Глава 6
Храмът на Шри Мата Вайшно Деви
На следващия ден потеглихме на дълго пътуване до друг храм на Дурга. Този път г-н Кадам избра храм, който се намира в град Катра, в индийския щат Джаму и Кашмир. Пътят ни минаваше през Хималаите и още по на север, до самата граница на Индия. Трябваше да пътуваме над четиристотин мили, почти до Пакистан.
Г-н Кадам караше по-бързо от разрешеното в САЩ, но въпреки това прекарахме целия ден в колата. По пътя спряхме само да заредим. За да разнообразя пътуването, започнах да им разказвам, че в Стар Трек думата „катра“ означава жизнената сила на жителите на планетата Вулкан и вулканец, умиращ далеч от родината си, може да даде своята „катра“ на любим човек да го върне в родината му, както направи Спок, влагайки жизнената си сила в тялото на д-р Маккой. Рен, който гледаше „Стар Трек“, слушаше внимателно, но Кишан бързо изгуби интерес към моите думи. Когато преминах към описанието на пътуването във времето, г-н Кадам наостри уши и ме засипа с въпроси за това какво се е случило с героите в бъдещето в случай на прекъсване на пространствено-времевия континуум.
Най-накрая се показаха заснежените върхове на планините край Катра. Вече знаех, че Хималаите са студени дори през лятото, а сега, през зимата, въздухът просто беше леден. Най-лошото беше, че до храма трябваше да изминем тринадесет километра пеша.
– Няма какво да направим, мис Келси. – каза г-н Кадам – Обещавам, че ще спираме често по пътя.
Потръпнах.
– Страхотно. Храмът на заснежения планински връх е толкова красив! Но все пак страшно се радвам, че това е последното ни приключение.
По залез слънце, помолихме Шала да ни направи здрава палатка с купища одеяла вътре. Г-н Кадам използва Златния плод, за да приготви ядене за нас, а аз използвах силата на амулета, за да затопля вътрешността на палатката. Топлината идваше от ръцете ми на вълни, като от батерия.
Следващата сутрин беше студена и ясна. След закуска с топла каша обухме няколко чифта топли вълнени чорапи, планински обувки с шипове, няколко ката пуловери и якета и няколко ката пухенки. Рен проектира все повече и повече дрехи за мен. Не му се стори, че шалът ми е достатъчно топъл, затова ми направи нов, по-дълъг и по-дебел, и го уви три пъти около врата ми. След това ми сложи една скиорска шапка, която покриваше цялата ми глава с изключение на лицето, а отгоре наметна още една шапка. Когато започна да критикува ръкавиците ми, не издържах и го изгоних, като го посъветвах да измъчва някой друг.
– Ти не си в Антарктида, Келс. – изсумтя Кишан, докато тръгвахме към храма.
– Махни се! Не съм виновна, че Рен е прекалено защитнически настроен! Не беше моя идея.
– Добре. – ухили се Кишан. – Позволи ми поне да ти взема раницата. Според мен в тези дрехи вече носиш двойно повече тегло!
Мълчаливо му бутнах раницата си и кипяща от досада тръгнах нагоре към планината.
– Да тръгваме! И стига за това!
Кишан се засмя оглушително и ние четиримата потеглихме към храма Дурга.
Г-н Кадам бързо ме настигна, Кишан го последва, а Рен, който се забави да разчисти лагера ни, го последва.
По пътя г-н Кадам, както винаги, ме забавляваше с разкази за района.
– Искате ли да чуете история на този храм?
– Да – отговорих аз. На следващата стъпка се подхлъзнах на заледената пътека, но Кишан веднага ме хвана за лакътя и не ме остави да падна.
Господин Кадам вдъхна студения планински въздух и го издуха шумно през ноздрите си.
– Преди около седемстотин години, в тези планини, демон на име Бхайрон Нат е преследвал Дурга или Мата Вайшно дева. Богинята е намерила убежище в пещера и когато Бхайрон я намерил там, Дурга е отрязала главата му с тризъбеца си. Смята се, че огромен камък, лежащ близо до входа на пещерата, е вкаменената глава на демона.
