Глава 12
НЕЩО НОВО
– Но ние вечеряме заедно всяка вечер – засмя се Кишан.
– Аз… искам да те поканя на среща – промърморих още по-тихо.
Настана тишина. Кишан ме гледаше мълчаливо, докато се размърдах неспокойно. Как го правите този номер? Толкова е изнревящо!
– Е? – Попитах нетърпеливо. – Би ли искал да излезеш с мен, или не?
Кишан пристъпи към мен и докосна бузата ми.
– Да, бих искал да вечерям с теб тази вечер. Искаш ли да отидем в града?
Обмислих това предложение:
– Да! Вероятно ще е по-добре.
– И ще бъдем съвсем сами.
Аз кимнах. Кишан се усмихна и ми каза ресторанта, където щеше да ме чака. Успях да се усмихна и си тръгнах. Исках да се махна от тази яхта възможно най-скоро и да бъда сама. Може би малко пазаруване ще ми помогне?
Г-н Кадам ми позволи да взема джипа и да отида сама до града, но при условие, че му звъня на всеки два часа. Той ми даде няколко кредитни карти K.Х. Хан (името в новия ми паспорт) и ми напомни, че трябва да подписвам правилно чековете. Паркирах в града, проверих дали мобилният ми телефон работи и излязох на разходка.
В един магазин за дрехи избрах лилава блуза, бродирана с кристали и сребърни пайети. Дълги ръкави, тесни в горната част, разширени на китката. Към блузата избрах сребристи сандали и обеци, а в близкия магазин намерих отлични тъмни дънки. Всички заедно трябваше да изглеждат много добре за среща.
Прекарах един приятен, безмислен ден в обикаляне по пазари и магазини. Повечето от продавачите говореха поне малко английски. Редовно се обаждах на г-н Кадам, за да му попреча да изпрати кавалерия след мен, а когато бях жадна, си купувах ледена плодова напитка и продължавах напред.
Минах покрай магазин за мъниста, книжарница, за свещи и тамян, зеленчуков пазар и прекарах известно време в магазин, който приличаше на аптека. Минавайки покрай фризьорски салон, чух женски смях от отворените врати и оживено бърборене. По някакъв импулс се обърнах и влязох. Хубава жена на средна възраст се обърна към мен с усмивка.
– Здравейте госпожо. Искате ли да се подстрижете?
– Да се подстрижа?
Автоматично дръпнах опашката на плитката, преметната през рамото ми.
– Да. Защо не?
Жената ми се усмихна и ми посочи един стол. Не съм се подстригвала откакто завърших гимназия. Честно казано, никога не съм мислила за косата си, но изведнъж ми се прииска да го направя. Време е за промяна. Фризьорката донесе списание със снимки, но аз махнах с ръце и попитах какво мисли тя. Жената извъртя главата ми и внимателно огледа лицето ми от различни ъгли.
– Мисля, че знам от какво имаш нужда! Повярвай ми, скъпа, ще направя кукла от теб!
– Страхотно.
Тя изми косата ми, пъхна развлекателно списание в ръцете ми. На английски имаше само кратки статии и надписи, но с интерес разглеждах снимки на боливудски актьори и актриси. Едно младо момиче се приближи до мен с каталог от лакове и ме попита дали искам да си направя едновременно и маникюр.
– Разбира се, защо не? Днес имам среща и искам да се приготвя добре.
Те ме засипаха с въпроси за мъжа, с когото излизах, и аз се зарадвах, че мога да им опиша Кишан в детайли. Жените се зарадваха и започнаха да питат дали има брат. При това само изсумтях и замълчах. Очевидно новите ми приятелки са неомъжени и търсят някой добър мъж, но засега неуспешно. С тъжни стенания те ми признаха, че всички добри мъже в града отдавна са заети, като добавиха, че има два пъти повече жени от мъжете, така че съм имала късмет, че имам такъв красив мъж.
Кимнах и прехапах устни. Това обяснява тълпата около Рен вчера. Но не, кого заблуждавам? Тълпи от жени винаги ще тичат след него, където и да се появи. Мисля, че ще му е лесно да се сгоди и дори да предложи брак на десет кандидатки едновременно.
Бъбрихме си през по-голямата част от следобеда. Избрах лилав лак в тон с новата ми блуза и се забавлявах да гледам как момичето старателно лакира ноктите ми.
