Глава 11
ТОР
Измърморих, като седнах до Скорпиона на верандата. Грейв си взимаше душ, а Лекс беше приготвила малка вечеря за нас. Знаех, че е малко притеснена, когато Скорпион и Грейв са тук с нас, но тя приемаше това с лекота. Момичето имаше гръбнак, какъвто вече не виждах много у жените в днешно време.
– Не мога да повярвам, че си крил това място от всички. – Каза Скорпионът, като наклони бутилката си с бира и преглътна.
Повдигнах рамене, докато гледах към моето езеро.
– Предпочитам спокойствие – казах му честно.
– Какво се промени, Тор? – Попита ме той, като ме погледна. – Не ме разбирай погрешно, ти винаги си бил този, който е бил най-общителен – винаги си пускал шеги и глупости – но всички знаехме, че обичаш да си прекарваш времето сам. – Той дръпна глава по посока на къщата. – И със сигурност никога не си искал стара дама. – Отбеляза той.
– Тя е различна. – Веднага му казах. Не знаех какво, по дяволите, означаваше това, но единственото, което знаех, беше, че Лекс, по дяволите, викаше в душата ми. Нямаше никакъв начин, по дяволите, да я оставя да си тръгне от мен. – Ебаси, Скорпион, само един поглед към нея и я исках – исках да я направя своя. Само при мисълта, че друг мъж я докосва, ми се иска да убия някого. – Изръмжах.
– Тя е добра. – Каза ми той. – Малко несигурна, но знам, че бързо ще се справиш с нея. Но тя има гръбнак – не се страхува да отстоява това, което по дяволите иска и в което вярва. Ще имаш пълни ръце с нея.
Повдигнах рамене. Не ме интересуваше дали ще ми довлече ад до края на живота ни.
– Тя е за мен, братко.
– Ебаси, чувствам се по-добре – каза Грейв, когато излезе от къщата на верандата и се свлече до мен с хъркане.
– Не изглеждаш по-добре. – Отвърнах му, като се усмихнах, накривявайки устните си.
Скорпионът се изсмя. Грейв извърна очи към мен, докато буташе рамото ми. Усмихнах му се, преди да наклоня бутилката с бира към устните си. Лекс излезе на верандата и аз веднага насочих вниманието си към нея.
– Какво става, скъпа? – Попитах я.
– Вечерята е готова.
– Ебаси, не е нужно да ми казваш два пъти – каза Грейв, скочи от верандата и влезе вътре, а Скорпионът го последва.
Станах от верандата и отидох при Лекс, когато тя продължаваше да стои там. Поставих ръка на бедрото ѝ и я привлякох към себе си, а другата си ръка увих около раменете ѝ, като бутилката бира висеше свободно от пръстите ми.
– Как се справяш? – Попитах я грубо. Целият ѝ свят се беше преобърнал с главата надолу за няколко дни, да не говорим за факта, че знаех, че тя се страхуваше, че нашият клуб ще я провали – че аз ще я проваля. Знаех, че никакви думи, които бих могъл да ѝ кажа, няма да я накарат да се почувства по-добре. Тя нямаше да се почувства по-добре, докато не се отървем от Горящите дяволи.
Тя сви рамене.
– Добре съм, Тор. – Но не искаше да погледне в очите ми.
Наклоних брадичката ѝ, така че зелените ѝ очи бяха принудени да се впият в моите.
– Истината, Лекс.
В очите ѝ веднага се появиха сълзи, които накараха душата ми да се разгневи заради нея.
– Лейла е в критично състояние в болницата заради мен, Тор. – Задави се тя. Лейла беше в кома. През последните няколко часа тя бе припадала многократно, но лекарите бяха оптимисти, че ще се справи. – Децата и съпругът ѝ страдат, защото дойдох в града, защото реших да бъда с теб. Все още нямам волята да се отдръпна от теб, когато всяка част от мозъка ми крещи, че трябва да го направя.
Потрих палеца си по бузата ѝ.
– Това не е твоя грешка – казах ѝ аз. Искаше ми се да успея да ѝ го набия в проклетата глава. Нищо от това не беше по нейна вина.
Долната ѝ устна потрепери.
– Как да не е, Тор? – Попита ме тя, а гласът ѝ трепереше. – Горящите дяволи никога нямаше да са в града, ако не бях аз.
Повдигнах рамене.
– И? Не ти отговаряш за ходовете, които те решават да направят, Алексис. – Напомних ѝ. – Всичко, което правят, е по тяхна собствена воля – не по твоя. Ти само се опитваш да живееш живота си далеч от тяхната жестокост и суровост. В това няма нищо лошо.
– Но това не е… това е… – Гърдите ѝ се издигаха и спускаха на бързи вдишвания. Тя се вкопчи в гърдите си, а лицето ѝ беше изключително бледо.
Майната му.
– Лекс, скъпа, дишай – заповядах аз, докато внимателно коленичих до верандата, като я повлякох със себе си. – Хайде, дишай с мен – наредих, като си поех дълбоко въздух и бавно го изпуснах, опитвайки се да ѝ покажа какво правя. Тя ме последва, цялото ѝ тяло трепереше в ръцете ми.
Когато най-сетне отново дишаше нормално, увих едната си ръка под коленете ѝ, а другата около гърба ѝ и я повдигнах на гърдите си, отнасяйки я в къщата. Грейв и Скорпионът погледнаха при влизането ми.
