Глава 25
Ноктите ѝ се забиха в тила му.
– Камшик?
– Кадифен камшик – промърмори той, като целуваше нагоре по челюстта ѝ, но не и надолу по гърлото. Тя все още не беше готова за това. – Ще го прокарам толкова меко и лесно по кожата ти, ще предизвиквам само най-изтънченото удоволствие – болка.
Дълбоките зелени очи се изпълниха с усещане за възраст, за знание, което никой смъртен не би трябвало да притежава.
– Винаги си бил такъв, нали?
Очарован от загадъчността ѝ, той задържа този призрачен поглед, дори когато я галеше и гледаше, за да свикне с докосването му, с тялото му.
– Какъв?
– Готова съм да смеся малко болка с удоволствието. – Тя издаде дълбок звук в задната част на гърлото си, докато той търкаше палеца си по зърното ѝ. – Това няма нищо общо с вампиризма ти. – Думите ѝ събудиха друг спомен, връщайки го към миналото, което вече не искаше да остане погребано.
– „Дмитрий…“ – Нервно треперене в гласа на голата жена, положена като жертва пред него, с напрегнати и високи гърди, широки бедра, тяло с меки извивки и изкушение – и с ръце, вързани за стълбовете на леглото, което беше издълбал, знаейки, че ще го сподели с него.
– „Шшш.“ – Легнал напълно облечен до нея, той я успокояваше, сложил ръка на гърдите ѝ, а пръстите му дърпаха зърното ѝ с чувствени познания, натрупани по време на ухажването и брака им. – „Никога не бих те наранил.“
– „Знам.“ – Абсолютната увереност на изказването ѝ щеше да го направи неин, ако вече не притежаваше душата му. – „Аз просто… Никой никога не говори за такива неща.“
Премести ръката си надолу, за да я прокара между бедрата ѝ, за да открие пухкавите ѝ и влажни за него гънки, докосна я с леки движения, усети как бедрата ѝ започват да се издигат и да падат за него.
– „Искаш да ми кажеш“ – каза той – „че обсъждаш играта ни в спалнята с другите съпруги?“
Бузите ѝ се изпълниха с червенина, но тя продължи да се движи срещу ръката му, толкова щедра на чувственост, колкото и на сърце.
– „Разбира се, че не. Не съм сигурна, че някой би ми повярвал за теб“.
Той се засмя и я целуна, тази жена, която беше готова да се отдаде на нуждата му да играе игри, които можеха да докарат друга жена до припадъчна истерия. Разбира се, той никога не би искал да играе такива игри с някоя друга. Само с Ингрид.
Преплете езика си с нейния, вдигна ръка между бедрата ѝ и зашлеви мек, игрив шамар по същата тази деликатна плът. Тя захлипа … и повдигна бедрата си за още. Той ѝ го даде. Даде ѝ всичко. Защото, докато тя можеше да е с вързани ръце, той беше робът.
Нейният роб.
– Да – каза той, отговаряйки на въпроса на Онър, докато извиваше ръка над бедрото ѝ. – Вампиризмът просто ми позволи да го усъвършенствам, да му се отдам до n-та степен. – Със смяната на сезоните, с изчезването на руините на хижата в мъглата на времето, сексуалната игривост се бе докоснала до дълбока жилка на жестокост.
Спътниците му в леглото най-често се прибираха у дома със следи от камшик и се връщаха с молби за още. Понякога той ги измъчваше в леглото, защото това му доставяше удоволствие. Понякога го правеше, защото го забавляваше. Но никога не го правеше, защото му доставяше същото свиващо червата удоволствие, както когато връзваше жена си в простото им легло във вилата на едно забравено поле, където сега цъфтяха диви цветя.
– Как се казваше тя? – Онър седна, суровата емоция изгаряше гърлото ѝ от ужасната мрачност, която беше зърнала. – Жената, която вкарва този поглед в очите ти?
– Ингрид. – Нищо в гласа му и това само по себе си беше отговор. – Трябва да тръгваме.
Тя се покатери обратно на собственото си място, като посегна да оправи конската си опашка.
– Ингрид – каза тя, без да може да се откаже от темата – тя беше твоята съпруга, нали?
Той се загледа през прозрачното вече предно стъкло, но каквото и да виждаше, то нямаше нищо общо със зелената трева отвъд.
– Да. – След това, когато си помисли, че няма да добави нищо повече, той каза: – Жена ми… смъртна.
