Глава 9
Гласовете на починалите
Със свито сърце напуснах гробището. Покрих очите си с ръка и погледнах към старата къща. Тук растяха палми, папрати и дебели възлести дървета в такъв строг ред, че веднага се виждаше, че някога са били засадени от грижовна ръка. Старо дървено стълбище с ръждясали парапети водеше до къща, заобиколена от всички страни с широка веранда на бамбукови стълбове.
Когато Нилима и Мърфи отидоха до самолета, аз избърсах праха от най-долното стъпало и седнах да чакам Рен и Кишан, успокоявайки сърцето си с твърди обети да се върна тук, след като вдигнем проклятието. Бях толкова потънала в мислите си, че дойдох на себе си едва когато чух стъпките на Рен и Кишан, излизащи иззад ъгъла.
Опитвайки се да откъсна мислите си от загубата ни за известно време, помолих Колието да ни даде студена вода и мълчаливо я изпихме на стъпалата. Тогава разказах на братята си за странния сън, който сънувах в самолета.
– Какво мислите, че означава?
– Не знам – отвърна Рен. – Може би връзката ти с Локеш е станала още по-силна, след като той получи четвъртия фрагмент от амулета.
– Или Кадам изпраща тези сънища на Келси – предположи Кишан – Както, когато го видя в съня си, след като беше освободена.
– Този вариант ми харесва много повече – признах аз.
Рен клекна пред мен и докосна бузата ми.
– На мен също.
– Ще разберем какво означава това, Келс. – каза Кишан. Той кимна по посока на къщата, където семейството му се е крило след проклятието и предложи: – Искаш ли да погледнеш там? – хвана ме за ръката и ме поведе нагоре по стълбите – Създадена е да издържи, без съмнение! Въпреки че малко обновяване, разбира се, няма да навреди.
Прокарах ръка по неравния дървен парапет.
-Като се има предвид колко време е минало, тук всичко е в отлично състояние.
Къщата бе построена от рендосани дъски. Доста проста отвътре и отвън. Подът бе покрит с проста бамбукова рогозка, маса със столове. В отсрещния ъгъл беше кацнала маса с мивка. Купички бяха спретнато подредени върху един рафт, а на дървения плот все още се виждаха изгнили останки от кухненска кърпа.
Изчетквайки паяжини и прах от някакъв странен предмет, намерих четка за коса с издълбана дръжка от слонова кост.
– Мога ли да я взема за себе си?
Кишан се усмихна нежно и отговори:
-Нямам нищо против, билаута.
– Ти и Рен също ли спяхте тук?
Той поклати глава.
– По това време бяхме тигри, така че спяхме в джунглата или близо до стълбите, за да пазим къщата. Понякога нощувахме в къщата на Кадам, тази отсреща. При лошо време майка ми ни помоли да останем под покрива, но през останалото време се опитвахме да не засрамваме родителите си. – той ме хвана за ръката и ме поведе към вратата.
– Мислиш ли, че са били щастливи тук?- попитах – В края на краищата те е трябвало да напуснат двореца, да загубят цялото си богатство и да се установят в обикновена колиба насред гората!
Кишан спря до масата, погледна ме.
– Да. Те бяха щастливи тук. – той нежно прокара върховете на пръстите си по бузата ми – Когато животът ти е пълен с любов, нямаш нужда от нищо друго.
Бавно се разхождах из стаята, мислейки за родителите на Кишан, г-н Кадам и всичко, което бе преживял през дългия си живот. Толкова малко го познавах! И така исках да знам повече… Една сълза се стече по бузата ми. „Сега никога няма да разбера…“
Кишан ме наблюдаваше търпеливо, докато докосвах всяко прашно нещо в стаята.
– Обичаш ли го, Келс?
– Да. – отговорих аз, разбирайки веднага за кого пита.
– Обичаш ли ме?
– Да
– Сигурна ли си, че искаш да останеш с мен?
– Да
Кишан се усмихна.
– Страхотно. Ще направя всичко, за да сме щастливи! – с тези думи той ме прегърна.
Въздъхнах и отпуснах глава на рамото му.
– Кишан… За да е наред всичко с нас, трябва да се разделим с Рен. Не мога да съм с теб истински, докато е наоколо. Ще бъде твърде трудно за всички ни.
Той ме целуна по челото.
