ОДИН
Три години по-късно, по време на жестока война между боговете Ванир и Езир.
Фрея можеше да бъде наричана по-много начини… могъща, красива, волва, изкусителка, кралица, богиня, и всички щяха да бъдат верни. Но в края на краищата тя не може да гледа как народът ѝ умира, а знае, че езирите превъзхождат ванирите. Поради тази причина тя ще се предаде и ще бъде моя, за да сложи край на тази война и да спаси онези, които обича.
Сърцето ѝ е единственото нещо, което ѝ пречи да си присвои абсолютната власт. Такъв срам. Тя би могла да бъде истински играч, сила, с която да се съобразяват. Но сега тя е част от игра, много по-голяма, отколкото предполага.
Моята игра.
По един или друг начин тя ще ми помогне да променя съдбата си. Ако не искаше да участва в това, нямаше да ме извика при себе си онази вечер в таверната. Сега тя е привлякла вниманието ми.
Ако някоя волва е достатъчно могъща, за да преплете това пророчество, да намери пролуката, това е Фрея. Има някакъв начин да я използвам, знам, че има, но тя не трябва да знае кой съм. Никога няма да се съгласи, дори докато понася толкова много загуби в тази битка.
Тя няма да се съгласи да поеме и да осуети съдбата. Тя твърде много вярва в него. Твърде много уважава норните – богините на съдбата.
Успях да запазя в тайна кой точно е кралят на езирите. Запазих името си в тайна. Останах дистанциран и скрит, като винаги изпращах пратеници, но никога не отивах сам. Щом се съгласи с моите условия, тя ще подпише договор – без да ме вижда – и тогава ще ѝ дам медовина, за да отпразнуваме примирието и края на войната. Тази медовина съдържа отвара, свързана с проклятие, което ще засегне само нея.
Това проклятие ще изтрие спомена ѝ за мен и за пророчеството. Трябва да я спечеля. Трябва да ме обича. Щом ме обикне, ще мога да ѝ кажа истината и тя ще ми помогне да спра Рагнарок. Можехме да направим това по лесния начин. Но тя избра.
– Сър?
Поглеждам нагоре, за да открия Тир да стои на вратата.
– Готова ли е да приключим с това?
– Все още иска да преговаряме за условията.
Поклащам глава.
– Условията ми са доста щедри. Тя идва да живее при мен. Води със себе си брат си и баща си, за да се уверят в нейната безопасност. Това са условията. Какво друго може да иска?“
Не може да е богатство. Живеейки по-близо до природата, тя има далеч по-малко материален комфорт, отколкото мога да ѝ осигуря, особено ако се съгласи да бъде моя кралица. Дори не изисквам от нея брак, макар че го предложих при първия опит да посреднича за мир. Тя отхвърли предложението ми, така че офертата се промени. Тя просто трябва да дойде да живее при мен. Прекалено много ли? Да подобря начина ѝ на живот? Предпочита да се бие с мен и да загуби толкова много от воините си, за да може да продължи да живее сред дърветата?
Тир въздъхна.
– Тя иска размяна на заложници. Казва, че няма да дойде при теб по друг начин. Иска размяна. Двама за двама. Тя и брат ѝ Фрейр ще дойдат. В замяна баща ѝ ще остане и ще управлява кралството ѝ като неин пълномощник. И иска Мимир да бъде изпратен при ванирите като жест на добра воля.
При това искане в мен се надига берсеркерска ярост. Чувствам как ме обзема горещина, а червената мъгла за момент замъглява зрението ми. Поемам няколко дълги бавни вдишвания, за да се опитам да върна звяра в клетката му. Отне ми цял живот, за да придобия такъв контрол. Няма да позволя на тази вбесяваща вещица да ми открадне всичко това за един миг.
Мимир е ключът към моята мъдрост и познание – воден дух, когото срещнах един ден при кладенеца, който той пазеше – кладенец с голяма мъдрост. Пожертвах окото си за този кладенец. Получих цялата тази мъдрост, но все още бях жаден за още. Мимир ми беше съветник. Между това, което мога да видя в кладенеца, и напътствията на Мимир има много малко неща, за които не мога да знам или не знам в някой от световете, простиращи се чак до човешкото царство.
Но дори и с цялото това знание, с което разполагам, не можех да видя в собственото си бъдеще.
Мимир си намери заместник, който да пази кладенеца, и се присъедини към Езирите, а сега Фрея смята да ми отнеме най-големия съветник, да ми отнеме това предимство, което имам. В каква позиция е тя, за да отправя тези искания? Бих могъл да избия целия ѝ народ, ако имам достатъчно време.
– Господарю, това е справедливо. Вие искате предсказанията на Фрея. Явно смятате, че е по-силно от това на Мимир. Все пак ще бъде по-добре, ако направите размяната.
– Не трябва да го правя!
– Можем да приключим сега. Тя е готова да сложи край на това. Готова е да се предаде, но трябва да се съгласите с тези условия, иначе тя просто ще поиска повече.
– Добре. Съставете договора, вземете медовината и вземете Мимир за размяна.
Назад към част 4 Нпред към част 6
