РАЙДЪР
Придърпах Елис в скута си, като от време на време проверявах пулса ѝ, за да се уверя, че се възстановява. Противоотровата вършеше работата си върху нея, но яростта в мен не се успокояваше. Как можеше Инферно да я изложи на такъв риск? Това парче гадина щеше да отговаря пред юмруците ми, ако наистина се осмелеше да се върне тук. Единствената причина, поради която не беше легнал окървавен на пода ми, докато се хранех с болката му, беше заради Елис.
Не обичах да си признавам емоциите, които бях изпитал, когато я видях в ръцете му, изглеждаща толкова неподвижна…
Не мислех, че има нещо на този свят, което може да ме уплаши. Но току-що бях открил най-голямата си шибана фобия в живота. Да я загубя.
Може би трябваше да е ясно и преди, но чувствата ми към нея надхвърляха всичко, което някога бях изпитвал към някого. Свих пръсти в юмруци, като се вглеждах в думите по кокалчетата си. Мразех да призная, че онази кучка Кошмара беше права, тя буквално ме режеше до кости, но, дявол да го вземе, може би можех да чувствам нещо повече от болка и похот. Може би имаше поне още една петбуквена дума, за която в бъдеще щеше да ми трябва татуировка.
Елис изстена тихо и аз прокарах пръсти в косата ѝ. Тъй като тук нямаше никой и тя беше напълно извън себе си, можех да я гледам колкото си искам. Плъзнах пръста си по всяка луничка по бузите ѝ и усетих меката извивка на устата ѝ под палеца си. Изглеждаше толкова крехка по този начин, сякаш сърцето ѝ беше положено в дланта ми и трябваше да се увие около него и да го предпази от света.
На прозореца се почука и аз изхърках раздразнено, поглеждайки нагоре, за да видя, че Инферно стои там гол като шибана зора. Извърнах глава, за да го игнорирам, а той отново удари с ръка по прозореца.
– Отвори или ще го счупя – заплаши той и дълбоко в тялото ми започна да гърми.
Поставих Елис на пода, след което се изправих, придвижих се до прозореца и го отворих с ключ.
– Мога да я поема оттук – изръмжах.
– Ако си мислиш, че ще я оставя при теб, серпиенте, жестоко се лъжеш, шибана работа. – Той вкара голия си задник вътре и през зъбите ми се процеди съскане. Ударих ръцете си в гърдите му, като го изхвърлих от курса, докато се опитваше да ме заобиколи и да стигне до Елис.
– Излизай от стаята ми или си мъртъв, Ад – предупредих аз.
Той ме избута назад, като хвърли мускулите си в удара, за да ме принуди да се върна една крачка назад. Аз оголих зъби, а той оголи десния си юмрук покрит с енетгия.
– Оставам – изригна той, блъсна рамото си в моето и се насочи покрай мен към Елис.
– Ако искаш да се биеш с мен и да събориш цялата тази стая около нея, тогава давай. Но как мислиш, колко щастлива ще бъде тя от това, когато се събуди, Стронзо?
Стиснах юмруци и прехапах силно езика си, докато той се приближаваше към нея. Измъкнах анцуг от чекмеджето си и му го подхвърлих.
– Дръж мръсния си хуй на Оскура далеч от нея.
Той го навлече, като ми хвърли поглед.
– Тя всеки ден би предпочела хуй от Оскура пред лунен, но благодарение на твоята сделка…
– Моята сделка? – Изплюх се. – Ти беше този, който реши, че не можем дори да я целуваме.
– Значи устата ми може да е близо до нея, но не и пенисът ми?
– Не искам никой от вас да се доближава до нея, така че какво ще кажеш да се съгласим да развалим сделката, а ти да отидеш и да си намериш някоя вълча вагина, която да те задоволи? Тя така или иначе е само предизвикателство за теб – изръмжах аз, паднах от другата страна на Елис и улових погледа му. Опитах се да му изпратя видение, но умствените му щитове бяха мощни и не ми позволяваха да проникна в хлъзгавия му ум.
– Глупости. Елис всъщност ме харесва. Тя те иска само защото има някакво смътно очарование от твоите БДСМ глупости, така че щом разбере, че си просто скучен задник, който обича да чука момичета, докато ги пробожда с вилици или някакви други глупости, тя така или иначе ще избере мен.
Тръгнах към него, като хванах ръката си за гърлото му. Очите му се присвиха и той хвърли порив на въздух в гърдите ми, за да ме изхвърли. И двамата се сгушихме по-близо от двете страни на Елис и когато той изръмжа срещу мен, аз му отвърнах със съскане.
– Мислиш ли, че твоят малък член може да задоволи момиче като нея? – Попитах сухо.