– Г-н Кадам, имам въпрос. Защо индийските богове и богини имат толкова много имена и лица? Защо Дурга не може да бъде просто Дурга?
– Всяка форма, наречена аватар, е едно от въплъщенията на божеството. Например, в един живот богинята може да се нарича Дурга, а в друг тя ще се появи като Парвати. Идеята за прераждането е известна в много религии и всяка има свои собствени характеристики. Някои смятат, че прераждането е свързано с необходимостта от обучение и поредицата от прераждания спира само когато човек разбере всичко, което трябва да разбере в човешкия живот, за да се издигне до следващото ниво на съществуване.
В будизма прераждането се разбира не толкова като връщане на духа в ново тяло, а като процес, при който старият дух съживява нов, точно както нова свещ се запалва от угасващ пламък. Всички свещи са различни, но пламъкът е един и се генерира от онези, които са живели преди.“
– Но дали боговете и богините се нуждаят от пламък? Те са най-просветените!
– О, не, нашите богове в Индия далеч не са съвършени.
– Всичко е толкова сложно!
– Да. – г-н Кадам се усмихна – Мнозина смятат, че именно от храма, към който се насочваме, Дурга вика своите поклонници. Затова хората се отказват от всичко, за да направят поклонение тук.
– Това е интересно! Господин Кадам, чувате ли зова на богинята? – попитах на шега.
Г-н Кадам погледна надолу по стръмната планинска пътека пред нас.
– Да. В известен смисъл. – отвърна той меко.
В продължение на няколко часа вървяхме по утъпкана пътека, която се издигаше почти отвесно в планината.
Когато се приближихме до храма, настроението на г-н Кадам започна малко да се подобрява. Тази сутрин беше по-разсеян от обикновено, но се усмихваше по-често и охотно ми говореше за най-различни неща. През тези часове разбрах колко ми е липсвал.
В последния етап от пътуването трябваше да преодолеем няколко стълби, изсечени в леда, водещи директно към пещерата. Въпреки факта, че всички носехме специални обувки за катерене по лед, наистина имах нужда от подкрепата на Рен и Кишан.
Преди да влезем в пещерата, спряхме за кратко, за да си поемем дъх, след което тръгнахме по стометров проход до каменен храм, който се извисяваше зад пещерата. Отвън храмът изглеждаше доста обикновен, сив отгоре и кафеникав около вратата. С конусовидни очертания, това светилище приличаше на храма Шор. Древните камъни бяха пълни с резби и резки, точно като стена за катерене във фитнес зала. Прекрачихме прага и тръгнахме да търсим статуята на Дурга.
Колкото и скучен да беше храмът отвън, толкова поразяваше с великолепието на цветовете вътре. В една ниша, на пиедестал стоеше тази, която търсихме. Този път богинята не беше издълбана в камък или отлята от бронз, а изваяна от восък.
Лицето и ръцете ѝ бяха покрити с най-деликатната бяла боя, тялото й беше скрито под богато бродирани тъкани и гирлянди от копринени рози, жасмин и гардения. Косата на Дурга, със сложна прическа и обсипана със скъпоценни камъни, изглеждаше жива. Рубинената точка на челото блестеше между високите извити вежди на богинята, а полускъпоценните камъни блестяха върху обеците и златната халка на носа. Нишата зад богинята беше боядисана в алено, цвета на устните на Дурга.
– Колко е красива! – прошепнах.
Кишан се загледа в статуята, след което се съгласи:
– Да. Красива е!
– Е – казах тихо – Г-н Кадам, сигурни ли сте, че сме попаднали на правилното място?
Той се усмихна по странен начин.
– Вярвайте ми. Ние сме там, където трябва да бъдем.
Взех раницата си от Кишан и заедно поставихме нашите дарове в краката на Дурга. Този път, г-н Кадам ни каза да внесем кутия с дълги клечки кибрит, няколко дебели свещи, шепа трески, малко въглен, два фишека, запалка и връзка люти чушки. Когато дойде време да ударя звънеца, открих, че не мога да достигна гривната си на глезена, заровена под безброй слоеве топли дрехи.
