Глава 16
Беше по-сексуално разочарован от четиринайсетгодишно дете, което преминава през пубертета.
Проклетият шибан Огъст трябваше да отиде и да го възбуди. А проклетата връзка с партньора го държеше там. Последвана от тази проклета розовокоса малка вещица, която подхранваше сексуалните му разочарования до ново ниво на мъчение.
Огъстин седна на масата за хранене и погледна чашата с кръв пред себе си. Беше я налял по навик, надявайки се, че рутината му ще го заземи. В замъка започваше дните си в салона за хранещи се и не изпитваше никакви угризения, че подхранва жаждата си за кръв. Какъв начин да започне деня. Живееше заради начина, по който тя покриваше гърлото му и не само го поддържаше, но и подхранваше мрака в него.
Проблемът тази сутрин беше, че нямаше нужда да пие. Не че не искаше, но за пръв път в живота си нямаше нужда от това. Вече нямаше какво да утолява. Мракът все още беше там и той беше напълно заситен.
Вземането на кръвта на Емери от Огъст предната вечер го изпълни по начин, за който не знаеше, че е възможен. Огъстин бе вкусил само минимално количество, когато два пъти я бе ухапал, за да спаси живота ѝ. Недостатъчно, за да го поддържа. Ако знаеше как щеше да процъфтява, когато тя течеше във вените му, може би щеше да преосмисли кратката продължителност на тези ухапвания.
Единственият недостатък на това, че Огъст погълна Емери, беше, че това още повече затвърди връзката между тях. Той я покани в тялото си като наркотик от първа категория и тя премина през тях, примамвайки най-пристрастяващата смесица от свобода и затвор.
Властта, която тя имаше върху тях – върху него – беше много по-дълбока от всяка друга, с която се беше сблъсквал досега. Кръвта ѝ успокояваше чудовището им, а тялото ѝ подхранваше дълбоко вкоренената нужда, която връзката създаваше. Връзката, която той отчаяно желаеше да прекъсне, но дори мисълта за това го караше да изтръпне. Може и да подхранваше Огъст, но Огъстин можеше да мине и без осакатяващата нужда да се зарови в проклетата малка вещица.
Макар че жаждата им за кръв можеше да бъде потушена за миг, сексуалното облекчение не се пренесе в съзнанието на Огъстин. Докато Огъст се отпускаше в дълбините, добре изчукан и заситен, той остана да си спомня всеки кървав стон, който се изтръгваше от устните на Емери, и начина, по който дупето ѝ перфектно притискаше члена му.
Малкото зверче също знаеше какво прави, като пусна кърпата си, за да му даде възможност да види голата ѝ плът. Огъст не сгреши, когато заяви, че заобленият ѝ корем е най-сексапилното нещо, което някога е виждал. Огъстин не искаше нищо повече от това да си поиска меката плът, която бе обещала на Огъст, дори само за да задоволи нуждите, които бе предизвикала в момента, в който се бе върнала в живота му. Бяха минали месеци и членът му щеше да му благодари.
Той погледна надолу към палатката в панталоните си и се опита да се насили да мисли за нещо друго, освен за Емери. Оказа се невъзможно. Тя беше енигма, която той искаше едновременно да разруши и да пожелае. Нито едно от двете не беше възможно, докато тя носеше детето му и оставаше вещица.
Тя беше неговият враг.
Той се ухили на липсата на ентусиазъм зад тази мисъл.
Преди седмица не би се поколебал да я убие на място. Огъст щеше да се размърда, но в крайна сметка вярваше, че ще оцелее. След като обаче усети повече от частица от партньорската връзка, Огъстин вече не беше сигурен, че щяха да го направят. Защото докато седеше там, знаейки, че тя е горе и къпе голата си плът, носейки детето му, Огъстин вече не беше убеден, че ще успее да натисне спусъка.
Една нощ с нея и той се превърна в лодка, изгубена в морето. Огъстин дори не беше прекарал нощта с нея. Огъст го направи. Той обаче беше там, в периферията на съзнанието им, отвращавайки се от всеки миг, докато все още се наслаждаваше на присъствието на любовта им.
Беше се прецакал, когато изгуби контрол. В един момент беше потънал в скръбта от загубата на наследника си, обмисляше как да задоволи нуждата си от вена, а в следващия се взираше в разплаканата Емери, кацнала на един камък.
Тя го беше хванала неподготвен, не само с външната си проява на скръб, но и с любовта, която се преплиташе със скръбта, струяща от нея. Тази жена изпитваше дълбоки чувства. С повече емоции, отколкото Огъстин някога си е позволявал да изпитва. Тя едновременно го отблъскваше и очароваше, но в този злощастен момент единственото, което искаше да направи, беше да я утеши, когато би трябвало да иска да я убие.