Когато първите сантиметри от мократа ми коса паднаха на пода, аз неволно ахнах, но бързо се стегнах, спомняйки си, че е време за промяна. Фризьорката изсуши главата ми със сешоар и през следващите четиридесет и пет минути накъдри и закрепи кичурите ми. Когато ми донесе огледало, не можах да повярвам на очите си. Тя каза, че ми е оставила дълга до раменете и е направила косата ми на каскада. Буйна маса от къдрици обрамчваше лицето ми и падаше по врата ми, гъделичкайки кожата ми с всяко завъртане на главата ми. Прическата изглеждаше лека, ефирна и нахална. Любезните жени ми позволиха да се преоблека зад техните завеси и ми предложиха да освежат грима ми, на което аз с радост се съгласих, вдъхновена от идеята да изляза от салона с нова прическа, нови дрехи и нов поглед върху живота. Оставяйки щедър бакшиш, забързах към ресторант Seven Seas, където Кишан каза, че ще ме чака.
Дойдох по-рано. Сервитьорът ме придружи до една маса и ми донесе ледена вода с лимон. Отпивайки вода, погледнах през прозореца към минувачите и чух рева на мотоциклет, преди да го видя.
Кишан спря, свали каската си и се огледа за мен. Носеше тъмносини дънки, които бяха избелели на бедрата, и сива риза с дълги ръкави и бродерии на гърдите и гърба. Забелязах, че мократа му коса беше по-дълга от тази на Рен.
Кишан беше много красив, но най-важното беше добър човек, когото отдавна смятах за мой приятел. Може би скоро ще мога да го заобичам. Кишан влезе в ресторанта, огледа се. Отначало погледът му се стрелна покрай мен, после се върна и замръзна, а веждите му се вдигнаха. Усмихна се широко и дойде до масата ми.
Той се наведе към ръката ми и я целуна нежно.
– Красива си. Едва те познах.
– О, благодаря.
Той бутна назад стола си, но внезапно млъкна и направи гримаса.
– Разбра ме погрешно. Исках да кажа, че изглеждаш още по-красива от обикновено. А този цвят много ми харесва – кимна той към блузата ми. – Прави кожата ти да изглежда като сметана.
Кишан ме погледна.
– Подстригала си се.
– Да. Харесва ли ти?
– Трудно е да се каже в момента. Каква е дължината на косата ти?
Извадих един навит кичур и му показах, че е под рамото.
– Хм, това означава, че е достатъчно дълго, изсумтя Кишан. – Да, харесва ми.
– Достатъчно дълго за какво?
– Как за какво? За да си зарови човек ръцете в нея!
Изчервих се до корените на косата си и Кишан се усмихна, а златните му очи блестяха палаво.
Той седна, взе менюто и ме погледна над него.
– Може ли да ти задам въпрос? Защо ме покани на вечеря?
Появата на сервитьора ме спаси от необходимостта да отговарям веднага, давайки ми време да подредя мислите си. Кишан бързо ни поръча лека закуска и газирана напитка за себе си, след което отново насочи цялото си внимание към мен, търпеливо чакайки отговор.
Взех една салфетка от масата и започнах нервно да я въртя в ръцете си.
– Поканих те, защото… защото… просто е време.
– Значи това няма нищо общо с Рен?
Трепнах.
– Честно? Отчасти е свързано. Снощи много се ядосах. И това чувство не ми хареса. Разбрах, че трябва да се опитам да бъда отново щастлива, а обсебването от Рен няма да доведе до нищо добро.
Кишан се наведе през масата и хвана ръката ми.
– Не е нужно да се насилваш да бъдеш с мен. Това, че те обичам, не означава, че трябва да отвръщаш на чувствата ми. Аз ще съм тук, само се обади.
– Знам. И не че се чувствам задължена. Няма да ми е лесно да го забравя, още повече че сме на един кораб, но ще опитам.
Златните очи на Кишан се впиха в лицето ми. Минаха няколко секунди, преди той да извърне поглед, да кимне и да заговори за нещо друго, особено след като мезетата пристигнаха навреме. Цяла вечер си бъбрихме, Кишан ме забавляваше със забавни истории за кралското си детство и ловни случки.
След като хапнахме, Кишан предложи да се повозим на мотоциклет. Вторият път получих не по-малко удоволствие от състезанието от първия. Спряхме на върха на хълма, за да гледаме залеза. Кишан държеше мотоциклета с дългите си крака, а мен постави отпред, прегърна ме и ме притисна към гърдите си.
Той не каза нито дума и аз се отпуснах, наслаждавайки се на усещането за спокойствие и сигурност, което винаги изпитвах около него. Кишан беше спокоен, миролюбив човек. С него животът ми ще бъде приятен и спокоен. На връщане, докато карахме по тъмните улици, аз щастливо прегърнах Кишан през кръста и дори го притиснах малко по-силно от преди. Чак когато се върнахме на яхтата, се сетих, че съм оставила джипа в града. Кишан ми помогна да сляза от мотоциклета и ми каза да не се притеснявам, един от членовете на екипажа ще качи колата утре.
