Глава 7
– Милейди, не ме разбра. – Сериозен израз. – Имам нужда от услугите на Гилдията.
Сара наистина не искаше да помага на някой, който се беше опитал да отдели главата ѝ от тялото ѝ не толкова отдавна, но ловците съществуваха с причина.
– Някой се е отказал от договор?
– Не. Един от ловците ви е пленил един от нас. Ако организирате спасителна операция, ще ви бъдем много благодарни.
Тя стисна рамото на Дийкън. Няма начин това да е съвпадение. Докато седеше обратно, Дийкън маневрираше с мотора встрани от пътя.
– Говори – наредиха двамата едновременно.
– Сайлъс – каза вампирът, като се премести на тротоара до тях – имаше връзка с ловеца. Без никой да знае, пътищата им се разделиха преди две седмици.
По времето, когато са започнали убийствата.
– Името на ловеца е Марко Джиардес. – Вампирът протегна ръце. – Нямам представа какво се е случило между двамата. Но получих съобщение от Сайлъс преди няколко минути, в което се казва, че Марко го е държал като пленник в мазето на дома му.
Сара се зачуди дали Марко все пак се е досетил за истинските им мотиви на нея и Дийкън. Нещо трябва да го е предизвикало.
– Каза ли колко време е бил там?
– Сайлъс влезе в бара на ловеца преди час с новия си любовник. – Изсумтя той. – Той е млад и си мисли, че това, че е вампир, го прави непобедим. – Смислено потъркване в рамото, което беше ранила.
– Проклетият вампир искаше да натрие лицето на Марко в новата му афера. – Сара почти съжаляваше Марко. Почти. Защото всичко, което вампирът каза, беше вярно, тогава Марко беше излязъл и беше убил петима други мъже, никой от които не му беше направил нищо. Да не говорим, че беше ужасил Родни. – Имате ли някаква друга информация?
– Новият любовник на Сайлъс вече го няма. – Свиване на рамене. – Сайлъс е получил съобщението преди Марко да осъзнае, че има втори мобилен телефон. Оттогава не съм получавал съобщения, така че ловецът вероятно е поправил това.
Дийкън погледна вампира.
– Ако знаеш къде е той, защо не предприемаш спасителна операция? Имате достатъчно голяма група.
Дълга пауза. Вампирът погледна нагоре, после надолу и снижи гласа си.
– Рафаел не беше доволен, когато разбра за нападението над Сара. Ние не сме Негов народ. Той ни е забранил да правим каквото и да било на негова територия, освен онова, което се отнася до нас – отпътуване – дори хранене. – Дълга, трепереща въздишка. – Трябва да тръгнем с първия самолет извън страната.
– Сайлъс е турист? – Попита Сара, обмисляйки бързо възможностите си.
– Марко го срещна по време на лов. Сайлъс дойде да бъде с него. – Още един поглед нагоре. – Бихме се обърнали към нашия Архангел за помощ, но той не се интересува особено от сила.
Сара не вярваше на вампира, но имаше чувството, че той казва истината за Марко и Сайлъс. В гласа му се долавяше тревога, която издаваше очевидна привързаност към по-младия вампир. Не беше толкова странно, колкото звучеше. В края на краищата вампирите някога са били хора – отне много време, докато ехото напълно избледнее.
– Добре. – Тя отново си сложи каската. – Предполагам, че е време Гилдията да се притече на помощ.
Дийкън запали двигателя в мълчание и те потеглиха, оставяйки вампира на бордюра.
– Мисля, че той беше честен с нас – каза тя. – Ти?
– Това съвпада с това, което знаем. – Гласът му беше интимен мрак в ухото ѝ. – Изглежда Рафаел те харесва.
– Никога не съм го срещала. Или дори говорила с него по телефона. – Тя пое дълбоко дъх. – Не мисля, че има нещо общо с мен.
– Не?
– Не. – Тя знаеше точно къде се нареждат хората в схемата на нещата, що се отнася до архангелите. Някъде под мравките. – Това е фактът, че някой друг архангел се опита да се намеси на негова територия. Ядосан е. – И когато един архангел се ядоса, нещата ставаха Брутални. – Чу ли какво направи на вампира на Таймс Скуеър?
Бавно кимване от Дийкън.
– Счупи всяка кост в тялото му и го остави там. Като предупреждение. Беше жив през цялото време, горкото копеле.
– Виждаш защо никога не искам Рафаел да се интересува от моето благополучие.
Дийкън не каза нищо, но и двамата знаеха, че като директор на Гилдията, тя ще има много по-голям шанс да привлече вниманието на Рафаел, отколкото обикновен ловец. Но все пак, колко пъти Архангел е контактувал директно с човек? Сара никога не беше чувала за него. Те управляваха всичко от кулите си.
Архангелската кула в Манхатън засенчва всичко в целия щат. Сара често седеше в прекалено скъпия апартамент на Ели и наблюдаваше как ангелите влизат и излизат. Краката им, помисли си тя, вероятно никога не са докосвали земята.
