ЛЕОН
Използвах магия, за да изтрезнея, като издърпах ризата си и я захвърлих из стаята си. Майната и на Елис. Как можа да ми направи това? Нима искаше само да спечели доверието ми, за да разбере дали аз съм шибаният убиец на брат ѝ?
Беше и отнело толкова шибано време да го признае, значи ли това, че го е мислила през цялото това време?? Подозирала е, че съм способен да убия Гарет, сякаш съм бил някакво парче лайно. Той беше мой приятел. А аз вече се чувствах достатъчно гадно заради всичко, което се беше случило между нас. Не бях до него, когато той имаше нужда от мен. Не му бях помогнал. А сега сестра му се беше вкопчила в сърцето ми и ме накара да се влюбя в нея. Накара ме отново да кървя от тази рана.
Вратата се отвори и Райдър влезе с намръщено лице. Той ритна вратата след себе си и аз му обърнах гръб.
– Щастлив ли си сега? Тя е твоя – казах хладнокръвно.
– Не бъди такъв идиот – изсумтя той и аз се завъртях обратно към него с ръмжене, изтръгнало се от гърлото ми.
– Извинявай? Не чу ли току-що какво каза тя. Нима змийските ти уши са пълни с пясък?
– Чух какво каза тя. От известно време знам.
Започнах да ръкопляскам бавно, смеейки се маниакално.
– О, разбира се, че си го знаел. Разбира се, че е казала на психопатичния Василиск, преди да каже на мен, защото е ясно, че е много по-малко вероятно ти да си убил брат ѝ, отколкото аз.
Райдър сгъна ръце, като държеше устните си затворени.
– Предполагам, че тогава си ѝ помагал в разследването, нали? Да изкопаеш мръсотия за мен? Лов на доказателства?
Той все още не казваше нищо и яростта разкъса гърдите ми. Преместих се към леглото си, клекнах и с рев на гняв го преобърнах цялото.
– Майната ти! – Насочих се към него. – Защо не се върнеш с коварните си ръчички и всички да се посмеем страхотно на това как ме измами, курво.
Придвижих се до прозореца, като съборих завесите, преди да ударя с крак прозореца. В средата му се разцепи пукнатина и аз изръмжах, грабнах вазата от нощното шкафче и я изстрелях към стената. Цветята, водата и порцеланът заваляха навсякъде и аз се обърнах към Райдър, за да видя реакцията му. Нищо. В погледа му нямаше дори шибана загриженост.
– Какво искаш? – Поисках. – Тук си, за да се наслаждаваш на болката ми ли, задник? – Тръгнах към него, изпъвайки раменете си назад в подготовка за бой. Ако змията искаше болка, с удоволствие щях да ѝ я дам.
Замахнах към него и той светкавично се стовари върху мен, захвърли ме с гърлото назад към стената и притисна ръцете ми отстрани с дебели лиани.
– Слушай ме, Муфаса – изплю се той. – Държиш се като двегодишно дете, на което току-що са казали, че не може да отиде на детската площадка, защото вали.
Извих ръцете си от лианите и в дланите ми пламна огън, който изгори земната му магия. Райдър отскочи назад, за да избегне светкавичния огън около мен. За добра мярка забих ръцете си в гърдите му и той изхърка, когато го изгорих право през ризата му, разкривайки творбата от белези по гърдите му. За половин секунда в червата ми се раздвижи чувство за вина, преди да го потисна. Не ми харесваше да виждам белезите му. Това ме караше да виждам в него нещо повече от безсърдечен гадняр без морал. Той беше наранен по-жестоко, отколкото вероятно някога бих могъл да разбера. И точно сега не можех да се изправя пред това, защото имах нужда да го мразя.
– Просто се върни при нея, Райдър. – Запътих се към леглото си, като го отхвърлих обратно в изправено положение и се хвърлих върху него, заравяйки лице във възглавницата. – Иди и посвети няколко нови предатели в твоя клуб „Леон е шибан идиот“.
Разнесе се тишина и аз се зачудих дали не се е измъкнал през вратата, но секунда по-късно тежест притисна леглото, когато той седна на ръба му.
