Глава 6
Малкълм я целуваше.
Тя разтвори устни, за да му зададе въпрос, но той се възползва и вкара езика си вътре. Беше доста добър целувач. Страстен. Безумен. Умел.
Едно нещо знаеше със сигурност – целувката му не накара стомаха ѝ да падне, нито пък накара кожата ѝ да вибрира. Не беше лоша целувка, просто не се чувстваше добре.
Не като тази на Огъст.
Тя задълбочи целувката, дори само за да се увери, че между тях няма нищо. Нямаше. Чувстваше се неправилно. Дори хлъзгаво.
Емери сграбчи раменете на Малкълм и го отблъсна.
– Това не е правилно.
Той се отдръпна от нея и поднесе ръце към устните си, онемял.
– Ще кажеш ли нещо?
– Аз… съжалявам. Мислех, че…- Гласът му беше мек, почти победен. Той се обърна от нея към прозореца.
Тя искаше да го утеши, но това не беше правилно. Той не трябваше да я целува. Тя беше част от Съревнованието на Огъст.
– Какво си мислеше? Не можеш просто да ме целунеш така. – Което беше пълна глупост и тя го знаеше. Той беше принц и вероятно си мислеше, че може да прави каквото си поиска. Дори и да не е трябвало. В края на краищата брат му го правеше. Може би това беше семейна черта. Разликата беше, че тя харесваше устните на Огъст върху себе си.
Малкълм отметна рамене назад, изправяйки стойката си. Когато се обърна, за да я погледне, очите му бяха изгубили мекотата, която имаше преди малко, и бяха заменени със студен поглед.
– Събери си нещата. – Думите му бяха кратки. – Огъст реши, че ще е по-добре, ако те заведем в замъка тази вечер под прикритието на тъмнината. Да се появим на сутринта може да предизвика повече въпроси, отколкото искаме.
– Нима няма да говорим за това, което се случи?
– Не.
Разбрах. Шибани кръвопийци и тяхната неспособност да поемат отговорност за действията си.
Емери задържа погледа на Малкълм още миг, опитвайки се да разбере момента, който премина между тях. Обикновено тя настояваше, докато той проговори, но образованата в замъка Слоун не би го направила и това беше, което беше сега.
– Нека да си взема нещата.
Малкълм не предложи помощ, вместо това внимателно наблюдаваше Емери, докато тя опаковаше нещата си. Разхождаше се нетърпеливо по дължината на прозореца. На всеки няколко мига въздишаше и клатеше глава, потънал в това, което го ядеше.
Отношението му не се подобри особено, след като слязоха до колата – черно БМВ кабриолет от всички възможни коли. Не можеше да откъсне очи от нея, но винаги отвръщаше поглед, когато го хващаше да я гледа. През по-голямата част от пътуването мълчеше, като само спомена, че ще отнеме около час, докато стигнат до замъка.
Когато мълчанието стигна дотам, че започна да я изнервя, тя заговори.
– Какво става с теб?
– Нищо.
– Лъжец.
– Просто го остави на мира, Емери. – Думите му излязоха като дълбоко ръмжене, а той стисна волана с побелели кокалчета.
– Да не би да имаш предвид Слоун?
Той не отговори, но тя се страхуваше, че ако го стисне по-силно, воланът ще се счупи под силата му.
– Добре. Ако не искаш да ми кажеш защо се държиш така, сякаш целувката ми е най-лошото нещо на света, ще ме изпиташ ли поне върху хората в замъка? Мисля, че ги имам всичките, но се притеснявам, че ще го прецакам.
– Вече си го направила. Слоун никога не би говорил така.
Тя извъртя очи.
– Моля те, Малкълм? Опитвам се да разбера. Ще трябва да пътуваме един до друг, най-малкото, което можем да направим, е да бъдем сърдечни.
– Не. Ще бъде много по-забавно да те наблюдавам как сама ще разбереш това.
– Ето го и него – тя хвърли ръце във въздуха. – Знаех си, че кретенските наклонности на принцовете Никълсън се крият точно под повърхността. Притеснявах се, че си омекнал спрямо мен.
