Глава 31
Емери се събуди от уплаха, седна и притисна мекото одеяло с едната си ръка, а с другата се протегна нагоре и опипа шията си. Очите ѝ се стрелнаха из стаята, опитвайки се да определят дали наистина е будна, или все още е в кошмара си.
Отпусна се, когато установи, че гърлото ѝ е непокътнато, но фантомните болки от стоте пробождащи я зъби все още се усещаха по плътта ѝ. Наказанието за това, което беше.
Пръстите ѝ се увиха около огърлицата, която Огъст достави заедно с роклята ѝ, и тя отпусна смъртоносната хватка на одеялото. Задъханото ѝ дишане се забави, когато спомените от предишната нощ изтласкаха ужасните видения от кошмарите ѝ.
На устните ѝ се появи намек за усмивка. Понякога кътниците бяха приятни. Особено когато бяха прикрепени към реалната версия на русокосия вампир с океански очи от сънищата ѝ.
Не можеше да се каже как ще реагира Огъст на наследството ѝ, но той я обичаше. Не го беше казал открито, а и тя не го беше казала, но нямаше как да сбърка чувството, което заливаше споделената им връзка. Тя не се съмняваше, че им е писано да бъдат заедно.
Това не означаваше, че те ще бъдат, но тя имаше надежда. Всичко зависеше от това как Огъст ще се справи с признанието ѝ.
– Емери, добре ли си?
Тя не беше забелязала Огъст да излиза от банята и за момент оцени гледката. Беше облечен само с хавлия, която висеше опасно ниско на бедрата му. Емери облиза устни, като за миг забрави, че той ѝ е задал въпрос.
– Ем?
– Да, добре съм. Просто имах лош сън. – Тя го обходи с очи, попивайки всеки грам от тялото му. Водните капчици падаха между вълничките на корема му и я молеха да оближе всяка една, докато не утоли ненаситната жажда, която я мъчеше.
Когато очите ѝ отново стигнаха до неговите, пронизващият му поглед беше съчетан с прелъстителна усмивка.
– Е, аз също изживях кошмар. От снощи все още не съм те виждал гола, а това, принцесо, е съдба, по-лоша от смъртта. Макар че трябва да кажа, че ми харесва похотта, която изпитвам от теб, съчетана с гледката ти в моята риза.
Емери погледна надолу към ризата, тази, която беше забравила, че е облякла. Харесваше и как мирише на него. Като сандалово дърво и бор.
Тежестта на разгорещения му поглед, смесена с вълните на желанието, които се носеха от него, предизвикаха електрически удар в нея, който се настани в долната част на корема ѝ. Трябваше да се съсредоточи върху отдавна закъснелия разговор с него за наследството си, но единственото, за което мислеше, беше да изтръгне кърпата от него и да се запознае отново с члена му.
В същото време той направи крачка към нея, тя захвърли одеялото и скочи от леглото, за да посрещне Огъст по средата на пътя му, като притисна устата си към неговата. Разговорът можеше да почака, а и той така или иначе щеше да е в по-добро настроение след секса.
В целувката им нямаше нищо меко. Тя беше изпълнена със страст и нужда. Сурова. плътска. Имаше вкус на отчаянието, което изпълваше въздуха около тях.
Огъст заплете едната си ръка в косата ѝ, издърпа я и изпрати болка, която се стрелна от скалпа до сърцето ѝ. С другата я обгърна, хвана я за дупето и я повдигна, като ѝ даде възможност да обвие краката си около кръста му и да се притисне към ерекцията му. Грубата кърпа осигуряваше невероятно триене точно там, където тя се нуждаеше, и от нея се изтръгна тих стон, докато притискаше гърдите си в гърдите му.
Огъст се усмихна срещу устните ѝ, докато я люлееше нагоре-надолу, дразнейки откритата ѝ плът с нарастващата си дължина. Той изпрати вибрации по тялото ѝ, докато в него се разнасяше ръмжене, и задълбочи целувката.
Емери беше изгубена в него.
И не знаеше дали иска да бъде намерена.
