Глава 13
СКРАБ
– Тук няма какво да се прави – измърмори Грейв, докато ми хвърляше футболната топка. Скочих и я хванах, като му поклатих глава. Грейв не умееше да хвърля топката на никого. – Имам желание да наръгам задника на Грим за това, че ни запрати в шибаната пустиня.
Засмях се, докато му хвърлях топката.
– Това е най-безопасното място за Катюшка. – Напомних му.
Той погледна към моята жена на верандата.
– Изглежда, че поне се забавлява. – Сви рамене той. – Междувременно аз се отегчавам от шибания си ум.
Изсмях му се, докато я поглеждах. Тя лежеше на люлката на верандата и дремеше, а слънчевите лъчи огряваха лицето ѝ, макар че изглежда не ѝ пукаше. Беше облечена с един от суитчърите ми и едно от якетата ми срещу студа във въздуха, а ръцете ѝ лекичко се опираха на корема ѝ.
Беше шибано красива.
Телефонът ми завибрира в джоба, откъсвайки погледа ми от нея. С въздишка го извадих от джоба си, чудейки се какви лоши новини ме очакват сега. Не можехме да си вземем почивка в тези шибани дни.
Грим: Как е моето сладко момиче?
Поклатих глава на текста му, но му изпратих отговор. Поне не беше още една лоша шибана новина.
Тя спи на слънчева светлина. Изглежда доста доволна. Ще я изморя по-късно тази вечер.
Върнах телефона в джоба си тъкмо навреме, за да хвана топката, която Грейв хвърли към главата ми. Погледнах го и я хвърлих обратно, като я забих в корема му. Той изстена, докато се огъваше в кръста.
– Майка му да еба. – Изстена той. – Това ще остави синина. – Сведе очи към мен. – Може би ще успея да накарам красивата ти жена да го целуне по-късно. – Подиграваше се с усмивка на устните си.
Свих опасно очите си.
– Внимавай, братко – предупредих аз.
Той се засмя тихо, след което изстена от болка. Телефонът ми отново завибрира в джоба ми.
Грим: Дръж ума ѝ зает, братко. Тя е притеснителна и се привърза адски бързо към мен. Стресът не е добър за нейното малко.
Въздъхнах.
Тя ще се справи, Грим.
Вкарах телефона обратно в джоба си, а после футболната топка се удари в собствения ми корем.
– Ебаси майката! – Изкрещях на Грейв, като обърнах поглед към него. Той се смееше гръмко, двамата с него извадихме Катюшка от дрямката ѝ. Втурнах се към Грейв и го повалих на земята. Той се смееше прекалено силно, за да се защити. Ударих го в страната. – Ти си такъв задник – изръмжах му, докато се търкалях от него, за да видя Катюшка, която стоеше над нас.
– И двамата сте деца. – Намръщено ни се скара.
Усмихнах се към нея. Беше толкова дяволски красива, независимо в какво настроение беше.
– Как мина дрямката ти? – Попитах я.
Тя се намръщи, очевидно недоволно, че сме я събудили.
– Чудесно, докато вие двамата не започнахте да крещите като банши. – Избухна тя. Притисна ръка към корема си. – А сега съм гладна.
Изправих се и помогнах на Грейв да се изправи от земята.
– Хайде да видим какво имаме – казах ѝ, като хванах ръката ѝ в своята и я поведох към къщата.
– По дяволите. – Изруга Грейв. Спрях и напрегнах уши, чувайки същото, което чуваше и той.
Превозни средства.
Спринтирах към къщата, като теглех Катюшка със себе си толкова бързо, колкото краката ѝ позволяваха. Насочих се право към задната врата и нахлух през нея с Грейв по петите ми. Като държах тялото си зад това на Катюшка, за да я прикрия, изчаках Грейв да въведе кода за бункера.
– Върви. – Изрева той, но аз вече внимателно я бутах вътре и я последвах. Грейв влезе след мен, като и двамата проклинахме, защото тъмнината ни обгърна веднага щом вратата се затвори и се заключи.