– Все още съм тук и съм много твърд.
Емери се опита да не се втренчва в мислите си, но не успя, а очите ѝ паднаха в разкрача на Малкълм.
– Наистина ли искаш да ме видиш как се правя на глупачка? Това не засяга ли и семейството ти? Огъст спомена как ситуацията е лична обида.
– Нямаш представа – промълви той, като сви напрегнатите си пръсти. – Честно казано, смятам, че това е шибана ужасна идея, но след като научихме за твоето присъствие и за пренасянето на магията върху близнак, баща ми сметна, че това е необходимо. Така че, разбира се, Огъст се съгласи с плана.
– Вие не знаехте за мен? – Тя се опита да скрие болката в гласа си. Фактът, че Слоун никога не е споменавала за нейната близначка, я болеше като нож в гърдите.
– Не. – Той натисна педала на газта, задвижвайки колата в синхрон с нарастващото напрежение помежду им. – Ти никога няма да бъдеш като нея, Емери. Ти си груба и импулсивна и не мислиш отвъд момента. Всичко, което Слоун не беше.
– Слушай, кретен, може и да не съм израснала в замък, но мога да бъда надменна и избухлива като всички останали. – Тя отпи глътка от бутилката си с вода, като при това показа, че вдига пръст във въздуха. – Може би в началото ще ми е трудно да се превърна в кроткото, плахо момиче, което беше Слоун, но не може да е толкова трудно. Тя е израснала в замък, където е била държана далеч от останалия свят. Животът ѝ не може да бъде толкова сложен.
Той поклати глава и тялото му отново се скова.
– Ако само знаеше.
– Какво да знам, Малкълм?
– Нищо.
– Не, това не е нищо. – Гневът ѝ се превърна в осезаема част от въздуха около тях. Денят и без това беше много емоционален, а нервите ѝ се късаха все повече с всеки изминал миг. – Знам, че си почувствал нещо, когато ме видя по-рано, иначе нямаше да ме целунеш.
Малкълм остана безмълвен.
Емери удари юмрук в прозореца.
– По дяволите, Малкълм, просто ми кажи какво се случва! Как да се превърна правдоподобно в Слоун, ако вие не искате да ми кажете всичко? – Тя се обърна, доколкото можеше, с лице към по-възрастния принц.
Малкълм дръпна волана надясно и Емери се подпря, като едва не си разби главата в прозореца. Когато навлезе в аварийното платно, той натисна спирачките, избутвайки я напред.
– Какво става, Малкълм?
Той се обърна към нея с набръчкани вежди и изправена уста.
– Искаш да знаеш какво не ти каза Огъст? Това, което се опитвам да забравя, но не мога всеки път, когато погледна глупавото ти, красиво лице? Слоун беше всичко за мен. Тя беше причината да съществувам. Беше мила и търпелива, а по бог знае какви причини и ме обичаше. – Той погледна през предния прозорец. – Огъст беше измъквал Слоун, за да не разбере никой, че една от жените му от “ Съревнованието“ се среща с друг мъж, което е строго забранено. Наказуемо със смърт, и строго забранено.
Малкълм въздъхна, обърна се и очите му се втренчиха в нейните.
– В действителност той я беше довел, за да се види с мен. Имахме план. – Той се задави в думите си и тя видя болката зад погледа му. Този могъщ вампир беше образно казано на колене, докато говореше за нейната близначка. – Щяхме да кажем на родителите ми и да направим показно, че Огъст я изпраща у дома. Тя щеше да поиска да бъде превърната, за да бъдем заедно завинаги, но така и не получихме този шанс. Тя прекрати отношенията помежду ни, а на следващата сутрин беше намерена мъртва. Сутринта, в която бяхме планирали да съобщим на всички за решението си. Самата ми причина да живея спря да диша, и то не по забавния вампирски начин. – Той направи пауза и си пое дълбоко дъх. – Сега трябва да те виждам всеки ден, за да ми напомняш, че никога няма да мога да си я върна.
