ФРЕЯ
Преоблякла съм се в удобни меки дрехи и седя на леглото си, а котките ми са притиснати до мен и мъркат доволно. Успях да им намеря малко риба и вода в кухнята.
На вратата ми се чука.
– Махай се! – Знаех, че е само въпрос на време кралят да се обади. Нима той си мислеше, че вечерята е прелюдия? Че си играя на труднодостъпна?
– Аз съм.
Въздъхвам, гневът ми се изпарява при звука на гласа на брат ми.
– Добре.
Фрейр влиза и затваря вратата след себе си.
– Имам изненада. – Той протяга кафяв хартиен плик с малки дръжки, блестящи златни панделки и някаква хартия, която стърчи от него.
– Откъде го взе? – Не прилича на нищо, което съм виждала преди.
– От човешкия свят – казва той, като повдига и спуска вежди.
Подскачам на ръба на леглото като замаяно дете.
– Човешкият свят? Как попадна в човешкия свят?
Той се подигра.
– Да не мислиш, че мога да попадна в човешкия свят? Обиден съм! Имам си начини.
Протягам алчните си ръце към него. Тази тайна загадъчна торбичка от човешкия свят е достатъчна, за да ме накара да забравя за момента гнева си към Один. Изведнъж с Фрейр отново сме деца, тичаме по ливадите и си играем на въображаеми игри за това какво ще направим, когато пораснем и станем крал и кралица на Ванир – изобщо, когато бъдем шефове, а не деца. Разбира се, тогава бяхме твърде малки, за да осъзнаваме, че преди това да се случи, един от родителите ни трябва да умре.
– Не знам, Фрея. Ти не си мислила, че имам смелостта да отида в човешкия свят… наистина ли трябва да ти дам подарък оттам?
– Да! – Кикотя се и грабвам чантата, когато той я издърпва от обсега ми.
Фрейр въздъхва, преструвайки се на разочарован от мен, и ми подава подаръка.
– Можеш просто да го изсипеш на леглото. Има много от тях.
Обичам, когато някой ми подарява подарък и има много от тях.
Изсипвам съдържанието върху центъра на леглото и просто се взирам за момент, опитвайки се да разбера какво гледам. Това са малки шишенца с различни ярки цветове и някои тъмни цветове, а на някои от тях има някакви петънца от нещо искрящо. И всяко от шишетата има нещо като дълга капачка. Мисля, че това са капачки. Не знам дали се махат или не.
– Какви са те? Какво има в тях?
– Лак за нокти. – Казва той.
– Добре… Какво е лак за нокти?
В интерес на истината бях твърде разсеяна от по-големи проблеми, за да се съсредоточа върху това, което се случва в човешкия свят. Тяхното време е започнало да функционира по различен начин от нашето, така че макар да имаме някои неща, които хората не винаги са имали, като течаща вода и електричество – ние отдавна ги имаме – в човешкия свят има много технологии.
Все още не съм напълно наясно какво представлява лакът за нокти.
– Избери цвят – казва Фрейр.
Посочвам един кървавочервен.
Той се смее.
– Днес е ден на кръвта на невинните, нали?
– Със сигурност.
Той се настани до мен на ръба на леглото и разклати бутилката, като я удари в ръката си.
– Момичето от магазина ми каза, че е важно да го разклатиш, преди да го използваш.
Гледам го с такова сериозно съсредоточаване, че човек би си помислил, че участваме в бойна стратегия, която може да спаси света, а не в логистиката на лака за нокти.
– Дай ми ръката си.
Предлагам ръката си, а той я поставя с дланта надолу върху бедрото си, отвива шишенцето и започва да влачи четката по ноктите ми. Лакът е студен, а миризмата му е много силна. Но пък е хубав.
Седя тихо и го наблюдавам, докато всичките ми нокти не са лакирани. Той го прави два пъти, като наслоява втория слой върху първия.
– Добре, а сега какво? – Питам.
– Трябва да ги оставиш да изсъхнат.
– Колко време отнема това?
Той само се засмива.
– Понякога си толкова нетърпелива. Не знам, дай им пет минути. Момичето в магазина каза, че можеш да прекараш пръстите си под студена вода, за да изсъхнат по-бързо. Аз зададох въпроси.
– Разбира се, че си задавал.
Фрейр връща всички бутилки обратно в чантата и я поставя на земята, след което се надига, за да седне срещу таблата. Присъединявам се към него и облягам глава на гърдите му, загледана в ноктите си.
– Харесва ли ти? – пита той.
– Харесва ми, благодаря ти. Беше много интересно. Ще ги използвам всичките, обещавам. – Целувам го по бузата, след което лягам обратно на гърдите му. – Фрейр?
– Да?
– Ще останеш ли с мен, докато заспя?
– Винаги.
Назад към част 12 Напред към част 14
