Каролин Пекъм – Безмилостни момчета от зодиака – Дивата Фея – книга 2 – част 15

ДАНТЕ

Купона на Оскура се намираше на изток от Желязната гора в една котловина близо до криволичещ поток. По дърветата и там, където клоните се разделяха в центъра, бяха нанизани феерични прожектори, а лунната светлина се разливаше върху всички участници в партито. От едната страна на поляната висяха хамаци, а от другата имаше купчини одеяла и възглавници, разстлани върху мъха. Членовете на клана Оскура с помощта на земна магия бяха направили земята изключително мека и суха, а огнените елементали бяха запалили свещници, прикрепени към дърветата. В центъра на пространството имаше нещо, което бързо се превръщаше в дансинг.
Поп музика изпълваше въздуха, но аз отказах танците, предложени ми от другите момичета, и седнах в сърцето на голямо гнездо от одеяла, докато гледах как приятелите и семейството ми се тълпят пред мен.
Синди Лу правеше шоу с няколко свои приятелки, трите бяха полуоблечени и се търкаха една в друга, с което си спечелиха вниманието на доста от вълците, но те не ме интересуваха.
Облегнах се назад на огромната купчина възглавници зад мен и отпих от четвъртата си бира за вечерта, която бях налял в златната си чаша.
Къде е тя? Vieni da me, carina.(Ела при мен, красавице.)
Извадих атласа си, почуках по екрана с надеждата да намеря там съобщение, след което стиснах челюст. Не бях от момчетата, които копнеят за момиче; аз бях от тези, които караха момичетата да копнеят за него. А в тази категория имаше много такива, които ми хвърляха обнадеждаващи погледи между гърчещите се тела.
Кликнах върху хороскопа си, след като тази сутрин само го бях прегледал.

Добро утро, Близнаци.

Звездите са се изказали за твоя ден!

Днес ще се окажете на разклонение по пътя на съдбата си. Добрият избор може да ви отведе до желанията на сърцето ви. Макар да ви се струва, че това е чужда територия, стъпването в неизвестното може да ви даде представа за нещо вълнуващо, което предстои. Все пак бъдете предпазливи в избора си, Венера играе опасна игра със сърцето ви и все още не е ясно дали иска то да бъде разбито или цяло накрая.

Размишлявах върху това в полупияното си състояние. Хареса ми звученето на частта за желанието на сърцето…
Луната беше ярка тази вечер и вълците се вълнуваха. Винаги устройвахме парти в ясни нощи и обикновено ставаше диво. Ординарната им форма и без това ги правеше прекалено тактилни, но често полиаморната им природа означаваше, че в гората около мен вероятно вече се случваха няколко оргии.
Минаха още петнайсет минути и поредната чаша с бира беше пресушена, реших, майната му, и се изправих, а в ушите ми се разнесе вой, когато вълците забелязаха, че се надигам.
Вмъкнах се в тълпата, като оставих движенията им да направляват моите, докато изпадах в пиянски танц и накланях глава нагоре, за да се обърна към луната. Електричество пропукваше по кожата ми, докато се губех в музиката и най-сетне започнах да се наслаждавам. Около мен се натрупа статично електричество и вълците прокараха пръсти по тялото ми, за да привлекат енергията ми в себе си.
Една малка ръка се уви около китката ми и сърцето ми се разтуптя от надежда, докато се въртя към собственика ѝ.
Червата ми се свиха, когато открих, че Синди Лу е там, очите ѝ са замрежени, докато се провира напред по начин, който предполагах, че смята за съблазнителен. Може би и аз някога съм си мислел, че е така.
Погледнах над главата ѝ с надежда, но там нямаше никой друг.
– Здравей, захарче – мърмореше Синди Лу, хвана брадичката ми и наклони главата ми надолу, така че да я гледам.
Отблъснах ръката ѝ с половинчата усмивка.
– Здравей, Синди.
– Аз и момичетата си мислехме, че може би искаш да се разходиш с нас… – Тя повдигна вежди, като си играеше с кичур абаносова коса. Облиза си устните, отстъпи назад и се опита да ме повлече със себе си.
– Добре съм си, кара миа. – Хвърлих и усмивка, но тя не ми я върна.
– Ще дойде ли тази вечер?
– Коя е тя? Майката на слънцето ли? – Замислих се и намръщената физиономия на Синди Лу се задълбочи.