Затрудненото ми положение накара Кишан да избухне в смях, а Рен изсумтя тихо, клекна и прокара пръст по гривната на глезена ми. Когато той се изправи, се хванахме за ръце.
Рен беше първият, който започна нашата молитва към Дурга.
– Днес Ви молим за Вашата помощ в нашия последен тест. Дойдохме да изпълним Вашата четвърта и последна задача и молим за Вашата благословия, за да бъде пътят ни гладък, а стъпката ни твърда и уверена.
– Моля, дайте ни мъдростта и силата да завършим безопасно последния етап от нашето пътуване! – добавих аз.
Когато дойде ред на Кишан, той каза:
– Най-вече, бъди милостива и ни дай възможността да започнем нов живот, след като донесем последния дар в нозете ти.
След като изчака няколко секунди, Кийшан бутна г-н Кадам, който разсеяно се взираше в краката му.
– О да! Прости ми … Моля те, богиньо, погрижи се за близките ми и нека да се случи това, което е предопределено да се случи.
Обърнах се и погледнах въпросително господин Кадам, но той само леко сви рамене, а Рен и Кишан вече се бяха превърнали в тигри.
Това, което се случи веднага след това, ме изплаши до смърт. Свещите и кибритът избухнаха в пламъци, избухнаха фойерверки, огънят бързо обхвана пиедестала и започна лакомо да облизва стените зад статуята на Дурга. Оттам пламъците се разпространиха към стените и скоро се озовахме в огнен пръстен.
Всичко, което можеше да гори, изгоря моментално и само каменните стени на храма продължиха да устояват. Пламъци танцуваха по пода, горяха мъх и прах между каменните плочи. В миг бяхме заобиколени от огнена стена. Рен и Кишан се превърнаха в хора и ме обградиха от две страни, но огненият пръстен бързо се свиваше.
Изкрещях, когато видях подгъва на ризата на Рен да се запалва, но Кишан бързо потуши пламъците. Храмът беше обвит в дим и аз зарових лице в гърдите на Рен, задавяйки се от кашлица. Студен вятър духаше в храма отвън, но вътре все още беше горещо, толкова горещо, че восъчната статуя на богинята започна да се топи пред очите ни. Нейната украсена със скъпоценни камъни прическа се превърна в езеро от разноцветни сълзи, които бавно се стичаха по красивото лице на Дурга.
Тогава върху стената на нишата светна тъмночервен отпечатък на длан, нагорещен от топлината. Рен искаше пръв да го докосне, но се изгори. Помолих Огърлицата да охлади стената и от тавана бликна струя студена вода. Отначало водата съскаше и бълваше пара, но след няколко минути вече тихо течеше по стената, събирайки се в локва на пода.
Пристъпих напред, сложих ръка върху отпечатъка и събрах енергията си. Хапеща топлина се разля по ръката и гърба ми, и на ръката ми се появи татуировка.
В същия момент топящата се статуя на Дурга започна да свети. Косата й избухна в пламъци и се издигна над главата й като огнена грива. Восъкът се стичаше на потоци, разливайки се в локва под босите крака на богинята и сега пред нас се появи красива жена, излъчваща топлината на десет слънца. Кожата й беше с цвят на мед и карамел, дрехите ѝ блестяха във всички нюанси на оранжевия залез. Ако восъчната статуя имаше осем ръце, съживената Дурга имаше само две и само една от тях беше украсена с проста златна гривна. Без да отваря очи, богинята си пое дълбоко въздух и прокара ръце през дългата си копринена коса. Пламъкът го нямаше. Ослепителната красота на богинята не се нуждаеше от бижута, следователно от всички бижута върху нея остана само златна гривна над лакътя и златен колан на талията.
Дурга се усмихна на всички ни и когато заговори, ми се стори, че чувам нежния звън на камбани в гласа ѝ.