Заниманията на Дмитрий със Скръб отнеха само няколко минути и Онър имаше чувството, че той проверява младата жена повече от всичко друго.
– Не съм забравила – каза тя на Скръб, когато Дмитрий се отдръпна, за да говори с Венъма. – За уроците по самозащита.
– Мога да почакам. – Изражението на Скръб беше свирепо, а очите ѝ – живи с пръстен от блестящо зелено. – Надявам се да намериш всеки един от гадовете, които са те наранили, и да ги накараш да крещят.
Обратно в колата тя се обърна към вампира до себе си – вампира, който някога е имал съпруга. Жена, която обичаше с такава преданост, че дори сега защитаваше паметта ѝ с жестока сила. Изражението на лицето му се бе променило в мига, в който заговори за смъртността на Ингрид. Беше ясно, че съжалява, че ѝ е казал дори това.
Неговата лоялност… тя я порази.
Онър никога не бе обичала така, дори не бе вярвала, че това е възможно.
– Венъм е намерил нещо? – Каза тя, съзнавайки, че той няма да ѝ каже нищо повече за Ингрид. Не и сега.
– Първият от вампирите, които Джуел назова – каза той, а тонът му отново бе на най-изтънченото същество – има дългогодишен любовник от мъжки пол и никога не е проявявал интерес към жените. – Поклати глава, от което косата му заблестя синьо-черно на пронизващата слънчева светлина. – Не съм сигурен как това ми се изплъзна, но съвсем настрана от това, вампирът е прекалено „буржоазен“, както би се изразила Валерия, за да му бъде предложена покана.
– В превод: той е щастлив с любовника си и няма нужда да злоупотребява с някоя друга, за да пребори скуката.
Дмитрий кимна отсечено с глава.
– Вторият индивид не е направил нищо забележително, докато е бил под наблюдение, но от това, което знам за навиците му, може и да е замесен. Изпратих Илиум да го разпита.
– Илиум изглежда прекалено красив, за да е опасен. – Мъжката красота на Дмитрий, напротив, беше нещо по-тъмно, по-крайно.
– Никой никога не очаква, че ще извади нож и ще му отреже топките – каза той със смъртоносно забавление в тона си, докато ги караше към моста „Джордж Вашингтон“. – И го прави с такава грация.
Онър не беше шокирана, защото макар казаното да беше вярно, тя отдавна беше научила, че външността може да бъде измамна.
– Нарочно ли култивираш репутацията си?
Той се засмя и по гърдите ѝ се разнесе тръпка, а тялото ѝ сякаш стана по-чувствително към ароматната примамка.
– Бях твърде зает да напоявам бойните полета с кръв и да чукам жени, които бяха привлечени от насилието, за да култивирам каквото и да било.
Онър дори не помисли да го остави да си тръгне, защото от тази сутрин те принадлежаха един на друг, дори тази принадлежност да беше мимолетна.
– Толкова си ядосан. – Усъвършенстван и ослепително остър, този гняв беше студено, студено нещо. – Кажи ми защо.
Дълго, неподвижно мълчание.
– Спомените ми са моето покаяние, Онър. Да ги споделям е безсмислено.
– Никога няма да бъда украшение, нито пък другар в леглото, който е доволен да остане в тази сфера. – Не можеше да бъде, не и когато дълбочината на влечението ѝ към него не беше нищо разумно, нищо рационално.
– И аз – каза той, протягайки ръка, за да я хване за бедрото – никога няма да бъда…
– …управляем – прекъсна го тя във внезапен прилив на хумор. – Предполагам, че не мога да кажа, че не съм знаела това, когато влязох.
Дмитрий я погледна странно, докато спираха на червено.
– Защо избра тази дума?
– Струваше ми се, че е подходящата. – Осъзнавайки, че няма как той да разкрие някаква уязвимост, докато не ѝ се довери на ниво, за чието развитие щеше да е необходимо време, тя реши да се върне към предишната им тема на разговор. – Ами третият вампир?
Откъсвайки очи от нея след поредния изпитателен поглед, той облекчено качи Ферарито на моста.
– Това е човекът, с когото ще се видим – тя е в Стамфорд – каза той, обяснявайки защо се връщат обратно в Манхатън. – Изглежда, че се е затворила в дома си поне от пет дни. Хранила се е с кръв от наркоманите, които идват на вратата ѝ.
