Глава 8
Сара нямаше време да участва в състезание по пикаене.
– Трябваше да си по-внимателна.
– Дяволски си права – каза Минди. – Аз съм на четиристотин години и не мога да се отърва от подлеца. Вината не е твоя. Задръж. – Изненадана и доволна, че нещо се случва както трябва, тя си пое дълбоко дъх, когато се появи културният глас на Лакар.
– Ловецо. – Искане за това защо тя се обажда, и разрешение да се говори, всичко с една дума.
Тя обясни.
– Ако можем да заемем Родни за няколко минути, това може да помогне да се изяснят нещата.
– Тъй като жертвите включват двама от моите хора, бих бил много заинтересован да науча самоличността на извършителя. Скоро ще сме там.
Затваряйки телефона, тя прегърна Дийкън.
– Мислиш ли, че някой ще забележи, ако зарежа всичко и побягна крещейки към хълмовете? – Топли, силни ръце масажираха гърба ѝ.
– Може да пратят убиеца след теб.
– Без флиртове. Не сега.
– По-късно, тогава. – Той не спря масажа на гърба. – Мисля, че това официално е най-странният случай в кариерата ми.
– Ти и аз двамата. Не знам защо винаги се изненадвам, когато вампирите се държат странно като обикновените хора. Не е като да са придобили мъдростта на вековете с трансформацията. – Сърцето му биеше силно и стабилно под бузата ѝ. Солидно. Успокояващо. Една жена може да свикне с такъв тип котва.
Стояха в мълчание дълго време, докато сърцето на Сара не туптеше в ритъм с неговото.
– Мислил ли си някога за друга кариера?- Попита тя тихо, тихо, осъзнавайки, че не знае нищо за миналото му. Нямаше значение. Именно човекът, който беше днес, я очароваше. – Извън Гилдията?
– Не. – Една единствена дума, която съдържа богатство от история.
Тя не се напъваше.
– Аз също. Срещнах първия си ловец, докато живеех в комуна – дори не питай-когато бях на десет. Тя беше толкова умна, твърда и практична. Беше любов от пръв поглед.
Смехът му прозвуча малко грубо.
– Видях моята, след като един обезумял вампир унищожи целия ни квартал. Ловецът ме намери да стоя над вампира и да му режа главата със сатър.
Тя го стисна здраво.
– На колко години беше?
– Осем.
– Цяло чудо е, че не си психопат-убиец на вампири.
Някак си беше правилно да го кажа. Той се засмя тихо на всичко, но се сгуши около нея, целувайки слепоочието ѝ с нежност, която разби останалите ѝ защити като стъкло.
– Реших, че предпочитам да съм от добрите. Не обичам да преследвам и екзекутирам колегите си ловци – всяко убийство боли като кучка.
Сара изведнъж разбра, че това е причината последният убиец да избере Дийкън за свой наследник. Убиецът трябваше да обича гилдията с цялото си сърце и душа. Всяко решение трябваше да бъде взето с разтърсващата сила на тази любов – Дийкън никога не би екзекутирал ловец без абсолютни, неоспорими доказателства. Иначе Марко щеше да е мъртъв преди дни.
Тя вдигна глава и целуна шията му.
– Какво е чувството да имаш тайна афера с директора на Гилдията? – Не можех да го пусна. Не и без бой.
– Предпочитам светът да знае, че смятам жената за моя. – Безкомпромисен отговор. – Тайните се връщат, за да те захапят за задника.
Имаше такава възможност. Преди да успее да измисли друга, входната врата вибрира под силата на властно почукване. Лакар беше пристигнал.
– Време е за шоу. – Отдръпвайки се от Дийкън, тя се приближи и пусна Лакар и антуража му – Минди, Родни и неочаквано вампира, който първоначално бе помолил за помощ. – Моля, влезте. – Тя вдигна вежда към този, който не принадлежеше.
– Намерихме го да се мотае – каза Минди, размахвайки ръка с невнимание, което им каза, че не може да се интересува по-малко. – Лакар реши, че може да помогне.
Чуждестранният вампир не изглеждаше особено доволен, че е бил завлечен вътре, но никой не казва Не на Ангел.
– Къде са двамата мъже? – Попита Лакар, като държеше крилата си на няколко сантиметра от пода, за да не се влачат върху лепкавата каша от стъкло, кръв и алкохол, която покриваше лакираната повърхност.
– Единият е отзад. – Тя кимна на затворената врата, която водеше към апартамента на Марко. – Другият е в мазето. – Минди погали ръката на Дийкън.
– Изглеждат ли като този? – Това беше една гореща покана.
Дийкън не каза нищо, просто я гледаше с толкова студени очи, че дори Сара усети студа. Дийкън се справи страшно добре. Минди пусна ръката си, сякаш беше изгоряла, и бързо се върна при Лакар. Родни вече се криеше зад крилата на ангела.