– Нея я е грижа за теб, шибаняк. Само звездите знаят защо, но тя го прави. И ако я нараниш, ще ти отлепя кожата от костите и ще направя от теб кожена постелка. – Нотката на шега в тона му ме накара да вдигна глава. Беше толкова едва доловима, че едва я чух, но може би всичко в този човек беше по-фино, отколкото изглеждаше.
Претърколих се настрани, за да мога да го погледна, избутвайки заплетената си коса от лицето, където се беше освободила от кока ми.
– Тя си помисли, че аз съм го убил – промълвих аз. – Ами ако все още си мисли така?
– Наистина ли мислиш, че Елис ще прекара и миг в твоята компания, ако е така? – Попита той с тих тон. – С някой от нас?
Повдигнах рамене, защото вече не знаех нищо. Бях захвърлен на дрейф, изгубен без нея и несигурен как някога ще мога да ѝ се доверя отново.
– Помисли за това, задник. – Райдър се изправи, приближи се до вратата и излезе.
Да, щях да помисля. Но проблемът беше, че все се връщах към един и същ отговор. Тя ме беше излъгала. И сега се съмнявах във всичко, което знаех за нея. Само че, когато наистина анализирах всичко, осъзнах, че почти не я познавам. Всичко, което правехме заедно, беше да се смеем, да се шегуваме, да се чукаме и да се забавляваме. Което беше чудесно до този шибан момент. Бях жаден лъв, който търсеше вода в пустинята. Мислех, че тя е оазис, но се оказа… че е само мираж.
***
Стоях в съблекалнята за гости под стадиона на академия „Зодиак“ по питбол, облечен в тъмнолилаво-черния си комплект, и се взирах в стената. Елис се беше опитала да ме заговори няколко пъти по пътя ни дотук, но Данте най-накрая я беше накарал да се отдръпне. Не можех да намеря сили да ѝ простя. Бях заслепен от ярост. Предателство. И сега, преди най-важния мач в живота ми, не можех да се съсредоточа.
– Добре, слушайте, момчета, трябва да си вкараме главите в мача – извика ни Марс.
Останалата част от отбора ни беше пристигнала тук рано тази сутрин в подготовка за мача. А на мен ми бяха донесли някаква шибана ужасна новина. Единият от двамата ни пазители на терена се беше разболял от фейски грип и Грейшайн беше избрал заместник по прищявка. Шибана прищявка.
Резервите рядко играеха Питбол. В общи линии те се записваха за допълнителен кредит и не се появяваха на тренировките. И на никого не му пукаше за този факт, защото никой не очакваше да се класираме, камо ли да стигнем до финала. И така, кого беше избрал той? Най-безполезната фея в цялото училище. За когото бях забравил, че дори е в отбора на заместниците, камо ли пък изобщо да играе питбол. Юджийн шибания Дипър. Той стоеше до Елис, с бледо лице и пот, но аз не можех да го гледам дълго.
– Зодиак може и да е силен, но това е най-добрият отбор, който Аврора някога е имала – каза Марс, като кимна решително на всички ни. Не пропуснах загрижения проблясък в погледа му, когато очите му проследиха Юджийн.
Майната му. На моя. Живот.
– Така че ще излезем на терена и ще им покажем от какво сме направени! – Марс размаха юмрук във въздуха и Юджийн беше единственият в стаята, който го имитираше.
Марс се приближи до мен и удари ръка в рамото ми.
– Ще произнесеш ли обичайната си реч преди мача?
– Не – измърморих аз. Бях скъсал листчето, на което я бях написал снощи, и го бях пуснал в тоалетната.
Марс се намръщи и плъзна ръката си още повече около раменете ми, като ме придърпа към себе си за разговор.
– Какво се случва с теб, Найт? Не може тези емоции да се проявяват на терена днес.
– Добре съм. – Извиках му, а той загрижено прокара ръка по тила си.
От стадиона над нас се разнесе възглас на радост заедно с шумните аплодисменти.
– Това е нашия сигнал – каза Марс и подкани всички след себе си, докато излизаше от съблекалнята.
Придвижих се напред, като стисках челюстта си, неспособен да се отърся дори от грам от тази ярост, която ме разяждаше отвътре. Не само че бях загубил момичето си, но и това, което трябваше да бъде най-хубавият момент в живота ми, беше провалено.
Една ръка се уви около моята и аз изръмжах, като се извърнах, за да открия Елис там.