Обиколихме палубата, хванати за ръце. По-късно, когато Кишан ме придружи до вратата, той се забави известно време, вдигна ръката ми към устните си и каза:
– Можем да го направим толкова бавно, колкото ти е необходимо. Не искам да те пришпорвам.
Кимнах и, за да докажа нещо и на двама ни, прегърнах врата му, прегърнах го силно и го целунах по бузата.
– Лека нощ, Кишан.
Той се усмихна и завъртя къдрицата ми около пръста си.
– Лека нощ, билаута.
На следващия ден Уес се сбогува с нас и ми беше ми мъчно, че ни напуска. Часовете ни приключиха, преминахме курса с отличие.
Кишан почука на съседната врата и ме попита дали съм готова. Когато тръгнах, той отново внимателно погледна косата ми. Снощи, преди да си легна, извадих всички фиби от косата си, така че сега къдриците ми падаха свободно върху раменете. Кишан погали къдриците ми, усмихна се и ме целуна по челото.
Накрая Уес слезе в гаража. Веднага забеляза прическата ми, подсвирна възхитено и трапчинката заигра на бузата му. Извиних се, че съм му развалила партито, но Уес галантно каза, че съм била най-хубавата му част. Кишан се ръкува с него, а аз го прегърнах силно.
Уес прошепна в ухото ми:
– Успех във всичко, Келси. Ще ми липсваш.
– И ти ще ми липсваш, Уес.
Той се отдръпна от мен, поздрави ни с въображаема каубойска шапка, преметна раницата на гърба си и стегна презрамките. Тогава ми намигна и каза:
– Помни, скъпа, когато се умориш от мулета и решиш да си намериш добър жребец, винаги можеш да разчиташ на мен!
– Определено – засмях се аз.
Уес вървеше надолу по трапа и Кишан и аз го наблюдавахме, когато внезапно чухме приближаващото тракане на високи токчета.
Кишан нетърпеливо ме дръпна за ръкава.
– Да вървим, Келс.
– Защо толкова бързаш? – Усмихнах се.
Той се напрегна и в следващата секунда чух сладък женски глас:
– Ех, не си ли най-милият човек на света? Чудесно е, че ме покани да прекараме няколко дни заедно!
Поглеждайки иззад могъщите бицепси на Кишан, видях Рен под ръка с непознато момиче. Веждите му се вдигнаха при вида ми, но чертите му се втвърдиха и той се намръщи. Хвърлих му студен поглед, който пропусна целта, тъй като Рен вече се беше обърнал, усмихвайки се нежно на безтегловното парче захарен памук, увиснало от лакътя му. Момичето, ни най-малко смутено, изтрака с токчета надолу по стълбата покрай нас.
– Еха! Ето го гаража! Колко е огромен! Това мотоциклет ли е? Аз просто о-б-о-ж-а-в-а-м мотоциклети! Особено когато са карани от големи, силни мъже – измърка тя.
– В гаража няма нищо интересно – каза Рен. – Да вървим, Ранди. Нека да проверим нашия басейн.
Тогава блондинката с фигурата на Барби най-накрая благоволи да обърне внимание на мен и Кишан. Тя ми хвърли бърз, преценяващ поглед от глава до пети, но изглежда не намери нищо забележително в мен, тъй като моментално превключи на Кишан. Издутите от колаген устни се разтегнаха в подобие на усмивка.
– Чакай малко, красавецо. Още не си ме представил.
Рен неохотно направи две крачки към нас.
– Това е брат ми Кишан, а това е Келси.
– Уау, радвам се да се запознаем. – Тя се приближи до Кишан без нотка на смущение и сложи ръка на бицепса му. – Леле, какви големи момчета растат в Индия, а?
– А това е Ранди – завърши Рен.
Красавицата ми обърна внимание едва след като попитах дали е от Америка.
Тя закачливо пърхаше с миглите си.
– От Америка? О, да, аз съм направо от Бевърли Хилс. А ти?
– От Орегон.
Тя сбърчи красивия си нос.
– Никога не съм била в Орегон. Имам нужда от слънце. В Орегон е студено. Ако живеех в Орегон, нямаше да мога да се пека на плажа, което за мен е катастрофа. Но виждам, че не си падаш по излежаването на плажа, така че този Орегон вероятно е мястото за теб, нали? Мисля, че всеки трябва да си знае мястото и да се придържа към него! Ако всички спазваха това правило, животът ни щеше да е много по-удобен, не мислите ли? Е, радвам се да се запознаем.