– Тогава ще си тръгнем. Веднага щом намерим четвъртия дар, веднага ще си тръгнем.
– Готов ли си да напуснеш Индия заради мен?
– И окото ми няма да мигне!
Поех си бавно, треперещо дъх. Докато си тръгвахме, докоснах ръката на Кишан.
– Бих искала да се върна тук някой ден. Да разчистим района от джунглата, да засадим цветя на гроба на г-н Кадам.
Кишан се усмихна и отново ме целуна по челото.
– Тогава ще се връщаме толкова често, колкото искаш.
Когато бяхме вече близо до стълбите, попитах:
– Мислиш ли, че можеш да поправим тази къща сами?
– Защо питаш? – Кишан прескочи няколко счупени стъпала с един скок и се приземи с котешка грация.
– Помислих си, че би било хубаво понякога да идвам тук – отвърнах аз и скочих след него – Това е специално място за вас, за вашето семейство. Това е вашият дом. – докоснах кожената гривна на ръката на Кишан, която му дадох в Махабалипурам – Искам да знаеш, че помня и уважавам миналото ти.
Той ме прегърна.
– Моят дом си ти, Келси. Където си ти, там съм и аз у дома.
Рен седеше на най-долното стъпало на стълбите и дялкаше пръчка с някакъв стар нож. Гледайки накриво сплетените ни ръце, той се намръщи и каза:
-Намерих стария ловен нож на баща ми тук в земята.
– Рен, ако нямаш нищо против, Кишан и аз ще се радваме да се върнем тук някой ден и да реновираме тази къща – казах колебливо – Строго погледнато, всичко тук ти принадлежи като наследник…
Той се засмя и рязко се изправи.
– Наследствените ми права не значат нищо. – Рен погледна злобно лицето на Кишан – И така, решихте да си направите уютно гнездо тук? Гълъбите имат нужда от място, което да наричат дом, нали?
Направих крачка към него.
– Рен, не е нужно.
– Какво не е нужно, Келси? Да реагирам? Усещам? Говоря? Кое от следните мислиш, че не трябва да правя?
– Рен, не искам да се караме. Не днес. Моля те.
Той ме погледна с насълзени очи, втренчи се мълчаливо в лицето ми за няколко мига, след което уморено се извърна.
– Правете каквото искате тук. Не ми пука. Сега изобщо не ми пука.
И той се отдалечи от нас към самолета.
Веднага щом пристигнахме, Мърфи издигна самолета и ни върна у дома. След като се сбогувахме с пилота, братята и аз отидохме в кухнята, където намерихме Нилима да ридае.
– Той е знаел, че това ще се случи! Той е планирал всичко предварително! – възкликна тя.
Прегърнах треперещите й рамене.
– За какво говориш?
Нилима изсумтя шумно и се втурна към кухненската маса. Грабвайки купчина листове и голям плик от жълта опаковъчна хартия, Нилима разтърси цялата купчина във въздуха и извика:
– Намерих това! Той го е оставил за нас! Той е планирал всичко!
Рен я потупа съчувствено по ръката, после взе документите, прегледа ги набързо и се намръщи.
– Келси, мисля, че трябва да прочетеш това на глас. Нали нямаш нищо против?
Пликът беше изпратен с експресна поща от адвокатска кантора в Мумбай. Първият документ беше писмо. Взех го и започнах да чета.
Скъпи мои,
Когато получите това писмо, аз вече няма да съм между живите. Знам, че имате много въпроси, на които не можах да отговоря преди, както не можах да ви кажа за много други неща за момента.
Предполагам вече знаете, че амулетът, който носех през цялото това време, ме предпази от леки рани, предпази ме от болести и удължи живота ми. Ние обаче дори не подозирахме какви други сили притежава.
Моят фрагмент от амулета контролира времето и пространството. Открих тази – може би най-опасната възможност съвсем случайно, когато се опитах да спася Нилима на борда на яхтата. Амулетът ни пренесе и двамата далеч от опасността и ни изпрати някъде в космоса.
Отне ми много време да разбера какво се е случило и да се науча как да управлявам тази нова сила. Успях да изтрия всички подробности от нашето пътуване от паметта на Нилима. Прости ми, дете мое, но исках само едно: поне един от нас да може да се възстанови от преживяното и да се върне към нормалния живот. Научих се да пътувам във времето. Научих повече за Вселената, отколкото обикновеният човек трябва да знае. Повярвай ми, скъпа, да знаеш бъдещето си е ужасно бреме. Исках да ти спестя това.