– Ебаси, добре ли е? – Попита Скорпионът, като остави вилицата си.
Кимнах, докато се придвижвах към задния коридор.
– Ще се оправи – просто има нужда от малко почивка. Ще си легнем за през нощта.
Без да чакам отговора им, изчезнах по коридора и влязох в стаята си, като внимателно я положих на леглото. Тя се протегна към мен, а от устните ѝ се чу хлипане. Прокарах успокоително ръка по косата ѝ.
– Няма да си тръгна, Лекс – уверих я аз.
Свалих елека си и го преметнах през един стол, като след това свалих всичките си дрехи. След това се преместих над нея, решен да откъсна ума ѝ от ужасите, с които се беше сблъскала този ден, по единствения начин, който знаех.
Като я изпълних с чист екстаз и блаженство.
***
Когато се събудих на следващата сутрин, Лекс вече не беше до мен, но усещах миризмата на пържещ се бекон. Със стон се надигнах от леглото и се запътих към банята, за да си взема душ, като отчаяно се нуждаех от нещо, което да ме събуди.
Бих предпочел да направя още един кръг секс с Лекс тази сутрин, но не изглеждаше, че това ще се случи. Тя беше раздразнителна, а тревожността ѝ се засилваше заради всичко, което се случваше. Нямаше да спи много, докато не свърши тази гадост и не се погрижи за нея.
След като излязох от душа, отидох в кухнята, където вече намерих Грейв и Скорпион, с
чинии, пълни с бекон, яйца и палачинки.
– Ебаси, човече, твоята стара дама може да готви. – Коментира Грейв, като накара Лекс да се изчерви.
Усмихнах се, като погледнах към Лекс. Бузите ѝ пламнаха още по-ярко, докато обръщаше една палачинка. Приближих се до нея и нежно я хванах за бедрата, придърпвайки дупето ѝ обратно към себе си. Притиснах нежна целувка към извивката на шията ѝ, като слушах как тя тихо стенеше.
– Добро утро, скъпа. – Нежно поздравих.
Тя извърна глава, за да ме целуне. Въздъхнах. Майната му, обичах целувките ѝ. Бяха сладки – а тази сутрин тя имаше особено силен вкус на сироп.
– Добро утро, Тор.
Целунах я по бузата, преди да я пусна.
– Чули ли сте нещо от Грим? – Попитах, докато сядах на масата.
Грейв поклати глава.
– Нищо – каза той, след като преглътна една пълна уста с храна.
Лекс постави чаша кафе пред мен.
– Благодаря, скъпа – казах ѝ, преди да насоча вниманието си към двамата мъже пред мен. – Ще се обадя на Грим – ще разбера какъв е планът. Не ми харесва да седим тук като патици.
Скорпионът кимна в знак на съгласие, докато пъхаше още храна в устата си. Извадих телефона си и се обадих на Грим.
– Да? – Попита той, когато отговори.
– Вече има ли нещо?
– Не. – Измърмори той. Въздъхнах, като прокарах ръка по лицето си. – Нито едно проклето нещо. Всичко, което знаем, е, че Лейла е била инжектирана със смъртоносна доза хероин – почти достатъчна, за да я убие. Но тя се държи на краката си.
– Тя не би си го направила сама – отбелязах аз.
– Знам. – Съгласи се Грим. – И няма други следи от това, че е взимала наркотици. Докторът не може да открие нищо в организма ѝ. Изглежда, че е била инжектирана на територията на клуба или около него.
– Майната му. – Проклех, докато прокарвах ръка по лицето си. – Ще лагеруваме тук. Ще ти съобщя, ако се случи нещо. Дръж ни в течение.
– Ще го направя, братко.
Грим затвори. Лекс постави чиния с храна пред мен и една до моята, преди да седне на стола до мен. Докоснах с устни слепоочието ѝ.
– Добро момиче. – Похвалих я, като ѝ се усмихнах. Адски се гордеех с нея, че яде, без да се налага да я преследвам.
Тя отново се изчерви, все още не беше свикнала с комплиментите. Погледнах към Грейв и Скорпион.
– Няма нищо ново. Грим каза, че ще ни държи в течение. Докторът потвърди всичко, което вече знаехме. Лейла е била инжектирана някъде на територията на клуба или около него.
Лекс се напрегна до мен при новината. Хванах я за бедрото и нежно го стиснах – нежно напомняне, че не е сама и че всичко ще бъде наред.
Грейв кимна, докато ставаше от масата и поставяше чинията си в мивката, преди да напълни чашата си с кафе.
– Тогава ще се разхлаждаме тук? – Попита Скорпиона.
Кимнах.
– Засега – потвърдих аз.
Погледнах към Лекс, за да я открия да гледа мълчаливо в чинията си.
– Лекс, скъпа, нищо от това не е по твоя вина. – Нежно ѝ напомних.
Тя само кимна мълчаливо. Стиснах челюст и грабнах телефона си, набирайки съобщение до Хатчет с надеждата, че ще може да ѝ докаже, че не е виновна, защото не вярваше на думите ми.
Исках отново да се върне онази искра в очите ѝ. Шибано мразех да я виждам такава.
Лекс не беше от жените, които могат да се вглъбяват в себе си. Когато я срещнах за първи път, в нея имаше толкова много огън и искра. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха към нея толкова бързо.
А аз имах нужда да върна тази искра. Имах нужда да си върна всяка частица от моята жена.
Назад към част 10 Напред към част 12