– Току-що го видя, стронзо, така че нека не се правим на глупави. – Той се ухили и аз изпуснах дъх на смях.
– Сякаш ще си направя труда да погледна джуджешкия ти член.
– Наистина ли искаш да играеш кой има по-голям член? – Попита предизвикателно Данте, като посегна към колана си. – Защото не мисля, че можеш да се справиш с това.
– Да се справя? – Засмях се глухо. – Веднъж си извадих члена пред едно момиче и тя си помисли, че съм се преобразил.
Очите на Данте се разшириха и от гърлото му се изтръгна смях. Прехапах вътрешността на бузите си, тъй като някаква шибана лудост почти ме облада да се присъединя към него.
Той бързо овладя забавлението си и вместо това в очите му пламна предизвикателство, докато стискаше колана си.
– Да видим кой ще си изяде думите.
Стиснах челюстта си, опитвайки се да не се поддам на заканите му. Но това беше шибано невъзможно. Той се опитваше да ме накара да отстъпя, да се подчиня на шибаните му глупости. Но аз не се прекланях пред никого.
– Добре. Нека – изсъсках, а очите ми се свиха до прорези.
Формата ми на орден се молеше да излезе и да постави този безполезен задник на мястото му, но нямаше да помръдна и на сантиметър от мястото, където седях до Елис. Така че състезанието по мерене на пишки изглеждаше като следващия най-добър ход.
Стиснах колана си, коленичих срещу него и притиснах раменете си назад.
– На три – каза Данте. – Едно… две…
– Райдър – промърмори Елис и гърдите ми се раздухаха два пъти повече, докато я гледах надолу. Очите ѝ бяха разтворени и ни гледаха нагоре, докато стискахме анцузите си. Просто двама шибани идиоти, които се готвят да си изкарат пишките…
Спуснах се до нея, стискайки ръката ѝ.
– Да, бебе?
– Данте… – въздъхна тя и той също се спусна, рамото му се блъсна в моето, докато се навеждахме над нея. Елис се усмихна мечтателно, после отново загуби съзнание, но никой от нас не помръдна, притискайки се по-силно един към друг.
– Тя има нужда от повече почивка – казах аз с тих тон. – Тя може да остане тук тази нощ. Така че можеш да си тръгнеш сега.
– Казах ти, че няма да си тръгна никъде – изръмжа Данте, премести се да легне до Елис и хвана другата ѝ ръка.
Погледнах го с гняв, който разяждаше гръдния ми кош.
– Ти няма да останеш тук.
Данте вдигна свободната си ръка, пъхна я под главата си и затвори очи.
– Шшш, стронзо.
Понечих да стана и да го изхвърля от стаята си със земната си магия, но погледът ми падна върху Елис. Тя беше казала имената и на двама ни. Искаше и двамата да сме тук. И колкото и да е шибано, тя току-що едва не беше умряла. Не беше ли това най-малкото, което можех да ѝ предложа?
Насочих се към леглото, изтръгнах завивките от него и ги пуснах върху Елис, като се уверих, че Данте няма да получи и най-малкото шибано ъгълче. След това легнах до нея и взех ръката ѝ, като се преместих под завивката. Според правилата не можехме да делим едно легло заедно, така че цяла нощ щяхме да сме заклещени на пода. Но дори и да можех да вкарам Елис в леглото си, си представях, че Данте също щеше да пропълзи като шибана пиявица.
Изпуснах дълъг дъх в раздразнение, а в стаята се разстилаше тишина.
Преплетох пръстите си през тези на Елис и се заклех да направя това заради нея.
– Хвана ли задника, който я отрови? – Прекъснах мълчанието след дълго време. Трябваше да знам, защото ако не го беше направил, утре щях да превърна в своя лична мисия да го унищожа сам.
– Да, тя е мъртва.
– Как? – Изръмжах.
– Удар от мълния – каза той мрачно и аз пуснах изблик на раздразнение.
– Трябваше да я накараш да страда.
– Накарах я да се страхува, накарах я да разбере кой идва за нея – изсъска Данте. – Семейство Оскура не измъчват феи като чудовища. Ние не сме като вас.
При думите му в кръвта ми се вля яд и болка проряза гърдите ми.
– Шибан лъжец.
– Извинявай? – Изръмжа Данте, като седна наполовина, за да ме погледне.
– Чу ме – изплюх се аз. – Нарекох те шибан лъжец. – Пуснах ръката на Елис, седнах и разкъсах тениската си, преди да покажа с жест белезите си. – Тогава представих ли си Оскура, който ми направи това, ти, парче говно?
Очите на Данте обходиха белезите ми, след което той се спусна обратно до Елис, а чертите му бяха напрегнати. Той остана мълчалив и аз реших, че ще го върна в шибаната му кутия, така че се спуснах обратно до Елис, фиксирайки погледа си върху един дефект в боядисването на тавана.