– Радвам се да ви видя всички отново. – Дурга посочи пода с ръка и се засмя. – Както виждате, вашите дарове са приети. – тя направи широка дъга с ръка и в същия миг последните огньове изчезнаха заедно със саждите по стените.
Тогава нещо стисна ръката ми и разбрах, че Фаниндра няма търпение да поздрави господарката си. Приближавайки се до пиедестала, свалих златната гривна от ръката си и я дадох на Дурга. Змията моментално оживя, вдигна глава и се уви около Дурга няколко пъти.
Богинята я галеше, докато Кишан не се изкашля. Без да го поглежда, Дурга въздъхна и нежно се скара:
– Трябва да се научиш да бъдеш търпелив с жените и богините, моя абаносова котка!
Кишан моментално се успокои.
– Прости ми, Богиньо! – извини се той с галантен поклон.
Сянка от усмивка се появи на лицето на Дурга.
– Научете се да се наслаждавате на тук и сега. Ценете преживяванията си, защото щастливите моменти са мимолетни и ако винаги преследвате бъдещето или държите на миналото, няма да можете да оцените и обикнете настоящето.
– Ще ценя всяка дума, която излиза от устата ти, моя Богиньо. – Кишан вдигна глава и Дурга се наведе и докосна бузата му.
– Ах, само ако винаги беше толкова… лоялен. – изгука тя.
Рен ме хвана за ръката, за да ме подкрепи, докато гаджето ми гледаше с любов красивата богиня.
Когато Дурга най-накрая благоволи да ме забележи, очите й се промениха от вяли към мили и внимателни.
– Келси, дъще. Добре ли си?
– Хм, горе-долу. Гигантска акула отхапа парче от крака ми, но всичко е наред.
– Гигантска… акула? – Дурга се засмя и размени бърз поглед с г-н Кадам.
Определено се случваше нещо странно!
– Да. Акула. Но ние получихме вашата перлена огърлица. Ето я.
Показах й огърлицата и Дурга я разгледа с усмивка.
– Да, доволна съм. Този подарък ще ви бъде много полезен при следващия тест. – Дурга вдигна поглед към мен, взе ръцете ми в своите с майчинска грижа. – Най-трудните дни ти предстоят, моя скъпа дъще.
– Ти трябва да ѝ помогнеш!- каза тя на Рен – Трябва да ѝ бъдеш опора. Наближава часът на пречистването, часът на огненото изпитание на душата и сърцето. След като преминете през чистилището, вие тримата ще станете по-силни, но преди това ще искате да се молите за освобождение повече от веднъж. Запомнете тигри, Келси ще има нужда от вас повече от всякога. Мислете не за себе си и не за мечтите си, а за това какво трябва да се направи за нейното спасение и за нашето общо спасение. Засега всички зависим от вас.
– Когато намерим последния дар, тигрите ще се превърнат ли завинаги в хора? – попитах.
Дурга ме погледна замислено.
– Формата на тигъра им е дадена с определена цел и много скоро тази цел ще ви бъде разкрита. Когато четвъртият тест приключи, принцовете ще имат възможност да се сбогуват с тигрите. Сега ела при мен и вземи последното си оръжие.
Богинята извади златен меч от колана си и го счупи на две с едно бързо движение. С бърз замах тя хвърли мечовете във всяка ръка и се завъртя диво във въздуха, а в следващата секунда и двата меча опряха в гърлата на Рен и Кишан. Очите на богинята искряха от удоволствие.
Рен се напрегна, но богинята веднага му даде меча, който той прие с благодарност. Въпреки това, Дурга дори не помисли да отдалечи острието от гърлото на Кишан. Погледът на Кишан се втвърди и в един момент се уплаших, че сега ще предизвика богинята.
Дурга се усмихна лукаво и отново завъртя меча си във въздуха, но Кишан изпревари следващата й атака и се измъкна. Известно време те се забавляваха с този смъртоносен танц и видях, че Богинята беше доволна от сръчността и смелостта на Кишан. Но тогава тя го притисна в ъгъла и Кишан замръзна – този път острието беше насочено към сърцето му.
