ФРЕЯ
Вървя в полето на километър от бойното поле. Моите многобройни норвежки горски котки бродят близо до мен, а вълнението им е също толкова голямо, колкото и моето. Те са тринайсет. Те са подаръци, донесени от човешкия свят.
Като кралица оставам извън битката, но не от малодушие, а за да мога да правя магии в подкрепа на воините си. С моята сила те са по-силни. Напразно се опитвам да избягам на бойното поле, използвайки груба сила, която не притежавам.
По заповед на Тир има пауза в сраженията, защото съм готова да преговарям. Част от мен се надява кралят на езирите да отхвърли предложението ми. Всъщност съм почти сигурна, че ще го направи. Трябваше да се потрудя, за да открия нещо, което да поискам в замяна и което да го убеди да се откаже – нещо, което му се струва разумно, но е твърде голяма жертва, за да може дори да го обмисли.
Може би тогава ще можем да приключим тази война, да я наречем патова и да сключим нелеко примирие. Аз губя воини, но и той също. Това може да се обърне срещу него. Той може да разполага с повече груба сила, но аз имам повече магия и затова неговите воини ще се изморят много преди моите.
Не знам защо не мога да видя бъдещето по този въпрос. Норните мълчат. Отказват да ми кажат каквото и да било. Кой е този крал? Трябваше да получа информацията, която имам за съветника му, по старомодния начин – с шпиони. Може би силата ми някак си ме е напуснала. Ако е така, този крал ще ме убие веднага щом разбере, че не може да ме използва.
Силата ми никога досега не е била непостоянна. От момента, в който я придобих в подземието на великана, тя само се засилваше и ставаше по-стабилна и надеждна. И все пак норните мълчат. Може би не ми е позволено да видя собствената си съдба?
Знам защо този крал ме иска. Не е нужна свръхестествена сила, за да прозреш. Той или ме иска по същата похотлива причина, по която са ме искали повечето крале и великани, или причината е новата мишена на гърба ми – моята магия.
Макар че никой, преди този крал, не е имал дързостта или смелостта да се опита да ме вземе, откакто придобих такава сила. Самоубийствена мисия е дори да се опиташ.
– Ваша милост?
Поглеждам нагоре, за да открия Тир, който стои на няколко метра от мен и се приближава предпазливо. Харесвам този бог въпреки себе си. Той е на противниковата страна, но има чест. Колко зъл може да е кралят на езирите, щом има сред хората си човек с толкова много чест?
Аз дори не съм кралица на Тир и въпреки това той се обръща към мен с почитта на собствения ми народ. Но кой знае, може би той само разчита на суетата ми, за да ме склони да отстъпя пред исканията на неговия крал.
– Е? Какво каза той? – Питам, без да съм сигурна, че съм готова за отговора.
– Той се съгласи с твоите условия.
Никога не съм мислила, че ще се съгласи. Надявах се, че има и друг изход от това. Можехме да спрем борбата, всеки да направи крачка назад. Той би могъл да осъзнае колко безсмислено е това. Не може да ме вкара със силна ръка в леглото си или в каквито и да е други гнусни цели, които има за мен. Всичко в мен се бунтува срещу това да бъда управлявана по този начин.
Движа се като животно в клетка, въпреки че около мен има само свободно пространство. Пространство за тичане. Искам да тичам. Може би трябва. Не мога ли просто да се превърна в гарвана си и да отлетя? Ще трябва да изоставя хората си. Но дали той няма да спре да се бори с нас, ако вече не съм награда, за която да претендира?
Не. Знам, че няма да го направи. Активните ми способности за виждане на бъдещето може и да са ме изоставили, но интуицията ми все още е в пълна бойна готовност. Като се има предвид бруталността, с която се е изправил срещу нас, той би се борил, докато всички до един мои воини не умрат или не бъдат поробени, за да ме накаже за това, че съм му отказала. Ако избягам, те ще паднат под ударите на езирите без моята магия, която ги подхранва и укрепва. Може и да не знам името на бога, срещу когото се изправям, но познавам природата му.
Безмилостна.
– Фрея – казва Тир тихо. Придвижва се към мен, сякаш знае колко близо съм до бягство, колко съм изплашена в този момент, точно като всичките ми котки – котки, които сега кръжат и съскат срещу него.
– Всичко е наред – промърморвам тихо и те се успокояват. Но усещам предпазливите им погледи върху нашия неканен посетител.
– Той няма да ви нарани – казва Тир. – Не е нужно да се омъжваш за него. Не е нужно да спиш с него. Той просто се нуждае от волва. Това е всичко.
– Тогава защо не дойде при мен и не поиска услугите ми по достоен начин?
Тир мълчи. Защото какво може да каже? Единствената причина, поради която един крал би се опитал да отнеме силите ми насила, е ако иска да ги използва за нещо лошо или нещо, с което не бих се съгласила при нормални обстоятелства.
– Да проключваме с това – казва той. – Никой друг не трябва да умира. Знаеш, че той никога няма да спре борбата, освен ако не се съгласиш. Той се съгласи с твоите условия. Много е щедър с теб.
– Щедър. – Практически изплюх думата.
– Мимир е голяма жертва за него. И все пак той се съгласи на размяна на заложници. Така че не само ти даваш. Получаваш нещо, което искаш. Той също получава нещо, което иска.
– Аз не искам Мимир. Искам твоят луд крал да ме остави на мира.
Тир въздъхва.
– Толкова сме близо до мирен договор. Моля те, това е за доброто на твоя народ. – Той прави пауза, преди най-накрая да признае: – И моя.
Тази честност е част от причините, поради които го харесвам. Той не ме залъгва и да не се преструва, че е само за мое добро. Толкова много мъже са се опитвали да играят тази игра с мен, но Тир не се притеснява да е откровен. Той разкрива всичките си карти. И може би затова кралят на езирите го изпрати като посредник. Някой, който да ме смекчи. Може би Тир е просто пешка в неговата игра. Знам, че той е решил, че и аз съм. Иска ми се само да знам каква игра играе.
Така или иначе, Тир е прав. То е за доброто на моя народ. Но какво е доброто за мен? Нима нямам право на глас за собствения си живот? Това твърде много ми прилича на подземието на великана отново и отново. Заклех се, че никога повече няма да попадна в подобна ситуация, и все пак съм тук.
Изглежда, че няма значение колко власт имам, винаги се намира някой, който се опитва да я вземе и да я използва срещу мен.
– Защо не ме посрещне сам? Защо не се показва? Аз дори не знам кой е той. И ти искаш от мен да се откажа от живота си и да отида да живея с това възможно чудовище, за да спре да се опитва да унищожи народа ми? Само това може да се определи за злоупотреба. И ти смяташ, че трябва да отида да живея с него?
– Мисля, че можеш да се справиш.
Когато го казва, той се усмихва, крива красива усмивка, която се подава отстрани на лицето му – доказателство, че невинаги е толкова сериозен, колкото се представя. И въпреки всичко, той предизвиква усмивка и у мен. Достатъчно честно. Този шибаняк иска да играем? Може би ще съжалява за искането си.
– Добре. Да приключим с това.
Назад към част 5 Напред към част 7