Емери седеше шокирана, загледана в Малкълм, без да знае какво да каже. Беше на път да се престори на мъртвата си близначка, само за да открие, че гаджето на мъртвата ѝ близначка я е закарало там, за да го направи. Ситуацията беше много по-прецакана, отколкото си мислеше първоначално, и не беше единствената, която трябваше да изтърпи. Малкълм щеше да преживее своя личен ад. Не беше чудно, че той я целуна по-рано.
– Съжалявам, Малкълм – успя да се справи само с шепот. – Не знаех.
– Да, ама сега вече знаеш. – Той изплю думите си и включи колата на скорост, преди да се върне на магистралата.
Минутите отлетяха в мълчание. С всяка от тях Емери се чувстваше като пълна гад. Искаше и се да говори, да задава въпроси, но знаеше, че Малкълм няма да отговори.
Накрая, когато заговори, подбираше думите си внимателно.
– Знаеш ли, че я почувствах в момента, в който умря?
Първоначално си помисли, че може би не я е чул, но след миг той наруши мълчанието си.
– Наистина?
Емери кимна, мигновено се върна в момента, в който това се случи.
– Беше рано сутринта. Мисля, че в три сутринта. Бях в Мадрид. Току-що бях излязла от един бар с Рен и няколко приятели, с които се запознахме, докато пътувахме.
Тя си спомни как бе спряла внезапно насред оживената градска улица, стиснала гърдите си, докато групата продължаваше да върви и да крои планове за следващия ден, без да знае нищо за това.
– Чувствах се така, сякаш сърцето ми се разкъсваше на две. Мислех, че умирам. А после сякаш част от душата ми просто си отиде. Изчезна. Хората казват, че близнаците имат връзка. Винаги съм знаела, че споделям нещо със Слоун, но никога не съм се замисляла за това до този момент. Сега знам, че това е съвсем реално и какъв късмет имах, че я имах в продължение на двадесет и пет години, дори и да не я познавах истински. Тогава, сякаш по даден знак, китката ми пламна от горещина.
Емери погледна надолу към китката си, спомняйки си начина, по който се появиха лианите, всяка от които беше гравирана, сякаш някой беше забил горещо парче стомана към кожата ѝ.
– В момента, в който белегът на Съревнованието приключи с белязването ми, започна привличането. Всичко, което исках, беше да оплача загубата на сестра си, но не можех да пренебрегна притеглянето, въпреки че се опитвах.
Тя избърса сълза от окото си.
– Може и да не разбирам връзката ти със Слоун, но знам какво е да загубиш частица от себе си.
Малкълм остана безмълвен, без да ѝ дава никаква представа за това какво чувства по отношение на признанието ѝ.
Влязоха в територията на замъка по дълга чакълеста алея и Емери за пръв път зърна новия си дом. Дори и осветен само от луната, каменният замък беше великолепен. Добре поддържана морава водеше до кръгла алея в основата на голямо стълбище, което водеше към главния вход. Самият замък изглеждаше като изваден направо от приказка, с кули и шпилове, които допълваха средновековното усещане.
Замъкът беше спиращ дъха.
Искаше ѝ се Малкълм да забави темпото, за да може да се любува на всеки дребен детайл, но не смяташе да го моли за това. Той мина покрай кръговата алея и спря до един уединен вход отстрани на замъка.
Колата спря и във вратата се появи лицето на Огъст. Той излезе леко навън и се облегна на рамката. Можеше да е и гаргойл с каменния поглед, който и хвърли.
Емери посегна към вратата, искаше ѝ се да изчисти въздуха между нея и Малкълм, преди да се изправи пред новия си живот в замъка. Той буквално се опитваше да се сдържи и за това, че само преди дни бе загубил любовта на живота си, се справяше адски добре.
Когато отвори вратата, Малкълм я хвана за ръка и я погледна в очите.
– Благодаря ти, Емери – прошепна той.
Ниско ръмжене зад гърба ѝ прекъсна момента. Емери извърна глава, за да види Огъст. Тя се втренчи в дебелия му пръстен, преди да погледне назад към Малкълм. Стиснала ръката му, тя излезе от колата и навлезе в хладния въздух.