Деца мои, знайте, че ако имаше и най-малката възможност да постигнете успех, без да жертвате себе си, сега щях да съм с вас. Бих се радвал да ви помогна да завършите последната задача на Дурга и да полюлея децата ви в скута си, госпожице Келси. Беше ми много трудно да се разделя с всички вас, но повярвайте ми, беше необходимо.
Ако бях оцелял, един от вас или всички вие щяхте да умрете. Не можех да допусна това да се случи. Когато Локеш взе моя амулет, аз използвах силата му за последен път, за да изпратя нашия смъртен враг обратно във времето, където му беше предопределено да бъде. Но това не означава, че той е изчезнал завинаги и че вече нищо не ви заплашва.
Знам със сигурност, че от самото начало сте били предопределени да победите Локеш и че единственият начин да направите това е като използвате силата на тигъра.
Рен и Кишан, деца мои! Знайте, че тази сила отдавна е била предназначена за двамата достойни синове на Индия и въпреки че сега не мога да ви кажа повече, вярвайте, че ви смятам за най-смелите и благородни воини на нашата страна. Съдбата не сбърка в избора. На вас, синове мои, са поверени животите на много хора. Внимателно претегляйте всяко свое действие. Предстои ви много работа.
Г-це Келси, завещавам библиотеката си на вас. Всички книги, които съм събирал през годините, сега принадлежат на вас. Не знам дали ще останете тук или ще напуснете Индия след брака си, но книгите винаги ще бъдат ваши. Вие бяхте моя дъщеря и този подарък не означава нищо в сравнение с това, което вие ми дадохте.
Г-це Келси, внимателно прочетете книгите, които разказват за раждането на Дурга. Това знание ще ви помогне в търсенето. Грижете се за Рен и Кишан, и двамата имат нужда от вас и пазете като зеницата на окото си фрагмента от амулета. Отсега нататък това е единственото нещо, което защитава света от Локеш и той няма да се спре пред нищо, за да грабне и последната частица от абсолютната власт.
Локеш, когото познавахте, беше смъртен човек, но… озовавайки се в миналото, той се отдаде на злото и отдаде душата си на печалбата на мрака. С помощта на амулета и черна магия той се превърна в демон и въпреки че е предопределено да попадне в ръцете ви, това няма да се случи тук и не в наше време. За да победите демона, ще трябва да пътувате назад във времето и да се биете с него в момента на най-голямата му сила.
Преведох за вас четвъртата част от пророчеството. Нилима ще ви отведе до Андаманските острови, откъдето трябва да тръгнете в търсене на Града на светлината. Не се страхувайте от огъня, мис Келси, защото ако сте готова, той няма да ви изгори. Подаръкът, който търсите този път, се нарича Огнено въже. Ще ви отведе до времето и мястото, където изпратих Локеш. Там ще срещнете водач, който ще ви помогне в предстоящата битка. Използването на въжето е много просто – представете си къде искате да бъдете транспортирани и след това размахайте въжето като камшик. В същия момент пред вас ще се отвори фуния, през която ще стигнете където трябва.
Нека Нилима си остане вкъщи, тя ще трябва да се справи с всички проблеми, които компанията ще има след моята смърт. Ако тръгне с вас, ще умре! Моля ви, не я пускайте!
Бих искал да бъда с вас в това търсене. Бих искал да кажа всичко. Но повярвайте на думата ми – виждал съм всички вас в бъдещето и знам, че ще спечелите. Вие ще победите чудовището. Разчитайте един на друг, вярвайте си. Деца мои, знам, че всички ви очаква дълъг живот, пълен с любов и щастие.
А сега, за да повдигна малко настроението ви, ще ви разкажа приказката за царя и принца.
Когато се родил синът на краля, придворният оракул предсказал, че на четвъртия ден след сватбата принцът ще умре от ухапване от змия. Уплашеният крал се заклел, че синът му никога няма да се ожени, и научил сина си да търси недостатъци във всяка принцеса, която търси ръката му.
Минали години и един ден, когато кралят го нямало, младо момиче нахлуло в кралския замък и обвинило принца, че баща й е бил хвърлен в затвора невинен.