– Съжалявам, Леон – прошепна тя. – Моля те, не позволявай това да развали днешния ден.
– Твърде късно е за това. – Издърпах ръката си от нея, закрачих пред групата и последвах Марс по огромната рампа, която водеше към игрището. Дори не се чувствах нервен. Чувствах се просто разбит.
Трибуните бяха пълни, а от небето над тях валеше дъжд, който се стичаше по кожата ми и смразяваше кръвта ми. Публиката беше защитена от него с магическа бариера, но Питбол се играеше при всякакви метеорологични условия. От нас зависеше дали искаме да хабим магията си, за да се предпазим от дъжда, или да я използваме, за да атакуваме другите играчи. Странична бележка: да я използваме, за да се предпазим от дъжда, беше идиотско. И разбира се, в момента Юджийн го правеше с чадър от листа.
Не можехме да презаредим магията си до полувремето, а това беше възможно само ако заповедите ни го позволяваха в рамките на съблекалнята. Тъй като Юджийн беше тибетски плъх, трябваше да си направи гнездо и да спи половин ден в него, преди да се презареди. Така че бях изключително доволен, че днес той беше в нашия отбор.
Застанах в далечния край на линията, а Данте зае позиция до мен, докато Марс се придвижи встрани от терена, минавайки през щита, който спираше всякаква магия да попада в публиката по време на мача. Двете полувремена на мача се състояха от един час петминутни рундове. През това време в игра влизаше само една топка и ако тя не влезеше в Ямата преди изтичането на петте минути, шибаната топка се взривяваше. Обикновено в „Аврора“ не тренирахме с експлодиращите топки, тъй като подмяната им беше скъпа, но отборът на Зодиак щеше да го направи. Така че вече бяхме в неизгодно положение. Това, което допълнително ни затрудняваше, беше, че ако някой изпуснеше топката по време на игра, губеше пет точки за отбора си. Така че ако обратното броене стигнеше до нула и някой държеше топката, по-добре да я държи и да я остави да избухне в лицето му, защото да не загуби пет точки си струваше няколко разбити зъба.
Отборът на „Зодиак“ изтича на игрището в своите тъмносини и сребристи цветове, а срещу мен застана Орион, явният капитан на техния отбор. Той ми кимна в знак на признание, но всичко в него говореше, че приема този мач по-сериозно от инфаркт. И аз също трябваше да го направя. Само че единственото, за което можех да мисля, беше фактът, че Елис беше изтръгнала сърцето ми, хвърлила го в блендер и направила от него смути, което да сподели с другите си гаджета.
Гласът на директорката Нова се разнесе из стадиона, докато тя разбутваше тълпата и казваше някакви други глупости, които не ми беше интересно да слушам. Очите ми попаднаха на лилавата секция от зрители в далечния край на терена, които подкрепяха нашия отбор. Изглеждаше така, сякаш половината училище беше дошло да ни гледа как играем, а освен това всички от семейството на Данте подскачаха по седалките и развяваха знамената на Аврора. Потърсих собственото си семейство и забелязах трите си майки и татко, които седяха заедно с брат ми Рори до майката на Данте. Разбира се, че задникът на брат ми беше тук. Сигурно чакаше да загубя този мач, само за да ми го натрие в лицето.
Райдър и Гейбриъл седяха сами в дъното на тяхната група и с изненада установих, че и двамата носят тениски на Аврора. Сигурно за да впечатлят Елис, кой се премести при нея сега, когато бях освободил малко място в малкия ни харем. Професор Титан седеше до директора Грейшайн, двамата размахваха малки знаменца на Аврора и носеха глупаво големи шапки, а Елис се усмихваше на нашия професор по отвари, сякаш наистина ѝ пукаше, че се е появил.
Смазах челюстта си, насочих погледа си към Орион и съставих план. Ако унищожа звездата на „Зодиак“, ще имаме шанс да спечелим. Така че независимо колко го харесвах и се възхищавах на уменията му, днес щях да му счупя краката и да го накарам да яде кал, след като разбия перфектната му усмивка.