– Как мина пътуването? – Гласът на Огъст вече не беше толкова топъл, колкото сутринта.
Сърцето на Емери се сви.
– Неусетно.
– Сигурен съм. – Той кимна към брат си.
– Ревнуваш ли? – Емери подразни звяра като идиот. Трябваше да се научи да си държи езика зад зъбите. Слоун не би казала това.
– Защо да ревнувам? Знам, че не искаш да бъдеш с вампир. – Отвърна без каквато и да е емоция той. – Нито пък искаш да бъдеш небрежна резерва на сестра си. Поне това е същината на думите ти.
Оуч. Да, тя беше казала това.
Това, което трябваше да каже, беше, че не иска да бъде с вампир, освен ако не е Огъст. Но по онова време не знаеше това. Трябваше да получи целувка от друг вампир, за да разбере, че той е единственият, когото би обмислила.
Не че трябваше да се съобразява с някой вампир. Все още беше смъртна присъда, ако разберат, че е вещица.
Огъст се успокои и наклони глава, като погледна покрай стената на замъка. Веждите му се смръщиха, преди рязко да я придърпа към себе си в прегръдка и да доближи устата си до ухото ѝ.
– Ние не сме сами. Следвай ме.
Страхът пропълзя по гърба ѝ.
– Хвани ме за ръка, да те вкараме вътре. – Тонът му беше топъл, дори приятелски. – Щастлив съм, че се върна.
Тя взе твърдата му ръка и той я поведе през каменния вход. Нагоре на два етажа през тясно стълбище и коридор над него. След това тя беше напълно изгубена. Нямаше значение, че беше преглеждала картата десетина пъти в хотела. Емоциите ѝ бяха твърде силни, за да може мозъкът ѝ да ги навакса.
Когато стигнаха до крилото с общежитията, всичко изведнъж стана реално. Да се държи събрана стана невъзможно. Беше стигнала до точката на пречупване, денят я натоварваше както психически, така и физически. Искаше ѝ се да спи или да плаче. Може би и двете.
Само ако Огъст кажеше нещо, нещо, което да ѝ помогне да се ориентира в новата среда. Една дума на доверие. Намек за това къде се намират. Но в едната си ръка държеше желание, а в другата – гадост, и знаеше коя от двете ще се напълни първа.
Огъст спря пред една врата и пусна ръката си.
– Радвам се, че се чувстваш по-добре. Ще те оставя да се запознаеш отново със стаята си.
Тя кимна, несигурна какво друго да каже или да направи. Мразеше шарадата между тях, искаше ѝ се да се върнат към начина, по който бяха в хотела. Преди да си сложи глупости в устата и да прецака нещата. Преди да стане нейната сестра.
– Съжалявам, Огъст, за това, което казах по-рано. – Тя направи крачка към него, макар да не беше сигурна какво иска да постигне, като скъси физическото разстояние. Не можеше да върне назад онова, което беше казала в хотелската стая, когато гневът ѝ беше силен. С извинението си топката беше в неговото поле.
Огъст се отдръпна.
– Не мисли за това, Слоун. – Той отговори така красноречиво, както би трябвало да отговори един принц.
Името беше шамар в лицето.
Тя прехапа сълзите си, докато се опитваше да си спомни, че именно това ще бъде в обозримо бъдеще. Емери никога не напусна онази хотелска стая и нямаше да съществува отново, докато Огъст не я освободи от Съревнованието.
Емери се обърна към дебелата дървена врата със сложна метална обработка, каквато никога не беше виждала, и я отвори, като устоя на желанието да погледне назад към мъжа, който накара цялото ѝ тяло да пламне. Надяваше се, че скоро ще я освободи, защото да бъде Слоун бързо ставаше прекалено много за нея.
Да бъде в този замък, сред вампири, които мразеха вещиците, с убиец в сенките, щеше да постави на изпитание всяка част от нея.
Назад към част 6 Напред към част 8