Принцът бил изумен. До този момент никоя жена не се била осмелявала да му говори с такъв тон. Спомняйки си уроците на баща си, той по навик забелязал мръсотията по бузата на момичето и факта, че едното око било малко по-тъмно от другото. Но момичето продължило да се моли и постепенно принцът забравил за всички недостатъци на молителката, но обърнал внимание на сладките извивки на нейната фигура, на блясъка на сините й очи и сиянието на блестящата черна коса.
Принцът наредил да пуснат бащата на момичето. Но вместо да изрази благодарност, момичето само се поклонило студено, което накарало принца да се влюби още повече в нея. Той веднага й признал чувствата си, но гордото момиче му отговорило с презрителен отказ. Принцът обаче не бил свикнал да отстъпва. В крайна сметка неговата упоритост спечелила непристъпното сърце на момичето и тя се влюбила в него толкова страстно, колкото го ненавиждала преди.
Въпреки страховете на царя, младите се оженили, а след сватбата бащата на принца разказал на младата си снаха за пророчеството на оракула. На четвъртия ден след сватбата младоженците донесли в спалнята всичкото злато, сребро и всички скъпоценности, които били в двореца. Цяла нощ младите не затворили очи в очакване на появата на змията. Момичето запалила всички лампи в спалнята и за да не заспи мъжът и, му разказвала приказки и пеела песни.
В най-тъмния час на нощта богът на смъртта Яма, господарят на подземния свят, се появил в двореца под образа на кобра, но бил заслепен от блясъка на съкровищата, лежащи на пода. Като омагьосан, той се поклащал до зори под веселата песен на принцесата и с първите слънчеви лъчи изпълзял, без да изпълни пророчеството.
Защо ви разказах тази история? По две причини. Първо, искам винаги да помните, че дори когато следвате път на съдбата, който не сте избрали, все още имате свободата да решавате собствените си съдби. И второ, повече от всичко искам да сте щастливи. Тази приказка е идеален пример за това как хората могат да променят съдбата си, дори и най-ужасната.
Искам да знаете, че аз също избрах съдбата си и не бих искал по-добра смърт или по-голяма надежда за предстоящата победа. Не тъгувайте за мен, деца мои! Опитайте се да разберете, че добре изживеният живот е голямо щастие.
Казано е: „Когато баща дава на сина си, и двамата се смеят. Когато синът дава на бащата, и двамата плачат.“ Вие ми дадохте толкова много, синове мои! Толкова се гордея с вас. Често плача при мисълта, че трябва да ви напусна, но ме утешава твърдата вяра, че можете да се справите и без мен. Моля, погрижете се за мис Келси.
На прощаване ви оставям този сонет. Надявам се той да ви утеши.
УИЛЯМ ШЕКСПИР
СОНЕТ 30
Кога към двора на мълчаливите, тайни мисли
Призовавам гласовете на миналото,
Всички загуби ми идват на ум,
И старата болка пак съм болен.
От очи, които не знаеха сълзи, лея сълзи
За тези, които са скрити в мрака на гроба,
Търся изгубената си любов
И всичко, което в живота ми се струваше сладко.
Следя какво съм загубил
И отново се ужасявам от загубата на всеки,
И пак плача скъпо
За това, за което вече платих веднъж!
Но миналото намирам в теб
И съм готов да простя на съдбата си.
Ще мисля за вас често,
скъпи приятели.
Ще се видим!
Аник Кадам
Когато приключих с четенето, Рен и Кишан се превърнаха едновременно в тигри в знак на уважение. Ръката ми падна тежко на коленете ми, мълчаливо се загледах през прозореца на кухнята. Нилима тихо заплака.
Защо не ми каза нищо? – изплака тя – Бих споделила неговото бреме, бих му помогнала!
– Той те предпазваше. – отвърнах, галейки я по гърба – И всички нас.
След като прегледах останалите документи, прочетох на глас преписа на четвъртото пророчество, за което говореше г-н Кадам.
Пламтящо небе, вечен пламък на подземния свят,
Те ви очакват в жилището на залеза и зората.
Трябва да се спуснете в калдерата и да преминете през тигела,
Смъртта очаква неверните в сърцето, презрените лъжи –
ще бъдат запазени.
Кръвожадни ракшаси, крадци на Чилини,
Те обикалят пътеките през нощта, търсейки лесна плячка.
