Глава 3
Бум. Бум. Бум.
Емери се претърколи в леглото, посегна към една резервна възглавница и я придърпа над лицето си. Тя не знаеше откъде идва звукът, само искаше да спре. Устата ѝ беше пресъхнала като Сахара и имаше непреодолима нужда да пишка.
Бум. Бум. Бум.
Изтласквайки възглавницата от лицето си, Емери най-сетне отвори очи, за да види нежните кремави тапети на хотелския апартамент и слънчевата светлина, която надничаше през процепа на тежката завеса от огромния ъглов прозорец. Беше доволна, че не са останали широко отворени предишната вечер, защото се съмняваше, че махмурлукът ѝ ще оцени ярката светлина. Не си спомняше как се е върнала в хотела, но беше там. И жива. Което беше единственото, което имаше значение след една нощ с вампири.
Без да каже нито дума за позволение за влизане, вратата щракна и се отвори. Тя седна и покри голите си крака, когато принц Огъст влезе в стаята без предупреждение.
– Добро утро, Емери. – Той се усмихна, докато разглеждаше разчорления ѝ вид. – Изглеждаш като дявол.
Все още шокирана от факта, че е нахлул в стаята ѝ, без тя да го допусне, Емери му отговори с дрезгав глас.
– Чувствам се като в ада. Освен това как попадна в стаята ми?
– Аз съм вампир, Емери. – Сякаш това беше достатъчен отговор. – Що се отнася до това защо съм тук, предполагам, че не си спомняш, че си правихме планове, след като се прибрахме в стаята снощи.
– Смело от твоя страна да предполагаш, че си спомням нещо за снощи. – Усещането за меките, бели чаршафи върху голата ѝ кожа предизвика ужасяващ шок в сетивата ѝ. Ако не си спомняше предишната вечер и те бяха в хотелския ѝ апартамент, тогава… – Чакай, а ние? Имам предвид, знаеш ли?
– Боже, не, Емери. Беше прекалено пияна, а аз обичам в леглото си последователни жени, а не небрежни.
Оуч. Повече от вероятно е да не е била кой знае колко в съзнание, но коментарът му я накара да се почувства като гадната каша, която беше. Добре, че не бяха направили това предишната вечер. Искаше ѝ се да си спомни първия път, а както и да е, не можеше да си спомни нищо след разговора с братята в кабината.
– Не. Сложих теб и Копър в леглото и си тръгнах. – Принцът ѝ подхвърли бутилката с вода, с която беше влязъл, и пристъпи към прозореца. – Кой кръщава плюшения си домашен любимец дракон Копър? Освен това, кой възрастен има плюшено животно?
Емери пренебрегна снизходителните му думи и грабна дръгливия плюшен дракон, като го прегърна. Копър беше единственото нещо, което ѝ беше останало от майка ѝ. Беше взела по един за нея и Слоун на втория им рожден ден. Той беше постоянното лице в живота ѝ, когато имаше нужда от някого, когото да прегърне, след като Слоун си тръгна. Ада не вярваше в прегръдките, но Копър никога не протестираше.
Огъст дръпна затъмняващите щори и за неин ужас пусна пресилената слънчева светлина. Чувстваше се като вампир, който се страхува от светлината, тъй като махмурлукът задушаваше сетивата ѝ.
– Чакай, ти можеш да издържиш на слънчевата светлина?
– Аз съм създаден вампир, само превърнатите вампири имат чувствителност към слънцето. А сега ти поръчах закуска. Оправи се, за да можем да поговорим.
Тя нямаше представа каква е разликата между създадените и превърнатите вампири, но в момента това нямаше значение. Единственото, което имаше значение, беше да намали ударите в главата си.
Тя грабна бутилката и отпи дълга глътка, като пренебрегна намека му, че трябва да побърза. След като бутилката се изпразни, тя избърса устата си и се усмихна на напрегнатия мъж, който сега беше скръстил ръце, сякаш искаше да ѝ се скара, че не бърза. Тя не бързаше по някаква причина. Беше почти гола под чаршафите, носеше само камизолка и дантелени бикини с момчешка кройка. Последното нещо, което искаше, беше престолонаследникът на вампирите да я види по бельо преди така необходимия и душ. Но той беше на път да го направи, защото не отвръщаше поглед.