– Знаеш точно кого имам предвид: Елис – изсвири името и като проклятие.
– Все още ли си и ядосана, защото те преби пред всички на пролетното парти? А след това избухна в кентавър и разкъса роклята си?
– А след това Елис я накара да каже, че името ѝ е Синди Пу! – Изръмжа моята Бета, Табита, като се появи до мен. Обикновено къдравата ѝ червена коса беше изправена и гладка, а наоколо имаше много вълци, които се бореха за вниманието ѝ.
– Не беше смешно. – Намръщи се Синди, а Табита ме побутна с усмивка.
– Беше малко смешно, нали Алфа?
– Беше смешно само на един процент – казах аз с наклонена усмивка.
Синди Лу ме погледна така, сякаш я бях зашлевил, а аз свих невинно рамене.
– Ама хайде, Синди, крайно време е да се справиш с една малка кавга между феи, нали? – Каза Табита с поглед, изпълнен с пренебрежение. – Как очакваш да оцелееш в живота, ако не можеш да се справиш с това, че понякога те бият?
– Тя не ме е била като Фея – контрира Синди. – Нахвърли се върху мен като някой обикновен подземен уличен боец.
Табита сгъна ръце, а аз стиснах устни.
– Сестра ми случайно е подземен уличен боец, мислиш, че си по-добра от нея ли? – От гърлото ѝ се изтръгна ръмжене и аз се отдръпнах, чудейки се дали Синди току-що не си е купила поредния побой.
– Не, искам да кажа – очевидно не това имах предвид – изпсува Синди, а моята Бета метна косата си през рамо и се отдалечи.
– Синди Пу, Синди Пу – започна да скандира пиянски Табита и аз не можах да се сдържа да не пусна смях, когато още от тълпата се присъединиха.
– Данте – изпъшка Синди. – Не можеш да оставиш това така. Кажи им да спрат!
Сложих два пръста в устата си и изсвирих рязко и тълпата веднага утихна.
Синди Лу примигваше от сълзи, а аз се намръщих.
– Елис започна всичко това. Никой няма да те мрази, заради това. Елис беше на „Килблейз“ – обясних аз. – Тя не искаше да го направи. И никой не те мрази.
– Тя искаше да го направи, тя ме тормози през цялото време. – Подсмръкна тя и веждите ми се сключиха. Не можех да си представя Елис да тормози някого. Но Синди изглеждаше искрено разстроена.
– Дали го правя аз? – Елис излезе от тълпата с ръката на Леон, преметната през раменете ѝ. Беше облечена с ниски дънки, които обгръщаха бедрата ѝ, и черен топ, който показваше корема, който сериозно исках да оближа. Сърцето ми се сви при вида им заедно. Пристигнаха на моето парти, на което я бях поканил. Заедно, по дяволите. Чувствах го като удар в корема. И въпреки че обичах Леон с неговите глупави мускули, глупава хубава риза и глупав мъжки кок, ми ставаше все по-трудно да приема, че Елис прекарва цялото си свободно време с него.
Сега двойка ли са? Какво се случи с Феята която беше преди нея, Леон?
Синди се отдръпна от Елис, като я погледна с толкова присвити очи, че не бях сигурен как изобщо може да я вижда.
– Стой далеч от мен. – Тя се притисна към мен, търсейки подкрепа. Беше толкова нефейско, че чак ми стана лошо.
– Добре ми е, все пак дойдох само за да поговоря с Данте – каза Елис и поклати глава, така че косата ѝ затанцува около лицето ѝ. Забелязах, че е боядисана наскоро и на светлината на огъня блести с по-ярък люляков цвят.
– Белисима – въздъхнах, а очите ѝ се разшириха. – Изглеждаш прекрасно.
– Ерх – Синди се отдръпна от мен, връщайки се в тълпата, но аз не можех да откъсна очи от Елис, за да я спра.
Леон повдигна вежда, като през погледа му премина замислен поглед. Той наведе глава към ухото на Елис.
– Ще отида да ни донеса бира.
Тя кимна, а очите ѝ все още бяха заключени в моите, когато той я пусна и се отдалечи. Тълпата беше образувала кръг около нас и аз бях малко ядосан, искаше ми се да не го беше направила, за да не бъдем притиснати от телата им.
– И така, ти и Леон… какво става, Кариня?
