***
Илайджа изглеждаше ядосан.
– Да, познавам този тип.
– Знам, знам – мислиш, че той е типичното богато дете, което мразиш.
– Не това имах предвид, Кейлин.
– Е, може би имам предвид точно това. Защото, като гледам назад, предполагам, че съм ядосана на себе си, че се хванах на въдицата му. А това беше постановка. Той беше от добро семейство, от богато семейство и хората в кампуса знаеха имената им. Когато ме виждаха с него, трябва да призная, че ми харесваше да се чувствам важна. На мен ми харесваше да се чувствам специална, сякаш съм попаднала в някакъв ексклузивен клуб.
Илайджа се усмихна леко.
– В това няма нищо лошо. Всички искаме да бъдем специални.
– Може би. – Въздъхнах. – Той правеше всичко бавно. Няколко седмици не излязохме на първата си истинска среща, а след това ме покани на вечеря. Заведе ме в един наистина хубав ресторант в Саут Енд в Бостън и аз се почувствах като принцеса. В края на вечерта той просто ме закара до общежитието с малка целувка. Нищо лудо, дори не ме помоли да отида при него – макар че бих го направила, ако беше го поискал.
– Човекът е знаел какво прави, Кейлин. Подготвял те е.
– Подготвял ме е?
Очите на Илайджа станаха твърди и настръхнали. Тя обаче можеше да каже, че той не ѝ е ядосан. Но тя усещаше яростта му, усещаше напрежението, което се носеше от него на вълни, докато седеше там и гледаше в далечината.
– Това е модел, който той е създал, и той просто е играел по сценария с теб. Съжалявам, че го казвам, но няма как да е първият път, в който прави това с момиче.
Това постави нещата в нова светлина. Но Кейлин не знаеше какво да прави с теорията на Илайджа, нито какво щеше да направи, ако тя беше вярна. Единственото, което знаеше, беше какво се беше случило с нея.
– Както и да е, имахме още няколко срещи. Всеки път той ме водеше на някое хубаво място, отнасяше се чудесно с мен, беше пълен джентълмен.
– И тогава?
– И тогава всичко се промени. Снощи дори не трябваше да имам среща с него. – Казах, като си спомних, че бях планирала да остане вкъщи и да учи. – Но тогава, към девет часа, получих съобщение от Джейсън, който ме попита дали искам да отида в апартамента му. Още дори не бях стигнала там. Тогава си помислих, че това е доста странно. Беше казал, че отива на парти с някои от приятелите си от отбора по дебати…
– Отбор по дебати? – Подигра се Илайджа. Той сякаш се улови. – Забрави, че съм казал нещо.
Аз го погледнах, но всъщност не беше ядосан. Почти ме накара да се усмихна, как Илайджа можеше толкова лесно да позволи на предразсъдъците си към богатите деца да го завладеят.
Докато говореше, той продължаваше да я разтрива по гърба и бедрата им се докосваха. Знаеше, че това би трябвало да я притеснява, но не го правеше. По някакъв начин близостта му всъщност ѝ помагаше да се чувства достатъчно сигурна, за да разкаже историята.
– Не очаквах да го чуя или да го видя – продължи тя. – Все още не бяхме станали толкова сериозни. Така че, когато ми писа, почти отказах. – Затворих плътно очи. – Боже, съжалявам, че не послушах инстинкта си.
Илайджа я наблюдаваше внимателно.
– Това не е твоя грешка – каза той.
Може и да беше клише, помисли си Кейлин, но убедеността в гласа му я накара да се почувства истинско и правдиво.
– Прав си – казах. – Но все още ми се иска да се бях вслушала в себе си. – Поех си дълбоко дъх и го изпуснах. Сега вече стигаше до страшната част и стомахът ѝ се сви, малко я жегна, докато се подготвяше да си спомни най-лошото. – Очевидно е, че казах „да“. Облякох се в най-хубавия си, най-секси костюм и отидох в апартамента му. Не знам какво съм очаквала. Бях готова да се закачам с него – казах. – Но не мисля, че имах намерение да стигна докрай. Искам да кажа, че той беше едва вторият човек, с когото спах…
– Не си спала с него – прекъсна ме Илайджа. – Той те е нападнал.
Кимнах.
– Да. Да, знам. – Избърсах очите си. – Както и да е, когато влязох в апартамента му, бях изненадана от това как изглежда. Беше хубаво, голямо жилище, извън кампуса. Но беше разхвърляно. Навсякъде имаше бирени бутилки и кутии, а на масичката за кафе в хола имаше отворена кутия от пица. Миришеше някак си.
Илайджа се засмя на това.
– Разбира се.
– Джейсън ме попита дали не искам да седнем и да гледаме филм. Казах, че да, въпреки че в главата ми започнаха да се чуват малки тревожни сигнали. Бяха далечни тревожни камбани, но нещо просто не беше наред. Можех да кажа, че е пил, от една страна. Миришеше на бира, а косата му беше някак разрошена. – Аз се замислих за това. – Но беше нещо повече от това. Цялата му атмосфера не беше наред. Гледаше ме по различен начин – гледаше ме, сякаш бях негова плячка или нещо подобно.