– И какво? – Той направи жест към банята и повдигна вежди към нея. – Движи се.
В маниакален опит за храброст Емери пусна Копър и захвърли завивките. Разкривайки голите си крака, тя скочи до чантата си. Ако щеше да бъде полугола пред него, поне щеше да е уверена в това. Докато се навеждаше, очите на принца обхождаха тялото ѝ. Той дори не се престори, че не гледа дупето ѝ. Тя обаче не можеше да го вини. Имаше страхотно дупе. И тя го размърда, за да види дали той ще се втрещи.
Оказа се, че вампирите са като всички останали мъже, влюбени в женските форми.
– Харесва ли ви това, което виждате, Ваше Величество?
Цвят заля бузите му и той прочисти гърлото си.
– Казва се Ваше Височество и да. Открих, че доста харесвам задника ви. – В гласа му се долавяше намек за акцент, но той беше слаб и трудно можеше да се определи произходът му. Британските острови, ако трябваше да гадае.
Емери изтръпна и закри устата си.
– О, боже, принцът има уста. Може би все пак ще се разберем. Особено ако не си толкова скован и напрегнат, колкото те карат да изглеждаш дрехите ти. Костюм от три части в сряда сутрин? Сигурно се шегуваш с мен.
Огъст се усмихна и сбърчи вежди.
– Ще се изненадаш какво мога да направя с костюм.
Принцът беше зад нея, преди тя да успее да мигне. С едно бързо движение той придърпа дупето ѝ към себе си и я притисна към солидните си гърди. Дишането ѝ се учести и страхът я завладя. Страх… и нещо съвсем друго. Тялото ѝ зашумя, докато се облягаше на него.
Тя притисна дупето си към слабините му, усещайки как в скъпите му панталони расте доказателство за това колко много го засяга. Радваше се, че няма намерение да става булка на този мъж, защото вероятно щеше да бъде разкъсана на две.
Огъст се разтрепери срещу нея, като хвана бедрата ѝ, за да спре движението ѝ. Наказателните му ръце я задържаха на място.
– Тази твоя умна уста ще ти донесе неприятности. – Той премести ръцете си от бедрата ѝ и прокара пръсти по ръката ѝ, предизвиквайки тръпка по свръхчувствителната плът. – А аз мога да измисля много начини да заглуша тези устни, ако се превърнат в проблем. – Той се притисна към гърба ѝ, като преплете пръстите си с нейните. С малко усилие вдигна ръцете ѝ над главата и я завъртя.
Тя погледна в гладните му очи. Ако в този момент си разказваха история, тя щеше да завърши с това, че той я поглъща.
Буквално.
Той се наведе и Емери се отдръпна, докато гърбът ѝ не се удари в стената. Беше хваната в капан между гипсокартона и най-вкусния вампир, който някога бе виждала. Които до този момент бяха само двама.
Приучена от крехката си тригодишна възраст да се отвращава от самата представа за вампири, тя трябваше да мрази него и всичко, което го правеше такъв, какъвто беше. Предателското ѝ тяло обаче имаше свой собствен ум.
Огъст доближи лицето си до нейното и тя застина, когато дъхът му погали устните ѝ. Ако помръднеше и половин сантиметър, щеше да разбере какво е усещането от устните му върху нейните. И колкото и да не ѝ се искаше, тя искаше да разбере какво е усещането.
Огъст обаче имаше други планове. Вместо това той прокара носа си по бузата ѝ и надолу към гърлото ѝ. Сърцето ѝ се разтуптя, ръцете ѝ се свиха, а бузите ѝ почервеняха в отговор на непознатото внимание.
– Миришеш абсолютно опияняващо. Знаеш ли това?
Той беше човека, който мирише. Огъст миришеше на сандалово дърво и свеж горски въздух. Той я обгръщаше по невъзможен начин, изпълвайки я с нуждата да бъде близо до него. Дъхът от думите му разголваше кожата ѝ, засилвайки десетократно реакцията на тялото ѝ. Това беше интимен жест и за част от секундата тя беше забравила какъв е той.
Каква беше тя.
Тя преглътна буцата, която запушваше гърлото ѝ.
– Не бях наясно.
Той си пое дъх, когато устните му докоснаха ключицата ѝ, и сякаш за да потвърди думите си, го напусна мек, задъхан стон от иначе твърдото му поведение.
