ГАРЕТ
Единайсет месеца преди метеоритния дъжд Солариди…
Лежах в леглото, взирах се в матрака отгоре и не можех да заспя. Едва успявам да мигна.
Райдър Драконис беше убил някого точно пред очите ми само преди няколко часа. Предател. Като мен.
Видеото, на което Райдър чука професор Кинг, седеше на Атласа ми и чакаше да го споделя с Данте. Той ми беше изпратил куп съобщения, в които ме питаше къде съм, какво съм разбрал за неговия заклет враг. Но сега… как можех да му го дам след това, на което бях станала свидетел?
Ако го дам на Данте и Райдър разбере, ще се озова в дупка в земята, преди някой да разбере, че съм изчезнал. Не можех да помогна на Ела от гроба. И повече от това, не исках да умра, по дяволите.
Претърколих се настрани, слушайки тихото хъркане на Леон. Ейми все още беше включила лампата над леглото му, разтриваше гръбнака му, докато размяташе гънките от мускулите му. Човекът беше спал повече от час, беше нелепо.
Оставих очите си да се затворят, желаейки сънят да дойде. Утрешният ден криеше много проблеми, но точно сега трябваше да се опитам да забравя как гледах Райдър да убива някого в гората. И най-вече трябваше да спра да си представям тялото на Мики като мое.
***
Събудих се, когато атласът ми избръмча със съобщение, и се стъписах, когато го проверих, а очите ми се отвориха. Чувствах се така, сякаш бях спал половин секунда под десеттонен дънер.
Стархоук:
Срещни се с мен на закуска, кабайо. Без извинения.
Въздъхнах, като се принудих да стана от леглото и да изляза от стаята, за да си взема душ.
Не след дълго вече се влачех по стълбите надолу към кафенето, смятайки, че нямам друг избор, освен да покажа на Данте това видео. Вече му бях казал, че имам нещо за Райдър, така че какво друго можех да направя? Но нямах намерение да се държа глупаво. Щях да накарам Данте да се закълне в звездите, че моето участие в това няма да стигне до Райдър. Това беше почти всичко, на което можех да се надявам. Скоро трябваше да платя още една вноска, а парите, които Данте щеше да ми даде за тази работа, ми бяха необходими. А той никога не ми плащаше преди завършването.
Вятърът ме връхлиташе яростно, докато минавах през двора на Акрукс, и аз го овладях с въздушната си магия, отблъсквайки го от себе си, така че вече да не блъска тялото ми.
Влязох в Кафенето, а под носа ми се разнесе ароматът на наденички, яйца и бекон. Стомахът ми се сви в отговор. Не можех да ям. Не и след това, което бях видял снощи. Щеше да ми отнеме много време, за да преодолея това.
Тръгнах през огромната зала, за да се присъединя към Данте, който седеше на маса, пълна с неговите върколаци. Той разпери ръце, когато ме забеляза, и ме посрещна като семейство. Може би той ме смяташе за такъв.
– Ето те най-после. Покажи ми какво имаш. – Той щракна с пръсти на Табита до себе си и тя скочи, за да ми отстъпи мястото си. Погледна ме с намръщен поглед, докато се отдалечаваше, но нито за миг не се усъмни в Алфа.
Спуснах се до Данте и той преметна ръка през раменете ми, а златният му медальон се люлееше на врата му.
– Какво имаш за мен, кабайо?
Намръщих се и се преместих на мястото си, докато тревогата гризеше вътрешностите ми.
– Слушай, искам да ти покажа, но…
Ръката на Данте се стегна заплашително около мен.
– Но какво?
Погледнах към Вълците му и той вдигна свободната си ръка, хвърляйки балон за заглушаване около нас, така че те вече не можеха да чуят какво си говорим. Не че ми се стори, че се интересуват. Бяха твърде заети да се забавляват, да си скубят косите и да се хранят със закуски.
Прочистих гърлото си, когато Данте ме потърси за обяснение.
– Притеснявам се да не би Райдър да разбере, че аз съм този, който му е натресъл това. Така че… Протегнах ръка към него, като знаех, че това е смел ход, но нямах по-слаби предложения. – Ще ти кажа, ако обещаеш, че няма да обелиш и дума пред никого, че аз съм направил този запис.
Веждите на Данте се извиха, а погледът му подсказваше, че или е леко впечатлен от мен, или ми предстои побой. Между нас премина напрегнат момент, в който очаквах всеки момент да се приземя на земята под гнева на юмруците му. Тогава той грабна ръката ми и я разтърси силно.
