ДАРИУС
Времето се превърна в течност там, където се задържах в тъмното. Каквато и форма да бях имал, когато дойдох тук, тя беше избледняла, сега бях само това малко, златисто проблясване, душата ми се съдържаше в него, тъгувайки за нещата, които бях изгубил.
Какво съм направил?
Носех се в усукани кръгове, а мракът пред мен беше жив, зееше и шепнеше думи за истински мир и вечен покой.
Някаква част от мен разбираше, че се нося близо до Съдбовната врата. Някаква част от мен се чудеше дали не трябва просто да се промъкна през нея сега и да спра завинаги вредата, която винаги съм причинявал.
Дори и от смъртта, аз я наранявах.
С благоговение и ужас наблюдавах как Рокси прави тази крачка към смъртта, как душата ѝ се отделя от тялото ѝ, как върви по твърде тънка линия, как рискува всичко заради онази проклета книга, която толкова исках да намери.
Бях я подтикнал към нея. Нямаше значение дали тя е почувствала, че я подтиквам към тази съдба, или не. Независимо от влиянието ми от тази страна на Завесата, тя се беше озовала в тази пещера, търсейки тези прокълнати книги заради мен. Смъртта ми я бе подтикнала от импулсивна към безразсъдна в търсенето на отмъщение.
Всякаква малка склонност към самосъхранение беше отпаднала, когато ме беше загубила, и сега аз гледах тази реалност в очите. Тя щеше да рискува всичко, да заложи всичко и да плати всякакви последствия, за да спаси Дарси, Гейбриъл и Орион. Всяка цена за самата нея беше станала без значение пред лицето на това, което вече беше загубила, и тя си играеше със собствения си живот, със звездната си проклета душа.
Това беше моя грешка. Откъдето и да го въртеше, всичко се връщаше към мен.
Щеше да е по-добре, ако се измъкнех през тази врата и я оставях да намери път, който не е опетнен от моето присъствие, но не беше ли вече твърде късно за това?
– Ти ме излъга. – Думите ѝ ме разтърсиха, отекнаха в празното пространство, в което се намирах, и накараха златното сияние на всичко, което бях, да помръкне и отслабне, докато болката в думите ѝ ме разряза дълбоко. – Ти обеща, че ще останеш – изплю тя.
Можех да усетя мъката ѝ, остра като ножове, всички те се врязаха в мен, призовавайки ме от към нея. Но как можех да отида при нея сега? Как можех да се изправя пред нея, след като я гледах как балансира собствената си душа на ръба на смъртта заради онази шибана книга. Заради магията, която исках да потърси.
В етера имаше опасност, която надхвърляше моето разбиране, но аз я усещах във всичко – от тежестта на книгата до всяко заклинание, отвара или дума, които тя вземаше от нея.
Нейната скръб беше като удар в корема ми, подтикваше ме към нея, привличаше ме. Но не можех да понеса да погледна в тези зелени очи и да се изправя пред нищото в погледа ѝ, тъй като тя не успяваше да ме види в отговор.
Пауза. Съмнение, несигурност, болка.
Болеше я за мен и поне веднъж не се втурнах да отговоря на повика ѝ. Отново я бях разочаровал. Но кое беше по-лошо? Моето присъствие или моето отсъствие?
– Ти също така се закле, че никога няма да ме видиш като своя кралица – отново заговори от царството на живите Рокси, думите бяха толкова ясно предназначени за мен, че ги чувах, сякаш стоеше до мен. – Така че съм готова да се обзаложа, че това ще те накара да се разсърдиш по всякакъв начин.
Не можах да се сдържа, паднах към нея, тъмнината на тази врата се отдръпна, когато Завесата се измести, разкривайки я в онази стая с червените и черните рози, рокля от чиста полунощ, обгръщаща фигурата ѝ.
Задъхах се, когато видях короната от сребро и синьо, която тя беше взела от моите съкровища и поставила на главата си, противната усмивка на греховните ѝ устни, която нито веднъж не беше преставала да ме възбужда.
Тя знаеше.
Знаеше, че я наблюдавам, и дори сега ме дразнеше, играеше си с мен, будеше звяра в мен.
В тази усмивка открих силата, която беше избледняла.
– Моя – изръмжах, приближавайки се до нея. Но думата не беше претенция към дрънкулката, която тя беше откраднала, за да я постави на главата си. Претенцията ми беше за нея. Истинското съкровище в тази стая. Единственото нещо, за което трябваше да претендирам повече.
Стигнах до нея, формата ми внезапно се върна, когато се преместих да застана зад гърба ѝ, оглеждайки отражението си в дългото огледало, което стоеше пред нея точно както и тя го изучаваше. Срещнах този неин огнен поглед, пръстите ми проследиха извивката на гръбнака ѝ, докато вдишвах съвършения ѝ аромат.
