ЛЕОН
– По дяволите – изсъсках, разрязвайки палеца си на ножа, с който режех ягоди, преди бързо да го излекувам. И това не беше първият път. Десет процента от червения сок, покрил дъската за рязане, вероятно беше моя кръв. И това можеше да се стори гадно на повечето хора. Но за мой късмет феята, за която ги приготвях, имаше вкус към кръвта. Не че все още ме беше ухапала, а и нямаше да го направи, докато не бях на десет сантиметра дълбочина в нея. Добре девет. Добре. Осем и половина.
Бях използвал скелетния си ключ, за да нахлуя в хладилниците в кухнята на Кафенето, и бях приготвил пикник за Елис в голяма плетена кошница, която намерих да лежи наоколо. Искам да кажа, че всички онези брошури на Фондация „Изгряващо слънце“, които седяха в нея в Кафенето, вероятно все пак беше по-добре да бъдат захвърлени на тази маса. Или в кошчето за боклук до нея. Не можех да си спомня къде ги бях запратил. Както и да е, Елис щеше да се развълнува, когато види невероятния обяд, който и бях приготвил. Бях и казал да се срещнем на Дяволския хълм в един часа, което беше – проверих часовника си – преди десет минути – по дяволите!
Пъхнах ягодите в купа до сандвичите, които бях приготвил, след това хвърлих кърпа върху кошницата и тръгнах към вратата.
Скоро се запътих към двора на „Акрукс“, който беше тих, тъй като беше неделя, но братята Киплинг все още работеха в магазина си. Наклоних глава към тях, докато минавах покрай тях, и те ми кимнаха в отговор в унисон като някакви страховити деца от филм на ужасите.
Пробягах покрай „Лунар“ и „Оскура Турф“, които бяха празни, и се насочих нагоре по хълма към мястото, където Елис седеше под едно дърво. Тя лежеше на одеяло, взето от моята стая, държеше книга над себе си, докато я четеше, прелиствайки страниците, а изражението ѝ беше замислено.
Забавих темпото си, навеждайки глава, докато четях името на книгата. Съдба: Късмет или измама?
Погледът ми се премести върху циците ѝ и се усмихнах мечтателно.
– Спри да ме гледаш, Леон. – Извърна се към мен тя, като пусна книгата с усмивка, издърпала едното ъгълче на устата ѝ. Носеше тениската на „Питбол“ и анцуг на Академията и аз смътно се чудех защо никога не я виждам в собствените ѝ дрехи.
– Не съм се заглеждал – мърморех, паднах до нея и поставих кошницата между нас. – Гледах.
Тя се засмя и протегна ръка, за да ме плесне закачливо по ръката. Хванах ръката ѝ с усмивка и прокарах пръстите си между нейните. Бях започнал да изпитвам сериозни чувства към нея. Като истински емоции. И бях съгласен с това.
– Нося ти нещо, малко чудовище – казах аз, а в гърдите ми се появи вълнение. Тя ще полудее, когато види това. Този път съм надминал себе си.
– Отново? – Тя продължаваше да се усмихва и аз пуснах ръката ѝ, като изхлузих кърпата от горната част на кошницата за пикник в драматичен та-дар момент. Изтеглих ръцете си в стил шоумен, с джаз пръсти и всичко останало, а усмивката ѝ се разрасна.
– Обяд? – Попита развълнувано тя, седна и огледа жадно храната.
Кимнах и тя посегна към един сандвич, но аз и отнех кошницата.
– Не. Аз ще те храня.
Тя повдигна вежди.
– Хайде, Лео, не ми трябва…
Притиснах сандвича до устните ѝ, като го потупах към устата ѝ, когато тя не я отвори.
Тя извъртя очи, след което отвори уста и сърцето ми се разтуптя, когато го поставих между устните ѝ. Тя отхапа и аз изтръгнах тихо ръмжене, докато я наблюдавах.
Очите ѝ изведнъж се изцъклиха и тя се отдръпна напред, като го изплю обратно в ръката си и ме накара да се отдръпна назад.