– Не знам този термин. – Въпреки че беше чувала „вампирска курва“ да се използва за описание на онези, които са пристрастени към целувката на вампир.
– Кръвопийците идват по двойки – обясни Дмитрий. – Единственият начин да се възбудят достатъчно, за да правят секс, е вампирът да се храни от единия или и от двамата на свой ред. Така че на практика става дума за тройка – само една част от създадените намират това за дори леко привлекателно.
Онър кимна.
– По-голямата част от смъртните не се доближават до красотата, дарена от вампиризма.
– Сделката е в това, че вампирът е принизен до ролята на проводник, а не на център.
Никой стар вампир не би се радвал на това.
– Жената, с която ще се видим…
– Джиана. Не е известно да се занимава с наркомания, но няма съмнение, че напоследък си угажда – каза той и се отправи към Бронкс, след като разчистиха моста. – Погледни в таблото.
Протягайки ръка напред, тя отвори жабката, за да открие плик. Вътре имаше няколко големи, лъскави черно-бели снимки.
– Кога са направени?
– Рано тази сутрин.
Първата беше на двойка, рус и изрусена, направо като от кастинг за „Американска двойка“ – липсваше само кучето. Ръка за ръка те изкачваха стъпалата на старинна къща, от балконите падаше глициния, а светът беше облян в черно.
Следващият кадър показваше как двамата излизат от къщата. И двамата бяха зачервени, устните им бяха набъбнали, косите им бяха разбъркани – ризата на мъжа беше закопчана неправилно, а на жената липсваше тънкият цветен шал.
– Това нещо, което жената прави за мъжа си и обратното ли е?
– Те си имат собствена субкултура – каза ѝ Дмитрий. – Омъжват се в рамките на нея. Така всичко върви по-гладко.
Прибирайки снимките, тя се опитваше да осмисли идеята си, докато Дмитрий ги изкарваше от Бронкс в Уестчестър и ги караше към Кънектикът. Когато преминаваха от Гринуич в Стамфорд, тя си спомни нещо, което искаше да спомене за друга странна субкултура.
– Получих имейл от детектив Сантяго – каза тя, осъзнавайки, че не изпитва никакъв страх въпреки факта, че е била задържана и жестоко малтретирана едва на час път извън този град – районът беше толкова различен, че сякаш се намираше на друга планета. – Вече са арестували някого за убийството от вчера сутринта.
– Приятелят на жертвата и още един член на клуба – каза Дмитрий. – Направих си труда да следя ситуацията.
Онър знаеше, че тази субкултура скоро щеше да получи посещение от страшен вид вампир.
– Старомоден секс и ревност, според Сантяго. – И тримата бяха участвали в сексуални отношения помежду си.
– И голяма доза глупост. – С това безпощадно изказване той зави през отворените порти, които гледаха към дълъг, криволичещ път, застлан със зрели платани. Ферарито беше стигнало почти до вратата, когато тя се отвори, за да изхвърли друга двойка.
Уловил я, Дмитрий се засмя.
– Апетитът не намалява с възрастта, Онър. Би трябвало да го знаеш.
– При вампирите е по-лесно да го приемеш – промърмори тя, наблюдавайки как възрастната двойка се качва в остаряващата си кола. – Винаги мисля за по-младите като за хора с удължено юношество. – След като двойката се отдалечи, тя вдиша свежия пролетен въздух. – Хубаво място. – В гръб на къщата имаше още дървета, а на пътя – деликатен фонтан. Озеленените тревни площи и градини се простираха от двете страни и в далечината, а лехите с цветни цветя се поклащаха от вятъра, който шепнеше по лекото възвишение вдясно.
– И Михаела – каза Дмитрий, заобикаляйки колата, за да се присъедини към нея до фонтана – има най-благородния дом.
Онър беше виждала архангелката само в медиите, но не можеше да се отрече, че Михаела беше едновременно красива и порочна.
– А какво ще кажеш за Фаваши? – Попита тя и само защото гледаше право към Дмитрий, долови стягането на челюстта му.
– Тази изглежда мека и нежна, а през цялото време смила враговете си под обувката. – Брутално обобщение.
Неотдавна тя бе открила, че Дмитрий някога е имал жена, която е обичал. Сега разбра, че може би е имал архангелска любовница.
– Лоша раздяла? – Ревността направи думите ѝ остри като бръснач.
Повдигна вежди.
– Възприемчива, зайче.