– Толкова съжалявам, Рокси – издишах аз.
За това, че съм умрял. За това, че я оставих. За всичко, което беше дошло преди този момент, и за всички моменти, които трябваше да дойдат след това. И за това, че я вкарах в този изпълнен с мрак път.
Тя затвори очи и аз отдръпнах ръката си, а гърдите ми се свиха от реалността на това, на което знаех, че е способна сега. Привличах я по-близо до смъртта всеки път, когато я докосвах по този начин, и страхът, който изпитвах от това, беше всепоглъщащ.
Потънах обратно отвъд Завесата, дали по желание, или не, дори не бях сигурен, оставяйки кралицата си там отново сама.
Камерата ми във Вечния дворец се материализира около мен, тежестта ми падна тежко в един трон, подпрян с глави на хидра, нещото, за което някога се бях борил с такова благоговение, сега не беше нищо друго освен неудобна седалка, която сякаш изобщо не ми прилягаше.
Усещах тъмнина в енергията на стаята, нещо, което ми подсказваше, че Рокси в момента се придвижва все по-навътре в сенките, поемайки по път, от който не би могла да се откъсне.
Намръщих се на голата стена пред мен, чудейки се как да я отклоня от тази пътека, как да я предпазя от самата нея.
Но в дълбините на душата си знаех, че това няма как да стане.
В мен се надигна гняв, ярост към нея заради собственото ѝ безразсъдство. Тя беше нужна там. Дарси се нуждаеше от нея, брат ми, наследниците, Гейбриъл, по дяволите, цялата Солария се нуждаеше от нея.
Аз бях просто трън в очите ѝ, който привличаше твърде много от вниманието ѝ.
Изръмжах, драконът в мен се гърчеше от неизразходвана енергия, но не помръднах. Нещо се надигаше във въздуха около мен. Нещо, което се приближаваше и с което не можех да се боря вечно.
На стената пред мен се появи тъмен кръг, в центъра на който се отразяваше трептяща светлина, и гръбнакът ми настръхна.
Имаше нещо в този кръгъл обект, което се усещаше… неправилно. Не му беше мястото тук. Беше се промъкнал през пукнатините в завесата и ме търсеше.
Не се надигнах от мястото си на трона, а погледът ми беше прикован в пулсиращата течност в полунощния кръг, когато отвъд него се появи лице.
Лице, което познавах твърде добре.
Очите на Рокси блестяха с жестокостта на скръбта ѝ, докато ме гледаше, и аз замълчах, когато установих, че тя наистина ме гледа, наистина ме вижда.
– Дариус? – Издиша тя, като че ли молеше това мое видение да е истинско.
И то беше.
Нямах представа как, но беше. Гледаше ме право в очите, а гъстата, лепкава енергия, която се разливаше в стаята, ми напомняше за онази проклета книга, която беше откраднала.
Тя си пое треперещ дъх, сълзите се освободиха от сдържаността си, а в гърдите ѝ се заби ридание. Сълзите ѝ паднаха върху течната преграда, която стоеше между нас, накараха я да заблести и да се развълнува, а болката ѝ се плисна върху кожата ми, където и да попаднеше.
– Обеща ми, че ще останеш – обвини ме тя и яростта, която се беше настроила да ме погълне, проблясна в мен като гръм. Никога не бях искал да си тръгвам и тя го знаеше. Бях дал всичко от себе си, борейки се за нея, борейки се за края на мъжа, който се бе опитал да ме изкове по свой образ и подобие.
– Обеща, че ще ме намериш – отвърнах аз, омразна усмивка изкриви устните ми, този гняв се засилваше повече от всичко, което бях изпитвал, откакто бях дошъл тук, нещо в мрака на силата, която ни позволяваше да говорим така, раздвижваше в думи само най-омразните ми чувства. Някаква малка част от мен просто искаше да и каже да бъде в безопасност, да продължи да се бори, да знае, че я обичам. Но дребната, болезнена, отчаяна част от мен, която не искаше нищо повече от това да се върне в прегръдките ѝ по всякакъв възможен начин, беше тази, която държеше езика ми сега.
– Тик-так, Рокси – изръмжах аз.
Болката премина през чертите и, течността се разля, после се отдалечи, а лепкавият мрак я преследваше, усещане, подобно на кофа ледена вода, която се изсипа върху мен.
Отпуснах се обратно в трона, задъхан, с болки, трептящ в и извън субстанцията.
Какво, по дяволите, беше това?
Направих опит да се изправя, но енергията в стаята ми се размърда несигурно, самите стени се затвориха, златната светлина избледня, когато в пространството се появиха спомени. Аз и тя, хиляди мигове, милион целувки, безкрайно желание, похот, любов.