Тя притисна бедрата си към вала му, разпалвайки огъня, който гореше ниско в корема ѝ, и изпрати кърпата на пода. Върхът на члена му дразнеше входа ѝ, а ръцете му се стегнаха върху дупето ѝ, докато я люлееше напред-назад, плъзгайки се през гладките ѝ гънки. Емери пулсираше от нужда, не искаше нищо друго освен да потъне надолу, докато не се настани напълно в нея.
Огъст отпусна устните ѝ и притисна челото си към нейното. – Колкото и да ми се иска да те притисна до стената и да те взема бързо и здраво – той се протегна и проследи с палец долната ѝ устна, – обещах да не бързам с теб. И аз държа на думата си.
Тя преглътна тежко, когато той развърза краката ѝ от кръста си и я плъзна надолу по тялото си, а ерекцията му беше твърда между тях. Ръцете му хванаха ризата ѝ и я издърпаха нагоре над главата ѝ, като я хвърлиха на близкия шезлонг.
– Не те боли много, нали? – Вместо да я хвърли на леглото, както тя искаше, той нежно я стисна за бузите и загриженост смръщи веждите му.
– Добре съм. – Всъщност я болеше малко, но не достатъчно, за да и попречи да го вземе до сутринта.
Тялото ѝ зашумя в знак на съгласие.
Той се наведе, докато устните му не докоснаха бузата ѝ, докато устата му не се приближи опасно до гърлото ѝ.
– Лъжеш.
– Това не означава, че не те искам. – Отговорът ѝ беше шепот, докато тя падаше на колене пред него. Щеше да му покаже колко много го иска. Тя се изпъна, обгърна с ръка пениса на Огъст и проследи върха му с език.
Огъст засмука въздух със съскане, докато Емери го пое в устата си и издиша стон. Сладкият му и солен вкус се търкаляше по езика ѝ, докато тя работеше в унисон с ръката си. Едно нежно докосване се спусна по лицето ѝ и се впи в косата, като се заби в нея. Първоначално той не натисна, но когато тя прокара език по кадифената долна част на члена му, хватката му се затегна, държейки я стабилно, докато той изтласкваше бедрата си напред.
Емери бръмчеше около члена му, докато той продължаваше да върти бедрата си, като всеки път се вмъкваше все по-навътре в устата ѝ.
Той наклони глава назад и изръмжа.
– По дяволите, Емери. Ти си невероятна. Мечтаех за това, откакто зърнах красивите ти розови устни.
Тя се вгледа в него, наслаждавайки се на похотта и желанието, които проникваха във въздуха около тях. Обичаше да го има в устата си. Можеше да живее от тихите стонове, които се изтръгваха от устните му, докато тя го задоволяваше.
Хванала се за задната част на бедрата му, Емери продължи да смуче и облизва, докато Огъст се вмъкваше и измъкваше от устата ѝ. Въздухът около тях се сгъсти, а енергията, идваща от Огъст, се промени и се надигна като цунами, приближаващо брега.
– Емери, аз ще…
Тя не го остави да довърши изказването си. Ноктите ѝ се впиха в плътта му, докато вдишваше и издърпваше бедрата му напред, поемайки колкото може повече от него. Огъст изръмжа и с един последен тласък семето му затопли гърлото ѝ в същия момент, в който вълните се сгромолясаха около нея.
Той се измъкна от устата ѝ и Емери седна на петите си, а на лицето ѝ се изписа доволна усмивка, докато си поемаше дъх.
Огъст я вдигна нагоре и я целуна по челото, докато тя постави ръка на гърдите му. Бързият ритъм на сърцето му в гърдите отразяваше нейния, както и учестеното му дишане. – Не знам къде си се научила да правиш това, но съм сигурен, че съм забравил името си.
– Моето. – Тя го дари с ленива усмивка. – Твоето име е моето.
– Забавно, мислех, че това е моето име. – Огъст се засмя, докато я хвърляше върху пухената завивка и разтваряше бедрата ѝ. – Колкото и да ми харесваше да гледам устата ти около члена ми, сега искам да усетя топлината ти, стисната около мен. Вкусът на кръвта ти, когато свърша в обляната ти сърцевина.
– Да – измърмори Емери, докато пулсът ѝ се покачваше до небето.
Той прокара нежни целувки по бедрата ѝ, а дъхът му беше горещ върху кожата ѝ. Той галеше гърдите и, дразнеше ги, но така и не и обръщаше вниманието, за което копнееше.