Тя пристъпи напред, а аз останах на място, разтревожен от отговора на този въпрос. Но трябваше да знам. Ако сега бяха заедно, трябваше да постъпя правилно и да позволя на приятеля си да я вземе. Макар че това щеше да е толкова приятно, колкото да забия ръждив пирон в топките си.
– Няма сделка. – Сви рамене тя. – Аз го харесвам. Той ме харесва.
– Това звучи като сделка – отбелязах, докато тя продължаваше да се приближава, докато не усетих вкуса на черешите във въздуха. Гърлото ми се сгъсти и наполовина ми се искаше да не бях пил толкова много бира, защото единственото, което исках, беше да я сграбча и да погълна целувката, която желаех, откакто се бяхме запознали.
– Знае, че не искам да се обвързвам с един мъж – каза тя и погледът ѝ се насочи към устата ми.
Прочистих гърлото си, обмисляйки това. Изглеждаше като глупав ход да пъхна езика си в гърлото ѝ. Тя може и да е казала това на Леон, но това не означаваше, че той ще е доволен от това, че приятелят му се опитва да го направи с нея. Това просто не беше готино.
Леон се върна с три бири и ги раздаде, а аз отвъртях капачката на моята и изсипах цялото количество в чашата си. Не че мислех, че приятелят ми ще ме отрови, но знаех, че никога не трябва да поемам риска да пия от нещо друго, освен от собствената си чаша, защитена от отрови. Не бих повярвал, че Райдър ще измисли начин да вкара смъртоносна доза аконит в запечатаната бутилка бира, предназначена за ръката ми.
Един от моите вълци взе празната бутилка от мен, докато пиех дълга глътка от чашата си.
Да, повече алкохол е страхотна шибана идея точно сега, идиоте.
– Елис! – Появи се Лайни с дебела очна линия и рокля с дълбоко деколте, която обгръщаше фигурата ѝ, а ръката ѝ беше заключена около ръката на едно също толкова горещо момиче. – Ела да танцуваш с нас.
Елис ни хвърли поглед, след което сви рамене и позволи на Лайни да я отведе по-навътре в тълпата.
Двамата с Леон се обърнахме да гледаме как двете момичета започват да танцуват с Елис и членът ми се размърда, когато тя влезе в ритъм с тях, бедрата ѝ се поклащаха, а горнището ѝ се вдигаше.
– Какви са шансовете това да се превърне в тройка? – Попита Леон с надежда, приближавайки се, за да говори на ухото ми.
– В мечтите ти или в реалността? – Засмях се.
– В действителност. Тази вечер това се случва на сто процента в сънищата ми, пич.
Отпих дълго от бирата си, а Леон ме погледна с ъгълчето на окото си, когато не казах нищо.
– Добре ли си? – Попита той.
– Перфектно. Как вървят нещата при вас двамата? – Попитах го, без да успея да скрия ревността в тона си. Но майната му, никога не бях крил желанието си към нея. Леон го знаеше. И ако нещата бяха в обратната посока, знаех, че дълбоко в себе си щях да направя същото като него.
– Ами… – Съмнението в гласа му ме накара да се обърна към него и да повдигна вежди. – Добри са, човече, но…
– Какво? – Опитах се да не звуча прекалено обнадеждено, но това беше шибано невъзможно.
Леон ми се усмихна, сякаш знаеше точно къде се намира умът ми.
– Справяме се добре, но тя все казва, че не иска да се обвързва. Отначало не обръщах внимание на тези глупости, но сега започвам да си мисля, че наистина го мисли сериозно. – Той пресуши бирата си и едно момиче се появи от тълпата сякаш от нищото, взе празната бутилка от ръката му и я замени с нова. Той почти не реагира на цялото взаимодействие и аз му поклатих глава.
– И какво ще правиш? – Попитах с въздишка, приемайки, че Елис вероятно също никога няма да бъде моя, дори и да скъса с Леон.
– Ами… – Каза той заговорнически, приближавайки се, за да сложи ръка върху раменете ми. Наведе се право в ухото ми и аз се намръщих, когато ме обгърна ароматът на бирения му дъх. – Може би тя ще остане наоколо, ако ние двамата я задоволяваме.
Засмях се, отдръпнах се и се обърнах към него.
– Това е шибано смешно, Стронзо – изрекох.
– Сериозно – каза той, а очите му говореха, че наистина го мисли сериозно. – Помисли за това. Момиче като нея явно се нуждае от смяна на обстановката от време на време.