Не можех да дишам заради аромата ѝ, не можех да виждам заради гледката ѝ, не можех да усещам заради допира на кожата ѝ до моята.
Тя беше навсякъде и никъде, стаята се люлееше и трепереше около мен, тъй като някаква магия я завладяваше, която не можех нито да разбера, нито да се преборя с нея. Не и докато я усещах по този начин. Не и докато нуждата ми от нея ставаше толкова силна, че не можех да направя нищо повече от това да се потапям в нея.
Чувствах устните ѝ върху моите, ръцете ѝ върху кожата ми, в косата ми, как се удряха в нея, придърпваха ме по-близо, а никоя част от мен не искаше да откаже.
Тя беше това. И ако някаква частица от нея беше намерила път към мен тук, тогава с удоволствие щях да бъда роб на тази магия. Болката по нея ставаше твърде силна, за да я понасям, а този вкус на близката реалност беше твърде изкусителен, за да откажа.
Нуждаех се от нея толкова отчаяно, че това ме поглъщаше.
Мракът падна в разрухата като шамар и изведнъж вече не бях в ръцете ѝ, а стоях над мъртвото си тяло на бойното поле и гледах как тя проклина самите звезди, кълнейки се в отмъщението си на всяка една от тях.
Сега обаче тук имаше и други. Души, които не бяха присъствали, когато наблюдавах как се разиграва това преди.
Отвърнах се от гледката на Рокси, която стоеше над мъртвото ми тяло, и през мен премина светкавица на ужас, когато забелязах трите нимфи, които също стояха там и ни гледаха. Бяха зашеметяващи за гледане, напълно голи и изписани с кръв, но и трите бяха обезобразени от мрака на магията, която ги беше довела тук. Едната беше зашила очите си, другата – устните си, а третата беше отрязала ушите си.
Те ми се усмихнаха. Не на трупа ми или на момичето, което пламтеше от сила, докато проклинаше самите звезди, а на мен. Призован тук в смъртта, за да стане свидетел на всичко, което се случваше сега.
– Не я наранявайте – изръмжах аз, времето се завъртя около нас, Рокси беше тук, но не беше, спомените ѝ се разиграваха, докато съзнанието ѝ оставаше извън този момент. Тя не можеше да ме чуе, но те можеха. – Разбирате ли ме?
– Да я нараним? – Задъха се тази, чиито очи бяха зашити, и допря ръка до сърцето си, сякаш идеята я отблъскваше. От раната на ръката ѝ свободно течеше кръв, която опръска бледата ѝ кожа. – Искаме само да ѝ предложим най-истинското желание на сърцето ѝ.
– И това съм аз? – Предположих, че нарастващите им усмивки са отговорът, от който се нуждаех.
Огледах се, тежестта на този спомен ме притискаше, собственият ми труп беше болезнено напомняне за това, което бях сега.
– Можете ли да ме върнете? – Поисках, а болката за това изгаряше душата ми.
Онази, чиито устни бяха зашити, поклати глава.
– Може и да го направим – изръмжа онази без уши. – Можем да я вкараме в правия път… срещу заплащане.
– Каква е цената? – Запътих се към тях, но колкото и крачки да правех, не се приближавах до тях.
– Искаме да изгорим в страстта ти – каза тази без уши, прехапала устна, а ръката ѝ се провлачи по гърдите ѝ. – Една нощ. Можете да изживеете любовта, която пламна между вас, за една-единствена нощ и тя ще се чувства толкова истинска, колкото и когато я изживяхте. Ще можеш да я докосваш, да я целуваш, да я вкусваш, да я чукаш, ще усещаш всичко това, както и тя. Дори ще можеш да избираш спомените, да преживяваш, което пожелаеш, колкото пъти пожелаеш от сега до изгрева на слънцето и ние ще можем да вкусим топлината на тази страст, докато тя гори.
Споменът, в който висяхме, се измести, заменен от безкрайните разгорещени мигове, в които моята плът бе поискала плътта на Рокси, в които огънят между нас бе пламнал най-силно. Членът ми се втвърди при вида на това, тялото ѝ, което се огъваше към моето, претендираше за моето, притежаваше моето, и някаква част от мен знаеше, че ѝ предлагат същата сделка.
– Нищо друго ли няма да има? – Попитах, а в тона ми се появи подозрение.
– Силата на едно съединение като вашето наистина е завладяваща, но никой от нас не може да участва изцяло в подобен акт. Девствената кръв работи най-добре за нашата работа, затова оставаме такива. Все пак можем да откраднем един вкус. Това е всичко, което искаме. Имаш думата ни – закле се тази, чиито очи бяха зашити, рисувайки кървав кръст върху сърцето си.