Бедрата ѝ се повдигнаха, придобивайки собствено съзнание в стремежа си да избута клитора си към устата на Огъст. Той изръмжа и засмука набъбналата пъпка, докато Емери не извика, а през нея премина смесица от болка и удоволствие, когато той заби зъби в малкото снопче нерви.
– Това е мое. – Огъст я пусна и се надигна над нея, за да погали шията ѝ с върховете на зъбите си. – Това е мое. – Той се спусна по-ниско, като обходи с устни върховете на гърдите ѝ. – Те са мои. – Той засмука зърното ѝ между зъбите си и се отдръпна леко, като разтегна чувствителния връх. Емери изстена, когато пътеката между зърната и клитора ѝ засъска от нужда. Едва успя да си поеме дъх, преди Огъст да повтори процеса върху другата ѝ гърда.
– Моля те, Огъст.
– Какво искаш да направя, Емери? – Нехарактерният му закачлив тон я разколеба повече от празнотата, която почувства, когато той отдръпна тялото си от нейното, очаквайки отговора ѝ.
Тя преглътна тежко, защото се нуждаеше от нещо повече от неговото докосване.
– Искам да ме съсипеш. Искам да ми напомниш защо никой друг мъж не би могъл да заеме твоето място.
– За мен ще бъде удоволствие.
С един-единствен тласък Огъст се настани в нея, а тя се сгуши около него, приспособявайки се към обиколката му.
– Ебаси, че си толкова стегната.
Емери издиша. Имаше нужда той да се движи. Нуждаеше се от триенето, което само той можеше да осигури. Тя посегна и заби нокти в раменете му, като използва малкото място, което получи, за да разклати бедрата си срещу него.
Огъст я притисна в матрака, спирайки движенията ѝ.
– О, не, принцесо, този път ти си моя. Аз определям правилата.
Огъст издърпа ръцете ѝ от раменете му и ги събра в една от своите, като ги избута над главата ѝ. Притисна целувка към устните ѝ, засмуквайки долната ѝ устна между удължените си зъби. Прилагайки малък натиск, той захапа чувствителната плът и засмука.
– Богове, вкусът ти е толкова невероятен, колкото и усещането.
Тя изстена, а меденият вкус на кръвта ѝ танцуваше върху езика ѝ, примесен с малко количество от карамелената сладка отрова на Огъст. Тя изтръпна, докато се просмукваше в нея, подхранвайки нуждата ѝ.
Бавно Огъст се отдръпна от нея и когато тя си помисли, че може да се измъкне напълно, той отново се вмъкна. Той се премести, накланяйки бедрата си, докато навлизаше и излизаше от нея, достигайки най-дълбоката част на тялото ѝ, докато се блъскаше в клитора ѝ.
Виковете ѝ се засилваха с ускоряването на темпото му, като всеки удар на члена му разпалваше огъня в нея. Тя повдигна бедрата си от леглото и тялото ѝ се разтресе на ръба на освобождението.
Огъст освободи ръцете ѝ и захапа китката си, притискайки я към устата и. В момента, в който кръвта му попадна в устните ѝ, вълна от удоволствие я заля, вибрирайки в нея. Тя впи нокти в ръката му, поемайки дълги изтласквания от жизнената му сила, докато оргазмът ѝ я унищожаваше, потъвайки в блаженство.
Минаха секунди и Огъст изръмжа, забивайки члена си дълбоко в нея. Той зарови лице във врата ѝ, пронизвайки я с кътниците си, докато собственото му освобождаване го завладяваше и я изтласкваше отново отвъд ръба.
Заедно те се носеха по вълните на своето единение, докато и двамата не се сринаха, заплетени в безпорядък.
Емери потръпна, когато Огъст облиза раните на шията ѝ, запечатвайки ги. Той се преобърна и я придърпа да се облегне на гърдите му.
– Моя – прошепна той.
– Твоя.
– Никога няма да ти позволя да си тръгнеш.
– Ти ме поиска, не само тук – тя премести ръка към сърцето си – но и пред твоя народ.
– Аз го направих. И ще го направя отново. Всеки ден до края на живота ни.
Емери се притисна към него, а сърцето ѝ заби. Нуждата да бъде честна с Огъст прониза блаженството след секса, което тя искаше да задържи.
