. Обичах ги и имах нужда от тях, и исках толкова много повече от тях.
Но ако това беше всичко, което имах, тогава поне за най-кратък период от време знаех какво е да си обичан от тях и това беше най-големият подарък, който звездите някога можеха да ми дадат. Искаше ми се само да мога да открадна още малко от него.
– Спри! – Изръмжа Скарлет точно когато кучката натисна ножа си по-силно, кожата ми се разцепи и по врата ми се търкулна капка кръв. – Тя е моя. Искам курвата, която предизвика всичко това, да гледа, докато убивам другаря ѝ, а после сама ще я изкормя.
Райдър изкрещя нещо, но пънът, който някога беше езикът му, не позволи на никого да разбере думите му, преди Скарлет да го удари с ръка назад, за да го накара да млъкне.
– Имам потискане на ордена! – Изкрещя някакъв задник, докато тичаше напред, гледайки кървящата форма на Райдър с глад в очите, преди да обърне този поглед към мен. – Да се уверим, че неговата вампирска курва не може да ухапе никого.
Скарлет отвори уста, почти изглеждайки така, сякаш щеше да протестира срещу това някой друг да се намесва в плановете ѝ, но после просто кимна, а на лицето ѝ отново се появи онази жестока усмивка. Свих очи към нея, давайки ѝ да разбере без думи, че ще я разкъсам на шибани парчета за това, ако имам и най-малката възможност.
Съсках от гняв, когато иглата се заби във врата ми и за секунди дарбите ми бяха отнети, оставяйки ме да се чувствам слаба и още по-уязвима пред тях. Но това нямаше да ме спре. Ако ми се отдадеше възможност, щях да ги убия всичките.
Погледът ми се стрелна нагоре към небето, където бушуващите гръмотевични облаци многократно проблясваха светкавици, но все още нямаше и следа от Данте, който да се върне за нас. Явно собствената му битка го държеше настрана, но знаех, че ще се върне за нас възможно най-скоро. Може би всичко, което трябваше да направя, беше да изчакам времето.
Скарлет обаче изглежда мислеше за същото и се обърна, за да извика към последователите си, вдигайки окървавения си нож над главата си като трофей.
– Кой иска да види как кралят-предател кърви? – Извика тя.
Тълпата лунари изкрещя одобрително до небето, а аз се опитах да се надигна на крака, но кучката, която ме държеше, просто хвърли още лед около краката и стомаха ми, за да ме обездвижи напълно.
Скарлет се обърна обратно към Райдър, очите ѝ горяха от вълнение, докато държеше острието, насочено към стомаха му, и гледаше право в него.
– Някакви последни думи? – Подиграваше се тя, знаейки много добре, че той не може да отговори.
Райдър се втренчи в нея, изкрещя нещо неразбираемо, докато оглеждаше околните членове на Братството, сякаш отчаяно търсеше съюзник сред тях, молейки ги с очи да се обърнат срещу тази кучка и да подкрепят своя крал.
Когато погледът му срещна моя, Скарлет заби ножа силно и аз изкрещях, залитайки напред и борейки се срещу леда, който ме задържаше, с всичко, което имах, но той не помръдна и на сантиметър.
Скарлет се засмя и го прободе отново. И отново. Отново и отново, докато кръвта не стана толкова много, че целият свят сякаш почервеня от нея, боядисвайки и нея, и него, и всички, които стояха достатъчно близо до тях.
Данте ревеше в небесата, а сърцето ми се разкъсваше на милион малки парченца и аз крещях името на Райдър в отчаяна молба да не ме изоставя.
Скарлет пусна кинжала си и се обърна към един от мъжете до нея, когато небето над него се озари от светкавици и Данте изскочи от облаците над главата.
Мъжът ѝ подаде тежка брадва и тя я претегли между ръцете си, като се засмя гръмогласно, докато я насочваше към врата на Райдър, преди да я вдигне нагоре.
– Не! – Изкрещях и зелените очи на Райдър се вдигнаха към моите, погледът му беше пълен с болка и съжаление, които ме разкъсаха.
– Да живее кралят! – Извика Скарлет, замахна с брадвата с цялата си сила и писъкът, който се изтръгна от мен, беше достатъчен да разкъса целия свят и да извика звездите от небето, докато гледах как главата на Райдър пада от тялото му.
Тя се търкаляше и подскачаше по купчината отломки и цялата ми вселена се взриви, когато той се спря пред мен, а безжизнените му очи отразяваха бурята горе, докато аз се борех с леда, който ме задържаше, и крещях толкова силно, че бях сигурна, че той все още ме чува в задгробния живот.
Моят красив, смел, силен приятел си беше отишъл. Животът му беше твърде кратък и изживян в толкова много болка. Той беше моята душа, моето сърце, моята мъчителна агония и една от най-дълбоките любови, които някога съм познавала. И докато моите писъци на скръб и болка продължаваха да се разнасят в небесата, знаех, че това е скръб, от която наистина никога няма да се възстановя.
Райдър Драконис беше мъртъв. И моят свят никога повече нямаше да бъде изпълнен с неговата светлина.
Назад към част 43 Напред към част 45