Знаех, че трябваше да откажа, но дори когато си мислех за това, спомените около мен избледняха. Озовах се точно пред една поляна в гората, древните дървета образуваха около нас съвършена пентаграма, а Рокси стоеше в центъра ѝ до каменен олтар.
Знаех, че това не е видение, а истината за мястото, на което сега се намираше съпругата ми в живата сфера.
Тя беше заобиколена от трите жени, всяка от тях проследяваше ръцете си по плътта ѝ, което караше дракона в мен да изръмжи с притежателна претенция, от която отказвах да се откажа дори в смъртта.
Знаех, че и предлагат същата сделка, каквато току-що бяха предложили на мен, и знаех, че отговорът ми е егоистичен избор, който не трябваше да правя. Но когато се стигна дотам, имаше само нея.
– Съгласна – каза Рокси твърдо и думата ѝ беше като каишка, която се увиваше около гърлото ми, стягаше ме, привличаше ме към нея, но нямах желание да откажа.
Пристъпих към ръба на дърветата и магията там бръмчеше мощно, докато се канех да мина над нея, а думите на онези същества се набиваха в съзнанието ми, преди да мога да продължа.
– Само спомени – издишаха те. – Нищо ново не може да премине между вас, щом влезеш на тази поляна.
Преглътнах буцата в гърлото си, защото знаех, че има толкова много неща, които трябва да кажа на жена си, толкова много думи, които трябва да бъдат изречени. Не можех да ги изрека, ако се съглася на тази сделка.
Но тя стоеше там, уязвима, наранена, нуждаеща се от мен. И ако единственият начин, по който можеше да почувства присъствието ми, беше да преживее спомените, които вече бяхме споделили, тогава щях да избера най-добрия от тях и да се уверя, че тя ще почувства всяка секунда на удоволствие също толкова дълбоко, колкото и първия път, когато това се случи между нас.
Направих още една крачка, попадайки в първия спомен, който ми дойде на ум. Бяхме в бърлогата, чукахме се цяла нощ и въпреки това никога не беше достатъчно. Ризата ми вече беше свалена, гладът ми за нея поглъщаше всяка мисъл, докато се стремях към нея.
– Рокси – изръмжах и тя ме погледна, този спомен се оформи около нас, стаята се появи такава, каквато беше тази сутрин, реалността на поляната, роклята ѝ и меча на кръста ѝ, който се заплиташе с нея, докато тя се колебаеше дали да се отдаде напълно. – Носиш прекалено много дрехи – изрекох думите от миналото, като почти видях тениската си върху тялото ѝ, както и роклята.
Един от оракулите започна да дърпа роклята ѝ на горе, а Рокси разкопча собствения си колан с меч, като очите ѝ не ме напускаха, докато се промъквах по-близо. Гледката на тялото ѝ накара члена ми да пулсира от нужда и тя изстена тихо, когато роклята се изхлузи от формите ѝ.
Ъгълчето на устните и се повдигна, ръката и се движеше между бедрата, точно както онзи ден, правейки шоу за мен, като започна да си играе с путката си, избутвайки бикините си настрани и хапейки греховната си долна устна.
Вглъбих се в спомена, голите нимфи изчезнаха, докато се отдавах на него, не исках да ги виждам изобщо, исках само да гледам съвършенството на моята невеста.
Позволих на Рокси да се разпорежда с този спомен, чуках я така, както я чуках сутринта, покланях се на плътта ѝ, докато звукът от стоновете ѝ не заглъхна и аз отново се озовах отвъд линията на дърветата, примигвайки объркано.
Тогава тя ме привлече обратно към себе си, към нощта, в която я бях намерил извън бърлогата, започна да се разиграва, първата нощ, която бяхме прекарали заедно след разкъсването на връзката “Звездно кръстосани”.
Отдадох се и на този спомен, обичайки усещането на кожата ѝ върху моята, плътността на путката ѝ около члена ми, пълното блаженство, което си осигурих, когато тя свърши за мен, докато и това не избледня и отново не се озовах отвъд ръба на дърветата.
Този път вкарах собствената си воля в спомените, като избрах един, в който бях чукал ръката си повече пъти, отколкото можех да преброя, защото беше толкова съвършен.
Главата на Рокси се отпусна върху спомените на възглавницата ѝ, очите ѝ се затвориха, когато влязох в стаята ни в Нора, гърдите ѝ се повдигаха и спускаха в съня, красотата ѝ беше завладяваща както винаги.
Бутнах вратата зад гърба си и се облегнах на нея, ръката ми се извиваше отстрани, магията се оформяше, докато хвърлях илюзията на място. Въпреки че не помръднах, усещането на ръката ми се допря до глезена ѝ, проследявайки пътя ѝ нагоре по крака, докато аз останах на мястото си до вратата, наблюдавайки, чакайки.