– Мисля, че Ели има по-голям шанс да срещне Архангел от мен.
– Защо?
– Просто усещане. – Бодене по врата ѝ, целувка за „окото“, което прабаба ѝ твърдеше, че притежава. – Мислиш ли, че трябва да ѝ се обадим за подкрепление?
– Ако Марко е там сам, можем да го хванем. Нека първо да проверим нещата – не искам да го паникьосвам. – Пауза. – Въпреки че звучи сякаш Сайлъс не е награда.
– Да. Но Марко нарани Родни, който е опасен колкото обикновения заек. – Надяваше се, че господарят му не е бил твърде строг с него. И че кучката Минди е била обезглавена.
– Ние сме тук. – Той спря и паркира. – Барът трябва да бъде затворен.
Прибирайки каските, те се отправиха към бара … само за да спрат внезапно, когато една стара дама, която слизаше по-надолу не далеч по улицата, ги погледна и се отдръпна много бързо. Сара погледна Дийкън, наистина. Голям, секси, пълен с оръжия … и ръждясало червено.
– Опа.
Той се усмихна бавно и с блясък, който каза, че мисли да се съблече. С нея.
– По-добре да приключваме с това, преди полицията да пристигне и целият ад да се отприщи.
Кимайки, тя отблъсна мисълта да оближе вкусното му тяло и забърза темпото.
– Как ще влезем в мазето?
Дийкън вдигна вежда.
– Питане.
– Това ще свърши работа. Двама ловци, нуждаещи се от убежище и място за почистване. Нямам проблем с това.
Вратата на бара беше заключена, неонът беше изключен. Дийкън отиде да почука, но Сара хвана ръката му и посочи интеркома, скрит дискретно отстрани. Натисна бутона и зачака.
– Да? – Гласът на Марко. Звучи уморено, но ни най-малко агресивно. – Марко, Сара и Дийкън са. Трябва ни място за почистване.
– Мога да видя това. – Вратата се отвори. – Влизайте.
Влязоха. Сара изчака, докато вратата се затвори зад тях, за да прошепне:
– Само на мен ли ми се струва или той звучи твърде нормално?
Дийкън също се намръщи.
– Или е добър актьор, или има нещо друго.
Марко подаде глава през вратата, която водеше към апартамента му. Подсвирна, когато ги видя.
– Трябва да е било бой, банята е достатъчно голяма за двама. – Остра усмивка, която се опита да прикрие изтощението и се провали.
Отново, няма нищо странно в това, ако все още не е имал възможност да си легне.
Тогава тя видя бъркотията, която беше самият бар. Счупени бутилки, кръв по пода, дупки от куршуми по стените. Секунда по-късно, Марко излезе иззад вратата, и стана ясно, че той има началото на сериозно насинено око.
– Смея ли да попитам? – Тя вдигна вежди.
Марко прокара ръка през косата си.
– Ела горе и ще поговорим.
– Тук би било по-добре – каза Дийкън, неподвижно.
Собственикът на бара погледна от единия към другия и каза:
– По дяволите. – Звучеше така, сякаш сърцето му току-що се е пръснало на милиони парчета, той седна на последното стъпало с глава в ръце. – Той ме насади. Копелето ме натопи.
Сара започна да получава главоболие. Дошла е тук, очаквайки да спаси ранен вампир от откачен ловец, и е намерила разбит любовник.
– Какво ще кажеш да започнем отначало? – Тя реши да остане извън обсега на атаката, в случай че Марко всъщност е толкова добър актьор. – Къде е Сайлъс?
– Заключен в мазето. – Очите на Марко бяха мрачни, когато ги погледна. – Имах нужда от време, за да си събера нещата, преди да се обадя на Гилдията.
– А човекът, който беше с него?
Марко кимна в бара.
– Сайлъс застана зад него и … – Той се взираше в ръцете си. – Не можех да повярвам. Но богът на кръвта, толкова много кръв.
Оставяйки Дийкън да го наглежда, тя се изправи на блестящата дървена повърхност и погледна надолу. Светлосините очи на един вампир се взираха в нея. Тя пое дъх. Ако не беше видяла, че главата му вече не е прикрепена към тялото му, щеше да го помисли за жив.
– Мъртъв – потвърди Дийкън. – Въпросът е, как е станал такъв?
– Сайлъс – повтори Марко вяло. – Той дойде тук, перчейки се като проклет паун. Трябваше да го оставя отвън, но … – преглътна, болка във всяко опънато сухожилие. – Мислех, че ще дойде да се извини. Видях детето чак след това.
– Да се извини? – Сара имаше мрачното чувство, че всички са били въвлечени в един много лош любовен спор.
– За това, че ми изневери. – Марко най-накрая я погледна в лицето. – Ето ме, аз съм идиот. Напуснах Гилдията, за да отворя това място, само защото той каза, че мрази да знае, че поставям живота си на карта с всеки лов. Дори помолих Саймън да говори с някои от старшите ангели, да видим дали можем да прехвърлим останалата част от Договора на Сайлъс на ангел в Щатите, за да не се налага да продължаваме напред и назад.