– От теб ще излезе добър вампир – каза ангелът на Дийкън. – Може би наистина вярвам, че градът няма да се разпадне, ако те оставя начело.
– Предпочитам да ловувам.
Ангелът кимна.
– Жалко. Родни, знаеш ли какво трябва да направиш?
Родни поклати глава толкова бързо, сякаш беше на пружини.
– Да, Господарю. – Той изглеждаше детински нетърпелив да угоди.
– Хайде. – Поддържайки гласа си нежен, Сара протегна ръка. – Не те нараних последния път, нали?
Родни отдели време да помисли за това, преди да дойде и да затвори пръсти около нея.
– Те няма да могат да ме хванат, нали?
– Не. – Тя потупа ръката му със свободната си ръка. – Всичко, което искам да направиш, е да се вслушаш в гласовете им и да ми кажете кой звучи като мъжа, който те е наранил.
Първо отидоха при Марко. Лакар и Минди вървяха зад нея. Това накара космите на гърба на врата ѝ да се повдигнат, за да има силен ангел и кръвожадния му вампир зад нея – тя можеше да го понесе само защото Дийкън водеше отзад, с приятеля на Сайлъс пред него.
– Марко. – Тя удари по вратата. – Искам да заплашиш, че ще отрежеш главата на Родни.
Родни я погледна с широко отворени очи. Тя прошепна:
– Това е просто преструвка.
Марко започна да крещи секунда по-късно. С широко отворени очи, Родни се отдалечи от вратата и Сара усети как стомахът ѝ се свива.
– Той ли е? – Попита тя, след като Марко замълча.
Родни трепереше.
– Не, но е страшен.
Лакар не харесваше идеята за мазето, но дойде с тях. И когато Сайлъс отказа да изпълни заповедта, ангелът прошепна:
– Или предпочиташ да дойда лично … да говорим? – Копринено сладък, тъмен като шоколад и остър като шило, плъзгащ се между ребрата ти нож.
Ако Сара е имала халюцинации, че иска да стане вампир, щяха да умрат бързо. Тя никога не е искала да бъде под контрола на някой, който може да вложи толкова много жестокост, толкова много болка в едно изречение.
Накаран, Сайлъс отправи дървена заплаха. Страшно като плюшено мече. Сара се канеше да му нареди да го направи с повече чувство, когато Родни се обърна и се опита да избяга обратно по стълбите. Дийкън го хвана.
– Ш-ш-ш.
За изненада на Сара, вампирът се вкопчил в него, както едно дете би се вкопчило в баща си.
– Той беше. Той е лошият човек.
Лакар се загледа в тила на Родни, после в Сара.
– Доведи този Сайлъс горе. Ще чуя от ловеца какво се е случило.
Сара държеше арбалета си в готовност, но се оказа ненужно. Висок, тъмен и поразителен Сайлъс, с дрехи раздрани и окървавени, ги последва кротък като агне. Оставяйки го пред Лакар и Минди, а зад тях се спотайва чуждият вампир – тя пусна Марко и отиде с него при другите.
Сайлъс се втренчи в бившия си любовник.
– Ти убиваш и хвърляш вината върху мен.
Марко не му обърна внимание, взирайки се право напред, докато рецитираше онова, което Сара смяташе за истина. Около времето, когато той стигна до отхвърлянето на Сайлъс, вампирът извън града ахна и каза:
– Аз ти повярвах!
– Тихо! – Изкрещя Сайлъс.
Лакар вдигна вежда.
– Не. Продължи.
– Той е правил това и преди – каза чуждестранният вампир. – Преди три десетилетия, когато човек, в Когото е бил влюбен, го напусна заради друг вампир, той уби четирима от нашия вид.
Сара срещна погледа му.
– Били ли са въмпири със силни връзки с хора?
– Да. – Треперещ отговор. – Той ми каза, че жаждата за кръв го е хванала. Беше млад … Защитих го.
Очевидно разтърсен вампира пое дълбоко дъх и обърна гръб на бившия си приятел.
– Вече не го правя.
Сайлъс изкрещя и скочи, сякаш за да атакува, но Дийкън го повали с един удар в гърлото. Вампирът падна като дърво. Марко трепна, но не се обърна дори тогава.
– Както казах-прошепна Лакар – много жалко, че не искаш да бъдеш направен. Ако си промениш мнението, кажи ми. – Усмивката на Дийкън беше слаба. – Не се обиждай, но ми харесва да съм господар на себе си.
– Бих те изкушил с красавици като Минди, но изглежда си направил своя избор. – Той отиде до припадналото тяло на Сайлъс. – Гилдията има право да поиска реституция и да предложи наказание. Каква е Твоята воля? – Въпрос, насочен единствено към Сара. Все едно вече е директор.