Накъсаното дишане на Емери потвърди всичко, което тя искаше да отрече. Устните му продължиха да изследват кожата ѝ. Тя премести тежестта си, като отчаяно се опитваше да игнорира нарастващата топлина, която се събираше между бедрата ѝ. Ръката на Огъст я хвана за бедрото, задържайки я на място, после се отдръпна и я прониза с поглед.
– Ти ще бъдеш моята гибел, жено – прошепна той и преди тя да успее да отговори, устните му се впиха в нейните.
Всеки сантиметър от нея се оживи, вибрирайки отвътре навън. Емери изтръпна и той се възползва. Езикът му се насочи към нейния, заплитайки се с него в бавно, гладно темпо, което обтегна тялото ѝ от нужда. Гърбът ѝ се изви, нуждаеше се от повече физическа връзка. Когато той затегна хватката си за бедрото ѝ, спирайки движението ѝ, Емери закачи единия си крак около бедрата му и го придърпа навътре.
Огъст се блъсна в нея и Емери изстена, когато втвърдените ѝ зърна се допряха до него. Той засмука долната ѝ устна между зъбите си и се дръпна назад, изпращайки удар от най-приятната болка през нея, когато кътниците му я пробиха. Никога през живота си не бе очаквала да се потопи изцяло в усещането на вампирските кътници и да им се наслаждава върху тялото си. Да иска да ги усеща и в други части на тялото си.
Все още я държеше с едната си ръка до стената, а с другата се отдръпна и разроши косата си. От устните ѝ се изтръгна тих стон, а разстоянието, което беше създал, беше твърде голямо за изострените сетива на Емери. Това нямаше смисъл, но тя не се нуждаеше от него. Единственото, от което се нуждаеше, беше той да продължи започнатото.
– По дяволите – прошепна Огъст през задъхано дишане.
Емери отвори уста да говори, но замръзна, когато Огъст извърна глава. Очите му срещнаха нейните и се разшириха.
– Влез в банята и се приготви. Ще забравиш всичко, което току-що се случи.
Емери стоеше до стената, замръзнала и неспособна да диша. Тя леко кимна и се запъти към банята.
Сякаш би могла да забрави случилото се не и след милион години.
Той я беше целунал. Ако изобщо можеше да го нарече целувка. По-скоро приличаше на това, че е подпалил всеки сантиметър от нея и я е оставил в състояние на повишена сексуална лудост. На практика и подари чифт сини топки, които да допълнят вече пулсиращата и женска ерекция. Веднага съжали за всеки път, когато бе довеждала някой мъж до възбуда.
Тогава той я накара да забрави.
Никога не беше искала да не бъде вещица повече, отколкото в този момент. Да потъне в реалността, в която тялото му никога не е било притиснато към нейното и тя не е улавяла между устните си вкусно невинните му стонове. Само че не можеше и сега беше принудена да живее със спомена за устните на Огъст върху нейните и да се изправи пред реалността, че иска нещо повече от неговите устни.
Емери вдиша треперещ дъх и се загледа в огледалото в банята. Повдигна ръка и прокара пръсти по устните си, запечатвайки в паметта си предизвикващото огън докосване на Огъст. Поне за целувката той беше на себе си. Щеше да помни завинаги, че той е целунал Емери, а не Слоун.
Тя изучи лицето, което се взираше в нея. Емери едва след смъртта на Ада се бе научила да се възприема като красива. Старият прилеп имаше склонност да съсипва Емери винаги, когато имаше възможност. Тя се спря на миниатюрния белег точно под клепача, който получи, след като падна от колелото си, когато беше на шест години. Малката луничка на устните ѝ, която никой освен нея не забелязваше. Малките несъвършенства, които я правеха Емери и разказваха нейната история.
Снощи си припомни, че лицето, което се взираше в нея, също живееше съвсем друг човек. Човек, за който тя не знаеше нищо. Това лице принадлежеше на момиче, което беше взето от семейството си и отгледано в замък. Чиито кехлибарени очи бяха станали свидетели на неща, които повечето хора можеха само да си представят. Лице, което вече не живееше, но все още беше оцеляло като счупено огледало.
Тя стоеше и се взираше в отражение, което никога нямаше да я погледне обратно. Лице, което вече нямаше да принадлежи на Емери, ако тя направи това, което принцът поиска от нея снощи.
