***
Минути по-късно тя и детективът напускаха хотела през задния вход, тъй като той беше направил проучване и забеляза, че отпред има джип с няколко папараци, които се шмугват в него и около него.
Те поеха по странична улица и избегнаха пресата, като накрая се върнаха на главния път, без да губят много време.
– Това с медиите само ще се засилва, колкото по-дълго си тук, в Лос Анджелис – отбеляза Филипс, докато вървяха.
– Защо? Нищо интересно не се е случило.
– Просто е така. Те са се хванали за историята ти и фактът, че си толкова отшелнически и мистериозна, само ги привлича още повече.
– Значи искаш да кажеш, че щеше да е по-добре, ако бях излязла, направила милион интервюта и преследвала репортерите? Това ще ги накара да ме оставят на мира?
– Не. И в двата случая си доста прецакана – каза той спокойно.
Стигнаха до болницата и след това Филипс тръгна да хапне в кафенето, а Кали измина останалата част от пътя до стаята на Хънтър.
Хънтър беше в рядка форма. Той се шегуваше с една от сестрите, седнал в леглото. Изглеждаше като нов човек. Тя не можеше да повярва.
Когато я видя, Хънтър ѝ махна с ръка.
– Ела тук, ти, малка лисице.
Тя се приближи и той протегна ръка, придърпвайки я към себе си.
– Внимавай, ще си разкъсаш шевовете – каза тя.
– Не ми пука – каза той. Хватката му беше твърда и силна и за пръв път от известно време насам тя усети познатата сексуална възбуда от силното присъствие на Хънтър. Зърната ѝ се втвърдиха под блузата ѝ, когато той я придърпа в прегръдката си и я целуна дълго и страстно.
– О, Боже – каза медицинската сестра, като се изчерви. – Бих искала да имам и една десета от това със съпруга си.
Кали се опита да се измъкне от ласките му, без да иска да предизвика сцена.
– Скъпи… – каза тя. – Нека не си навличаме неприятности заради твърде много PDA.
– Това не е PDA – каза Хънтър. – Това е рехабилитация. Това е най-добрата физиотерапия, която мога да получа, нали?
Медицинската сестра кимна.
– О, да. Абсолютно. Е, нека ви оставя да се занимавате с това. – Тя дръпна завесата, докато си тръгваше, което накара Хънтър да се разсмее бурно. Миг по-късно вратата на стаята също се затвори.
Кали поклати глава.
– Сигурен ли си, че не ти дават твърде много наркотици?
Хънтър седна обратно в леглото си и въздъхна доволно.
– Точно толкова, колкото трябва, доколкото ме интересува. Всъщност тази сутрин ядох пълна закуска – каза ѝ той, като направи жест към захвърления поднос с празните чинии наблизо. – И дори имах пълно изхождане.
– Фу. – Кали смръщи нос.
– Ей, знаеш ли колко голямо нещо е това? Системата ми се възстановява. Аз съм жив, по дяволите.
Тя го погледна. Беше истина. Цветът на кожата му беше нормален и здрав, очите му бяха остри и бдителни. Изглеждаше леко отслабнал от това, че не беше ял много напоследък, а гърдите му все още бяха силно превързани – но освен това изглеждаше невероятно, като се има предвид какво беше преживял.
– Изглеждаш адски добре – допусна тя. – Само не се престаравай.
Хънтър поклати глава.
– Омръзна ми да се престаравам. Спомням си как съм живял живота си и това ме вбесява. Преди не се отдавах изцяло на живота си. Не се посветих изцяло на теб. Е, с това е свършено – каза той и прокара ръка през въздуха. – Приключено. Това е новото ми аз.
– Добре, добре – каза тя. – Вярвам ти.
– Ела тук – каза ѝ той, а очите му внезапно се впиха в нейните с нова сила. – Завесата е спусната по някаква причина.
Кали се засмя, но отново се върна при него, наведе се и го целуна, като сега отвръщаше на страстта му със собствения си огън. Любовта ѝ към него бе нараснала неимоверно през последните дни, а заедно с нея и привличането ѝ. Ако можеше да се качи върху него точно тогава и там, щеше да го направи.
Ръката на Хънтър се плъзна по бедрото ѝ, показвайки, че и той иска това, което тя иска.