Съдията от „Зодиак“ се придвижи напред, като държеше в ръка първата питболска топка за играта. По традиция това беше въздушна топка, с която започваше мачът, което означаваше, че е адски лека. След този първи рунд топката влизаше в игра през една от дупките на елементарите във всеки ъгъл на игрището. Това ставаше на случаен принцип и означаваше, че повечето рундове започваха с това, че всеки играч се разхождаше до съответните елементарни ъгли, като се опитваше да предвиди коя топка ще бъде пусната в игра. Но в този кръг капитаните на отборите се бореха за първата топка. А в мен имаше повече от достатъчно ярост, за да съм напълно съгласен с това.
– Капитани на отбори, пристъпете напред! – Извика съдията и аз и Орион направихме каквото поиска, заставайки един срещу друг, докато дъждът ни заливаше.
– Късмет – усмихна се Орион.
– Ти си този, който ще има нужда от него – изръмжах аз и веждите му се извиха от яда в тона ми.
В очите му се появи предизвикателство и той зае бойна стойка. На игрището не се допускаха дарове на Ордена, така че трябваше да се притеснявам само за въздушната и водната му магия. Но щях да се нахвърлям, преди да е имал време да ги използва.
Съдията постави топката на земята между нас, след което се затича обратно към края на игрището. Над нас магически светна огромен блестящ червен таймер с пет минути на часовника и тълпата притихна в очакване.
Сърцето ми заби и мускулите ми се свиха.
Съдията наду свирката и аз се хвърлих към Орион, като забих юмрук в корема му. Той пое удара, но тичаше силно и се хвърли с тежестта си върху мен, така че бях отблъснат с една крачка назад. Замахнах отново към него, но юмрукът му се свърза с челюстта ми и той се премести светкавично, грабна топката и потегли през игрището.
Останалите играчи се втурнаха след него, а аз го преследвах с ръмжене, препускайки през игрището с него в полезрението си. Данте повали едно момиче точно пред мен, което хвърляше магическа въздушна стена, за да задържи част от отбора ми, и се чу трясък, когато те се удариха в пода.
Ускорих движението по терена, когато Орион хвърли топката на техния Земляк и тя се запъти към ямата в центъра на игрището.
– Спри тази топка, Дийпър, или си мъртъв! – Изръмжах, докато Юджийн се тресеше отстрани на Ямата до другия ни пазач на Ямата, Луси Фортнайт. Двамата Пазители на зодиака бяха повалени на земята от всемогъщ въздушен взрив, а аз забелязах Елис в периферията си с вдигнати ръце. Юджийн се опита да хвърли стена от земна магия нагоре, за да блокира Ямата, но единственото, което направи, беше да се събори от собствените си крака. Безполезно.
Орион заобиколи назад, поваляйки всеки шибан човек от моя отбор, който можеше, с мощни удари, оставяйки Харви Блум все още в калта заедно с нашия воден защитник, Джорджия Ръст.
– Вдигай се! – Заповядах им, но Орион ги държеше на земята, с по една ръка на гърдите на всеки от тях, и те бяха изпратени от терена, губейки ни две точки. Майната му.
Тръгнах да преследвам Орион, яростта ме пронизваше, докато вдигах ръцете си, за да го извадя.
Огънят пламна в дланите ми, когато Орион се насочи към Елис, която с въздушна буря държеше земния им ездач далеч от ямата. Тя избяга, когато той се приближи твърде много, а аз освободих огъня в ръцете си и го изстрелях в гърба му.
Той прогори материала на ризата му, поглъщайки името му и цветовете на Зодиака в огнен пламък. Той вдигна ръка с вик на болка, като веднага потуши пламъците с поток вода от дланта си и се завъртя в калта, за да се изправи срещу мен.
БЪЗЗЗЗ.
Преди да успее да отвърне на удара, някой изтърва топката. Обърнах се, за да разбера кой, а червата ми се свиха, когато видях как водният от „Зодиак“ танцува победен танц до неподвижното тяло на Юджийн.
Данте се беше справил с трима от техния отбор, така че те бяха с три точки по-малко, но защитата им беше извадила петима от нашия, което ни оставяше вече с четири точки по-малко, тъй като те бяха получили точка за спечелването на рунда.
Следващите няколко рунда се развиха по подобен начин. Орион беше като машина, поваляше нашите играчи и ги изпращаше от терена наляво, надясно и в центъра. Данте и останалата част от защитата ни работеха неуморно, за да поставят отбора му на колене, докато аз се опитвах да извадя Орион, преди да успее да нанесе толкова много щети.
