Глава 14
ЛЕКС
Четири месеца по-късно
Тор ми се усмихна от мястото, където стоеше с останалите хора от „Дивите врани“ около скарата. В момента се намирахме на градския фестивал и клубът беше предложил доброволно да продава хамбургери и хот-дог, за да помогне за събирането на пари за местния женски приют.
– И така, с Алекс си говорихме. – Започна Трикси, докато подаваше на едно момче опакован хот-дог, като му се усмихваше топло при това. Той гръмко ѝ благодари, преди да се втурне да се върне при останалите си приятели.
– За какво? – Попитах я, като взех долара от момиченцето пред мен и му подадох опакован хот-дог с малка усмивка, като в гърдите ми се появи болка.
Оказа се, че все пак щях да имам шанс да имам деца, макар че щеше да е огромна борба. Но това беше преди да ме застрелят.
Сега шансът беше нулев. Никога нямаше да имам собствени деца.
– Ти и Тор. – Уведоми ме тя.
Свъсих вежди към нея, докато вдигах косата си на небрежен кок на върха на главата си, мразех, че кичурите бяха започнали да се лепят по врата ми от потта.
– Какво за нас? – Попитах я.
– Знаем, че ти и Тор в крайна сметка искате деца. – Започна тя. Преглътнах трудно и се обърнах от нея. Това все още беше изключително болезнена тема за мен. Дори и да исках да използвам сурогатна майка, не можех. Нямах яйчници – нямах яйцеклетки.
Повдигнах рамене, пренебрегвайки втората малка болка в гърдите си при напомнянето, че никога няма да мога да износя собствено дете – че изобщо никога няма да мога да имам собствено дете. Въпреки че и двамата с Тор се бяхме съгласили просто да осиновим дете, когато сме готови, все пак не ме болеше по-малко, че няма да мога да изпитам опита да нося бебе или поне да държа собственото си бебе.
– Ще осиновим. – Напомних ѝ. – Просто първо трябва да се оженим.
– Ами ако не се наложи? – Попита тя, като се обърна към мен.
Веждите ми се сключиха в объркване.
– За какво говориш, Трикси? – Поисках. – За мен няма никаква надежда. Никога няма да мога да износя бебе. Нямам шибана матка. Дори нямам яйцеклетки. – С горчивина ѝ напомних.
Тя въздъхна.
– Ами ако ти предложа да бъда сурогатна майка? – Попита ме.
За момент я гледах безучастно, без да знам какво да кажа за въпроса ѝ. Не ме ли чу току-що?
– Какво имаш предвид, че ще си сурогатна майка? – Попитах я накрая. – Просто казах, че нямам яйцеклетки, Трикси.
– Точно това казах. – Тя ми каза с вдигане на рамене, докато приготвяше хамбургер от един възрастен господин. Подаде му го с усмивка, преди да насочи вниманието си отново към мен. – Ти и Тор все още можете да имате собствено дете, но аз просто ще го износя вместо вас двамата. С Алекс дръпнахме някои конци и те успяха да запазят някои от яйцеклетките ти.
В очите ми моментално се появиха сълзи, а гърлото ми се сви от сълзите. Ръцете ми се разтрепериха.
– Трикси, не мога да те помоля да направиш това за мен. – Извиках. Една сълза се плъзна по бузата ми. – О, Боже, Трикси, ти… ти… – Дори не успях да довърша изречението си. Бях толкова претоварена.
Тази жена пред мен беше толкова безкористна и внимателна. Веднага се беше сетила, че искам да имам деца в бъдеще, и беше запазила яйцеклетките ми.
Тя сви рамене.
– Не ме питаш. – Отговори тя. – Аз предлагам. И съм напълно способна да износя детето ти вместо теб. Преминах през всички тестове, преди да доведа този въпрос до твоето внимание. Не исках да ти давам фалшива надежда.
Очите ми се наляха със сълзи и бавно се стичаха по бузите ми.
– Трикси… – Задавих се, но не успях да довърша изречението си, тъй като от гърлото ми се изтръгна ридание.
Тя обгърна ръцете си около мен.
– Шшш. – Успокои ме. В отговор я обгърнах плътно с ръце, а раменете ми се разтрепериха. – Искам да направя това за вас. И двамата заслужавате да бъдете родители. Ако все още искате да осиновите, в това няма нищо лошо и няма да ви се разсърдя. Просто си помислих, че мога да направя това за вас.
