Глава 18
ЛЕКС
– Лекс, скъпа, събуди се. – Гласът на Тор бавно се промъкна през подсъзнанието ми и ме събуди.
Бавно отворих очи, като зелените ми очи се спряха на неговите. Той прокара ръка по косата ми.
– Заспала си с Ландън. – Заговори тихо Тор, като протегна ръка напред и вдигна тримесечния ни син от ръцете ми, притискайки го към масивните си гърди.
Ландън се роди преди три месеца. В началото на бременността се наложи Трикси да бъде подложена на медикамент против гадене, но след това всичко премина гладко и няколко месеца по-късно тя роди нашето момченце.
– Той е много нервен – измърморих уморено и очите ми отново се затвориха, когато Тор се обърна и тръгна по коридора.
Отново се събудих, когато Тор внимателно ме вдигна от стола.
– Хайде, скъпа. – Провикна се той. – Хайде да си легнем, искаш ли?
Обгърнах ръката си около врата му.
– Как мина бягството, за да върнем Саботаж у дома? – Попитах сънливо.
Тор притисна устни към челото ми.
– Мина добре – без инциденти. – Той внимателно ме положи на леглото. – Върни се да спиш, скъпа.
***
Когато на следващия ден влязох в клуба, на бара седеше огромен мъж. Беше покрит с татуировки и носеше елек на Дивите врани. Тор притисна устните си към върха на главата ми.
– Здравей, Саботаж – извика Тор за поздрав.
Масивният мъж на бара се обърна с лице към нас. Той кимна с глава на Тор и се изправи от стола си на бара, като се запъти към нас.
– Това ли е известната Алексис, за която съм чувал толкова много?
Притиснах Ландън до гърдите си, докато инстинктивно се приближавах към Тор. Тор нежно стисна бедрото ми в знак на увереност.
– Това е Алексис – потвърди Тор – и синът ни Ландън.
– Ебаси, детето прилича точно на теб. – Коментира Саботаж. Той ми се усмихна. – Аз не хапя. – Обеща ми.
До Саботаж пристъпи закръглена жена, облечена в тъмни протрити дънки и кожено яке. Той обви ръка около кръста ѝ, наведе се, за да натисне целувка в слепоочието ѝ. Жената протегна ръка към мен.
– Изи. – Представи се тя. – Аз съм старата дама на Саботаж.
Нагласих Ландън на една ръка и ѝ подадох другата.
– Лекс – отвърнах аз.
– Не може ли един брат да си почине малко? – Изцепи се Алекс, докато влизаше в клуба.
– Почувствай любовта – извика Изи към кръвния си брат.
Алекс изръмжа.
– Измъкнаха ме от леглото, за да дойда да ви видя? – Хленчеше той по детски, но въпреки думите си се усмихна и придърпа по-голямата си сестра в прегръдка. – Радвам се, че си у дома, сестричке.
– Чичо Алекс! – Едно малко момиченце изкрещя, като се катапултира по стълбите и се хвърли в ръцете на Алекс.
Ландън изведнъж нададе висок плач. Тор се протегна и внимателно го взе от ръцете ми.
– Имам го – увери ме Тор. – Само ми донеси чантата с пелените му, добре? – Попита ме той, докато нежно подскачаше с крещящия Ландън в ръцете си.
– Майната му. – Изстена Скорпиона, докато се препъваше от задната част, все още облечен само по боксерки. Извъртях очи. Тези мъже никога нямаше да се интересуват кой може да е наоколо. Щяха да излязат голи, ако им се искаше.
– Облечи се малко! – Изригнаха едновременно Тор и Саботаж и гласовете им огласиха клуба.
Излязох до джипа си и взех чантата с пелените на Ландън от задната седалка. Когато се върнах в клуба, Тор взе чантата с пелените от мен и се отправи към свободната стая, оставяйки ме сама със Саботаж, тъй като Изи стоеше с Алекс и се грижеше за едно момиченце.
– Ти си добра за Тор. – Коментира Саботаж. Мълчаливо го погледнах в очакване да доразвие темата. Саботаж сви рамене. – Тор никога не е искал старица, но за всеки, който ви наблюдава, е ясно, че той обожава земята, по която ходиш. Още по-шокиращо е, че се е подхлъзнал достатъчно, за да те забремени.
Засмях се тихо, като поклатих глава.
– Не мога да имам деца – информирах Саботаж. Веждите му се сключиха в объркване. – Получих нараняване, което ми отне това.
– Какво нараняване? – Попита Саботаж.
Повдигнах рамене.
– Прострелване с пистолет – казах направо, без да искам да уточнявам.
В този момент Тор излезе от задната част с Ландън в ръка, докато го хранеше. Челюстта му беше стисната, докато се взираше в стомаха ми, очевидно чул и последната част от казаното. Този ден все още го притесняваше, макар да знаех, че се опитва да го скрие. Той се приближи до мен и притисна устни към моите. Знаех, че този период от живота ни все още е тежък за него, но той никога не се беше отказал от мен. Беше дълъг път на възстановяване, да не говорим за всички спорове, защото ми беше писнало от дълго време да не мога да направя нищо за себе си.
– Саботаж! – Зарадва се Грейв, когато влезе в клубната зала. – Радвам се, че се върна, братко.
Грим влезе зад Грейв и ме стисна за рамото, докато минаваше покрай мен.
– Добре, че се върна у дома, братко – каза Грим, като кимна на Саботаж.
Всъщност Грим беше станал мой личен треньор, когато този, който имах първоначално, не обичаше да работи с някой, който има връзка с организацията Дивите врани MC. Тор беше предложил, но Грим смяташе, че ще е по-добре за мен, ако ме обучава някой, с когото не се чувствам изключително комфортно.
И той беше прав.
В рамките на няколко месеца Грим ме беше превърнал в напълно различен човек. Сега бях шейсет и пет килограма. Бях тонизирана и във форма и всяка вечер, преди всички да се приберат от клуба за деня, с Грим тренирахме заедно.
– Готов ли си да вземеш капелмайсторската лепенка? – Попита Алекс Саботаж.
Саботаж кимна. Тор внимателно ми подаде Ландън.
– Това е моята реплика, скъпа. Трябва да се насоча към параклиса. Ако обаче имаш нужда от мен, не се колебай да дойдеш да ме вземеш. Трябва да участвам в това.
– Църква! – Гласът на Грим се разнесе из клуба, докато той вървеше към вратата на параклиса.
Погледнах надолу към Ландън само за да го открия, че вече гледа към мен. Прокарах пръсти по меката му буза.
– Толкова приличаш на баща си – прошепнах му аз.
Той ми се усмихна и издаде щастлив звук. Тор ми намигна, преди да затвори вратата на параклиса зад себе си.
Назад към част 17 Напред към книга 8