Това единствено колебание беше достатъчно, за да се хвърли Огъст напред и да го свали от предната линия.
Беше се втурнал към нея и макар че Огъстин можеше да я поеме във всеки един момент, той избра да остави срещата им да се разиграе. Да види какво ще направи другата му половина и как ще реагира връзката. Той се придържаше към леката надежда, че щом Огъст се насити, ще се освободи от бурното ѝ притегляне.
Поне това щеше да продължи да си повтаря. Истината беше, че за първи път, откакто пое управлението, Огъстин се мъчеше да се върне на фронта.
Подобно на това, което правеше Огъст точно в този момент. Разхождайки се в дълбините на съзнанието си, Огъстин усещаше яростта, която излъчваше Огъст, докато той мълчаливо планираше пътя си обратно към фронта.
Огъст беше доказал, че е готов да се бие за Емери. За дъщеря им. Но Огъстин нямаше намерение да му позволи да вземе надмощие. Не и когато оставаше толкова много за вършене. Емери се нуждаеше от него толкова, колкото и от Огъст. Ако не и повече. Докато Огъст не се примири с това кой и какъв е, той никога нямаше да има необходимото, за да застане до нея или да управлява кралството им. Огъстин нямаше да бъде заглушен, не и отново.
– Чакаш това да изстине ли? – гласът на Калъм го изтръгна от мислите му и Огъстин вдигна поглед, за да го открие да се извисява до него – Мислех, че съм те научил по-добре от това, братовчеде.
Огъстин отдръпна чашата.
– Не съм гладен.
Калъм вдигна чашата и я изпи наведнъж.
– Няма да оставя една напълно добра торба с „А положителна“ да се изхвърли. Макар че напоследък свикнах с О отрицателна. Има хубав привкус на подправка.
Огъстин кимна и погледна през прозореца с надеждата, че Калъм ще приеме намека и ще го остави на мира. Последното нещо, което искаше, беше лекция за това защо Емери е бъдещето на техния вид. Между Калъм и Малкълм, Огъстин можеше да изрецитира всички начини, по които те вярваха, че тя е неговият спасител. Те обаче твърде често забравяха, че той не е Огъст, а Емери вече не е недокосната от петното на свръхестествения свят. Плановете им го караха да се прекланя пред малката вещица и да си играе добре в пясъчника със завета. Не това беше необходимо или желано от така наречената „двойка на властта“. Плановете му включваха точно това, което Емери искаше от него: главата на жрицата, набучена на шиш. Отмъщение. Страх. Тогава истинското забавление можеше да започне.
Столът до него изскърца по дървения под и Калъм се настани до него.
Толкова за момента на уединение.
– Как си? – гласът му вече не беше игрив, а Калъм сложи ръка на рамото на Огъстин – Вчера беше много тежко.
Огъстин се отдръпна от него.
– Добре съм. – на Калъм не му пукаше за психическото му състояние. Повече го интересуваше как то се отнася до плановете му.
– Каквото имаш нужда да си кажеш, за да спиш нощем, Огъстин. – Калъм се изправи и закрачи към кухнята – Или да не спиш.
Огъстин вдигна вежди от подигравката на братовчед си, а устните на Калъм се изкривиха в знаеща усмивка.
– Просто казвам. За човек, който мрази половинката си толкова много, колкото твърдиш ти, тази сутрин имаше много извънкласни занимания.
По дяволите.
Той никога нямаше да чуе края на това. Огъстин тъкмо се канеше да каже на Калъм да си гледа собствените шибани работи, когато входната врата се отвори зад тях и Лили влезе с пресни билки в ръка.
– Какви дейности се случиха тази сутрин? Пропуснах ли нещо?
– Не! – изсумтя Огъстин.
– Само плътското танго с участието на Емери и Огъстин. – Калъм отвори хладилника и промърмори под носа си, достатъчно тихо, за да не го чуе Лили, но Огъстин го чу. Той извади бекон и яйца и се зае да приготвя закуската.
– Тъкмо казвах, че Огъстин трябва да остане наоколо, за да помогне на Емери да се приспособи към живота в Шотландия. Има много дейности, с които може да ѝ помогне, докато се адаптира към новото си нормално състояние.
Лили стоеше с отворена уста.
– Виждал си ги заедно, нали? Те се разбират толкова добре, колкото аз и Киптън, когато се срещнахме за първи път.
За пръв път, откакто беше във вилата, той чу Калъм или Лили да споменават историята им с полубрат му и имаше чувството, че няма да му хареса това сравнение.