– Какво, по дяволите, стана? – Попита Тор, откъсвайки ме от Трикси и уви мускулестите си ръце около мен, притискайки ме плътно към себе си. Още един плач се изтръгна от гърлото ми, докато стисках в юмруци елека му, приковавайки се към него.
– Предложих да бъда сурогатна майка за вас – съобщи му Трикси, докато Алекс се приближи и обви ръка около кръста ѝ. – Двамата с Алекс дръпнахме някои конци и накарахме яйцеклетките ѝ да бъдат запазени.
– Какво? – Попита Тор, звучейки също толкова шокиран, колкото и аз се почувствах, когато тя ми спомена за това.
– Точно това, което тя каза, братко – каза Алекс. Отдръпнах се от Тор и си избърсах бузите. Трикси ми се усмихна леко. – Трикси и аз от известно време говорим за това за вас, хора – откакто Трикси разбра, че повечето ти репродуктивни органи са унищожени – каза Алекс, като ме погледна. – Тя премина през всички тестове. Готова е да износи бебе за вас двамата, ако желаете.
Прегърнах отново Трикси, толкова претоварена, но толкова адски благодарна на нея.
– Това е най-хубавото нещо в историята – прошепнах аз. – Много ти благодаря.
Тя ми отвърна с мигновена прегръдка.
– Не го мисли. – Каза ми тя.
***
Гледах Тор през огледалото, докато влизаше с мен в банята, движейки се зад мен, като масивното му тяло превишаваше моето. Той се втренчи в шията ми, докато обвиваше ръцете си около кръста ми.
– Дразниш ме. – Измърмори в шията ми.
Аз се засмях тихо.
– Как, по дяволите, те дразня, Тор? – Попитах, докато разполагах ръцете си върху мускулестите му предмишници.
Той целуна извивката на шията ми, което ме накара да изстена тихо, докато накланях главата си настрани, за да му осигуря по-голям достъп до кожата на шията си.
– Ти си полугола, скъпа. – Въздъхна той. – Как това да не ме дразни?
Засмях се.
– Тор, аз съм с бикини и тениска. Едва ли бих нарекла това полугола.
Той плъзна големите си, загрубели ръце под тениската, която се спускаше до средата на бедрото ми, и ги придвижи бавно нагоре по бедрата ми, докато стигна до белязания ми корем. Напрегнах се леко.
– Шшш. Отпусни се, Лекс. – Успокои ме, докато ме придърпваше по-плътно към себе си, притискайки дупето ми към члена си.
Потрих дупето си върху ерекцията му, без да мога да се сдържа. Той изръмжа тихо и бързо плъзна ръка между краката ми, като обхвана сърцевината ми. Изрекох името му, като се хванах за ръба на плота, а шокираните ми очи се стрелнаха към огледалото. Погледите ни се сблъскаха и той се усмихна злобно.
– Свали тениската. – Заповяда ми шепнешком.
Нервно хванах ръба на тениската, която носех, и я издърпах през главата си, като я захвърлих настрани. Тор плъзна ръцете си надолу по тялото ми, започвайки от раменете ми. Тялото ми потръпна в отговор на докосването му, а той не откъсваше очи от моите в огледалото, позволявайки ми да видя похотта, която се въртеше в очите му.
Не преставаше да ме учудва, че той все още ме искаше въпреки размера ми, въпреки всички белези, които сега покриваха корема ми.
– Тор! – Възкликнах, когато той внезапно скъса бикините ми.
– Сега си моя, скъпа. – Измърмори той, докато дърпаше бедрата ми назад.
Стиснах плота за опора, тялото ми трепереше в очакване за него. Бях толкова мокра за него, че усещах как бедрата ми стават хлъзгави. Той потърка главичката на пениса си във входа ми и аз захлипах от нужда, преместих се, правейки всичко възможно да се опитам да го накарам да влезе вътре.
– Майната му, Лекс, толкова си мокра. – Изстена Тор.
– Само за теб. – Изпуснах въздишка.
От гърдите му се изтръгна ниско ръмжене.
– Само за мен. – Изръмжа той.
Напъха се дълбоко в мен и с почти посиняващ захват на бедрата ми ме чукаше старателно, докато краката ми не поддадоха под мен.
Назад към част 13 Напред към част 15