– Не трябваше да говоря за всички Оскури – каза Данте след дълго време. – Сред моя народ има лоша кръв. Феликс… Мариела. Но аз не мисля за тях като за семейство. Така че това не беше лъжа.
При споменаването на името ѝ пръстите ми се свиха и отново ме заболя за смъртта ѝ. Това беше единствената мечта, която бях имал за себе си от много, много време насам. До момента, в който срещнах Елис, болката на Мариела беше единственото нещо, за което ме болеше, за което мечтаех, за което копнеех. Все още нямаше ден, в който да не мисля за нея. Но откакто се появи Елис, тя вече не беше всепоглъщаща. Не ми се налагаше да пребивавам в мрака на съзнанието си по всяко време на денонощието, измисляйки начини, по които бих искал да измъчвам Мариела. Не и когато имах нещо далеч по-сладко, за което да прекарвам времето си в размисли.
– Ами не виждам защо. Доколкото виждам, леля ти Мариела ти е правила само услуги – измърморих аз.
Данте изруга под носа си на фаетонски.
– Когато поех глутницата, я прогоних заради това, което ти направи. Никой дори не знаеше, че тя те е държала, докато не се разпространи новината, че си избягал. Тя каза на всички, че си мъртъв…
– Глупости – изръмжах аз.
– Може да съм ти враг, серпиенте, но не лъжа никого. А това, което направи Мариела, беше зверство, с което бих искал моят клан да не е свързан. Ето защо тя си отиде.
Замълчах, а в ушите ми заби тъпият удар на сърцето ми. Не исках да му вярвам, но може би някаква част от мен вярваше. Защо ще си прави труда да лъже? Не би се опитал да пощади шибаните ми чувства.
– Знаеш ли къде е тя? – Попитах с мрачен тон, а заплахата в гласа ми беше ясна.
– Не – каза той.
– Ако тя вече не е твое семейство, тогава защо я защитаваш? Не знам. – Изсъсках.
– Не знам къде е – изръмжа той.
Мина дълъг миг на мълчание, докато обработвах това.
– Дори и да знаеш, няма да ми кажеш. Ето защо я изгони и не я уби, все пак я защити в края на краищата – измърморих аз. – Лунарите също получават лоша кръв. Но аз се справям с нея бързо, ефикасно, насилствено. Не можеш да чакаш лошата кръв да излезе навън.
– Не ми казвай, че никога преди не си бил предаван – измърмори Данте.
– Бил съм предаден – изръмжах аз. – Така се научих да не давам втори шанс.
– Някои хора заслужават втори шанс – възрази Данте.
– И затова вашият клан се разпада.
– Той не се разпада – каза Данте яростно. – Семейството ми е по-силно от всякога. За вълците прогонването е по-лошо от смъртта. То означава да бъдат откъснати от интимността, от която се нуждаят, да се прекъснат връзките, които ги свързват с роднините им. Това прави и ядрото на глутницата по-силно като единица. Така че ще се издигнем заедно и ще унищожим заплахата срещу нас, като благодарение на това ще излезем от тази война още по-силни. Какво ще имаш около себе си, когато всичко бъде казано и свършено? Имам семейство и хора, които ме обичат. Хората около теб се страхуват от теб. Ти нямаш семейство и нямаш никого, който да те обича. Дали ще умреш утре, или като старец, ще бъдеш сам и необичан. И това е избор, който ти си направил.
Гърдите ми се стегнаха и аз засилих хватката си върху Елис. Тя беше единственото нещо, което някога бях искал да имам свое, а сега не ѝ беше позволено да бъде моя. Бях принуден да я деля с още трима души, единият от които беше моят астрален противник, избран от звездите да ми се противопоставя до края на времето.
– Затова трябва да ми я дадеш – казах, докато бодлива тел се увиваше около сърцето ми. – Тя е най-близкото нещо до семейство, което съм имал от много време насам. – Радвах се, че не ми се налагаше да го гледам, когато го казвах. Може би беше патетично, но беше истина. А моят език никога нямаше да изплете лъжи като неговите.
– Е, не мога да го направя, Райдър, защото тя е и мое семейство – каза Данте притежателно. – Вече съм се влюбил в нея, дори и да бях достатъчно глупав да се откажа от нея заради теб. Твърде късно е да се откажа от това, така че може би трябва да си намериш някой друг, който да бъде твое семейство, ако искаш точно това.
Стиснах челюст, без да кажа нищо. Не смеех да издишам и дума от чувствата, които изплуваха в мен, разливайки се във всичко, което бях. Защото той не знаеше, че е твърде късно и за мен.
Напред към част 20 Напред към част 22