Ранди ми отправи отровната усмивка, с която победителка в конкурс за красота поздравява своята подгласничка. Външно тя се държеше учтиво, но зад белозъбата ѝ усмивка се криеше нещо много неприятно.
– Е, да тръгваме, хубаво момче, става ли? – Тя лукаво намигна на Кишан и закрачи след Рен. Тя не се качваше по стълбите, а танцуваше, поклащайки бедра. Преди да изчезне от очите ни, Ранди прокара пръст по ръката на Рен и изгука с гласа на обидено момиче:
– Ще плуваме ли? Имам само един бански и не мога да ходя мокра!
– Мисля, че можем да намерим друг за теб – обеща Рен.
– Е, какво зайче си! – Ранди се изправи на пръсти, целуна Рен по устните и двойката изчезна зад ъгъла.
Кишан и аз стояхме в мълчание за минута, след което той каза:
– Може би не е зле да си затвориш устата, Келс?
– Какво? Кой? Как? Защо е тук?!
Той въздъхна.
– Рен я срещна снощи. Честно казано, исках да те предупредя за нея, след като Уес си отиде.
– Значи знаеше… че тя е… такава?
– Да и не. За първи път я виждам. Рен ми разказа за нея, това е всичко. – Кишан повдигна вежди. – Родителите ѝ също имат яхта, отседнали са в Тривандрум. Но добрата новина е, че отплаваме след няколко дни, така че посещението на Ранди няма да е дълго.
– Не я харесвам.
– Хм… Така че, нека се опитаме да се срещаме и с двамата по-рядко, става ли?
Но да не се срещам с Рен, след като спря да се крие, се оказа невъзможно. Същата вечер седях на алеята и четях. Изведнъж сянка падна върху краката ми. След като прочетох до края на параграфа, посегнах към отметка.
– Вече се върна? – Попитах, мислейки, че пред мен е Кишан.
– Не.
Закрих очи от слънцето и вдигнах глава. Рен, адски ядосан, ме изгледа злобно. Ръцете му бяха свити в юмруци. Оставих книгата и попитах:
– Има ли нещо? Какъв ти е проблема?
– Какъв е проблема? Какъв е проблема? Подстригала си се!
– Е да. Подстригах се. И какво?
– И какво?! – Повтори той, сякаш не можеше да повярва на ушите си. – Да, сега е толкова къса, че не може да се сплете!
Прокарах ръка през косата си, издърпах един кичур, за да видя по-добре.
– Хммм… Може би. Въпреки че вероятно мога да правя малки, тънки плитки, но няма значение. И на мен така ми харесва.
– Но на мен не!
Примижах.
– Какво точно не ти харесва?
– Че просто си отрязала косата си, без да кажеш… без да кажеш на никого!
– Жените го правят през цялото време. Да не говорим, че изобщо не те засяга какво правя с косата си, а Кишан между другото харесва новата ми прическа.
– Кишан…
Той стисна зъби, така че челюстите му заиграха и искаше да каже нещо, когато аз вметнах.
– Ако харесваш момичета с плитки, помоли новата си приятелка да си направи. Сигурна съм, че мис Бевърли Хилс с удоволствие ще го направи! Тя ще се радва да стане Хелга за такъв красив Тор! Между другото, къде е тя? Съветвам те да я следиш по-добре, иначе ще отлети да се гушка с някой друг. Сега, ако нямаш нищо против, бих искала да продължа да чета.
Изпод сведените ми мигли можех да видя как Рен свива и отпуска юмруци няколко пъти, но аз се преструвах, че съм погълната от четене. Накрая Рен се обърна рязко и си тръгна.
Не видях нито него, нито приятелката му до вечеря. Но преди Кишан и аз да имаме време да си сложим малко храна, сладката двойка излезе на палубата. Нилима и г-н Кадам, седнали от другата страна на масата, говореха тихо за нещо, без да вдигат глава.
– О, каква наслада! Просто умирам от глад – изпя Ранди, докато тичаше към бюфета. Оглеждайки чиниите, тя строго нареди на Рен да не докосва пилешкото и скаридите.
Седнала срещу Кишан и мен, тя обясни:
– Много съм придирчива към храната! Ям само зеленчуци и понякога плодове. Трудно е, разбира се, но фигурата изисква жертви.
В чинията ѝ имаше шепа зелена салата и резен манго. Сръчно размахвайки ножа си, Ранди махна златистите крутони от листата на марулята. Погледнах Рен. Гледаше в чинията си със зеленчуци, сякаш беше осъден на доживотен затвор.