– Сериозно ли предлагаш да си я разделим, caro mio(скъпи мой)? – Отново се засмях, а бирата в стомаха ми ме опияняваше. – Кой е казал, че тя изобщо ще иска това?
Леон се усмихна мрачно.
– Тази вечер е идеалният момент да разберем. Просто трябва да я целунеш и да видиш как ще реагира.
– Sei pazzo – засмях се аз. – Ти си луд.
– Да, но смятам, че моето малко чудовище се нуждае от малко лудост. – Той се обърна, за да гледа как тя танцува, и аз последвах погледа му, а гърлото ми се сви при мисълта да я целуна. Да изпробвам наистина това.
– Тя може да ми каже да се махам – казах, но вълнението трепна в стомаха ми и накара електричеството да се разнесе по кожата ми.
Леон прокара ръка по ръката ми с усмивка.
– Изглежда, че искаш да опиташ, Буря – подигравателно каза той.
Притиснах език в бузата си, като му хвърлих усмивка.
– Добре, искам да опитам.
Леон се усмихна така, сякаш току-що бях оправил шибания му ден, а аз се опитах да не мисля за това колко странно беше това. Той плесна с ръка по рамото ми и се насочихме към нея през тълпата.
Леката мъгла от алкохола около мен улесняваше мисълта, че ще го направя. Освен това най-лошото, което можеше да се случи, беше тя да каже „майната ти“, а тя така или иначе ми го беше казвала много пъти преди.
Леон пресуши още една бира и докато стигнем до Елис, вече държеше нова в ръката си.
Лайни се целуваше с приятеля си, а Елис танцуваше до тях и не изглеждаше притеснена, че танцува сама, докато затваряше очи и накланяше лице към небето. Бирата, която пиеше, висеше свободно между пръстите ѝ, а погледът ми се заби в плоския ѝ корем, по който ми се прииска да прокарам ръце. Начинът, по който тялото ѝ се движеше в такт с музиката, беше шибана поезия. Звездите само знаеха каква песен звучи в този момент, а аз чувах само електричеството, което бръмчеше в кръвта ми.
Леон се промъкна зад нея, уви ръце около кръста ѝ и изтръгна празната бутилка от ръката ѝ, подавайки я на Минди. Елис се облегна назад в него, протягайки ръка нагоре, за да погали наболите косъмчета на бузата му. Едно момиче ме привлече в танца до тях, но погледът ми не се откъсваше от Елис.
Очите ѝ се присвиха, когато тя наклони глава, за да улови устните на Леон в целувка. Ръката му се прокара по корема ѝ, докосвайки подгъва на колана ѝ, и от мен се разнесе дълбоко ръмжене.
Момичето, с което танцувах, изпищя, когато електричеството отскочи от тялото ми, и бързо се отдръпна разтревожено.
Обърнах се, за да се извиня, но тя вече си беше тръгнала, а аз все още бях хипнотизиран от Елис, която се люлееше и се притискаше към Леон, докато езикът му се плъзгаше в устата ѝ. Чувствах се като проклет куповач, сякаш ми показваше колко хубаво би било да застана на негово място. И аз, по дяволите, му вярвах.
Леон прекъсна целувката, доближи устата си до ухото ѝ и ѝ промърмори нещо. Очите ѝ се насочиха към мен и той я избута напред, а ръцете му се опряха на бедрата ѝ, докато я водеше към мен. Тя ме погледна въпросително и се захили на нещо, докато Леон отново ѝ прошепна.
Отпих още една глътка от холандската смелост и подадох чашата на един от моите вълци да се погрижи за нея. Изчаках Елис да дойде при мен, а ръцете на Леон докоснаха корема ѝ, плъзнаха се нагоре, за да галят под горнището ѝ. Тя прехапа устна, спря го и отново затанцува, поклащайки дупето си срещу пазвата му.
Прехапах вътрешната страна на бузата си, като разбрах, че това не е възможно, докато сърцето ми се свиваше. Леон я побутна към мен, отстъпвайки назад, а тя изненадано погледна през рамо.
Замръзнах на място, когато погледът ѝ ме проследи и сърцето ми заби мощно. Във въздуха над нас блеснаха мълнии и тълпата извика от изненада.
Устните на Елис се разтвориха. Тя дори не беше помръднала.
Гръм се разнесе и аз го усетих до костите си, докато силата ми се натрупваше около нас в атмосферата, а тъмните облаци се спускаха над нас, за да засенчат луната.