– Струва ми се, че си спомням как едно крило на замъка изгоря след един от най-епичните ви спорове. – каза Калъм с усмивка.
Едната ѝ ръка се насочи към бедрото ѝ, а с другата размаха пръст в посока на Калъм.
– Слушай, казах ви и на двамата, че нямаше как да знам, че чинията ще се удари във веригата на полилея и ще го накара да падне. И това не доказва ли тезата ми? Ние бяхме токсични заедно.
В кухнята се разнесе смях. Огъстин не можеше да си спомни кога за последен път беше виждал Калъм да има истински безгрижен момент.
Когато си пое дъх, Калъм наклони глава към Лили.
– И все пак никога не съм виждал двама души, които да са по-влюбени, когато всичко е било казано и направено. Е, може би с изключение на Огъстин и Емери.
– Може би, когато той все още беше приличната половина.
– О, чувал съм ги заедно! – каза Калъм с пресметлива усмивка – И това е моята гледна точка, просто смятам, че омразата им трябва да се изработи на свежия въздух на Хайленд. Не мислиш ли, Огъстин?
В гърдите му се разнесе ръмжене, но той не отговори. Калъм щеше да открие лъжата, ако му кажеше, че не иска да прекарва време с Емери, а Огъстин не беше готов за последиците от тази идея.
– Емери трябва да се съсредоточи върху изучаването и усъвършенстването на магията си, а не върху половинка, която иска да я убие. – изсмя се Лили, отиде в кухнята и се зае с отделянето на билките.
Калъм хвърли бекона в тигана, но прошепна през шумоленето:
– Той може да иска да е зад гърба ѝ, но мъртва е последното нещо, което иска да е.
Огъстин отхвърли тежестта си назад и се изправи от масата, готов да нахлуе в кухнята и да удари Калъм с юмрук. Беше направил две крачки, когато кръстоносният му поход беше прекъснат от глас, от който по него премина електричество.
– Добро утро на всички.
Стаята притихна и всички се обърнаха, за да видят как Емери слиза по стълбите и влиза в кухнята. В крачката ѝ имаше леко запъване и той би се обзаложил, че се дължи на обиколките, на които я бе подложил Огъст. Той преглътна стона, докато спомените се разиграваха в съзнанието му.
Носеше къси панталони, които подчертаваха дългите ѝ крака, и огромен пуловер, който се спускаше достатъчно ниско отпред, за да разкрие набъбналите ѝ гърди, които бяха станали твърде големи за сутиена, който носеше в момента. Косата ѝ беше все още влажна от душа, но тя я беше прибрала на възел на върха на главата си, а няколко малки кичура висяха надолу.
Кехлибарените ѝ очи се спряха на Огъстин, а после паднаха върху издутината в панталоните му. Те се върнаха към неговите, а тя се усмихна и отскочи към масата.
На какво, по дяволите, си играеше? Бяха половинки, но не бяха на една и съща вълна. По дяволите, дори не бяха в една и съща книга. Не биваше да го гледа по този начин. С очи, които караха члена му да се напряга срещу дънките, и с устни, които го предизвикваха да я отнесе обратно по стълбите и да вземе това, което тя не му даваше. Той щеше да ѝ покаже всеки начин, по който е тъмнината, за която Огъст твърдеше, че е той. И преди да свърши, тя щеше да го моли за това. За него.
По дяволите, не би трябвало да иска това толкова силно, колкото го искаше.
– Добро утро, момиче. Как се чувстваш? – гласът на Лили го извади от фантазията му и Огъстин се намести неудобно на краката си.
Трябваше да се овладее.
– Добре съм.
Тя не каза повече от това, но Огъстин не пропусна да забележи как юмруците ѝ се свиха отстрани или как раменете ѝ се закръглиха напред, сякаш се отдръпваше от ситуацията. В думите ѝ нямаше лъжа, което показваше, че тя вярва в това, което казва, но тялото ѝ говореше друго. Тя беше всичко друго, но не и добре.
Емери спря до кухненския плот и се наведе, като му предостави гледка към начина, по който късите ѝ панталони перфектно прикриваха красивото ѝ дупе.
– Закуска ли правиш, Калъм? Ако тези яйца са толкова добри, колкото бисквитите ти, запиши ме. Умирам от глад.
– Радвам се да видя, че си гладна. Сигурно наистина си си изработила апетит по време на разходката си.
Бузите ѝ се оцветиха в розово, а очите ѝ се насочиха към Калъм и се свиха, когато от тях се отприщиха вълни на раздразнение.
Интересно. Тя не беше затворила връзката от своя страна.