То щеше да бъде на Слоун.
Не че тя имаше избор.
Независимо от всичко, тя щеше да отиде в замъка. Можеше да преглътне да направи това, което Огъст поиска от нея, дори само за да намери справедливост за сестра си, която дори не познаваше. Винаги е имала връзка със Слоун, въпреки че бяха заедно само пет кратки години. Споделяха една утроба, но все пак това беше много повече. Това беше връзка, която дори смъртта не можеше да прекъсне. Необяснима нужда да я познава.
Нещо обаче я възпираше. Тъга, която тя се опитваше да разбере. Емери тъкмо бе започнала да се чувства добре в кожата си. След като прекара почти година в пътуване с Рен, тя се чувстваше готова да живее живота, който ѝ беше писан. Живот по свои собствени правила, а не под микроконтрола на Ада.
Тогава на китката ѝ се появи знакът и цялата увереност излезе през прозореца. Животът ѝ отново щеше да бъде управляван от микроконтрол. И още по-лошо – от властни вампири.
Емери забърза сутрешната си рутина, отърсвайки се от низходящата спирала на живота си, и се облече в чист черен клин и голям сив суитчър. Прибрала кафяво-розовите си коси на небрежен кок, тя застана пред вратата на банята. Щеше да е лесно просто да се скрие в банята до края на деня. Там беше на сигурно място и можеше да бъде себе си.
Но не това ѝ беше казано да направи.
Емери знаеше, че ще трябва да се превърне в някой друг веднага щом излезе от банята. Тя вдигна високо глава, без да си дава нито миг повече да тъгува за загубата на самоличността си, и дръпна вратата към новото си нормално състояние.
Челюстта ѝ падна, когато излезе навън. Количките, пълни със сребърни куполи, седяха в средата на помещението и Огъст и се усмихна доволно.
– Поръчах по едно от всичко в менюто за закуска, както и лекарство за главоболието, което със сигурност нямаш. – Той се придвижи до количката, на която имаше две сребърни кани. – Поръчах и по една кана „Кървава Мери“ и ирландско кафе, в случай че клин клин избива е по-скоро в твоя стил.
Шокирана от личностната му промяна, устата ѝ се отвори и трябваше да си напомни да я затвори, преди да е хванала мухите. Мъжът беше опасен и тя трябваше да запомни това.
– Благодаря ти.
Тя надникна под няколко сребърни купола и откри палачинки и яйца по бенедиктски. На третия имаше бурито за закуска. Нямаше нужда да търси повече. Емери грабна буритото от чинията, взе хапчетата и си наля ирландско кафе, преди да се свлече в началото на мекото легло.
Огъст я наблюдаваше от стола до прозореца, погледът му беше тежък. Той подпря лакътя си на подлакътника на тапицирания стол и сложи ръка на устата си. Скриваше устните, които тя отчаяно искаше да забрави. По дяволите, той беше адски секси, така спокоен и отпуснат. Дори нямаше нужда да се опитва. През цялото време тя седеше там и изглеждаше като експрес за горещи каши, който спира на гара, на която нямаше какво да прави.
– Ти само ще ме гледаш или какво? Можеш да си вземеш малко, нали знаеш. Няма да изям всичко това. – Емери направи пауза и наклони глава настрани. – Вампирите изобщо ядат ли истинска храна? – Тя осъзна, че при всички предупреждения, които Ада ѝ беше дала за това колко ужасни са вампирите, тя никога не ѝ беше казвала полезни факти. Винаги казваше: „Ако видиш такъв, бягай в обратната посока. Бързо.“
Този съвет се оказа невалиден в момента, в който на китката ѝ се появи знакът. Не можеше да избягаш, когато си окован за вампир. Емери не знаеше дали ще изгори от вътрешната страна на китката си навън, или ще изпратят някой да я убие, но да разбере това не беше на първо място в списъка ѝ със задачи.
Огъст се засмя по онзи дълбок секси начин, който накара топлината да се събере в корема ѝ. Той се запъти към леглото и постави пред нея папка, която тя не беше забелязала, докато се беше взирала в отпуснатата му грация. Леглото се сниши и той вдигна Копър, разглеждайки любимия ѝ плюшен дракон.