Рокси изстена тихо, когато тези призрачни пръсти се търкулнаха по бедрото ѝ, където тя лежеше настрани, преди да проследят извивката на дупето ѝ, да погалят заоблената плът там и да се придвижат още по-високо.
Прехвърлих усещането обратно към собствената си ръка, илюзията ми предаде мекотата на кожата ѝ, докато аз останах извън обсега, наблюдавайки, чакайки.
Чаршафът се изплъзна от рамото ѝ, когато илюзията ми премина през него, след което се потопи, за да подръпне твърдостта на зърното ѝ.
– Ти си ненаситен, пич – промълви тя, гръбнакът ѝ се изви като на котка, докато тази дума изгради ръмжене в гърлото ми.
– Какво съм ти казвал за тази дума? – Попитах и очите ѝ се отвориха от изненада, когато осъзна, че изобщо не съм до нея, а по чертите ѝ премина миг на объркване, когато ме забеляза до вратата.
– Каква дума? – Попита невинно тя, отказвайки дори да мигне от илюзията, която използвах върху нея.
– Аз не съм твоят пич.
Тя се усмихна подигравателно, претърколи се по гръб и се подпря на лактите си, докато ме гледаше.
– Разбира се, че си. Срещаме се, тичаме заедно, ядем на едни и същи места и…
Прекъснах думите ѝ с изтласкване на волята си в илюзията, фантомната ръка се улови с юмрук за бикините ѝ и ги разкъса от нея, оставяйки я там само по тениска, а прекалено голямата материя загрозяваше по-малката ѝ фигура.
Рокси прехапа устни и се осмели да продължи.
– Имаме едни и същи приятели, обичаме да се забавляваме, дори…
Призрачната ръка хвана брадичката ѝ, сянката на палеца ми се пъхна между тези злобни устни, спря думите ѝ, накара я да засмуче, докато аз я задържах на място с магията.
Рокси изстена, докато го поемаше в устата си, тялото ѝ винаги така охотно търсеше удоволствие в моето, грубият ѝ глас премина в много по-сладки звуци, докато смучеше.
– Ако бях просто един от твоите пичове, нямаше да мъркаш за мен толкова хубаво – отбелязах аз, а магията ми се вплете в илюзията, все повече от нея придобиваше форма, ръка, която се изграждаше, после гърди, глава, крака, докато над нея не застана друга моя версия, която вкарваше палеца си дълбоко в устата ѝ, поемайки контрол над нея.
Рокси погледна от илюзията към мен, погледът ѝ загря, преди да впие зъби във фалшивия палец в устата си. Болката се пренесе в собствената ми ръка като ехо от усещания и аз ѝ се усмихнах, докато я свивах в юмрук и илюзията я освободи.
– И така, какво е това? – Попита Рокси, като премести вниманието си от мен към фалшивата версия. – Играеш на нещо ново ли?
– Не ме обвинявай, че играя, Рокси, иначе ще се наложи отново да ти напомням колко съм сериозен.
– Недей да даваш обещания, ако не планираш да ги изпълниш, голямо момче – отвърна тя, като вниманието ѝ отново се премести от мен към фалшивата версия.
– Мислиш, че няма да го направя? – Предизвиках я, като идеята за това ставаше все по-привлекателна с всеки изминал миг.
– Мисля, че ревността ти е толкова дълбока, че няма да можеш да издържиш – отвърна тя. – Помниш ли, когато бяхме в онази усилвателна камера с Кейлъб и…
– Не – изръмжах, топлина разкъсваше сърцевината ми, когато направих крачка по-близо до нея, илюзията посегна да разкопчае колана си. – Помня само теб. Винаги само теб.
– Господи – промълви тя, като отново погледна от мен към илюзията, тази една дума беше отговорът, от който се нуждаех, защото тя я казваше само когато искаше нещо толкова силно, че всички други думи бягаха от нея.
Усмихнах се мрачно и се запътих към леглото.
– Сваляй тениската – заповядах аз.
Както се очакваше, тя ме погледна с категоричен отказ, но докато вниманието ѝ беше насочено към мен, илюзията ми сграбчи подгъва ѝ и я дръпна над главата ѝ заради мен.
Рокси изруга, когато тя падна на пода до леглото, зърната ѝ бяха заострени като диаманти, дишаше плитко, зениците ѝ се разширяваха.
– Ти беше достатъчно властен, когато беше само един – коментира тя.
– А ти си достатъчно устата за двама, дори докато седиш там сама.
Тя повдигна брадичката си.
– Илюзиите изискват много концентрация – каза тя, а гласът ѝ придоби тон, който звучеше твърде подобно на моя.
– Помниш урока си – похвалих я аз, като го поднесох малко по-плътно и се насладих на начина, по който очите ѝ проблеснаха при покровителствения тон.
