Глава 9
– Слоун?
Емери изтръска ръката от рамото си и се преобърна, а мозъкът ѝ искаше още сън, но жената упорстваше.
– Слоун, събуди се. Не можеш да закъснееш днес.
– Още пет минути – изстена Емери и придърпа завивките върху главата си.
– Последните два дни си спала в лазарета. Имала си достатъчно сън. Сега се събуди! – Меката пухена завивка се дръпна от тялото на Емери, излагайки я на студения утринен въздух.
– Майната му, това беше ли необходимо? – Очите на Емери се отвориха и срещнаха тези на прислужницата на сестра ѝ Далия. В тази част от секундата тя осъзна къде се намира и ръката ѝ полетя към устата. – Съжалявам, Далия. Бях потънала в дълбок сън и не знам какво ме е споходило. Не биваше да ти се нахвърлям така.
Ако не се овладееше от проклятията си, целият замък щеше да разбере, че Слоун е изчезнала преди закуска.
Далия постави сребърен поднос, пълен с препечени филийки и множество плодове, на леглото до нея и Емери можеше да се закълне, че я видя да се бори с усмивката си.
– Всичко е наред, госпожице. Ето я закуската ви.
Емери се протегна, усещането се отрази на върховете на пръстите ѝ, и се подпря на леглото. Натъпка една боровинка в устата си и с възхищение наблюдаваше как Далия изпълняваше безпроблемно сутрешната си рутина. Беше странно друг човек да се грижи за нея.
Далия изчезна за миг в гардероба и се върна с рокля, преметната през ръцете ѝ, и засия от гордост.
– Винаги изглеждаш толкова сияйна в синьо, а това е любимият цвят на принца. Освен това ми казаха, че днес той има голямо съобщение, което трябва да направи пред жените от Съревнованието. Ще искаш да изглеждаш по най-добрия начин.
Емери извъртя очи, но трябваше да признае, че роклята е прекрасна. В деколтето беше тъмночервена, след това преминаваше в най-светлосиньото, а по полата на роклята имаше малки звездички.
Напомняше ѝ за източното небе в моментите, когато денят се превръща в нощ. Никога не беше обличала нещо толкова красиво. Ада никога не е смятала, че външният вид си заслужава инвестицията, а след като вече беше сама, Емери не се интересуваше от това.
– А сега, бързо стани. Трябва да те подготвим.
Далия постави роклята на леглото и помогна на Емери да се изправи, като бързо издърпа нощницата през главата ѝ. Емери се задъха и се пребори с желанието да скрие гърдите си. Никога досега не беше събличана от друг човек и трябваше да си напомня, че това е нещо нормално за Слоун. Емери залепи фалшива усмивка на лицето си и се опита да се държи така, сякаш няма нищо против да стои по сутиен и бикини.
Ако Далия забеляза колебанието на Емери, тя не го спомена. Вместо това продължи да говори за клюките в замъка. Очевидно фактът, че принцът обръща внимание на жените от “ Съревнованието“, беше нещо важно. Преди това Слоун и Джеси бяха единствените, с които той редовно разговаряше.
Емери си спомни снимката на красивата блондинка от папката. Джеси имаше вид на кралска особа. Дори на снимката си тя изглеждаше като истинска кралица. Емери нямаше как да се конкурира с това. Тя беше обикновено калифорнийско момиче, дори и Слоун да не беше такава.
Тя изтръгна моментните съмнения от главата си. Това нямаше значение. Тя не беше там, за да се състезава за него или да бъде негова булка, и трябваше да запомни това. И определено не беше там, за да разбере как го кара да се чувства, дори ако гласът му караше сърцевината ѝ да се свива от нужда.
Тя беше там, за да разбере кой е убил Слоун. И да оцелее достатъчно дълго, за да се върне към стария си живот.
Това беше всичко.
Далия закопча ципа на роклята ѝ и я поведе към тоалетката. Устата на Емери се отвори, когато видя тоалетката, подредена с всички възможни инструменти за грим и коса. Това засрами чантата с трикове на Лени, а той я беше превърнал в образа на сестра ѝ. Емери не се съмняваше, че Далия може да я превърне в жена, достойна за принц.