Пътят към града на светлината е труден, смъртта те следва,
Но колкото по-близо е целта на търсенето, толкова по-ужасно е изпитанието.
В лъчистата светлина Бодха, град от злато и блясък,
Очаква ви ужасна битка
чака безмилостен враг.
Пламтящ магически бич е скрит в леговището на звяра,
Химера го пази, двама братя го пазят –
Двама коварни и хитри, изтънчени в битките,
В гадаене и измама, в зло забавление,
Двама врагове, двама владетели
Господари на елементите, силите на пламъка Господар.
Меч и броня, сила на духа, смелост, която е по-силна от смъртта –
Това е вашият пропуск за преминаване през Бодха и надеждата за победа.
След като победите врага в битка, вземете дара на богинята.
И с помощта на магия отидете дълбоко във вековете.
Там чакате съдбата на изпълнението и отговора на всички въпроси,
Там ще смажеш врага, там демонът ще бъде победен,
И ще дойде мир в земята на многострадална Индия.
– Искам да ви дам обяснение за пророчеството. – прочетох аз – Съставих списък за това, което според мен ще трябва да направите по време на това пътуване. Така че, първо, ще отидете до Андаманските острови, където ще стигнете с лодка до остров Барен, малък вулканичен остров с диаметър не повече от три километра. Заредих всички координати на острова, както и маршрута до него в навигатора на лодката.
След като стигнете до острова, ще трябва да се изкачите до върха на вулкана и да се спуснете в кратера. Умолявам ви, бъдете изключително внимателни! Спускането в калдерата е много стръмно, а самият вулкан е активен: за последно изригна тази година. Островът е обитаван от хора, но ще срещнете и други същества, които не принадлежат на нашия свят. Ще трябва смело да преминете през пламъците, за да влезете в Бодху, легендарния Град на светлината, който се намира под земята.
Много малко се знае за този град и неговите жители, но имаме история, написана от Уилис Джордж Емерсън за норвежки моряк, който загубил курса си, паднал в дълбока дупка близо до Северния полюс и се озовал в неизвестен подземен град. Мисля, че Пътуването на Жул Верн до центъра на Земята също описва Бодха. В този случай, ако си спомняте, пътниците влязоха в изгубения свят през устието на огромен исландски вулкан.
Ако вярвате на пророчеството, тогава по време на това пътуване ще срещнете Цилин и Ракшас. Какво са те? Цилин е чудотворен звяр от китайската митология. Той има глава на дракон, рога на елен, а тялото му е покрито с рибени люспи. Според митовете Цилин е мило създание, което носи късмет. Ракшасите са съвсем различен въпрос. Това са зли демони-канибали, които владеят черна магия и могат да променят външния си вид, за да измамят и примамят жертвата. Те обаче са опитни и безмилостни воини, които са много трудни за убиване. Внимавайте за отровните им нокти!
Пазете се и от Химера. Сигурен съм, че г-ца Келси знае коя е. На външен вид Химерата прилича на лъвица със змийска опашка и втора глава, най-често на коза. Тя диша огън и е изключително опасна!
По пътя ще срещнете Господарите на огъня – коварни, могъщи и много алчни братя близнаци. Господарите могат да се мразят колкото си искат, но ако се обединят срещу вас, всичко може да свърши много зле. Единият от братята е въоръжен с га-бълг, легендарно назъбено копие. При удар върхът на копието се отваря, настръхнал с тридесет остри игли. Единственият начин да се спасиш от това копие е да го отрежеш. Вторият брат се бие с два бодливи камшика.
Не успях да разбера кои са Изгрев и Здрач, така че ви съветвам да се надявате на най-доброто, но да се подготвите за най-лошото. За съжаление, това е цялата информация, която успях да събера за вас. Успех ви пожелавам от сърце.
Нилима изхлипа, докато оставях документите. Мокър тигров нос докосна крака ми. Рен погледна изразително към стълбите и аз без думи разбрах какво искаше да каже. Време е да сложим край на този дълъг ден.
Сбогувайки се с Нилима, аз уморено се изкачих по стълбите, а двата тигъра мълчаливо ме следваха. Те се изтегнаха на пода на спалнята ми и зорко ме следваха със сънените си цепнати очи. Най-после легнах, затворих очи и се опитах да запечатам всяка черта от лицето на г-н Кадам завинаги в паметта си.
Назад към част 10 Напред към част 12