– Наистина ли мислиш, че ще можеш да се концентрираш върху това, след като те яздя? – Попита тя, а съмнението в гласа ѝ беше ясно. – Обикновено забравяш собственото си име, когато ти напомням кой те притежава, бейби. Просто не вярвам, че…
Подразних се, свалих панталоните си и ги изритах, а членът ми беше твърд от момента, в който прекрачих прага.
Очите ѝ жадно паднаха върху него и илюзията също свали панталоните си, привличайки погледа ѝ към него, докато бавно обикаляше около леглото.
– На колене – изръмжах аз, като се преместих да застана пред нея на леглото, а пръстите ми се увиха около стройното ѝ гърло, докато тя мислеше да откаже тази заповед. Издърпах я нагоре, така че да коленичи там, а устата ѝ беше достатъчно близо, за да я поискам със своята.
Придърпах я към себе си, целувах я силно, езикът ми потъваше в устата ѝ, вкусът ѝ беше толкова сладък, че никога не исках да спра. Беше трудно да мисля за илюзията, докато я държах в лапите си по този начин, но принудих волята си да го направи, ръцете му се спуснаха по гръбнака ѝ, обгръщайки заобленото ѝ дупе.
Тя изстена, когато затегнах хватката си за гърлото ѝ, заключвайки я там, поглъщайки устата ѝ. Свободната ми ръка дразнеше зърното ѝ, илюзията се простираше около нея, за да се заиграе с другото, а стоновете ѝ ставаха все по-силни.
Обичах звуците, които тя издаваше, когато я чуках. Тя никога не се сдържаше, дори не изглеждаше способна на това, стенеше и крещеше, докато поемаше члена ми, винаги искаше още, никога не беше приключила с мен.
Можех да усетя колко е възбудена по твърдостта на зърната ѝ, по нетърпението на целувката ѝ, но исках повече доказателства от това.
Пуснах ръката си, очертавайки линия по корема ѝ. Илюзията последва примера ми и прокара пръсти по гръбнака ѝ. Усещах и двете усещания, ехото от докосването му до плътта ѝ, което се пренасяше върху собствената ми кожа, и в гърдите ми се надигна ръмжене, докато се борех да запазя контрола над магията.
Илюзията плъзна пръстите си по дупето ѝ, докато аз прокарах моите по клитора ѝ. Двамата се срещнахме в мократа ѝ сърцевина, а влажността ѝ на практика капеше, докато аз се впивах в нея, неспособен да се съпротивлявам.
Два от пръстите ми потънаха в нея, което я накара да извика в устата ми, където преглътнах звука и призовах илюзията да се присъедини към мен.
Той вкара още два пръста в нея отзад, путката ѝ се разтягаше, докато я обработвахме, ритъмът беше твърде лесен за намиране със собствения ми ум, контролиращ и двете тела.
Рокси въздъхна, прекъсвайки целувката ни, путката ѝ пулсираше около пръстите ни, ноктите ѝ се впиваха в бицепсите ми, докато се притискаше към мен за подкрепа.
Погледнах в тези зелени очи, усмихвайки се мрачно, когато палецът ми се завъртя срещу клитора ѝ и така просто тя се пречупи за мен.
Пенисът ми пулсираше от нужда, когато тя извика, главата ѝ падна назад към рамото на илюзията, челюстта ми се стегна, докато се борех да я задържа на място, докато гледах съвършенството на оргазма ѝ.
– Искам да чукам тази твоя мръсна уста, докато гледам как вкарваш члена ми в путката си – изръмжах, хватката ми се засили върху гърлото ѝ, а искането в тона ми беше непреклонно.
Това беше единственият път, в който можех да я накарам да се подчини на волята ми. Единственият път, в който тя щеше да ми се подчини, дори ако печелеше тази битка на волята също толкова често, колкото и я губеше.
Но ако някога Роксания Вега изпълняваше заповед от мен, то беше, когато беше отпусната от свършването си за мен и алчното ѝ тяло ме изискваше, позволявайки ми да си го присвоя по какъвто начин сметна за добре.
Тя кимна, като все още стенеше, и аз извадих пръстите си от гладката ѝ путка, засмуках ги в устата си, преди да преместя хватката си върху гърлото ѝ, за да я стисна за косата.
Рокси падна на четири крака между мен и илюзията, върху която трябваше да се принудя да се концентрирам, а езикът ѝ се търкаляше около върха на члена ми, преди още да съм се преместил, за да поискам устата ѝ.
Изсмуках рязко дъх и илюзията трепна, а контролът ми върху нея почти се пропука, преди да се принудя да се съсредоточа отново върху нея.
– Обичам те – казах ѝ, докато гледах надолу към красивото създание, разположено в ъгъла на леглото, чиято уста се беше отворила да ме приеме, а дупето ѝ се беше повдигнало в очакване илюзията ми да я вземе.