– Ето. – Сара грабна една вдлъбната, но все още цяла бутилка вода и я хвърли по него. – Дишай.
– Не мога. – Той изпи цялата бутилка и я изхвърли. – Той просто ме използва. Иска да се откаже от договора си – ангелът му го харесва. Можех да преглътна това. По дяволите егото, но щях да го преглътна. Обичах го. Но през цялото време, когато бяхме заедно, той беше с мен … кой знае, по дяволите. Повече от един човек.
– Марко, това няма смисъл. – Скръсти ръце Сара. – Защо би те натопил, ако той е този, който мами?
– Защото го зарязах. – И в този момент Сара видя ловеца Марко. Твърд, смъртоносен, със сигурност много добър в работата си. – Казах му да излезе и да се махне.
– Това означаваше, че той загуби всички шансове да получи договора си. – Дийкън не помръдна от мястото си до вратата. – Звучи добре. Но всички улики сочат към ловец.
– Той ми взе нещата. Оръжията ми, дрехите ми, един от церемониалните мечове, които събирам. – Марко стисна зъбите си. – Чувствам се адски глупаво. Знаех, че не се справя добре с отхвърлянето, но не мислех, че ще убива хора, само за да ми го върне.
Сара погледна към Дийкън. Той поклати глава в лек отрицателен знак. Тя се съгласи. Марко беше много, много правдоподобен. Ако го подкрепят, вампирите ще го приемат зле, освен ако нямат доказателство. В този случай, Сайлъс ще изчезне, за да се изправи пред ангелското правосъдие. Ловците можели да убиват, но само при спешни обстоятелства или когато имали заповед за екзекуция. За ангелите било по-разумно да налагат необходимото наказание- те били по-бързи, по-силни и далеч по-жестоки от вампирите, които създали.
– Охранителни камери – попита тя Марко. – Записа ли всичко?
– Не. – Само отвращение помрачи красивите линии на лицето му. – Изключих ги, когато разбрах, че е той – не исках никой да види какъв глупак съм бил. Поне не бях толкова глупав, че да си оставя пистолета. Изстрел го е одраскал по главата и го е нокаутирал.
Това обяснява как Марко е вкарал вампира в мазето.
– Трябва да говоря със Сайлъс. – Сара пристъпи напред, очаквайки спор.
Марко стана.
– Ще те заведа – да видим какво ще каже копелето.
Оставяйки го да продължи напред, те го последваха с извадени оръжия. Сайлъс удряше по вратата, докато стигнат там.
– Помогнете ми! – Още удари. – Помощ! Чувам те!
– Тихо. – Гласът на Дийкън преряза ударите като нож. Сара пое водачеството. – Как се озова заключен в мазето?
Те имат почти същата история като от Марко … но ролите са обърнати. Докато свърши, главоболието на Сара се беше превърнало в тропащо чудовище. Как, по дяволите, щяха да оправят това? Грешен ход и много повече кръв ще се пролее.
Тя погледна към Дийкън.
– Имаш ли белезници?
Той ѝ подаде тънък чифт.
– Те ще издържат. – Марко вдигна ръце, без да задава въпроси, когато тя се обърна. Щраквайки белезниците, тя го отведе обратно горе, скривайки го на стълбището, което водеше към апартамента му … след което му завързаха очите и му връзаха краката, после му сложиха белезниците, за да го заключат за парапета. Ловците са изключително изобретателни, когато става въпрос за оцеляване.
– Няма да бягам – каза ѝ Марко, със пречупен вид болка в гласа, която я нарани.
– Не си струва – каза тя – вярвам ти. – Ако тя щеше да бъде директор на Гилдията, тя трябваше да се научи да съди хората си – но ние се нуждаем от доказателство.
– Той е умен. Част от чара му.
Сайлъс не изглеждаше особено очарователно за Сара, но тогава тя не беше влюбена в него. Потупвайки Марко по рамото, тя излезе и дръпна вратата зад себе си.
– Родни – каза тя на Дийкън.
– Това е, което си мислех.
– Но дори и да може да различи гласовете им, колко сериозно някой ще го приеме? – Тя извади мобилния си телефон.
Поколеба се.
– Това е начало.
Докато чакаше да вдигне телефона, погледът ѝ бе прикован към този на Дийкън.
– Ще трябва да се оправям с такива бъркотии през цялото време като директор.
Кимване.
– И ще те е грижа достатъчно, за да откриеш истината. – Преодолявайки разстоянието между тях, той докосна бузата ѝ. – Късметлии сме, че те имаме.
Телефонът беше вдигнат от другия край.
– Да?
Сара отпусна глава в гърдите на Дийкън при звука на този глас.
– Минди, трябва да говоря с господаря ти.
– Наказаха ме, защото се разприказва.
Назад към част 7 Напред към част 9