Челюстта на Илайджа отново се сви, което тя знаеше, че е нещо, което той прави, когато е разстроен. Малко я трогна фактът, че е толкова разстроен заради нея.
– Не е нужно да ми разказваш всичко, ако не искаш – каза Илайджа.
– Не, аз искам. Може би дори трябва да го направя. Ако не кажа на някого, мисля, че мога да полудея.
– Слушам.
– Просто седяхме и гледахме някакъв глупав филм. „Трансформърс“ или нещо подобно – може би втория. Не можех да се съсредоточа. Изядох малко пица и се опитах да заговоря, но Джейсън се държеше странно. Тихо. Започна да ми казва колко добре изглеждам, колко много му харесва полата ми. Благодарих, опитах се да се пошегувам. Изядох още пица, като си мислех, че това ще ме предпази от опитите да ме целуне. Започнах да планирам извинения за тръгване. И тогава той сложи ръката си на рамото ми и ме прегърна много, много силно до себе си. Усетих колко е силен. Джейсън е голям човек и се изненадах колко силно ме държи. Казах му, че ме наранява, а той само се засмя и каза, че просто много ме харесва. И тогава всичко започна наистина. Той не ме пускаше и просто ме държеше, целуваше ме малко. Не исках да му отвръщам на целувката, но се страхувах.
Затова отначало го целунах малко, мислейки, че това може да го забави. Само че се случи точно обратното. Той се стовари върху мен и ме избута обратно на дивана, а след това започна да ме опипва, като слагаше ръцете си навсякъде по мен. Накрая се уплаших и казах, че искам да спре. Той ме игнорира. Казах го по-силно и тогава той стана наистина груб. Разкъса ми бикините и вкара пръстите си право в мен. Плачех, казвах му да спре, а той ми казваше да не се боря… и накрая просто спря да реагира.
Тя осъзна, че сега трепери силно, сякаш това се случваше отново, точно в този момент.
Илайджа изглеждаше леко разтревожен.
– Кейлин, успокой се – каза той. – Отпусни се. Никой няма да те нарани отново.
– Откъде знаеш? – Каза тя, а гласът ѝ беше почти шепот.
– Защото ще убия всеки, който се опита.
Тя кимна, като все още се тресеше силно.
– Благодаря ти, че го каза.
– Притеснява ли те това, че седя толкова близо до теб?
Тя го погледна в очите и поклати глава.
– Не. Знам, че никога не би ме наранил.
Той се усмихна леко, но после усмивката му избледня.
– Разкажи ми останалото. Мога да го приема.
Кейлин отвърна поглед, придърпа колене към гърдите си и сложи буза на коленете си. Тя затвори очи.
– Оттам нататък нещата просто се развиха бързо. Мисля, че може да съм изгубила малко съзнание. Мина ми през ума, че може да умра – че Джейсън е напълно луд и може да ме убие. Очите му не бяха нормални, бяха мъртви. Той не ме виждаше, не го интересуваше, че плача и го моля да спре. Той просто продължаваше да върви.
Той ме изнасили. Не знам колко време е продължило. Знам само, че след това той се държеше така, сякаш нищо не се е случило. Стана и отиде до тоалетната, а после се върна и отново започна да гледа филма. Казах му, че си тръгвам, а той каза, че ще ми пише утре. Аз просто казах добре, защото най-много от всичко исках да се махна от този апартамент и да се махна от него.
Тя въздъхна дълбоко и отново отвори очи, сякаш излизаше от транс.
– След като се върнах в стаята си в общежитието, осъзнах, че не мога да остана повече там. Не исках да виждам Джейсън никога повече, нито дори самото училище. Исках да се махна от Бостън.
– Защо във Флорида? – Попита Илайджа.
Тогава се усмихнах.
– Ще ти покажа. – Слязох от леглото и извадих пощенската картичка от чантата си. Върнах се на леглото и я подаде на Илайджа, който я видя и се усмихна.
– Това е сладко – каза той. – Но все още не разбирам защо си решила да отидеш тук.
Картичката представляваше снимка на бял пясъчен плаж с красив залез. В далечината се поклащаха палми. В горния край на картичката с цветни букви пишеше: „Поздрави от красивата Сарасота“. Обърнах я и му показах обратната страна.
Здравей, Алисия! Искаше ми се да си тук – може би през пролетната ваканция?
С любов, мама.
– Моята съквартирантка Алисия получи това от майка си преди няколко седмици. Тя не се интересува от нея. Всъщност я изхвърли в кошчето за боклук и аз я намерих.
– Предполагам, че тя и майка ѝ не са толкова близки – каза Илайджа.
– Предполагам, че не. Откакто намерих тази картичка, не можех да не я погледна. В крайна сметка я сложих в стаята си на скрина и всяка вечер я гледах и си представях как съм далеч от всичко, как се разхождам по онзи плаж. – Кейлин се засмя на себе си. – Когато снощи се върнах в стаята, знаех, че ще си тръгна. Но не бях сигурна къде точно да отида, докато не бях по средата на опаковането и тази пощенска картичка отново не привлече вниманието ми. Тогава разбрах.