– Ебаси, нищо не виждам. – Извиках. Извадих телефона от джоба си и го използвах за светлина. – Слизай долу – наредих на Катюшка.
– Какво става? – Попита тя, а гласът ѝ трепереше от страх.
– Намериха ни – казах ѝ аз. – Не знам как, но те продължават да те намират по някакъв шибан начин – изръмжах.
– Сигурно е сложил шибано проследяващо устройство в нея – измърмори Грейв, когато стигнахме дъното. – Няма да разберем, докато някой не направи сканиране на тялото ѝ. Но ако успеем да се погрижим за шибания Алексей, няма да ни се налага да се притесняваме за отстраняването му. – Изръмжах. Не исках тя да се подлага на нещо инвазивно, а точно това щеше да е необходимо, за да го извадим, ако се стигнеше дотам. Той погледна към телефона си и измърмори проклятие. – Чудесно, нямаме и проклетата мобилна връзка в тази скапана дупка.
Отпуснах Катюшка на единственото легло в стаята.
– Дишай, принцесо. – Успокоих я, когато дишането ѝ започна да се учестява. – Тук сме в безопасност – уверих я аз. – Те не могат да влязат.
– Имам клаустрофобия. – Задави се.
– Майната му. – Проклех. Безопасната ми стая в къщата беше много по-голяма от този малък бункер. В момента с Грейв бяхме рамо до рамо и нямахме почти никакво място за движение. Седнах на леглото и я придърпах в прегръдките си, като свих тялото си около нейното. – Просто си представи, че сме само ти и аз. – Успокоих я, докато прокарвах ръка по косата ѝ. – Всичко е наред. Скоро ще се измъкнем оттук. – Макар че не бях сигурен колко скоро щеше да е „скоро“.
Грейв намери едно одеяло и го уви около раменете.
– Скоро ще усети хладината във въздуха. – Каза той. – Ебаси, аз вече я усещам. – Изстена той. – Липсва ми Тексас. – Хленчеше той.
Аз се засмях тихо.
– Когато Грим разбере, че вече не отговарям на проверките му за нея, ще изпрати подкрепления – казах му. – Просто трябва да изчакаме това да се случи.
Експлозия разтърси земята около бункера. Катюшка изпищя и аз я обгърнах с ръце.
– Аз съм тук, бейби. – Успокоих я. – Аз съм тук.
– Страх ме е. – Хлипаше тя. Ебаси, тя трепереше толкова силно, а аз не знаех как да ѝ помогна – да я успокоя. – Скраб, не искам Алексей да ме нарани.
– Няма да го направи – заклех се аз. – Няма да позволя да ти се случи нито едно проклето нещо – обещах.
Тя трепереше толкова силно, че зъбите ѝ тракаха. Стиснах ръце около нея, като отчаяно се опитвах да ѝ донеса някаква топлина и сигурност. В бункера беше студено, а ние нямахме възможност да произведем някаква топлина. Нямаше електричество – само две одеяла.
Грейв грабна другото и го уви около себе си. Той духна върху ръцете си и ги разтри.
– Ще изритам задника на Грим за това, че ме принуди да дойда тук. – Измърмори той.
– Спри да хленчиш като кучка. – Изригнах, като най-накрая се разгневих.
– Топките ми са в проклетото ми гърло и се опитват да търсят топлина, Скраб. Не всички от нас имат жена, с която да споделят топлината. – Отвърна ми той.
Засмях се, докато притисках устни към върха на главата на Катюшка. Отговорът му беше направил точно това, което искаше да направи – да облекчи нервите ми.
Друга експлозия разтърси земята. Катюшка захлипа. Грейв въздъхна и седна на пода.
– Надяват се да открият скривалището ни. – Измърмори той и въздъхна. – Ще бъдем тук поне няколко дни. Ще мине известно време, преди Грим да разбере, че имаме проблеми.
Въздъхнах, като стегнах ръце около кръста на Катюшка. Можех само да се надявам, че Грим ще побърза с шибания си задник, тъй като бяхме тук горе с някого, когото той шибано ценеше.
Назад към част 12 Напред към част 14