– Кълна се. – Между нас прехвърчаха магически искри и челюстта ми се отпусна.
Всъщност не бях очаквал, че кралят на клана Оскура ще сключи сделка с мен. Той наистина ме прикриваше. Което отново ме накара да се запитам дали ставаме истински приятели. Ако не беше неловката като гад ситуация, в която бях изпаднал с опита да получа пари за Стария Сал, може би щях да започна да се наслаждавам повече на компанията на Данте. С изключение на странните психопатични моменти, той изглеждаше солиден човек. А и в Солария психотичните моменти не бяха кой знае каква рядкост.
– И какво е? – Попита Данте развълнувано, а тъмните му очи блестяха.
Извадих своя „Атлас“ и му препратих видеото, преди да го пусна, за да го види.
Той го грабна от ръката ми, а от устните му се изтръгна смях, докато гледаше как Райдър прецаква живота на професор Кинг.
– Ебаси, да – изръмжа той. – За това може да я изритат от училището. Знаех, че тази кучка се ебава с резултатите ми. Сигурно той я е карал да се ебава с мен. – Той ми подхвърли обратно моя атлас и аз затворих видиото, докато той извади своя. – Изтрий го, не се занимавай със случващото се по-нататък и се прави на изненадан като всеки човек, когато излезе днес.
Преглътнах тежко, докато той премахна заглушителния балон, извади своя Атлас и почука по него развълнувано.
Почувствах, че това е моят сигнал да си тръгна, и се измъкнах от мястото си, като се насочих към обичайната си маса, където ме чакаше Синди Лу.
– Бебе бу! – Тя подскочи, обви ръце около врата ми и заби мокра целувка в устата ми. – Изглеждаш толкова уморен, до късно ли си бил навън снощи? Не отговори на съобщенията ми.
Да, бях тръгнал да доставям човек на Райдър Драконис, за да бъде убит. Нищо страшно.
– Просто се прибрах вкъщи, за да се видя със семейството си – излъгах, като и подарих фалшива усмивка.
Тя ми повярва, наведе се, за да ме целуне отново, но този път беше по-мръсна проява. Опитах се да се впусна в нея, но тази сутрин имах проблеми с функционирането и се оказа, че се отдръпвам и се свличам на един стол.
Синди погледна към масата на Данте, като пъхна пръсти в косата си с надуване. След това се спусна до мен, опря ръка на коляното ми и се наведе близо до ухото ми.
– Липсваше ми снощи, бебе.
– Да, и на мен ми липсваше – казах аз.
Останах мълчалив, докато всички изпаднаха в безсмислени разговори по време на закуската. Очите ми се насочиха към Лоренцо, който седеше сам в другия край на стаята и изглеждаше нервен, докато гледаше Оскурите, сякаш искаше да отиде там. Улових погледа му, спомняйки си за уговорката ми с Данте да му помогна, и му направих знак да дойде при мен.
Лицето на Лоренцо просветна, когато стана, носейки недокоснатата си закуска със себе си, и падна до мен.
Синди смръщи нос, докато го гледаше.
– Какво правиш да седиш с нас, Блейзър?
Изблъсках я с лакът, хвърляйки и остра гримаса.
– Лоренцо ми е приятел.
– Аз, такъв ли съм? – попита той с надежда, а очите му блестяха.
– Да, човече. – Повдигнах рамене и той започна да яде храната си, като усмивката му не изчезваше.
Не пропуснах да отбележа, че той започна да се приближава все повече и повече към мен, търкайки ръката си в моята по начина, по който върколаците обикновено правеха помежду си. Очевидно беше отчаян от интимните нужди на своя вид, а моето собствено стадо Пегаси беше доста подобно в това отношение, така че нямах нищо против. Просто ми беше малко жал за него.
Когато звънецът звънна, тръгнах да излизам от стаята заедно с останалите, като се опитвах да си спомня кой урок имах първо.
Атласите на всички започнаха да звънят и напрежението обзе гърдите ми, докато гледах как Синди вади своя от чантата си. Тя щракна върху FaeBook и сърцето ми застина, когато забелязах публикацията на Данте. Беше излязла само от една секунда, а вече имаше сто шокиращи реакции и петдесет коментара. Той беше съкратил видеото само до пет секунди, като пускаше отново и отново как Райдър чука Кинг на бюрото ѝ, докато тя крещи името му.
Всичко в мен се сви от страх. Защото може и да бях сключил онази сделка с Данте, но никоя сделка в Солария не можеше да ме спаси от гнева на Лунния крал, ако някога разбере, че съм отговорен за това.
Назад към част 5 Напред към част 7