А Ранди продължи, сякаш нищо не се е случило:
– Изобщо не ям месо, под никаква форма. Яйцата и млякото също са изключени. Според мен животните са толкова мръсни … Ужас. Как изобщо можеш да сложиш нещо такова в устата си? Дори не понасям домашни любимци. Особено котките. Леле, толкова са мръсни! Винаги се облизват, катерят се навсякъде. – Тя сви рамене. – Смятам, че животните трябва да се отглеждат в зоологически градини, съгласни ли сте? Те не стават за нищо друго.
Засмях се шумно, след което демонстративно отхапах голямо парче пиле и пих от сока от папая.
Ранди се наведе към мен и каза с театрален шепот:
– Знаете ли, че от сокът от папая се пълнее? Моят личен треньор съветва да се откажа напълно от захарта. – Тя погледна право в кръста ми. – Въпреки че, доколкото виждам, поддържането на форма не е сред приоритетите ти. – Ранди се усмихна мило на намръщения Кишан. – Едно момиче трябва да направи всичко, за да изглежда привлекателно, нали?
Рен вдигна поглед, усмихна се на Ранди и каза:
– Да, имаш фигура… самото съвършенство.
Ранди го щипна по бузата и Рен отново започна да движи вилицата около чинията си.
Кишан остави вилицата си и се втренчи в брат си невярващо. Убеден, че няма да добави нищо, той каза:
– Лично аз не виждам недостатъци във фигурата на Келси.
С тези думи той стана и отиде до бюфета, за да напълни чинията си за втори път.
Ранди бързо отстъпи.
– А, не очаквах друг отговор от джентълмен като теб, но не можеш да бъдеш обективен. – Тя се усмихна и остави чинията си. – О, скъпи, нахраних се! Преядох. Сега трябва да изгоря калории в продължение на един час! – В чинията ѝ беше останала половина салата. Ранди се намръщи очарователно, но Рен веднага я утеши, като каза, че изглежда зашеметяващо.
Тайно опипах корема си под масата. Каквото и да каза Ранди, той беше доста плосък. Разбира се, никога не съм била супермодел, но редовното плуване и тренировки не са били напразни за мен. Кишан мълчаливо хвана ръката ми, стисна я, после нежно целуна пръстите ми. Усмихнах му се благодарно. Той ми отговори със сладка усмивка и започна да поглъща втората порция храна. Рен се втренчи мрачно в полупразната си чиния. Тогава Барби изяви желание да направи романтична разходка по палубата, така че Рен бързо скочи и я отведе, за да можем най-накрая да се отпуснем и да хапнем до насита.
Кишан ни донесе огромна порция сладолед със сироп за двама и ние много се забавлявахме, хапвайки един от друг. „Случайно“ пропуснах устата на Кишан и намазах носа му със сладолед, а в отговор той „случайно“ пръсна цяла лъжица сладолед върху тениската ми. Това беше сигнал за битка без правила. Кишан грабна кутия бита сметана, аз грабнах бутилка шоколадов сироп и касапницата започна. Нилима и г-н Кадъм побързаха да се махнат от пътя, за да не попаднат под кръстосания огъня.
Няколко минути по-късно боеприпасите ни свършиха. Стояхме и се смеехме, гледайки се. Огромна топка разбита сметана падна от косата ми върху бузата ми, а Кишан беше намазан от главата до петите с шоколадов сироп. Прокарах пръст по ръката му и облизах шоколада.
– Мммм, вкусен си!
Кишан взе бучка бита сметана с пръст и я размаза по бузата ми.
– Хм… но май още не си съвсем готова! – Той грабна цветни захарни пръчици за сладолед и ги изсипа на главата ми, а аз стоях неподвижна и само се усмихвах, чакайки го да свърши.
– Сега вече си готова.
Кишан ме хвана за кръста и ме придърпа към себе си. Погледнах в красивото му лице и изведнъж ме заля вълна от любов и благодарност.
– Благодаря ти – прошепнах.
Той се засмя.
– За какво? За конфетите?
Поклатих глава.
– За това, че ме направи щастлива.
– Винаги на твое разположение! – Кишан ме прегърна силно, а аз не бързах да се отдалеча и стояхме така на вятъра, докато не се залепихме един за друг. – Искаш ли да поплуваме в океана и да измием цялата тази гадост?
– Аз съм за!
Изтичахме от палубата надолу по задните стълби, за да не изцапаме килима, а Кишан каза на отиване:
– Това момиче е лудо! Как може да се живее без захар?
