ОДИН
Поглеждам Ве и навеждам глава към вратата. Това е всичко, което му е необходимо, за да разбере какво искам. Той се извинява, а аз продължавам да гледам Фрея, която се излежава в леглото с Вили.
– Може би трябва да подпишеш договора утре – казва брат ми. – Тя е изтощена. Мисля, че я изморихме.
– Силно се съмнявам в това. Мисля, че се преструва.
Погледът ми се насочва към Фрея, сгушена до Вили, със затворени очи, въздишаща доволно като някоя от нейните котки. Част от мен ревнува, че не аз съм този, който я е довел до това състояние.
– Не – казвам аз – тя иска воините. Аз искам нея. Ние се договорихме. Ще подпишем тази вечер.
Ве се връща няколко минути по-късно с химикалката, която донесох от човешкия свят, две нови пера, пергамент, две бели порцеланови купички, бинтове и нож.
Държа писалката и просто я гледам. Изглежда толкова странно да сключваш договор с подобен инструмент за писане, но е много по-лесно и по-малко разхвърляно от перото и мастилото. Съставям прост договор между мен и Фрея с условията, които току-що обсъдихме.
Тя се протяга и сяда, като ми прави жест да ѝ подам пергамента, за да може да го прегледа.
– Не е нужно да се задължавам да се чукам само с теб, нали? Аз не съм моногамна.
– Да, чувал съм – казвам. – В условията няма нищо, което да ти забранява да бъдеш с някой друг, но когато аз те искам, ти си в леглото ми и правиш това, което аз искам. Аз имам приоритет.
Фрея ме поглежда бавно, сякаш преценява дали сключва добра сделка, или не. Накрая устните ѝ се изкривяват в секси усмивка.
– Добре. Разбира се, защо не?
Тя се отделя от Вили и прекосява стаята до малка масичка с два стола.
– Не искаме да имаме кръв в леглото.
– Сигурна ли си, че знаеш за какво се подписваш с мен?
Тя само се засмива и протяга ръка за ножа. Пресягам се към нея и слагам договора на масата. Ве донася двете купички и перата.
Оставям я да подпише първа, защото съм галантен по този начин. След това тя прошепва на стария си език и отново заздравява раната, без да остане дори белег.
Тя ми подава ножа.
– Имам си собствен. – Изваждам острието от джоба си. Тя все още не осъзнава, че отново съм я белязал. Не съм сигурен кога този факт ще ѝ стане известен, но ще бъде ядосана.
Братята ми видяха как белегът се разпали, когато докоснах гърлото ѝ, докато я целувах, но мъдро избраха да не кажат нищо. Те не са нищо друго, ако не са ми верни.
Това е част от причините, поради които исках да изпълня договора тази вечер. В никакъв случай нямаше да се подпише под мен, ако знаеше, че частичният иск е активиран отново.
Не съм толкова глупав, че да използвам нож с нейната кръв, за да си прережа ръката, това само би ни свързало още по-плътно и би засилило нуждата на берсеркера да завърши брачната връзка.
Прокарвам острието по дланта си и изстисквам кръвта в останалата бяла купа. Вземам второто перо и надрасквам името си върху пергамента, след което внимателно увивам ръката си с превръзката.
– Няма ли да направиш магия, за да я излекуваш? – Пита Фрея: – Сигурно можеш да направиш просто лечебно заклинание, особено след като върна Мимир… нещо като. Искам да кажа, че си оживил главата, това е добре!
– Не ме покровителствай – изръмжавам аз – разбира се, че мога да направя лечебно заклинание. Просто… магията ми е различна. Имам нужда от съставки. Билки и мазило, а има и книга, и свещи, и…
Тя се приближава до мен, взема ръката ми в двете си ръце и започва да шепне лечебна магия над мен. Докосването ѝ е като електрически удар, който ме пронизва, и не мисля, че това е нейната магия.
След миг тя развързва ръката ми и разкрива свежа, излекувана кожа. Няма белег.
Тя притиска целувка към дланта ми. Желанието пламва в мен при нежното ѝ докосване.
– Като нова – казва тя.
– Благодаря ти. – Отстъпвам няколко крачки от нея. – Аз… трябва да обсъдя нещо с Тир. – Това е толкова нелепо извинение, но единственото, което ми хрумва. Имам нужда от малко въздух.
Практически се спъвам, за да се отдалеча от нея. След като излизам в коридора, тръгвам по дългия коридор към главната зала, а после навън на чист въздух. По-добре планът ми да проработи. Ако не проработи, ще вляза в Рагнарок с половината си воини и без волва.
„Ще проработи“. Берсеркерът изведнъж ми се струва разумен, но знам, че се е успокоил само заради новия брачен знак.
– Няма да приключим с този иск – казвам на глас.
„Разбира се, че ще приключим.“
Пренебрегвам го и излизам навън. Не знам как ще я задържа в леглото си и ще му попреча да довърши претенцията. Поемам още един дълъг и бавен дъх. Аз съм по-силен от него.