Да, той знаеше как да натиска копчетата ѝ. Но колкото и да е странно, тя също знаеше как да натиска неговите.
– Предполагам, че да бъдеш изоставен от архангел би накърнило мъжкото его.
– Не знаех, че зайците имат нокти.
Вратата на къщата се отвори, преди тя да успее да отговори на този забавен коментар. Поглеждайки нагоре, тя видя висока, слаба вампирка с кости на супермодел, пълни устни на екранна сирена и мока кожа, която блестеше на слънчевата светлина – всичко това беше показано до съвършенство в дантелена и сатенена роба от изящен бронз, която едва стигаше до средата на бедрото.
– Нима никоя от тези жени не притежава дрехи? – Промълви тя.
– Все пак я прекъснахме по време на храненето – измъкна се Дмитрий, докато се изкачваха по стъпалата.
Джиана пребледня при приближаването им, но не се взираше в Дмитрий . … а знанието в очите ѝ беше проклинащо.
– Не знаех. – Прошепна, а ръката ѝ стисна рамката на вратата. – Когато приех поканата, също не знаех. И когато те видях там, не те нараних. Моля те, трябва да помниш.
Онър постави ръка върху предмишницата на Дмитрий, спирайки движението му напред.
– Тази миризма. – Богата и сладка и говореща за богатство. – Да, помня.
– „Съжалявам. Ето, искаш ли малко вода?“
Пиеше, защото похитителят ѝ, този, който контролираше останалите, не си беше направил труда да ѝ даде вода или храна този ден, тя пое колкото можеше.
– „Благодаря ти.“
– „Не, нищо страшно.“ – Приглушени ридания. – „Не мога да ти помогна. Моля те, не ме моли за това.“
Онър чу паническия трепет на страха в този глас, знаеше, че няма да има избавление в тези тънки ръце.
– „От кого се страхуваш?“
– От кого се страхуваш? – Попита тя отново, срещайки тъмни като оникс очи.
Джиана сякаш се срина в себе си. Обхванала с ръце треперещото си тяло, тя отстъпи назад в мълчалива покана. Вътре къщата беше толкова елегантна, колкото и теренът беше хармоничен, декорът беше сравнително модерен – преобладаваха светлините, стените бяха боядисани в сочен крем.
На една от стените висеше умел портрет на Джиана. Беше голо тяло, красиво изпълнено в своята вяла еротика и рамкирано с простота, която привличаше погледа към изкуството, а не към обстановката. Декорът преливаше безупречно от коридора към стаята, в която ги въведе Джиана, а ярките цветни петна се осигуряваха от мебелите.
Свивайки се на един от тези дивани в скъпоценни камъни, Джиана се подпря с лакти на коленете си, а главата си положи в ръце.
– Не съм спала от деня, в който те оставих там.
Онър изпита същата странна смесица от гняв и съжаление, която беше изпитвала в онова мазе.
– Аз бях тази, която беше вързана, но ти беше по-слаба. – Дори сега това изглеждаше невъзможно. Тогава това я бе накарало да се засмее в почти истерично забавление.
Дмитрий се облегна на фотьойла, на който се настани Онър, тигър, който не се държеше на друга каишка освен на своята. Той не каза нищо, но по изражението на лицето на Джиана женският вампир знаеше точно с какво се сблъсква.
– Винаги толкова слаба, когато става дума за него – прошепна тя, а сълзите се търкулнаха по възвишеното съвършенство на чертите ѝ. Отчаянието ѝ я караше да изглежда още по-уязвимо женствена.
Косъмчетата се изправиха отзад на врата на Онър. Дали беше умело изиграно? Или пък поразителната привлекателност на Джиана не беше нищо друго освен разсейване на вниманието от скръбта, която сякаш я разкъсваше?
– Дори когато видях какво е направил – продължи жената – не можах да го предам.
– Кого? – Попита Онър. – Не можеш повече да пазиш тайната му, Джиана. Той планира да го направи отново.
През тънката фигура на вампира се разтърси ридание.
– Знам. – Избърсвайки сълзите си, тя посегна към чекмеджето на малката крайна масичка, за да извади вече познатия плик. – Той ми изпрати това.
Онър знаеше какво ще намери, но все пак го взе и плъзна приложената картичка.
Може би тази ще ти хареса повече. Не съм казал на останалите, но трябва да са двойка, мъж и жена. Това ще ти хареса, нали, майко?
Назад към част 26 Напред към част 28