– Усещам тревогата ти, Емери. Няма да те помоля да се омъжиш за мен утре. Знам, че имаме неща за обсъждане, но не се заблуждавай. Ти си моя и аз ще направя всичко, което е необходимо, за да те задържа и да ти докажа, че съм мъжът, когото заслужаваш.
Той я придърпа върху себе си, така че тя се вгледа в очите му. Очи, в които имаше толкова много любов и увереност.
– Какво те тревожи, Ем?
– Има неща за мен, които, след като ги узнаеш, се страхувам, че няма да можеш да ме виждаш по начина, по който го правиш сега.
– Искам да знам всичко за теб. Всеки спомен, който ти е скъп. Всяка твоя мечта за бъдещето.
Изявлението му, смесено с предаността, която изпращаше чрез връзката им, воюваше със страха, който тя носеше като броня през целия си живот.
– Животът ми преди замъка не беше нищо особено. Бяхме само аз и Ада, но както ти казах преди, тя не изпитваше никаква любов към мен. Правех каквото трябваше, за да се справям. Разбира се, имах най-добра приятелка и чичо, който се опитваше да помага, където може, но в повечето случаи бях сама.
Огъст избърса една заблудена сълза отстрани на лицето и.
– Много съжалявам, Емери. Какво се случи с родителите ти?
– Баща ми никога не беше част от живота ни, а майка ми почина малко след като аз и Слоун се родихме. Тя беше блъсната от пиян шофьор на пътя. Слоун беше всичко, което ми остана от истинското ми семейство. Докато не я взеха.
– Взеха за мен. – Той се опита да се отдръпне от нея, но Емери се държеше здраво за него. Имаше нужда да е близо до нея, трябваше да го усеща, за да събере смелост да продължи към неизбежната си изповед.
– Това не е твоя вина, Огъст. Изискванията на Съревнованието надхвърлят рамките на твоето семейство. Предполагам, че така е било винаги за Монтгомъри. Всъщност дори не знам дали по линия на майка ми или на баща ми има кръвна линия за Съревнованието, Ада никога не ми е казвала.
– Можем да разберем, ако искаш.
– Няма значение. – Тя изви глава нагоре и се опита да се усмихне. Последното нещо, което искаше, беше той да се рови в родословното ѝ дърво. – Единственото, което има значение, е, че се озовах точно там, където ми беше писано да бъда. Едва бях започнала да разбирам коя съм и какво искам за в бъдеще, когато се появи знакът. Бях вкарана в свят, от който никога не съм очаквала да бъда част, за който си мислех, че знам, но научавам, че изобщо не съм знаела. Ти никога не си бил част от плановете ми, но сега не мога да си представя свят без теб в него.
Огъст посегна към лицето ѝ и го обгърна с ръце.
– Винаги ще бъда тук, Емери. До теб.
Това трябваше да е моментът, в който да му каже най-тъмната си тайна. Но не можеше да се насили да развали този съвършен момент. Поне засега. Имаше нужда той да я погледне така, сякаш е нейният свят, още малко, преди да го разбие.
– А ти? Знам историята на семейството ти, но не знам почти нищо за теб.
Огъст се засмя.
– Е, роден съм в Шотландските планини.
– Уау – прошепна тя, представяйки си го сред хълмовете на Шотландия. Висок. Силен. Облечен в тартана си. – Те са красиви.
– Била ли си там?
– Беше едно от първите места, на които отидохме с Рен по време на обиколката ни из Европа. Влюбих се в него в мига, в който пристигнахме.
Докато говореше, Огъст прокара пръсти по гръбнака ѝ.
– Това е невероятно място. Богато на история и красота. Но историята не разказва за вампирите в Шотландия. Британската монархия може и да е станала владетел в човешкия свят, но както знаеш, управляващата вампирска фамилия на острова живее в Единбург.
– Крал Лахлан.
– Докато растях, баща ми беше резервния. Живеехме недалеч от Инвърнес, докато чичо ми не помоли баща ми да се присъедини към англичаните в стремежа им да завладеят Америка.
– Значи семейството ви е Колумб на вампирите?
– Колумб не е открил Америка, Емери.