– Да, създадените вампири ядат храна. Превърнатите ни колеги по-малко. Аз вече ядох тази сутрин, благодаря ти.
– Каква е разликата? – Тя говореше с пълна уста, като едва по средата на въпроса си осъзна, че вероятно не се държи толкова женствено, колкото би трябвало в присъствието на кралски особи.
Ако Огъст беше забелязал, той предпочете да не го коментира.
– Създадените вампири са плод на мъжки вампир и човешка жена. Превърнатият вампир е човек, който е ухапан от вампир и е превърнат в един от нас. Като Малкълм.
– И те също са чувствителни към слънчевата светлина.
– Точно така. Те няма да избухнат в пламъци, както историята иска да ви накара да вярвате. Но трябва да останат покрити или да получат тежки изгаряния. Прозорците на замъка са обработени, така че това не е проблем за Малкълм, кралицата или всички гостуващи придворни.
– Чакай, разбирам как кралицата ще бъде превърната, но Малкълм не е създаден вампир? Как е възможно това?
– Технически той е. Той е роден пръв, но за съжаление е едно на милион деца, родени като хора. Превърнат е на двадесет и седмия си рожден ден, но никога няма да притежава титлата престолонаследник, защото не може да създаде наследник.
– Това е гадно. – Емери не можеше да повярва, че и най-малката част от нея симпатизира на Малкълм. Той може и да беше гадняр, но и тя щеше да е такава, ако рожденото ѝ право беше отнето заради аномалия. Знаеше твърде добре какво е да се родиш с недостатък.
– Така е.
– Значи само едно ухапване и ще се превърна във вампир? – Ръката, която не държеше буритото ѝ, инстинктивно се насочи към врата ѝ.
– Не. Трябва да умреш с отрова в организма си.
– Отбелязвам. Не искам да умра с вампирска отрова в организма си.
– Това би било разумно. Не мисля, че ще ти хареса да бъдеш като мен.
– Нямаш представа – прошепна тя. Не само че не можеше да понесе идеята да пие кръв, но и предците ѝ щяха да се обърнат в гробовете си, ако предаде рода си по този начин. Дори и той да беше най-малката част от нея, тя все пак беше част от него.
Огъст смръщи вежди, но не коментира коментара ѝ.
– Има ли други въпроси?
Очите ѝ паднаха върху матрака, а кулминацията на всичко, което беше научила от Огъст, се появи изведнъж.
– Защо аз?
– Защо ти, какво?
– Защо аз? Защо сестра ми? Защо жените, които са в замъка? Какво толкова специално има в нас, че сме принудени да се явяваме на прослушване, за да станем твоя булка? – Имаше нещо специално в семейните линии, което изискваше да предоставят най-голямата си дъщеря, ако се появи белегът, но Ада никога не беше обяснявала на Емери защо. Въпреки че многократно бе плакала за завръщането на сестра си, не ѝ бе казано нищо.
– Ти не си специална, Емери. Ти си прокълната. Както и аз. – Той изплю думите, сякаш имаха вкус на нещо кисело. – Съдбите на семействата ни са завинаги преплетени от кървави вещици, които са си помислили да си играят на Бог.
– Вещици? – Тя преглътна тежката буца в гърлото си и се опита да задържи сърдечния си ритъм от рязко покачване.
– Да. Вещиците са истински и са проклятието на моето съществуване. Те са наши врагове от момента, в който са ни създали. Убиваха ни, контролираха ни и продължават да го правят и до днес, диктувайки бъдещето ни със същата магия, която са използвали, за да ни създадат. Те са причината да можем да се чифтосваме само с определени човешки жени. Оттук и Съревнованието. В съвсем реален смисъл Емери, ти, сестра ти и всички останали жени в моето Избиране сте просто играчи в една игра, ръководена от тях от самото начало.
Умът ѝ се завъртя. Вампирите са създадени от вещици. Ада никога не ѝ беше казвала това. Никога не бе допускала, че дори има разумна причина за омразата между двете им фракции. Беше се забъркала в много по-големи неприятности, отколкото предполагаше. Една грешна стъпка и щеше да се окаже на милостта на вампир, който мрази вещици. Нямаше значение, че Малкълм изглеждаше твърде склонен да запази в тайна произхода ѝ. Омразата на Огъст беше осезаема.