– Докажи го тогава, задник – подиграваше се тя, навеждайки се, за да оближе отново върха на члена ми, а аз изстенах.
Мръщех се съсредоточено, докато Рокси поемаше члена ми в устата си, смучеше гладно, поглъщаше ме чак до гърлото си и караше хватката ми за косата ѝ да се затяга. Разбира се, че тя щеше да поеме контрола над мен дори в това положение. Но не можех да намеря в себе си сили да се погрижа за това.
Хърках, докато се съсредоточавах върху илюзията, усещайки как кожата ѝ отеква в собствените ми ръце, докато той я хващаше за бедрото и стискаше члена си в другата ръка.
Гледах, а в гърдите ми се надигаше ръмжене на ревност, макар да знаех, че всичко това е мое дело, но исках всяко парченце от тази жена по всяко време и ако това означаваше, че ревнувам от това, че я имам, то нека бъде така.
Той приплъзна члена си към путката ѝ, като прокара главичката му до клитора ѝ, карайки я да се извие и да погълне члена ми по-дълбоко. Изхърках, усещайки едновременно путката ѝ и езика ѝ върху члена си, докато магията връщаше чувствата му обратно към мен, усещането беше твърде съвършено, а желанието да свърша вече се надигаше в мен.
Захапах вътрешната страна на бузата си, заповядвайки на илюзията да разтрие члена му от клитора и чак до дупето, притискайки плътността на тази дупка.
– Ако свършиш на члена му, ще разбия илюзията и ще чукам това твое съвършено дупе – предупредих я с тих тон.
Очите на Рокси се насочиха към моите, а в погледа ѝ се появиха изненада и повече от малко вълнение, докато тя кимаше в знак на разбиране на тези думи, приемайки сделката.
Пулсът ми заби по-силно, очите ми се преместиха върху дупето ѝ, а желанието ми се надигна главоломно. Бях я чукал по повече начини, отколкото можех да преброя, но все още не бях заявявал това, а идеята се надигаше и надигаше в мен, нуждата да поема собствеността върху всяка част от нея ме изпълваше с толкова безкрайно желание, че едва го сдържах.
Усмихнах и се, като я хванах за косата, за да я притисна към члена си, докато изтласквах бедрата си напред, чукайки устата и по начина, по който знаех, че тя го обича – силно и безмилостно. След това впрегнах волята си в илюзията и той също заби члена си в пропитата ѝ путка.
Рокси извика около члена ми, а аз се задъхах, илюзията трептеше и изчезваше, докато бях завладян от двойното усещане, че я чукам и на двете места едновременно, членът ми потрепваше, спермата вече почти се изливаше от мен.
Но се сдържах. По някакво чудо успях да се овладея, задъхвайки се през зъби, докато се борех да върна илюзията в пълната ѝ форма, а Рокси извика, когато пенисът му отново се появи в нея.
Не можех да не се вгледам в начина, по който членът ми се вкарваше и изкарваше от нея, като същевременно потъваше в гърлото ѝ.
Цялото ми тяло се тресеше от комбинираното удоволствие, а нейните стонове и трескави движения ясно показваха колко много и харесваше това.
Гръбнакът ѝ се извиваше красиво, докато беше притисната между нас, а влажността на устата ѝ и стегнатостта на путката ѝ ме тласкаха към ръба много по-бързо, отколкото исках, но знаех, че не мога да се задържа дълго. Беше твърде много. Твърде съвършено.
Но тъкмо когато почувствах, че забравата ме зове, Рокси свърши върху члена на илюзията ми с вик на удоволствие, който вибрираше точно през истинския ми член, който се беше забил в гърлото ѝ.
Почти свърших с нея, илюзията се разпадна, когато путката ѝ се стисна здраво, усещането ме заля, докато устните ѝ също се стегнаха, и знаех, че иска да се присъединя към нея в блаженството.
Но имаше нещо, което желаех повече от това освобождение, и докато измъквах члена си от устата ѝ, знаех, че и тя го знае.
– Направи го – изпъшка тя, претърколи се на леглото, вдигнала дупе, като се подпираше на предмишниците си, а лицето ѝ се притискаше във възглавниците.
– По звездите, не мисля, че някой мъж някога е искал нещо повече от това, което искам от теб, Рокси – казах ѝ, посегнах към чекмеджето до леглото ни и взех от него бутилка лубрикант. Нещото беше съвсем ново, путката ѝ винаги е била толкова влажна за мен, че никога преди не сме имали нужда от него, но членът ми пулсираше от нужда, докато сега размазвах сатенената течност по него.
Преместих се над нея, илюзията забравена, докато се качвах на леглото, дълбока въздишка се изтръгна от мен, когато плъзнах члена си между бузите на дупето ѝ.