– Какво, по дяволите, има в това – лава?!
– Какво? Не! – Поклатих глава. – Това е просто сирене и чушки. Зелените. И малко червен сос.
– Каква комбинация е това? – Изсумтя тя, после размаха ръце, очите ѝ се насълзиха, докато се задушаваше: – Во-да.
Взех една бутилка от кошницата, подхвърлих ѝ я с тревога и тя свали капака, глътна я, докато лицето ѝ избледня от яркочервен цвят. В гърдите ми се образува възел, докато се взирах в изплютия сандвич.
Тя си пое дъх, когато спря да пие, и аз се извиних под носа си. Тя разтвори останалата част от сандвича и се вгледа в съдържанието му.
– Боже мой, Леон, това е халапеньо и проклет лют сос.
– И това е… лошо?
Тя поклати глава към мен, след което избухна в смях.
– Това е ужасно.
Аз се намръщих.
– Нека опитам отново. Ягодите са добри. – Извадих ги от кошницата и грабнах шоколада, който бях сложила там, като откъснах опаковката.
Тя продължаваше да отпива вода, докато ме гледаше, и се надявах, че не съм прецакал напълно това.
Когато шоколадът беше разопакован, аз насърчих огъня в ръката си, за да го оставя да се разтопи върху ягодите, като се намръщих, тъй като веднага се покрих с шоколад, но така или иначе бях направил това, което бях планирал.
Ароматът на горене изпълни носа ми, а шоколадът изсвистя, докато покриваше ягодите в купата.
– О, по дяволите – изпъшках точно когато всичко пламна.
– Ах! – Изкрещя Елис, когато се разпали магията ми, поглъщайки цялото съдържание на купата в светкавичен пожар. Изхвърлих я далеч от нас на тревата, взех друга бутилка вода от кошницата и я излях върху него, като изтръсках всяка капка. Останалата сипкава кафява и червена каша не изглеждаше ни най-малко спасителна. Но може би ако…
Не. Свърши Леон. Разтопили са се на паста. Изтрити. Отишли си в глухия задгробен живот.
Освен ако…
Не, по дяволите. Това е прецакано.
Въздъхнах тежко, обърнах се обратно към Елис и прокарах ръка по лицето си от срам. Същата ръка, която беше покрита с разтопен шоколад.
Елис избухна в смях, когато пуснах ръката си, усещайки вкуса на захарното покритие върху устните си.
– Да ми ебаваш живота.
Елис се хвърли към мен и аз паднах в тревата, докато тя използваше цялата сила на вампирския си орден. Освободих се от умиление, когато гърбът ми се удари в земята, и тръгнах да я хващам за китките, тъй като очаквах да ме ухапе. Не още, малко чудовище.
Тя прокара възглавничката на езика си по бузата ми и аз вдишах дълбоко, а членът ми изтръпна, когато тя го направи отново.
– Все пак това е по-добър обяд – каза тя с котешка усмивка и аз се засмях, докато тя облизваше остатъка от шоколада от лицето ми. Устата ѝ се допря до моята и езикът ѝ загреба по устните ми, предизвиквайки земетресение, разположено единствено в члена ми.
– Ти си ужасен в това да правиш неща за хората, Лео – каза тя, а тялото ѝ вибрираше, докато се смееше.
Хванах я за раменете и я притиснах назад, а в устата ми се изтръгна злобна усмивка.
– Искаш ли да се обзаложим?
Тя ме погледна въпросително.
– Не е нужно да се обзалагам. Току-що получих доказателство. Точно тук, преди две секунди. Не видя ли как шоколадът и ягодите избухнаха в пламъци. Искам да кажа, кой би си помислил, че те са толкова запалими?
Претърколих се, така че тя падна от мен, след което скочих на крака, хванах я за ръката и я повлякох след себе си.
– Чакай – не можем просто да оставим всичко. – Тя погледна през рамо към провалилия се пикник, а аз извадих атласа си, набирайки бърз пост във FaeBook.