Ако не беше видяла как Далия я преобразява със собствените си очи, Емери нямаше да повярва, че лицето ѝ се крие под косата и грима. Дори ако в огледалото я гледаше Слоун, тя не можеше да отрече, че е зашеметяваща. Сега вече нямаше връщане назад.
Далия постави пред нея семпли сребърни равни обувки и направи крачка назад, а очите ѝ оглеждаха Емери от глава до пети, възхищавайки се на работата си.
– Да, принцът трудно ще откъсне поглед от теб.
Тя си представи как непоколебимият поглед на Огъст я обхожда и в стомаха ѝ избухнаха предателски пеперуди. Малка част от нея се надяваше това да е така и се мразеше за това.
За щастие на вратата се чу почукване, преди да се впусне твърде дълбоко в мислите си за принца-вампир.
Чувствайки се досущ като принцеса, каквато не беше, Емери се плъзна по апартамента и влезе в основната спалня, за да види кой е дошъл.
До Далия стоеше жена с тъмна коса и очи, които бяха приковани в напрегнат поглед. Въпреки че се криеше зад очилата и стилния костюм, жената владееше стаята. Емери моментално я разпозна от папката като Йесения, връзката между жените от „Съревнованието“ и кралското семейство.
– Госпожа Йесения е тук, за да обсъдите какво сте пропуснали през последните няколко дни, докато сте била болна. – Далия остави жената настрана и прибра подноса със закуската от леглото. – Има ли още нещо, от което се нуждаете, преди да си тръгна?
– Не, благодаря ви за помощта тази сутрин.
– Няма за какво, госпожице. – Далия направи малък реверанс и излезе.
Йесения стоеше смъртно неподвижна, оглеждайки Емери от главата до петите.
– Е, ти определено приличаш на нея.
Значи тя знаеше коя е Емери, макар да не звучеше впечатлена от идеята.
– Надявам се да е така. Аз съм нейна близначка.
– Хм. Да, ти си. – Носът на Йесения се размърда, докато мълчаливо продължаваше да разглежда всичко около Емери. – Дадоха ти папката, нали?
Емери кимна.
– Отговорът е „Да, госпожо“, когато ти зададат въпрос.
Емери извъртя очи, но преглътна умната реплика на върха на езика си.
– Да, госпожо.
– По-добре. – Йесения извади сгънат лист хартия. – Ето списък с графика ви до края на седмицата. Всеки ден ще присъстваш на опреснителното обучение по шотландски етикет заедно с останалите жени от Съревнованието. То има за цел да ви подготви за галавечерята, която ще се проведе след пристигането на шотландската делегация.
Чудесно. Повече учене.
– Също така ми беше обърнато внимание, че нямате никакви познания за вампирската култура или история. Ето защо вечер, след изгасването на светлините, ще посещаваш уроци по история, докато не придобиеш добри познания и по двете.
– Чакай, сериозно? – Тя не се е съгласила да учи повече и да губи сън, за да поддържа тази шарада.
– Да, сериозно – подиграваше се Йесения с накланяне на глава. – Вече закъснявате, така че ако нямате въпроси, трябва да се насочите към общата стая на жените.
– Не, мисля, че мога да разбера как да играя на принцеса за няколко седмици.
Йесения ѝ се усмихна фалшиво и се обърна към вратата, мърморейки си:
– Ако издържиш толкова дълго.
Емери смръщи вежди, но не каза нищо. При положение че на свобода се подвизава убиец, Йесения може би не е далеч от истината.
Голямата дъбова врата се затръшна.
Изглежда, че всички подценяваха способността на Емери да се преструва, докато се справи, но тя не беше оцеляла в живота с Ада, без да усъвършенства това умение. Щеше да заблуди всички, докато не открие кой е убил сестра ѝ. И тогава щеше да се измъкне оттам по дяволите.
Назад към част 9 Напред към част 11