Рокси изстена тихо, изви гръбначния си стълб, повдигайки дупето си нагоре, което ми позволи да прокарам ръка под нея и да намеря клитора ѝ.
– Готова ли си, бейби? – Попитах я, а членът ми се притискаше към дупето ѝ. Нуждата в плътта ми беше толкова неистова, че цялото ми тяло сякаш бръмчеше от нея.
Нямаше да издържа още дълго, но исках това толкова силно, че не можех да спра сега. Исках да я завладея по всеки възможен начин.
– Да – изпъшка тя. – Моля те.
– Майната му.
Рокси молеше само когато беше прекалено възбудена, за да се интересува, но звукът на тази дума в устните ѝ накара члена ми да се разтрепери от нужда и аз изръмжах, докато натисках бедрата си напред, за да вляза най-накрая в нея.
Масажирах клитора ѝ, докато навлизах в дупето ѝ, дъхът ми секваше от стегнатостта, която откривах там, стоновете ѝ ме насърчаваха да навлизам по-дълбоко, а членът ми пулсираше от удоволствие.
Тя трепереше под мен, а влагата на путката ѝ се плъзгаше по пръстите ми, докато търках клитора ѝ по-силно, а членът ми се настани дълбоко в нея.
Дадох ѝ малко време, но когато тя изпъна дупето си нагоре, разбрах, че е приключила с въздържането.
Драконово ръмжене разцепи устните ми, когато започнах да натискам, пенисът ми се заби здраво в дупето ѝ, а стоновете ѝ от удоволствие повториха моите собствени.
Тя беше толкова стегната, толкова шибана и аз исках да свърша толкова силно, че ми трябваше всичко, за да се сдържа. Но исках да я унищожа по този начин, исках нейното удоволствие дори повече от моето собствено, пръстите ми се удряха в клитора ѝ, докато тежестта ми я притискаше към леглото.
Тя се хвана за чаршафите, а аз преплетох пръстите си през нейните, докато се навеждах над нея, а стегнатостта на ръцете ѝ и изтръгващите се от нея гърлени стонове ме изпълваха с екстаз, докато прокарвах уста по тила ѝ.
Тя се въртеше под мен, задъхваше се, крещеше и накрая свърши толкова силно, че от дланите ѝ се разля огън и прогори дупки в матрака.
Аз свърших заедно с нея, ревях като звяра, който бях, забивайки се дълбоко в стегнатото ѝ дупе, изпълвайки я със спермата си и отбелязвайки я като своя. Както бях правил неведнъж. Както щях да продължавам да правя колкото се може по-често до края на живота ни.
Паднах върху нея, тежестта ми я притискаше за няколко секунди, докато задъхано си проправяхме път през това блаженство, главата ѝ се завъртя, за да може да улови устните ми в целувка, която открадна последния ми дъх и ме накара да потъна в дълбините на чувствата си към нея.
Измъкнах се от нея, свлякох се от нея и я придърпах към гърдите си, като целунах косата ѝ.
– Мой – изръмжа тя, звучейки точно като дракон, докато ме искаше, а аз се усмихнах като щастлив ебач.
Споменът се пречупи, жените се появиха за миг, а алчните им ръце проследиха плътта ни, преди да се озова отново на ръба на дърветата, без да мога да се отклоня от спомените. Имах толкова много неща, които трябваше да ѝ кажа, но бях изгубил силата на тази магия и доброволно ѝ се отдадох.
Отново отидох при нея, този път около нас се появиха трептящите извори, а гневът, който бях изпитал онзи ден, се надигна в гърдите ми заедно с неоспоримата похот, която най-сетне щеше да намери отдушник.
И така нощта се превърна в ден, после отново в нощ, двамата преживявахме всички най-страстни спомени, които притежавахме, магията ни водеше, докато разстоянието, причинено от Завесата, най-накрая отново ме отдалечи и аз останах с реалността да бъда отново без нея.
Но преди да успее да ме отхвърли напълно, забелязах Рокси да се събужда сама на каменния олтар, без да знае за мен, докато се задържах близо до нея, а вкусът на целувките ѝ обагряше устните ми.
До нея лежеше бележка с Книгата на етера, сделката, която беше сключила с онези същества, беше завършена.
Думите, изписани на нея, развълнуваха сетивата ми, но в тях имаше и нещо много по-опасно. Защото в опасните инструкции, които даваха, изглежда имаше нещо, което вероятно бях глупак, че все още криех. Надежда.
В сърцето на Прокълнатата гора, отвъд Водите на Дълбочината и Чистотата, се намира Вечно променящият се Вятър на Небето и Духа. Безкрайната капка ще те преведе през Огньовете на Бездната, а отвъд тях, там, където етерът е най-гъст, те очакват отговори.
Назад към част 20 Напред към част 22