Леон Найт:
Оставих нещата си на Дяволския хълм. Който ги върне в стаята ми, ще ми е любимец.
Саша Лунен облак:
На път съм!
Ейми Старлинг:
Аз съм по-близо! Аз съм в Залите на Алтаир.
Саша Мунклауд:
Аз съм по-бърза. Краката ти са къси. Те винаги го подвеждат.
Диона Аполо:
Вече съм там, кучко.
#Леонсфаворит #гордбъдещвпрайда
Погледнах през рамо, забелязвайки Минди, която пристигаше на върха на хълма, зачервена и задъхана, но адски усмихната. Бях такъв филантроп. Давам на нуждаещите се. Да вярвам, че тя наистина е моята любимка, беше най-чистата форма на доброта, която можех да окажа на една лъвица.
Заведох Елис обратно към общежитията на „Вега“, след което я спрях на прага, придърпах я към себе си и прошепнах в ухото ѝ.
– В момента, в който прекрачим прага на тази врата, ти няма да направиш нищо за себе си.
– Леон, наистина не е нужно да продължаваш да правиш нещо за мен. Вече ми мина махмурлукът.
– Искам да докажа, че мога да бъда добър в това – изръмжах и тя се разтрепери срещу мен от тона на гласа ми.
– Давай тогава – издиша тя и аз я издигнах от краката ѝ, като я притиснах в ръцете си, докато си проправях път с лакти вътре.
Тя се захили, докато тичах към стълбите, а сърдечният ми ритъм се повиши, когато започнах да се изкачвам, а звукът от смеха ѝ ме направи адски твърд.
Стигнах до последния етаж и почти спринтирах, докато стигнах до стаята си, проправих си път вътре и вдигнах Елис на ръце, за да мога да я затворя зад себе си.
– Какво сега? – Засмя се тя и аз я прехвърлих през рамо с хрумване.
Запътих се към леглото си, качих се и я хвърлих под себе си. Тя вдиша дълбоко, протягайки ръка към мен, но аз не обърнах внимание на ръката ѝ, а вместо това хванах тениската ѝ и се заиграх с подгъва.
Тя пусна ръцете си и прехапа устните си.
– Ще направиш ли всичко за мен?
– Всичко, малко чудовище – казах, очите ми горяха в нейните и зениците ѝ се разшириха. Тя бавно седна, след което вдигна ръце, а по устните ѝ заигра усмивка.
Усмихнах се, като закачих палците си в тениската ѝ и я издърпах нагоре и над главата ѝ. Хванах бедрата ѝ, дръпнах я, така че тя отново падна по гръб и се засмя, когато паднах над нея.
Погледнах я сериозно, което спря забавлението в гърлото ѝ, след което потопих глава, за да прекарам устата си по челюстта ѝ, като държах тялото си далеч от нейното, докато опитвах плътта ѝ.
– О – въздъхна тя и вдигна ръце, за да ги свие около мен.
Прокарах устата си по гърлото ѝ и тя се разтрепери под мен.
– Добър съм в много неща, Елис – промърморих и гърбът ѝ се изви, когато поставих целувка върху набъбналата ѝ гърда, плъзнах ръката си под нея, за да разкопчая сутиена ѝ.
– Не ти вярвам – каза тя задъхано, а аз изръмжах, стискайки зъби до зърното ѝ, докато изтръгвах сутиена от гърдите ѝ и го хвърлях кой знае къде.
Тя се вкопчи в мен, докато я дразнех с уста, опипвайки другата ѝ гърда, докато тя се гърчеше под мен. Тя плъзна ръка в косата ми, дръпна я и натисна главата ми надолу, а аз се усмихнах, попивайки усещането да ѝ служа.
Прокарах устата си по корема ѝ и кълна се, че цялото ѝ проклето тяло имаше вкус на череши и екстаз. Ебати вкусотията. Тя влизаше в списъка ми с десетте неща, които обичах да ям, и имах чувството, че съм на път да коронясам нов номер едно.