Езикът му се вмъкна в устата ѝ, изследвайки я сякаш за първи път. Кали изстена, жадувайки за него. Беше чакала това, чудейки се дали някога ще си го върне отново. Сега, когато виждаше, че той наистина ще се оправи, едва успяваше да сдържи желанието си.
– Имам нужда от теб – каза той, откъсна се от нея и я погледна в очите.
– И аз имам нужда от теб – отвърна тя, почти без да диша.
– Искам да те видя гола. Искам да те целуна цялата.
– И аз. Повече от всичко.
– Да го направим. – Той постави ръка под блузата ѝ и започна да се придвижва нагоре към гърдите ѝ.
Тя се отдръпна.
– Не тук, Хънтър!
– Защо, по дяволите, не?
– Знаеш защо. Когато те освободят и можем да се уединим, тогава ще бъда изцяло твоя.
Той отметна глава назад към възглавницата си в присмехулно раздразнение.
– Това е нелепо. Не мога да чакам толкова дълго. Освен това това е моята терапия. Искаш ли да ми помогнеш да се оправя или не?
– Разбира се, че искам.
– Добре, тогава поне седни с мен на леглото ми – каза той и потупа мястото до себе си.
Тя се качи на него, въпреки че нямаше много място. Усещаше топлината му през чаршафите и ѝ беше приятно отново да е близо до него. Той легна по гръб и я погледна, докато тя прокарваше ръце по корема му.
– Добре ли се чувстваш? – Попита го тя.
– Прекалено добре – промълви той, а ноздрите му се разшириха. – Нямаш представа какво бих направила с теб точно сега.
– Мисля, че имам доста добра представа. – Тя разтриваше корема му по-чувствено, искаше да слезе по-надолу, защото знаеше какво ще намери там. Изведнъж и хрумна мисълта да го вземе в устата си и въпреки резервите си относно личния им живот, тя трудно устоя на желанието си.
Очите на Хънтър се затвориха, докато тя продължаваше с нежния си масаж. Знаеше, че той никога не би очаквал от нея подобен трик, което беше още една част от нейната привлекателност.
Ръцете ѝ се спуснаха надолу, като издърпаха чаршафа още по-ниско. Тя провери през рамо. Имаше две нива на сигурност – завесата и вратата. Ако някой влезе, тя ще има достатъчно време да спре, беше сигурна. Ако обаче не успееше да ги чуе как влизат, можеше да бъде доста неудобно за всички.
– Ръцете ти са като вълшебни – въздъхна доволно Хънтър.
Кали плъзна чаршафа надолу, докато не разкри долната част на болничната му престилка. Горната част беше разкопчана, за да може да не пречи на гърдите му. Но долната част на престилката все още беше закопчана.
Тя бавно позволи на ръката си да хване ерекцията му през меката престилка. Той издаде тих стон на удоволствие. Тя започна да го гали по материала, наслаждавайки се на усещането за твърдия му член, който ставаше още по-твърд.
– Това ли е видът физическа терапия, която имаш предвид? – Попита го тя тихо.
– Точно това е – каза той. – Вече се чувствам по-силен.
– Наистина се чувстваш силен – съгласи се тя и ускори действията си. Тя трудно се съпротивляваше. Искаше го толкова силно, искаше да усети тази твърдост в устата си – искаше да го приеме докрай, да го опита, да го смуче.
Най-накрая започна да разкопчава престилка му, за да може да я стигне. Пенисът му започна настойчиво да стърчи навън и тя вече не можеше да устои на изкушението. Кали се наведе и засмука върха на члена му за няколко секунди, докато Хънтър се задъхваше.
– Това е невероятно – изстена той. – Свещена работа, Кали.
– Харесва ли ти? – Попита тя лукаво, докато се приближаваше и започваше да го гали по-бързо, а слюнката от устата ѝ даваше на ръката ѝ малко смазка.
– Харесва ми – изпъшка той.
– Добре – каза тя, гмурна се надолу и пое целия му вал в устата си. Между краката ѝ моментално се появи влага, докато се наслаждаваше на познатия му вкус, на солеността. Обичаше да има члена му в устата си точно толкова, колкото и в путката си. Кали поклащаше главата си нагоре-надолу върху него.