Поех шумно въздух и Дурга каза подигравателно:
– Ах, не се тревожи, скъпа моя Келси, сърцето на черния тигър не е толкова лесно да се пробие.
Кишан, заемайки бойна позиция, мрачно погледна Богинята. Оранжевата ѝ роба се отваряше от средата на бедрото и неволно се възхитих на божествения тънък крак, който надничаше от там.
Може би г-н Кадам е прав и Дурга не е перфектна, но краката ѝ са съвършени! Дори ако продължах да практикувам редовно ушу в Орегон, никога нямаше да имам такива крака.
Явно този факт не е убягнал от вниманието на вбесения Кишан. Погледът му бавно се премести от голия крак на богинята към лицето й, но когато Дурга повдигна насмешливо вежда, той отново се намръщи.
Докоснах ръката му.
– Кишан, Дурга просто ти показва как да използваш меча. Отпусни се.
Той се подчини, но богинята се усмихна толкова многозначително, сякаш бе прочела мислите му. Кишан дръпна меча от гърдите си и сграбчи оръжието за дръжката. Дурга се изправи и извади две брошки от колана си. Слизайки едно стъпало от пиедестала, тя закачи едната брошка на гърдите на Рен, а другата на Кишан. Той неохотно кимна, без да помръдва от мястото си, и започна внимателно да следи всяко движение на Дурга, която показваше как се използва това на пръв поглед невинно оръжие.
Тя покри с длан брошката на Кишан и изгука:
– Броня и щит.
В същия момент брошката започна да расте, златният метал запълзя във всички посоки, покривайки тялото на Кишан. Още един момент – и сега той беше напълно облечен в златни доспехи, а в ръцете си държеше щит и меч.
Дурга отново натисна брошката и прошепна:
– Бруха, брошка!
Златната броня се сви и отново се превърна в малко украшение.
– Може би е по-добре да останеш в тези… – прошепна богинята с нисък, вял глас, прокарвайки пръсти по широкото рамо на Кишан -…модерни дрехи. Към красивите мъже в бойни доспехи имам слабост.
На лицето на Кишан се изписа искрено удивление.
Какво се случва? Дурга никога не беше флиртувала с Кишан така… честно казано преди. Имах чувството, че всички гледаме лошо шоу.
– Тези брошки са направени специално за вас двамата – продължи Дурга. Сега тя се взираше право в очите на Кишан, въздухът между тях беше плътен от топлина. – Хареса ли ти моят подарък, абанос? – тихо попита богинята.
Кишан въздъхна шумно, пристъпи напред и хвана ръката ѝ в своята.
– Мисля, че си… тоест, мисля, че е… невероятно! Благодаря ти, моя Богиньо! – прошепна той и целуна пръстите ѝ.
– Хмммм – измърка доволно Дурга – Удоволствието е мое.
Рен изръмжа тихо и г-н Кадам най-накрая разсея напрежението във въздуха.
– Предполагам, че трябва да тръгваме. Освен ако, разбира се, не искате да ни кажете нещо друго…
Дурга веднага се отдръпна от Кишан, който я поглъщаше с очи, сякаш искаше да я изяде на място. Богинята му отговори с такъв пламенен поглед, че огънят, който пламна между тях, лесно можеше да разтопи каменния под.
Тогава Дурга погледна г-н Кадам и кимна.
– Казах всичко, което имах да кажа. Ще се видим отново, приятели.
Когато фигурата й започна да се втвърдява, аз възкликнах отчаяна:
– Кога ще се срещнем отново?
Дурга се усмихна и ми намигна. Изблик на пламък погълна тялото ѝ, скривайки се от нашите погледи, а когато огънят угасна, на пиедестала отново стоеше восъчна статуя с осем ръце. Изкачих се на пиедестала и подадох ръка на Фаниндра. Тя послушно се уви около ръката ми и отново замръзна.
Обърнах се и започнах да слизам и почти подскочих от изненада, когато чух гневен вик, който прогърмя в тишината на храма:
– Беше направо скандално!
С тези думи Рен удари брат си в челюстта.
Назад към част 7 Напред към част 9