Това беше първото нещо, което той направи, след като си тръгна от нея. Емоциите му по отношение на нея трябваше да останат негови собствени. Особено сега, когато Огъст си беше тръгнал и беше засадил в малката ѝ главичка семенцето, че ще се върне. Че могат да станат отново едно цяло.
Това беше неговият ад. Той не искаше да бъде изтласкан отново назад, само за да бъде пуснат, когато ситуацията стане твърде голяма за Огъст.
Стаята остана мълчалива, докато Емери се промъкваше през кухнята, поставяйки пресни плодове в купа и наливайки си чаша чай. Огъстин се върна на масата, но очите му останаха твърдо насочени към Емери. Тя се движеше без усилие, сякаш не беше загубила детето си предната вечер или не се беше събрала с изгубената си половинка.
Дори връзката ѝ излъчваше задоволство и това накара нервите му да се изправят на крака. Винаги се чувстваше толкова цялостно, а в този момент сякаш просто се носеше през живота, без да ѝ пука за нищо на света.
Двете жени се присъединиха към него на масата, последвани от Калъм, който донесе чинии с бъркани яйца и бекон. Тя изяде закуската си, докато той, Лили и Калъм я наблюдаваха в очакване да каже нещо. Каквото и да е, за да им подскаже за психическото си състояние.
Емери най-накрая вдигна поглед, забелязвайки, че е в центъра на вниманието.
– Момчета, не е нужно да се отнасяте с мен, сякаш съм бомба, готова да избухне всеки момент. Казах, че съм добре. Не искам да се занимавам с това, което се случи вчера.
Без лъжи. За времето, през което се беше къпала, беше успяла да погребе чувствата си толкова дълбоко, че дори тя не вярваше, че съществуват. Но с каква цел? Тя можеше да твърди колкото си иска, че не е бомба, готова да избухне, но през всичките си години той никога не беше виждал подобна ситуация да завършва добре. Не и когато някой се е чувствал като Емери.
Ето защо той не чувстваше. Имаше приоритети и тези, които би защитил с живота си, като майка си или Теа, но не правеше привързаности. Остави тази своя страна на Огъст. Или поне преди Емери да влезе в главата му.
Очите ѝ се втренчиха в неговите от другата страна на масата и Емери стисна устни около една ягода, отхапвайки я бавно. Проклятие, ако това не беше най-сексапилното нещо, което някога беше виждал.
Огъстин прехапа устни, задушавайки стона, който заплашваше да се изтръгне.
Емери повдигна вежди нагоре, а устните ѝ се разтвориха в полуусмивка.
Майната му.
Майната ѝ.
Майната му на партньорската връзка.
Огъстин отклони поглед към планините през прозореца, опитвайки се да игнорира начина, по който Емери смучеше плодов сок от пръстите си, сякаш това беше върхът на члена му.
Тя продължаваше да говори, сякаш не изнасяше еротично представление само за него.
– Вишна направи това с намерението да убие децата ми. Това е наказуемо престъпление и аз планирам да си отмъстя на онези членове на нейния завет, които са участвали в развръзката. Огъстин ще ми помогне за това.
Калъм изхърка и веждите на Огъстин се вдигнаха.
– Аз?
– Ти, защото той беше и твой син. Вампирите имат точно толкова право на отмъщение, колкото и аз. Мога да призная кога имам нужда от помощ, а ти, приятелю, притежаваш точните таланти, от които се нуждая, за да откъсна главата на Вишна от тялото ѝ.
Огъстин кимна. Тя беше проклета кралица, ако някога е виждал такава. Изчислена и точна в това, което искаше.
– Радвам се, че виждаш нещата по моя начин. – тя пъхна парче ананас в устата си и след като облиза заблудените сокове със същата греховна демонстрация, като продължи.
– Тогава планирам да направя всичко по силите си, за да превърна този свят в място, където дъщеря ми ще процъфтява. Ако това означава да съборя всяко архаично вярване в свръхестествения свят, така да бъде.
– Да, момиче. – Калъм вдигна чашата си – Ще имаш моя меч.
– Благодаря ти, Калъм. Но се кълна, че ако още веднъж направиш нещо странично като това в замъка, ще те кастрирам сама.
Калъм се засмя за втори път тази сутрин.
– Забелязвам.
Емери продължи да яде плода си, като смучеше всяко парче между способните си устни, сякаш току-що не беше обявила война на онези, които ѝ се противопоставят.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите и честно казано, не бях сигурен дали аз или Огъст, е почувствал първи гордостта.
Коя, по дяволите, беше тази жена и какво беше направила с вещицата, която той беше решил да мрази?
Не беше връзката с половинката, която го беше сломила.
Беше тя.
Тя беше невероятна.
И той я мразеше за това.
Назад към част 16 Напред към част 18
