Кити Томас – Валкирия ЧАСТ 20

ФРЕЯ

Один разпалва огън в камината и си налива питие, след което сяда на стола до нея, откъдето има добра и свободна гледка. Никой досега не е имал такова въздействие върху мен. Вили и Ве ме заобикалят като мъгла от удоволствие, устата и ръцете им обикалят и търсят навсякъде по мен, но аз не мога да откъсна очи от тъмния бог, който наблюдава всичко това.
И това самодоволно копеле го знае. Знае, че може просто да си седи там и да си върти уискито, да не бърза с него, а аз не мога да откъсна очи от него, независимо какво се случва с братята му.
И двамата знаем, че те няма да го научат на нищо за еротичните изкуства. Той ме има дори сега, в този момент, докато двама нелепо горещи богове ме подготвят за консумация – двама богове, на които всъщност бих се доверила. А аз знам, че не мога да се доверя на Один.
– Трябва ли да я вържем? – Пита Вили.
Один се усмихва.
– Не знам. Фрея, това ли е твоята извратеност?
Изчервявам се. Всъщност се изчервявам. Никога не се изчервявам.
– Искаш ли…
Той просто се засмива.
– Мисля, че ще го запазя за друг път. Само между нас двамата.
Преглъщам тежко при мисълта, че ще остана сама с него – без буфера на братята му – ще бъда вързана на негова милост. Тази идея не би трябвало да звучи толкова шибано привлекателно. Но е така и не мога да обвинявам частичната претенция, която вече не съществува. Това е просто чистият суров ефект на Один. Колкото и да ми се иска да обвиня магията, този път не мога.
– Обърни я така, че да мога да я видя.
Ве ме обърна така, че Один да има идеална видимост. Задържам погледа му. Не ме интересува какъв странен ефект оказва върху мен, той няма да ме накара да се държа като изчервена девойка, която трепери под оценката му.
Така са ме гледали стотици мъже от всякакъв вид, тип и разновидност. Отказвам да позволя на този един арогантен бог да ме разкара само с един поглед.
Той кимва, сякаш дава своя печат за одобрение. После казва:
– Знаеш как правим нещата. – Сякаш имам нужда от напомняне, че Один не за първи път прави това с братята си и една жена. Всъщност това е достатъчно често срещано явление, за да си имат методика, рутина. И аз съм на път да бъда посветена в нея.
Един от боговете вкарва два пръста в мен. Извивам се, за да го посрещна, като затварям очи.
– Не – казва Один. – Достатъчно смела беше да задържиш погледа ми преди малко, мисля, че трябва да продължиш да го правиш.
Искам да направя умна забележка, че все още не сме подписали договора, който му дава право да дава заповеди, но правя каквото иска той. Никога в живота ми не е имало по-трудна задача от това да задържам погледа на този бог, докато се гърча под проникващите пръсти на друг мъж.
– Тя е толкова мокра – казва Вили.
– Знам – отговаря Один. А тонът му е чисто задоволство.
Вили сваля ръката си и притиска пръсти към устните ми. Один вдига вежди. Това е предизвикателство. Знам, че играя право в ръцете му, но не ми пука. Няма да се отдръпна от това. Засмуквам предложените пръсти, опитвайки себе си. Окото на Один за кратко проблясва в златно и после отново се връща обратно. Той стиска стъклото достатъчно силно, за да може да се счупи, и аз се усмихвам.
Може би ще спечеля този рунд.
Погледът ми се насочва към ерекцията, която напъва в панталоните му. Той забелязва, че се взирам, и ги разкопчава.
– Това ли искаше да видиш?
Опитвам се да остана безразлична, но той има може би най-красивия член, който някога съм виждала: дълъг, голям и дебел. Перфектно оформен. Да, бих могла да издържа да бъда в леглото му, колкото и да ме иска, толкова дълго, колкото ме иска. Бих могла да свикна да яздя това.
– Окото ми е тук, Фрея – казва той.
Откъсвам поглед от ерекцията му, но не преди да забележа, че е започнал да се гали.
Чувам как се отваря едно чекмедже до леглото и после Ве вкарва разширител в дупето ми. Държа се за Вили, очите ми не слизат от Один, докато брат му бавно ме чука с него, разтяга ме, подготвя ме, защото знам какво следва. Ще взема и двамата.
Не е нищо ново за мен, но това, което е ново, е треперенето, което изпитвам, докато Один гледа как се развива всичко това. И някак си ми се струва, че това е напълно нов плътски акт.
– Тя е готова – казва Один. – Вземи я.
Тези строги, отсечени заповеди. Те ми причиняват различни неща. Не би трябвало, но го правят. Има хиляди начини да се обидя, но съм прекалено възбудена.
Изпускам тих стон, когато първо единият се движи в мен, а след това и другият. Отнема ми миг да се приспособя към тях, а след това устата им се връща към близането и целуването на шията ми и по гърба ми – ръцете им ме галят и милват, докато съм претоварена от усещания.
Один пристяга панталоните си, поставя уискито на страничната масичка и става от стола. Дъхът ми замира, когато той прекосява стаята към нас. Люлея се и се търкалям между братята му, сега и двамата са в мен. Задъхвам се, безсмислена, без да мога да мисля. Всичко, което мога да правя, е да чувствам.
Один не казва нищо, само се навежда напред, ръката му е на гърлото ми, устните му покриват моите в най-меката, най-сладка целувка – жест толкова нежен, че не знаех, че в него има такава нежност. Дъхът ми секна.
После се връща на стола си.
– Довършете я.
Тези думи не би трябвало да са толкова горещи, колкото ги тълкува тялото ми. Братята му се движат още по-трескаво, ръцете и устата им са навсякъде, а аз се оставям да падна в тях и в този момент, крещейки от удоволствие, докато Один гледа, върнал питието в ръката си.

Назад към част 19                                                                            Напред към част 21

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!