– Знам това. – Тя сви рамене срещу него. – Просто те изпитвах.
Гърдите на Огъст се разтресоха от смях, а Емери попи образа на безгрижния мъж пред нея. Желанието отново се надигна в нея и тя се надигна, разпъвайки се върху него.
Очите му се опулиха, докато тя прокарваше ръка по гърдите му:
– Знаех, че си шотландец, но ще излъжа, ако не кажа, че ми се иска да запазиш повече от брага си. Може да ми се стори секси.
– Двеста години може и да са отслабили малко акцента ми, но никога не се съмнявай, че в сърцето си съм шотландец.
С едно бързо движение той ги преобърна, така че тялото му беше надвиснало над нейното. Притисната между ръцете му, той се наведе и постави нежна целувка на устните ѝ. Когато се отдръпна, почти незабележимият му акцент отстъпи място на дебелия браг, който тя беше поискала.
– Имаш право да обичаш Хайлендс, момиче. Полетата с лилава вересия, докъдето поглед стига. Спиращи дъха планински върхове, които сякаш свеждат небето до земята. Лохчета с блестящи повърхности, които крият в дълбините си древни митични тайни. Да, мечтая да ти покажа родината си. Но първо възнамерявам да ви направя своя. Не си мислете, че една хубава девойка като вас може да ми избяга. Една жена никога не е принадлежала на един мъж повече от теб. Не защото имам за цел да те притежавам. О, не, момиче, ти си дива като златния орел, който се извисява в дома на сърцето ми. Никога не искам да те впримчвам. Ти си моя заради мъжа, който искам да бъда, когато съм с теб. Никога не искам да престана да бъда този мъж. Позволете ми да ви покажа Планините. Позволете ми да ви обичам. Аз съм твой завинаги, момиче.
Устните на Емери потрепериха, а сърцето ѝ се сви в гърдите. С удоволствие се пошегува как би му позволила, ако обещае да носи килт без нищо отдолу. Нещо остроумно или забавно, което да потисне преминаващата през нея паника.
Огъст я обичаше.
Беше я поискал.
Беше сложил пръстен на пръста ѝ.
А тя беше на път да разруши перфектния образ, който той имаше за нея.
Тя сложи ръка на рамото му и нежно го отблъсна от себе си. След като и двамата седнаха, тя взе ръцете му в своите и вдиша дълбоко, опитвайки се да събере всяка частица увереност в себе си.
– Огъст, аз съм…
Преди Емери да успее да прокара признанието през устните си, в замъка се разнесе силен взрив, който разтърси стените около тях.
Очите ѝ се разшириха и по-бързо, отколкото успя да мигне, Огъст я притисна към матрака и сви тялото си около нейното.
– Какво беше това?
Огъст извъртя торса си, за да огледа стаята.
– Не знам, но трябва да отида да разследвам. Остани тук.
Телефонът в другия край на стаята иззвъня и той побърза да отговори.
– Какво стана? – Изръмжа той.
Челюстта му се стегна, докато слушаше обаждащия се, и гневът заля връзката помежду им.
– Крилото на Избраничките? Има ли някой пострадал?
Паниката заля системата на Емери. Тя се смъкна от леглото и облече една от ризите на Огъст и панталони, които ѝ бяха твърде големи.
Докато се облече, Огъст вече беше затворил телефона и се обличаше сам.
– Всички ли са добре?
Огъст продължи да се облича, пренебрегвайки въпроса ѝ.
– Огъст. Е. Всички. Добре. Ли. Са.
– Трябва да останеш тук. – Паниката, която се разнасяше от него, я плашеше почти толкова, колкото и избягването му на отговор.
– Кой е ранен?
Гласът му се понижи и той я помоли да се подчини.
– Моля те, Емери. Скоро ще се върна и ще те информирам.
Емери се вкопчи в петите си. Нямаше как да я отблъсне. Не и този път. Не и след това, което току-що споделиха.
– Огъст, кълна се, че ако излезеш от тази врата, без да ми кажеш кой е ранен, няма да съм тук, когато се върнеш. Какво стана с това да сме заедно и да споделяме тежестта?
– Права си. – Той прокара ръка през косата си и въздъхна. – Това е Челси. Тя е мъртва.
Назад към част 31 Напред към част 33