Към петия рунд вече бях изпаднал в ярост и не можех да мисля трезво, когато се преместих да стоя до Орион, докато чакахме началото на рунда. Бях покрит с кал, а дъждът само се усилваше, което правеше все по-трудно тичането по игрището. От време на време използвах огнената си магия, за да изсуша земята, но не исках да я използвам, освен ако не беше абсолютно необходимо.
– Зодиак не може да бъде победен, Аврора не може да издържи на жегата! – Започна да се пее в тълпата и Орион се усмихна на мажоретките, които правеха съчетание на ръба на игрището.
Свих очи към него, като свих пръсти. Този път щях да го съборя на земята.
– Знаеш ли, наистина трябва да оставиш част от този гняв. Той прецаква играта ти – коментира Орион и аз видях червено, хвърлих се към него преди да изсвири свирката и го хвърлих в калта. Той нанесе солиден удар в корема ми, но не и преди да ударя проклетото му красиво лице. Той изръмжа яростно, изхвърли ме от себе си и в ухото ми прозвуча пронизителна свирка.
– Наказание за Аврора и отпадаш от този кръг, Найт! – Изкрещя съдията, а аз се намръщих и се запътих от терена към местата, запазени за играчите. Елис ми хвърли загрижен поглед, а Данте извика нещо след мен, че трябва да се охладя, но аз го затворих, докато се спусках на седалката.
Орион се беше изправил на крака и ме гледаше така, сякаш щеше да убие първородния ми син, а аз приветствах враждебността. В следващия рунд щях да го унищожа.
Играта на Аврора се засили в следващия рунд и Елис грабна топката, като се спусна по терена към ямата. Изоставахме с осем точки от „Зодиак“, но можехме да си ги върнем. Все още имаше време. А моето момиче показваше на всички, че това е възможно. Майната му, не моето момиче.
Свих ръце в юмруци, като се въздържах да се изправя и да ликувам заедно с останалите привърженици на „Аврора“, докато тя разстрелваше стражите на „Зодиак“ и хвърляше топката в ямата.
Усмивка се опита да се отскубне от устата ми, но се преборих с нея, докато целият отбор се втурна към нея, вдигайки я във въздуха и скандирайки името ѝ.
Тя погледна към мен и аз сгънах ръце, взирайки се навсякъде другаде, но не и в нея.
Изправих се на крака, като се върнах на игрището за следващия кръг и отново се поставих до Орион.
– Ако започнеш да играеш мръсно, ще съжаляваш, Найт – подхвърли той към мен, а лекотата в погледа му изчезна.
– Така че ме накарай да съжалявам – изръмжах аз и той стисна челюст, а очите му се присвиха към мен.
– Добре за мен.
Свирката изсвири и аз се хвърлих към Орион в същия момент, в който той се насочи към мен. Той ме блъсна толкова силно, че гръбнакът ми се удари в земята, и изкара въздуха от мен, преди да осъзная какво се е случило. Изръмжах, нанасяйки свирепи удари в страната му, а той открадна въздуха от дробовете ми с магията си.
Изхлипах, съживих огъня в ръцете си и го стоварих върху гърба му, като го стиснах здраво, докато той не изрева от болка. Но той все още не се отпусна. Прозвуча броенето и съдията изкрещя:
– Аут си, Найт! – А аз изревах от ярост.
Орион се изправи, предлагайки ми ръката си, но аз я плеснах настрани и отново се запътих към края на терена, докато той тичаше след друг член на моя отбор, за да го извади.
Този път не седнах, а хванах една от металните обръщаеми седалки и я изкъртих от закрепването ѝ. Оставаше ми само половин секунда, за да я хвърля на игрището, когато ръката на Марс се затвори около китката ми. Очите му пламтяха от гняв, а аз му отвърнах с гримаса.
– Имаш нужда от почивка, Найт – изръмжа той. – Ако ни опозориш тук, ще ни забранят да участваме във всички бъдещи турнири, това ли искаш?
Издърпах ръката си, като изпуснах парчето от седалката и наведох глава.
– Не – промълвих.
– Добре. А сега седни на шибания стол и си събери главата, иначе ще те изгоня.