– Данте – прошепна Елис, приближи се до мен и изведнъж видях само нея.
Светкавиците отново пронизаха небето, докато тя слагаше ръка на гърдите ми, за да усети ускореното ми сърце. Косъмчетата по ръцете ѝ се изправиха и тя вдиша дълбоко, а бурята се търкулна от мен и проблесна в очите ѝ.
– I cieli si scontrano per te, carina – мърморех аз. – Небесата се сблъскват за теб, хубавице.
Тя се приближи, оформяйки тялото си до моето, а ръцете ѝ се носеха нагоре и по раменете ми. Тя дишаше тежко, докато аз се опитвах да овладея количеството електричество, което заливаше тялото ми. Не исках да я наранявам, а от погледа в очите ѝ разбирах, че правя всичко друго, но не и това.
Пръстите ѝ разрошиха косата ми на тила и от мен се изтръгна тих стон. Тя засмука устните си и се повдигна на пръсти, така че гърдите ѝ се притиснаха към мен. Сложих ръцете си на бедрата ѝ точно там, където бяха тези на Леон, и тя изтръпна, когато от мен се изля още повече сила.
– Прекалено ли е? – Прошепнах срещу устата ѝ.
– Не, не е достатъчно. – Устните ѝ се притиснаха към моите и пълната им топлина беше всичко, което някога съм си представял.
Въздъхнах, докато я придърпвах към себе си, плъзгайки ръка по кадифената гладкост на гърба ѝ.
Кътниците ѝ се показаха и изкараха кръв от устните ми, а стонът ѝ от удоволствие се изтръгна, когато тя вкара езика си в устата ми. Погълнах целувката ѝ като дъжд и се втурнах към нея като в очакване на буря. Погалих езика ѝ с моя, усещайки вкуса на кръвта, черешите и бурята, която течеше между нас.
Стана ми болезнено твърд за нея, докато тя се притискаше към мен и целувката ни ставаше все по-мръсна, по-дива. Не ме интересуваше кой гледа, получавах наградата на шибания си живот и щях да се насладя на всяка капка от нея. Ръцете ѝ следваха линиите на раменете ми, стискайки втвърдените ми мускули, докато се опитваше да се приближи още повече, а задъханите стонове, които звучаха от нея, ме влудяваха.
Гръмът се разнесе силно в небето и моят клан засвири. Някой усили музиката и Елис започна да се притиска към мен в такт с ритъма на ударите. Бях адски твърд и тя го знаеше, докарвайки ме до лудост, докато триенето между телата ни се увеличаваше.
Елис се отдръпна със задъхване и открих, че Леон е зад нея, а ръцете му се увиват около кръста ѝ, докато се притиска към нея. Той наведе глава, за да я целуне, и тя му даде, а ръцете ѝ все още бяха здраво заключени около мен. Знаех, че имаме публика и не ми пукаше. Дори когато приятелката на Синди Лу, Амира, извади атласа си и започна да записва. Защото майната му. Аз бях кралят на клана Оскура. Нямаше нужда да обяснявам действията си на никого. Това момиче ме плени и ако трябваше да я споделя с приятел, за да привлека вниманието ѝ, то това не беше най-голямата жертва на света.
Леон се ухили, спускайки уста към гърлото ѝ, а аз се наведох, за да получа още една целувка от нея. Тя се засмя срещу устата ми, докато тримата танцувахме така, сякаш нямахме никакво шибано достойнство, а аз не мислех, че имам точно тогава.
Когато ме деляха около десет секунди от това да завлека нея и Леон обратно в общежитието, Елис се измъкна между стълбовете на телата ни и се обърна с лице към нас. Устните ѝ бяха подпухнали и зачервени, а блясъкът в очите ѝ ме накара да изстена.
– Върни се в общежитието – помолих аз, а Леон кимна с надежда.
Елис започна да се смее, а аз се намръщих, объркан и възбуден като дявол.
– Добре съм. Но изглежда, че на вас ви трябва помощ, за да се измъкнете, така че може би трябва да отидете заедно? – Тя се отдалечи в тълпата, а аз се обърнах към Леон, като погледът ми падна върху бушуващата му ерекция, а неговият поглед падна върху моята.
Въздъхнах и погледнах нагоре към буреносните облаци, които проблясваха над мен с очаквана енергия, която никога нямаше да се отприщи.
– Майната му на живота.

Назад към част 14                                                        Напред към част 16

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!