На следващия ден Кишан и аз умело избегвахме Рен и Ранди, като си направихме частни пикници със Златния плод. Закусихме сандвичи с яйца с крака, висящи над палубата, и се качихме на покрива на палубната рубка за обяд. Кишан помоли Шала да ни направи удобни възглавници и покри всичко наоколо с копринени цветя.
Положи дебела ленена салфетка на коленете ми, а с втора подобна салфетка завърза очите ми. След това той започна да ме храни с ръка с най-различна храна, като искаше да позная какво е. Най-лесно беше с плодове. Много по-трудно със сосовете. Кишан включи в менюто пай с круши Шангри-ла, който никога не съм опитвала. След това си разменихме ролите и аз се кикотех отмъстително, измисляйки най-невъобразими ястия като „изненада с риба тон“. Но Кишан само мляскаше с устни и уверяваше, че всяко следващо ястие е много по-вкусно от предишното. След като хапнахме, се излежавахме на възглавниците и започнахме да гледаме облаците, отпивайки газиран гроздов сок.
След обяда искахме да се потопим, но намерихме Нейно Величество Ранди до басейна, припичаща се на слънце в микроскопични червени бикини, двете части на които бяха свързани една с друга с тънки златни верижки. Исках да си тръгна, но тя ме забеляза.
– А, ето те! Добре, че дойде! Слушай, бъди мила, помоли онази прислужница, Нилима, да дойде тук веднага!
– Нилима не е прислужница.
Ранди пренебрегна думите ми и се претърколи по гръб, обяснявайки ми подробно от какъв слънцезащитен лосион спешно се нуждае. Забелязах, че тясното ѝ алено горнище не можеше да побере богатството на бюста.
Гърдите ѝ изглеждаха твърде луксозни, за да бъдат истински, и се чудех колко може да струва такава красота. Еха! Ами ако някоя от тях се спука? Изсмях се тихо.
– Не е смешно, изгука вяло красавицата. – Ако се грижиш малко за кожата си, ще разбереш защо този лосион е жизненоважен за мен! О, нямаш представа колко по-лесно е да имам неподдържана кожа като твоята! Никой не очаква да изглеждаш като за снимка. Нямаш представа под какво ужасно напрежение сме ние, красивите момичета! Дори няма да забележиш появата на бръчки, но мен те просто ще ме убият!
Кишан дойде до басейна и ме целуна по бузата.
– Келси ще бъде красива дори и с бръчки.
Лицето на Ранди веднага промени изражението.
– Много мило от твоя страна да го кажеш, но горчивата истина е, че жените остаряват много по-малко грациозно от мъжете. Ето защо те без колебание сменят четиридесетгодишните си жени с двадесетгодишни.
– Никога няма да го направя – мрачно отговори Кишан.
– Разбира се, ти си толкова сладък – измърка Ранди. – Но колко мъже правят точно това! Ето защо момичетата трябва да защитават това, което са имат с всички сили.
– Слушай, можеше да поискаш от Рен това, от което имаш нужда, нали? – Попита Кишан. – Малко сме заети.
– Разбира се, че можех! – Ранди изсумтя. – Но той изчезна някъде.
– Добре, ще го намерим и ще му кажем да ти извади този лосион изпод земята.
Ранди се усмихна мило.
– Благодаря ти много, зайче! Във вашето семейство всички мъже са просто злато. Представете си колко щастлива е майка ви.
– Беше щастлива – каза рязко Кишан и ме дръпна за ръката. – Как ти харесва този план: тренировка и масаж вместо къпане?
– Не е зле. – Излязохме от палубата и се отправихме към фитнеса. – Но нямаше ли да намериш Рен и да му кажеш какво иска? – Попитах.
– Не мисля така! Сигурен съм, че знае. Ако бях на негово място и аз щях да се скрия.
По пътя срещнахме Нилима, която, както се оказа, също беше ужасно ядосана на Ранди:
– Просто принцеса и грахово зърно! Тя успя да обиди всички членове на екипажа! Нямате представа колко трудно ми беше да наема нашия готвач, а това момиче го напсува пред персонала! Капитанът се заключи в кабината си, а бедният дядо като цяло отказва да напусне каютата си, докато тя не се махне оттук! Кошмар! Ако тя не вбесява хората, тогава безсрамно флиртува с тях. Използва всички средства, за да постигне своето. Не ме интересува защо Рен я довел тук, просто искам да изчезне!