Кимнах, като си поех дълбоко дъх, докато се опитвах да събера мислите си.
Скоро Елис вкара още един Пит и сърцето ми се сви, защото трябваше да споделя победата ѝ. Вместо това бях в покрайнините, неспособен да участвам в нищо, свързано с нея, освен в болката, която ми беше оставила.
Отново се включих в мача в следващия кръг и се опитах да се концентрирам. Повалих колкото се може повече играчи на „Зодиак“, забравяйки Орион, докато се опитвах да се съсредоточа върху играта. Но не можах да го забравя за дълго, когато той се втурна покрай мен, пронизвайки се към Данте от лявата ми страна. Орион го сграбчи за гърлото, хвърли го на земята и се чу всемогъщ трясък, когато приятелят ми се удари в калта.
– Майната му! – Изръмжа Данте, а Орион се надигна над него и все още го натискаше, докато се опитваше да го задържи на земята, за да го преброят.
Тръгнах напред, за да го отхвърля, и се ударих в един солиден шибан въздушен щит, като при удара носът ми се счупи. Ударих се в калта, размахах се, докато стисках лицето си, размазвайки кал и кръв навсякъде, докато лекувах нараняването. Беше идиотско. Знаех тази шибана тактика, просто днес не бях на висота.
Тълпата на „Зодиак“ се смееше и ни подиграваше. Двамата ни най-добри играчи в защита, залети от един от техните, това беше шега.
– Арх! – Изкрещях от ярост, надигайки се на крака точно в момента, в който прозвуча БУЗЗЗ, че „Зодиак“ вкарват още един Пит.
Когато обявиха полувремето, бяхме с минус осемнадесет точки и половината ми отбор се лекуваше от контузии, докато се влачехме към съблекалнята.
Седяхме мълчаливо, кални и победени, и слушахме как отборът на „Зодиак“ се радва в стаята отсреща.
Опрях лакти на коленете си и зарових лице в ръцете си.
Това е най-лошият ден в живота ми.
Марс даде на всички ободряваща реч и малко повече ентусиазъм се върна в отбора ми, но това, от което наистина се нуждаеха, беше една от моите епични речи. Можех да накарам дори Юджийн да се почувства непобедим там, ако бях във върхова форма. Но не разполагах с никаква частица позитивизъм, на която да се позова.
– Леон – тихо каза Елис и усетих как тя зае мястото до мен. – Моля те, не позволявай това да провали мача. Работил си толкова упорито, за да бъдеш тук. – Ръката ѝ нежно легна на гърба ми и част от мен копнееше да се обърне в ръцете ѝ и да я притегли към себе си. Но не можех да намеря сили да го направя.
Вдигнах глава с болка в гърдите, хвърляйки около нас балон на мълчанието, докато Марс продължаваше да говори за тактиката с екипа.
– Как можа да направиш това, Елис? Разбирам, че в началото си излъгала, че не ме познаваше. Но ти си в Аврора от месеци. Нима си прекарала цялото това време с мен, опитвайки се да разбереш дали съм убил брат ти?
Очите ѝ заблестяха от сълзи и тя посегна към ръката ми, но аз я отместих от обсега ѝ.
– Трябваше да ти кажа по-рано – изпъшка тя. – Просто толкова много се забавлявахме заедно и не исках да го развалям. Когато съм с теб, вече не усещам никаква болка. Ти я премахваш.
– Значи аз бях само твоето разсейване? – Попитах с горчивина, като се изправих на крака.
– Лео – помоли тя.
– Това не е моето име – казах рязко, разтворих заглушаващия балон и се отдалечих от нея, за да седна сам. Дори не исках да съм до Данте, защото изглеждаше, че той ѝ е простил, без да се замисли. Бих могъл да направя много за нея пред всичко друго, но не и това. Не и сега, когато знаех какво точно си е мислила за мен и за какво точно ме е използвала.
Музиката заби нагоре на стадиона и отборът на „Зодиак“ запя заедно като войници, които се готвят да влязат в битка.
Не усещах нищо, докато се влачех обратно през вратата към терена. Нямаше значение какво ще се случи сега.
Щяхме да загубим. И двете мечти, които някога бях имал за себе си, бяха разрушени.
Назад към част 33 Напред към част 35