– Много е хубаво – каза той. Ръцете му я хванаха за косата и я дръпнаха, докато тя продължаваше да го смуче. Той ставаше малко по-груб, което според Кали беше знак, че започва да се наслаждава истински.
Езикът ѝ облизваше твърдостта му нагоре и наоколо, докато го поемаше и изпускаше ритмично. Докато смучеше, тя използваше ръката си, за да обработи долната част на вала му.
– Ще свърша – обяви той. – Искам да го поемеш цялото – до последната капка, Кали.
Харесваше ѝ, че той отново поема контрола. Това беше още един признак за връщането му към нормалното. Хънтър обичаше да ѝ дава заповеди и всичко друго щеше да е странно.
Той помпаше бедрата си към нея, принуждавайки я да го поеме отново и отново, все по-дълбоко и по-дълбоко. Тя знаеше, че той е на път да се освободи, и с нетърпение го очакваше. Всъщност беше толкова нетърпелива, че когато той най-накрая експлодира в устата ѝ, тя свърши едновременно.
Това беше нещо ново – тя дори не се беше докосвала.
Вълна от топлина избухна между краката ѝ и тя се разтрепери от възбуда, докато той свърши бурно, изпръсквайки спермата си в гърлото ѝ и стенейки при това.
– По дяволите – каза той, а краката му се огънаха и сковаха от усилие. Тя усещаше как цялото му тяло се сковава, докато той пулсираше в устата ѝ.
Имаше много сперма, но тя прие сериозно заповедта му и покорно изпи всичко. Накрая той свърши.
Когато се изправи, тя се усмихна.
– Исках да се уверя, че не съм пропуснала нито капка. След това дръпна завивките върху долната му половина.
– Беше невероятно – каза той, изглеждайки почти разтърсен от това, което му беше направила.
– Радвам се, че ти хареса. На мен също ми хареса.
– Хареса? – Той се засмя слабо. – Почти ме изпрати обратно в операционната с този трик. Господи. – Той сложи ръка на челото си и си пое дъх.
Кали стана и отиде в банята, за да се освежи. Когато се върна, Хънтър пиеше вода и отново седеше.
– И така, тази среща утре – каза той. – Вече се обадих на Брайсън, така че той е на борда.
– В колко часа и къде да отида? – Попита тя, сядайки на един от столовете. Хънтър отново беше в работен режим. Той проверяваше мобилния си телефон.
– Макс Офисът на Вайсман. Срещата е в два часа. Не забравяй да се облечеш подобаващо – каза той, като погледна облеклото ѝ.
Тя погледна надолу към собствените си дрехи с известно безпокойство.
– Какво означава това?
– Означава, че трябва да отидеш правилно облечена на това нещо. Много стилно, делово секси.
– Бизнес секси?
– Да. – Той я погледна, напомняйки ѝ още повече за старото си аз. Този път тя не беше толкова щастлива от това.
– Добре, мисля, че мога да се справя сама с обличането. Но какво друго да правя?
– Ще бъда на телефона, така че все още мога да се справя с деликатните неща. Най-важното, което трябва да направим, е да се утвърдим като равнопоставени с Макс и да се уверим, че той не се опитва да подкопае доверието към Брайсън пред костюмарите от „Сони“.
– И как да направим това?
– Ще го разбереш, когато се наложи. Ти си умно момиче.
– Вече разясних на Макс, да не се забърква с нас – каза тя.
Хънтър се засмя.
– Невъзможно. Това е Холивуд. Тези хора са по-лоши от мафиоти и престъпници. Тук престъпниците биват изяждани живи. Няма нищо по-тежко и мръсно от филмовия бизнес.
Кали се замисли дали да се появи на срещата само тя и Брайсън. Щеше да се почувства по-малобройна, особено когато Хънтър беше само озвучител по телефона. И тогава ѝ хрумна.
– Ами Скарлет?
– Ами тя какво?
– Искам да я взема със себе си – каза Кали.
– Защо? – Веждите му се сбъркаха.
– Тя ще помогне за изравняването на броя по време на срещата.
Хънтър сви рамене.
– Да си по-малоброен никога не е добре, така че имаш моята благословия за това. Само се увери, че знае да пази тишина и да не казва глупости.
Кали седна назад и се усмихна, чувствайки се доволна от себе си.