Никога не съм виждала Нилима толкова гневна. С удоволствие видях, че не съм единствената, който не понася Ранди. Досега си мислех, че ревността говори в мен и в началото беше така, но сега ситуацията започна да ми се струва смешна. Дори малко съжалявах за горкия Рен.
На следващата сутрин Кишан нахлу в стаята ми, без да почука. Седнах в леглото и потърках сънливо очи.
– Ти… Какво се е случило?
Беше целият мокър, с кърпа, увита около бедрата.
– Това е прекалено!
– Какво има? – Отне ми много усилия да се вгледам в лицето му, без да обръщам внимание на красивия мускулест торс, едва прикрит с парче бяла кърпа.
– Ранди нахлу в каютата ми без да почука и нахлу под душа!
– Какво?! – Намръщих се. – Какво искаше?
– Каза, че не може да намери Рен никъде.
Аз повдигнах рамене.
– Знаеш ли, мисля, че в това има смисъл. Тя трябва да го е държала до себе си цяла нощ, а той се нуждае от дванадесет часа, за да бъде тигър. Сигурно лежи някъде в момента.
– Все пак тя няма право да нахлува така! Ще се изкъпя в твоята баня, става ли? А ти пази вратата.
Избухнах в смях:
– Добре, ще те пазя от опасни дами! Не бой се, ще успея да унищожа коварните им помисли. Можеш да се изкъпеш спокойно.
Той подаде глава от банята и се усмихна от ухо до ухо.
– Между другото, исках да поясня: ти можеш да влезнеш под моя душ по всяко време на деня и нощта.
– Благодаря, хубаво е да го знам – изсумтях аз.
След като Кишан отиде в стаята си и заключи вратата, аз също си взех душ и отидох на закуска. По пътя Ранди се блъсна в мен, настоявайки да ѝ помогна да намери Рен.
– Той просто е отвратителен домакин, ще му го кажа! Между другото, във твой интерес е да го намериш възможно най-скоро и да го убедиш, че ме обича безпаметно!
Скръстих ръце в знак на предизвикателство.
– Защо трябва да правя това?
Ранди се усмихна нежно.
– Защото, ако откажеш, ще се прехвърля на следващия подходящ мъж на тази яхта, тоест на брат му, а това едва ли ще ти хареса.
– Кишан не би те докоснал и с триметров прът и, честно казано, изненадана съм, че Рен би направил такова нещо. Във всеки случай е време да си тръгваш. Нямаме време за твоите игрички.
– Ще се изненадаш колко малко време ми отнема да накарам мъжете да танцуват пред мен. – Тя дръпна впитото си горнище, за да разкрие дълбокото деколте между гърдите си. – Изобщо нямам нищо против да премина към Кишан. Той е красив, да не говорим, че и двамата братя са богати и имат добри връзки. Какво друго му трябва на едно момиче? Баща ми ще бъде щастлив и това е най-важното. Не мисля, че ще отнеме много време, за да превзема Кишан.
Сложих ръце на бедрата си и се опитах да я погледна свирепо.
– Обичам Рен и Кишан не защото са богати! Обичам ги, защото са мили, добри и благородни! И никой от тях не заслужава да бъде измамен от вещица като теб!
Ранди се засмя насмешливо.
– О, да, оказа се, че си грозен простак! – Тя ме потупа снизходително по бузата. – Време е да научиш, че няма добри мъже. Всички мъже са глупави и мислят само за едно нещо. Това е, скъпа.
Преди да успея да измисля подигравателен отговор, тя ми обърна гръб и се отдалечи, поклащайки бедра. Всичко, което можех да направя, беше да си поема дълбоко въздух и да я изгледам. Беше ясно, че Ранди ни най-малко не харесва Рен. Така че някой трябваше да му отвори очите и да му каже да я махне от живота ни.
Новата стая на Рен беше празна. Леглото спретнато, нещата премахнати. На масата лежеше книга с цитати от Шекспир. Прелистих и попаднах на подчертаните редове: „Но о, колко е горчиво да видиш щастието през очите на другите!“
Оставих книгата си и извадих мобилния си телефон от джоба си. Като го отворих, потърсих къде е Рен и скоро го намерих в задната част на килера на гаража. Когато изтичах там, първо не видях нищо освен кутии, кофи за миене на палубата, мопове и рафтове, отрупани с резервни части и инструменти. В най-далечния ъгъл, напълно невидим сред купчината неща, лежеше моят бял тигър върху килима.
Предпазливо се запътих към него. Той не помръдна, не вдигна глава, подпрян на лапите му. Само гърдите му глухо ръмжаха.