Ръката ѝ стисна по-здраво косата ми и раменете ми се огънаха, докато с другата си ръка впиваше нокти в кожата ми.
– Лео – изпъшка тя, когато стигнах до колана ѝ. Вече не ми пукаше за това име. Можеше да ме нарича Фани Сакрайдър, изобщо не ми пука, и пак щях да съм развълнуван, че съм тук. Странична бележка: познавах едно момиче, което се казваше Фани Сакрайдър.
Облизах си пътя покрай колана и, докато бедрата и не се размърдаха и тя изобщо не можеше да каже името ми заради това колко много се задъхваше, правилно или не.
Бях заобиколил свещения граал и бях почти сигурен, че това щеше да ми хареса почти толкова, колкото и на нея.
Дръпнах я за колана и тя повдигна бедрата си, за да ми позволи да сваля анцуга и бельото ѝ. Седнах, направих бърза работа с тях и се стъписах при вида на напълно оголената ѝ кожа пред мен.
– Престани да гледаш, започни да действаш – каза тя с дяволита усмивка и аз преметнах десния ѝ крак през рамо, рисувайки линия от целувки по бедрото ѝ.
– О – ебаси – изсъска тя, а аз се усмихнах и не бързах да си проправям път на север.
Тя отново хвана косата ми с шепа и аз ѝ позволих да ме води между бедрата си, наслаждавайки се на това колко добре се чувствам, че съм неин, че изпълнявам заповедите ѝ. Прокарах език по клитора ѝ и тя изстена толкова силно, че веднага го направих отново. Ръката ѝ се стегна в косата ми изискващо, но нямах нужда от насърчение. Кълна се, че това момиче беше направено от кехлибар, защото имаше вкус на проклета дъга. Винаги съм се чудил какъв е вкусът на дъгата. Сега вече знаех. И както предполагах, тя твърдо зае първото място в класацията на любимите ми вкусове.
Подлудих я със силни облизвания и меки ухапвания, вдигнах ръка, за да се включа в партито и да усетя колко е мокра за мен. Изстенах в нея, движейки бедрата си, тъй като бях адски твърд, но нямах намерение да продължавам повече. Това беше нейният момент. Доказвах, че си заслужавам, по дяволите. Че съм нещо повече от красиво лице и набор от изключително натрупани мускули. Може и да не можех да направя сандвич, но със сигурност можех да накарам едно момиче да свърши. И това не беше просто някое момиче. Не, Елис Калисто щеше да получи най-добрия оргазъм в живота си.
Вкарах два пръста в нея, а тя заключи бедрата си около главата ми, сякаш официално излежавах присъда в шибан затвор. И по дяволите, нямах нищо против това. Всъщност това беше единственият затвор, в който някога щях да излежавам присъда. Факт.
– Омагьосана – промълви Елис, докато аз установих равномерен ритъм с ръката и устата си, като я водех към града на блаженството.
Още едно рязко движение на езика ми я прати на ръба и тя се хвана за косата ми, повдигна се и ме задържа на място, докато изживяваше оргазма си, а аз поглъщах всяка капка от него.
Когато ме освободи, я погледнах. По челото ѝ се стичаше пот, устните ѝ бяха разтворени, а косата ѝ се развяваше във всички посоки. Бях толкова възбуден от нея, че можеше и да ми инжектират чист сок от Венера точно сега. Кълна се, че тази кучка беше твърдо в звездната ми карта всеки път, когато Елис беше наблизо. Дори това да противоречеше на законите за движението на планетите. Имах чувството, че Елис може да се противопостави на законите на много неща. Като например да накара Немейския лъв да се поклони в краката ѝ. Звяр, създаден, за да му служат, а сега с готовност служеше на нея.
– Кажи го – поисках аз.
– Ти си добър в някои неща – каза тя задъхано, след което се свлече обратно на леглото. – А сега го докажи отново.
Назад към част 5 Напред към част 7