Тя избърса една заблудена сълза, преди той да я види да се търкулва по бузата ѝ.
– Това звучи ужасно.
– Така е. А сега към работата. – Той бутна папката към нея. – Като се има предвид броят на питиетата, които изпи снощи при молбата ми да станеш Слоун, разбирам, че не си особено приятелски настроена към идеята. Тук съм, за да ти кажа, че нямаш избор по въпроса.
Ах, ето го и неговият хаплив характер. Емери извъртя очи, докато преглъщаше последната хапка от буритото си и отпиваше дълга глътка кафе. Тя се настани удобно и седна с кръстосани крака на леглото с лице към него.
– Първо, напълно разумна реакция е някой да се напие и да се забавлява в последната си вечер с единствената самоличност, която някога е познавал. Второ, защо в един момент трябва да си джентълмен, а в следващия да си пълен задник?
– Да се наслаждаваш е слабо казано. Направила си сметка за хиляда долара под моето име.
Свята работа. По лицето ѝ се изписа усмивка.
– Можеш да си го позволиш.
– Надявам се, че „най-доброто уиски в заведението“ си е струвало.
– Струваше си – излъга тя, макар че шегата беше за нея, не си спомняше да е взимала шотове уиски от най-високия рафт, но и се искаше да е така. – Помислих за така нареченото ти искане и ще се съглася с плана ти. Но при две условия.
– Мислиш да ми поставяш ултиматум? Бих могъл просто да те принудя да се подчиниш.
– Да, можеш. – Не беше моментът да го информира за обратното. – Но тогава ще трябва да обясниш на замъка защо Слоун изведнъж има склонност към напиване.
Огъст я погледна и тя разбра, че го има.
– Какви са условията ти?
– Искам да знам какво се е случило със сестра ми.
Той въздъхна дълбоко и отвърна поглед от нея.
– Ние не знаем. Смъртта ѝ все още се разследва.
– Тогава искам да бъда държана в течение и да помагам в разследването.
– Категорично не. Ще пречиш, да не говорим, че е опасно, а ние не се нуждаем от това още един човек да бъде убит под наше наблюдение.
Емери сви рамене и се опита да изглежда безгрижна.
– Тогава ме представи като Емери, когато пристигна в замъка. А още по-добре, освободии ме и ме пусни да се прибера у дома. Така или иначе, можеш да измислиш как да обясниш убийството на сестра ми.
Изражението на Огъст се втвърди.
– Какво е второто ти условие?
– След като разберем какво се е случило със сестра ми и е безопасно да го направим, искам да ме изпратиш у дома. Нямам никакво намерение да бъда твоя булка или да родя твоя наследник.
Освен това вероятно ще ме убиеш, ако някога разбереш каква съм.
Той седеше мълчаливо и я гледаше, а на устните му се оформи подигравателна усмивка.
– Сигурна ли си? Усещам миризмата ти на възбуда, Емери.
Топлина заля бузите ѝ. Разбира се, че той можеше да я усети. Това беше просто нейният късмет. Не беше като да искаше да бъде привлечена от вампир. Предателското ѝ тяло просто не беше разбрало, че зад голямата му усмивка се крият кътници.
Тя вдиша дълбоко, опитвайки се да успокои нервите си.
– Извини ме, че го казвам, но това няма да се случи. Семейството ти вече е взело твърде много от мен. Имам си живот и искам да се върна към него възможно най-скоро.
Огъст наклони глава, макар че очите му не се откъсваха от нейните.
– Добре.
– Значи това е „да“ и на двете ми искания? – Тя го дари със сладка усмивка и се надяваше чарът ѝ да подейства върху него.
– Не ми харесва това, което искаш. – От ръмженето му по тялото ѝ се разнесе топла вълна, макар че стомахът ѝ се сви, когато той се поколеба. – Но ти ни трябваш, ако искаме да имаме предимство в разгадаването на това, което се е случило със Слоун. Да разследваме и да ударим враговете си, без те да знаят, че са успели. – Той стисна челюст и заговори през стиснати зъби. – Съгласен съм с твоите условия.
– Тогава е решено. – Емери отскочи малко на леглото и падна върху планината от меки възглавници. Можеше да се отпусне малко, след като исканията ѝ бяха изпълнени. – Какво следва?
Назад към част 3 Напред към част 5