Може да е просто нещо да инициираш претенцията – едно докосване с берсеркера на повърхността, – но за да я завършиш, се изисква и секс, и ухапване. Няма да я ухапя. Ако усетя, че зъбите ми се промушват, просто ще се махна от ситуацията.
Отзоваха ме тази нощ, защото Тир получи съобщение чрез мрежата си от ясновидци, че вълкът може да се надигне. Трябваше да пътувам из царствата, за да се уверя сам дали това е вярно и ако е така, как мога да си спечеля още малко време. Защото не съм готов.
Едва съм вникнал в плана си с Фрея, макар че този нов договор между нас ми дава възможността, от която се нуждая. С ръцете ми върху тялото ѝ достатъчно дълго, тя няма никакъв шанс срещу мен. Тя ще се предаде и тогава ще ми даде това, от което се нуждая.
Още от времето на първоначалното пророчество се консултирах с много ясновидци из всички царства, дори стигнах дотам, че отидох в човешкия свят за знания. С течение на времето събрах още няколко важни части от пъзела – разяснения, ако щете. Съществува все по-голям брой разгневени вълчи духове. И то не просто вълци. Моите вълци. Вълците, които преследват сънищата ми нощем – тези, които убих в онази гора, когато бях още момче.
Бяха поне трийсет и всички искаха кръвта ми. Вместо това взех тяхната. Тези вълци се превърнаха в неспокойни гневни духове, които бродеха из горите и търсеха своята версия на справедливост, защото според тях аз им принадлежах. Трябваше да бъда изяден тази нощ – жертвоприношение за тъмните същества на гората, но те не разчитаха, че ще трябва да се борят със звяр, по-голям от всички тях, взети заедно.
Фенрир е всички тези духове, обединени в един голям звяр, който иска да отмъсти за моето престъпление, свързано с оцеляването, иска да стане достатъчно голям и силен, за да унищожи берсеркера веднъж завинаги.
Както каза баща ми, аз бях неестествено същество. Не трябваше да оцелявам. Но аз оцелях. И от онази нощ в гората насам се стремях да бъда две крачки пред съдбата.
Но този път това беше фалшива тревога. След като се посъветвах с достатъчно ясновидци, за да се успокоя, открих, че вълкът все още спи под всички сфери, където набира сила и мощ, но все още не е готов да се появи във физическия свят. Двамата с него водим последна битка – той като един велик вълк, а аз като много берсерки – този път ролите ни са разменени. И аз трябва да спечеля тази битка. Трябва да създам достатъчно берсеркери, за да го смажат, както някога те се опитаха да ме смажат.
Все още имам малко време. Не знам колко време, но знам, че поне заплахата не е непосредствена.
Когато почувствах, че отново мога да бъда близо до Фрея, се върнах в замъка. Намирам я да спи между Вили и Ве в моето легло. Удовлетворен и успокоен съм от златния знак, който свети на гърлото ѝ, въпреки че това е последното нещо, което би трябвало да искам.
Не трябваше да стоя толкова дълго далеч от замъка. Свърших цялата си работа в рамките на няколко дни, но останах далеч по-дълго специално, за да може белегът да избледнее. Трябва да разполагам с разума си. Не мога да позволя на берсеркера да направи и двама ни слаби. Боря се за нас – за мен и за него – и не мога да си позволя да попадна под магията на вещицата.
И все пак, когато видях гърлото ѝ без моя знак, берсеркерът не искаше да излезе от главата ми, не спираше да ръмжи и да ръмжи, докато нещата не се оправят отново. Затова се предадох. Дадох му това едно малко нещо, за да мога да намеря начин да имам пълноценна мисъл.
Но няма да допусна това твърдение да бъде завършено. Фрея е тук с определена цел, а после ще се върне в дома си при ванирите. Първоначалният ни договор може и да няма конкретна крайна дата, но има край. След като я спечеля, след като ми помогне, след като Рагнарок е зад гърба ми, ще я отхвърля, защото тя не е част от бъдещите ми планове.
Но засега берсеркерът е влюбен в нея и трябва да го държа относително стабилен, за да мога да мисля и да градя стратегии.
Обръщам се при звука на тихо ръмжене и откривам Гери и Фреки на вратата, загледани в леглото. Обикновено те спят в подножието му и не са доволни, че няма място за тях. Няма място и за мен.
– Елате – казвам им аз. – Просто ще откраднем леглото ѝ.
Моите вълци изглеждат доволни от това решение. Котките на Фрея се стрелкат под леглото, съскайки и ръмжейки при нашето нахлуване. Опашката на Гери се удря в пода, докато той се опитва да вмъкне огромното си тяло под леглото, за да се присъедини към тях.
– Не мисля, че котките искат да си играят с теб, приятелю.
Той похърква, но накрая се настанява на земята, продължавайки да ги наблюдава с нос, сгушен между лапите си.
Фреки се протяга по корем и изпуска леко хленчене и голяма въздишка, докато го чеша зад ушите.
– Знам, аз също харесвам другото легло. – Но не искам да я събуждам.
Назад към част 20 Напред към част 22