– Новата ти приятелка измъчи всички без изключение – оплаках се аз, но, неспособна да устоя, погалих главата му. – Само не разбирам какво си мислиш? Тя дори не обича котки! – Усмихнах се иронично, после въздъхнах. – Кишан и аз ще се опитаме да я държим заета за няколко часа, за да можеш да бъдеш тигър. Но знай, че ти правя огромна услуга! Тя е истинска вещица. И на всички ни е писнало от нея.
Рен измърка силно, докато го почесвах зад ухото. После, сякаш дошъл на себе си, внезапно млъкна и се дръпна.
Станах.
– Добре… ще се видим.
И отидох да закусвам.
Кишан беше толкова щастлив да ме види, че аз избухнах в смях.
– Рен трябва да бъде тигър още малко, обещах му, че ще занимаваме вещицата му с нещо, прошепнах в ухото му.
– Добре, но само за теб. – Той ме целуна по челото. – Така да бъде, аз ще ти помогна да я забавляваш и дори да изтърпиш нейното бърборене и флиртове.
Усмихнах се.
– Винаги съм знаела, че не случайно те харесвам!
– Чувствата ни са взаимни, измърка Кишан, прегръщайки ме.
След закуска той покани всички да гледаме филм заедно. Ранди се съгласи и, седнала на дивана, предизвикателно плесна с ръка до нея, поглъщайки Кийшан с очи. Той седна на един стол, прегърна кръста ми и се настани до мен.
Никой от нас не обърна и най-малко внимание на Ранди. Тя се цупеше в ъгъла си, а след това заяви, че е уморена до смърт. Изключихме киното и предложихме да отидем да поплуваме.
С Кишан се гмуркахме и плувахме. Ранди се излегна на шезлонг пред басейна, уж припичайки, а всъщност демонстрираше всички достойнства на изкуствено създадения си бюст.
Уморена, излязох от водата, седнах до Ранди и започнах да гледам как Кишан прорязва водата лесно и красиво.
– Все пак ще го отнема – каза Ранди. – Или едзиният, или другият, не ме интересува. До сега не съм срещала мъж, който да не мога да имам. Между другото, напразно плуваш без шапка. Хлорираната вода уврежда косата.
Кимнах, дадох ѝ фалшива усмивка и се върнах при басейна. Този път плувах напред-назад, докато една ръка ме сграбчи за крака и ме повлече под водата. В следващата секунда силни ръце ме обгърнаха и ме издърпаха на повърхността.
Кишан ми се усмихна широко в лицето.
– Край, свърши ни дежурството! Рен се завърна и взе съкровището си!
Обърнах се и видях празен шезлонг.
– Е, искаш ли да се преоблечеш и да продължим с филм?
– Страхувах се, че няма да поискаш! – Засмях се и изкрещях, когато той ме хвана през корема, измъкна ме от басейна и ме закара под душа и да се преоблека.
Вечерта, когато Дешен вдигна котва, не само Кишан и аз, но и целият екипаж се изсипа на палубата, за да гледа как Рен ескортира Ранди на брега.
Рен се усмихна и се наведе, за да я целуне нежно по бузата. В същото време той тихо прошепна нещо и силно притисна красавицата към себе си. Кишан се ухили многозначително.
– Какво? Какво каза? – Развълнувах се.
Той прошепна в ухото ми:
– Рен я нарече suhada mota, тоест „хубав плевел“.
Разсмях се.
– Да, Рен знае как да дава прякори!
Ранди се приближи до нас, увисна на ръката на Кишан и каза с театрален шепот:
– Надявам се, че приятелката ти не се сърди, че нахлух в банята ти, когато се къпеш? Сигурна съм, че тя разбира. Добре, обади ми се по всяко време. – С тези думи тя пъхна розова визитка в ръката му, изправи се на пръсти и като притисна щедрия си бюст към гърдите на Кишан, го целуна по бузата, като уж случайно уцели ъгълчето на устата му. Усмихвайки се многозначително, Ранди закрачи надолу по стълбата, люлеейки бедра като църковни камбани.
Веднага щом токовете докоснаха дока, екипажът се втурна да вдигне стълбата и да я закрепи на борда, сякаш се страхуваше, че Ранди може да промени решението си и да се върне.
Кишан изтри устни в опакото на ръката си.
– Майка ми щеше да я изяде на закуска!
– Наистина ли? – Усмихнах се неволно.
– Ъъъ – засмя се той. – Но щеше да хареса теб.
Той прегърна раменете ми. Когато се обърнахме обратно към прохода, се огледах за Рен, но го нямаше никъде.
Когато Дешен вдигна котва, колективна въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на всички членове на екипажа.
Назад към част 13 Напред към част 15
