ЕПИЛОГ
ФРЕЯ
една година по-късно.
Один се изправи зад мен, обгърна с ръце кръста ми и се приближи, за да целуне следата от претенцията си.
– Най-накрая направих от теб честна жена – изръмжава той в ухото ми.
Смея се.
– Но какво ще правим с теб?
– Нищо не може да се направи с мен.
Никога не са изричани по-истински думи във всички времеви линии на всички светове.
Най-накрая все пак се оженихме официално – преди около час на красива церемония на открито. Облечена съм в златна рокля, която блести на светлината. Тя е по-непретенциозна и елегантна, отколкото може да се очаква, създадена за мен от комбинация от нов търсен дизайнер в човешкото царство и малко магия, вмъкната от елементарните джуджета. Аз, разбира се, нося Бризингамен. Не знам дали той все още носи магия – тъй като основната му работа е свършена, – но е единственото нещо, което направи всичко това възможно. Дори не искам да мисля за реалността, в която не съм го имала, за да го върна. Ако не друго, то сега е талисман за късмет.
Съчетахме някои стари традиции с някои нови. И баща ми, и брат ми ме заведоха до олтара. Макар че никой не направи това, което хората наричат „даване на булката“. Хората може и да са забравили историята си, но първоначално тази традиция е била прехвърляне на булката от собственост на баща ѝ към собственост на съпруга ѝ. А аз не съм ничия собственост. Те просто бяха там, за да дадат своята подкрепа.
В нашата традиция разменяме не само пръстени, но и мечове. Аз вземам един от мечовете на баща ми, за да го дам на Один, а той ми дава меч, който е трябвало да открадне от гроба на един от предците си. Да, това е истинска традиция.
Тя символизира, че сега семействата ни са обединени и ние ще се защитаваме взаимно на всяка цена. Тор извършва церемонията. За разлика от хората, ние не можем да дадем клетва на боговете, а само един на друг, но всички богове на езирите и ванирите са свидетели на събитието. И, разбира се, преди церемонията е имало договор – кръвна клетва.
Това е просто нашият начин.
Човек би си помислил, че досега ще се чувствам достатъчно обвързана с Один или ще се чувствам някак задушена от всички тези клетви, но едно мистично искане за берсеркер/валкирия и три кръвни клетви по-късно най-накрая се чувствам повече или по-малко завършена.
След Рагнарок научих, че макар да не сме били официално женени, Один е дал нареждане и е създал официален указ и клетва, че ако той умре, кралството на езирите ще премине към мен, макар че сега официално съм кралица и на езирите, и на ванирите благодарение на брака ни. Кратката церемония по коронясването ми се състоя веднага след размяната на клетвите ни. И макар че баща ми продължава да управлява Ванир чрез пълномощник за мен и брат ми, ние често го посещаваме, за да се занимаваме с официални дела.
Сред езирите короната не се предава автоматично по наследство. Управляващият монарх избира своя наследник. Один избра мен и по-добре да не ми се налага някога да осребрявам тази награда.
Идун ни направи невероятна торта. Но без ябълки. Не искаме да се повтори случаят от миналия път. Тя е от три елегантни слоя червено кадифе с маслена глазура. Докато разрязваме тортата, Один изглежда така, сякаш ще се направи на забавен и ще лепне някое парче в лицето ми, но аз повдигам вежди и произвеждам огнено кълбо в обърнатата си длан. Той мъдро решава да бъде джентълмен и аз проявявам подобна сдържаност.
Сега, когато пророчеството е зад гърба ни и няма надвиснали заплахи, той оставя Тир и Фрейр да отговарят за него и ме води на пътешествие из човешкия свят – цяла година, за да разгледаме всички забележителности и да отседнем на най-хубавите места, които могат да се купят с пари. Ние сме богати в нашето царство, но той ми каза, че в човешкия свят няма никакви ограничения.
Много съм развълнувана да науча какво включва това.
И въпреки че планираме да живеем охолно и да залагаме неправомерно спечелените пари от всички големи банки, продължителността на престоя ни има и по-висша цел. Искаме да запазим световете си слети, така че времето да продължи да се движи с една и съща скорост и да можем лесно да преминаваме през световното дърво напред-назад, за да се свързваме с нашите човешки последователи. Техният брой отново нараства. Толкова бързо. И те се нуждаят от нови истории за нас. Имат нужда от тях от много време насам.
Искаме да сме сигурни, че ще запазим тази връзка силна. Поради това ще правим редовни пътувания след края на това световно турне. А Один възнамерява да продължи да изгражда армията си от берсеркери. Казва, че никога не знаеш кога ще имаш нужда от армия. Точно това си мисля.
Имаме планове за дипломатически срещи с боговете от други царства, които с течение на времето са взаимодействали с различни човешки групи, за да помогнем на онези, които се нуждаят от това, да възстановят връзката си с човешките си последователи по целия свят.
Вдигам поглед и виждам, че към мен се приближава възрастна жена. Тя е богиня и много могъща волва от близкото царство. За разлика от повечето, тя е избрала да остарява естествено и не използва магии, за да поддържа младостта си. Тя е на хиляди години. Один я е поканил на сватбата.
Когато стига до мен, тя казва:
– И как се запознахте вие двамата?
– Бяхме в една таверна, където аз пророкувах смъртта му.
Тя взема ръцете ми в своите и се усмихва светло.
– О, това е много хубаво, скъпа. Надявам се, че двамата ще имате дълъг и щастлив живот заедно.
Стрелвам Один с поглед. Той посочва ухото си и изрича:
– Трудно чува.
О. Е, това го обяснява. Кой знае какво си е помислила, че съм казала.
Партито продължава с часове, но накрая е време да си тръгваме. Хвърлям букета. Скади го хваща и прави физиономия. Ако не иска да се омъжва, защо се реди на опашка, за да хване букета? Отне ми известно време да обясня някои от по-модерните човешки сватбени традиции, които решихме да включим. Искаме да сме свързани с нашите хора и техните обичаи.
Один хвърля жартиера. Локи го улавя и го върти на пръста си, като в същото време размахва вежди по внушителен начин към Скади. Тя прави още по-отвратителна физиономия.
– Това не означава, че ще се ожените един за друг – казвам аз. Но всъщност не мога да си представя Локи женен за някого, нито пък мога да разбера богинята, която би го взела.
Один се навежда ниско, за да прошепне в ухото ми:
– Берсеркерите ни чакат в Ню Йорк. Готова ли си за Вегас?
Имам малка част от него във видението си. Апартаментът на високите играчи. Всички светлини, парите. Вълнувам се да споделя живота му в дребните човешки световни престъпления.
– Ще посетим всички големи казина в човешкия свят – казва той. – Всички големи плажове. Всички световни забележителности. Само най-доброто за теб. Дори ще ти позволя да духаш на моите зарове.
Смея се.
– Нека не изпреварваме себе си.
Дръндьото само се ухилва и ме плесва по дупето, преди да ме поведе към следващата глава от нашата история.
