ОДИН
Гледам как водят Фрея и брат ѝ към другия край на замъка. Настаних ги в противоположни крила – нещо, което, сигурен съм, няма да зарадва нито един от тях. Брат ѝ е тук, за да я защити от мен – донякъде трудна задача, ако апартаментът му се намира в другия край на замъка от моя и този на Фрея.
Но това е за доброто и на двамата, наистина. Сигурен съм, че никой от тях не иска брат ѝ да чуе звуците, които смятам да изтръгна от нея в леглото си. Проява на любезност. Ако тя е добро момиче, дори ще се появя пред нея във вид, който ще ѝ хареса.
Спалнята на Фрея се намира в моя апартамент в източното крило на замъка. Имам колекция от стаи, всички свързани помежду си в края на дълъг коридор, така че тя може да не е точно в моята спалня, но може и да е там. Между моята и нейната стая има свързваща врата, както и вторична врата за всяка от стаите ни, която преминава в по-голям салон и след това излиза в главния коридор. Всеки от нас има собствена баня.
Дадох на брат ѝ огледален апартамент със стаи, подобни на моята, в западното крило. Той също има основна спалня, втора спалня и дневна зона в апартамента си. Надявам се скоро да си намери някого, с когото да се забавлява, за да мога да имам сестра му само за себе си.
– Е, това можеше да мине и по-добре – казва Тир, докато ги гледаме как изчезват зад ъгъла в края на дългия коридор.
– Получихме това, което ни трябваше. Тя е тук.
– Мислех, че трябваше да я ухажваш. Не мислиш ли, че залогът е малко висок за този трик, който току-що направи? – Пита Тир.
Той винаги е разумният човек. Ето защо е мой заместник-началник. Той винаги е тук, за да ме върне към по-разумна позиция.
– Какъв номер? – Питам, преструвайки се на невинен, за който и двамата знаем, че е фалшив.
Тир ме поглежда недоверчиво – нещо, което го хванах да прави и по-рано, когато преиграх с ходенето си по старому там. Мога да се движа също толкова добре във формата на старец, колкото и в по-младите форми. В края на краищата това е само форма. Но аз исках да я продам. Мислех да спра, за да си поема няколко тежки вдишвания и да се изкашлям, но това можеше да е прекалено. Понякога финото е по-добро.
– Знаеш точно какъв номер. Знаеш, че тя няма да иска да бъде с бог, който изглежда така, сякаш е заобиколил дома на Старите богове и е отишъл направо на гробището. Тя може да има всеки бог, великан, джудже, дракон… вероятно всяко същество, което иска, ако трябва да сме честни.
– Тя беше доста трудна.
– И двамата сте такива.
Повдигам рамене. Може би е така. Но се обзалагам, че тя ще бъде огън в леглото. Не споменавам тази мисъл на Тир, защото той само ще ми изнесе нова лекция за не особено благоприятното ми първо впечатление. Когато за първи път срещнах Фрея, тя беше стара. Струва ми справедливо и аз да съм стар. Тир е единственият бог в Асгард, който знае защо Фрея наистина е тук. Освен Мимир, той е единственият, който знае за пророчеството за Рагнарок, и единственият човек, на когото напълно се доверявам с това знание. На Мимир не съм казвал нищо. Той просто знае нещата – нещо като Фрея, макар че дарбата му не е толкова силна, колкото нейната.
Тир би пожертвал ръка, преди да ни предаде, или да предаде мен. Този вид лоялност струва колкото злато. Може би никога няма да му го кажа, но съм благодарен, че го имам.
– Сигурен съм, че ще успея да я очаровам – казвам аз.
– Ако само можеш да спреш да я ядосваш за пет минути.
– Това е половината от забавлението.
Назад към част 7 Напред към част 9