Сара погледна Марко, видя борбата на лицето му и разбра, че може да има само един отговор.
– Милост – каза тя. – Екзекутирай го с милост. – Защото всички знаеха, че на вампира няма да бъде позволено да живее. – Без мъчения, без болка.
Лакар поклати глава.
– Толкова човешко.
Знаеше, че това не е комплимент.
– Това е недостатък, с който мога да живея. – Тя никога не е искала да се доближи до това, което е Лакар – толкова студена, дори когато той я гледа с такъв очевиден интерес.
– Така да бъде. – Отивайки при Сайлъс, той се наведе и взе вампира в ръцете си без усилие или сила. – Ще бъде направено, както поиска.
Докато се отдалечаваше, Минди и другите се влачеха зад широките му кремави крила, Сара видя Дийкън да слага ръка на рамото на Марко. Едно стискане. Думите му бяха толкова тихи, че тя не можеше да чуе какво говори. Но когато Дийкън се върна при нея, Марко вече не изглеждаше така, сякаш умира бавно и мъчително. О, той беше много наранен, но имаше и проблясък на упорита воля, от вида, който превърна хората в ловци.
Обърна се към Сара.
– Оттеглям оставката си от Гилдията. Помислих си … Надявах се, но не мога да остана повече тук. – Ще се уверя, че Саймън знае.
Сара се сбогува с Дийкън пред хотела шест часа по-късно. Той имаше своята екипировка, а тя нейната. Ели я чакаше в чиста кола под наем, готова да започне пътуването до Ню Йорк. Едно последно пътуване, преди да затъне в безбройните отговорности, които идват заедно с ръководенето на един от най-мощните и влиятелни клонове на Гилдията.
– Следващата година ще бъде брутална – каза тя на Дийкън, докато той седеше настрани на мотора си, с протегнати крака пред себе си и скръстени ръце. Много добре, че каза “ Не “ – вероятно няма да мога да продължа тайна афера, дори и да опитам. Трябваше да се засмее тогава, но не можа да намери никакъв смях в себе си.
Не е направил нищо сантиментално. Било е секс. Той се изправи, сложи ръка зад врата ѝ и я целуна като я остави без дъх. После отново я целуна.
– Имам да свърша някои неща. А ти имаш директорска длъжност, която те чака.
Тя кимна, уискито и среднощният му вкус в устата ѝ.
– Да. По-добре си вървя. Ели чака.
Стисна го още веднъж здраво, тя се обърна и си тръгна. Беше права да го направи по този начин. Каквото и да имаха, сладкото, блестящо обещание, което тя все още можеше да види да се рее на хоризонта, то заслужаваше да бъде оставено цяло, вместо да бъде смазано под тежестта на неизпълнените очаквания.
– Карай – каза тя на Ели в мига, в който вратата се затвори зад нея.
Ели я погледна и не каза нито дума. Нито една от двете не проговори, докато не пресече границата. Тогава Ели погледна и каза:
– Аз го харесах.
Неукрасената забележка разцепи всяка една от защитите на Сара.
Като отпусна глава в ръцете си, тя се разплака. Ели спря встрани от широкия път и я задържа, докато ридаеше. Най-добрата ѝ приятелка не я обиди с банални фрази. Вместо това тя каза:
– Знаеш ли, Дийкън не ми изглеждаше като човек, който оставя нещата, които имат значение.
Сара се усмихна, знаейки, че лицето ѝ е на петна.
– Виждаш ли го в смокинг? – Стомахът ѝ се сви от идеята. – Да видим какво ще стане. Добре, имам го. – Елена въздъхна. – О, скъпа, мога да го оближа в смокинг.
– Хей. Мой. – Беше ръмжене.
Ели се засмя.
– Имам пулс. Той е секси.
– Ти си идиот. – Някой, който я е накарал да се усмихне, дори само за миг. – Мога просто да си го представя как се ръкува и играе на гилдия. Не.
– И? – Въздъхна Ели. – Директорът на Гилдията трябва да направи всичко това. Кой казва, че любовникът ѝ не трябва да е голям, страшен, мълчалив кучи син?
Беше изкушаващо да се съгласи, да се придържа към надеждата, но Сара поклати глава.
– Трябва да бъда реалист. Той е пълен самотник. Затова той е убиеца. – Влачейки се с треперещ дъх, тя се изправи и каза: – Заведи ни в Ню Йорк. Имам работа за вършене. – Силни думи, но пръстите ѝ намериха път към джоба, плъзгайки се по малкото назъбено ножче, скрито вътре. Беше на Дийкън. Човекът имаше някои наистина интересни оръжия-като пистолет, който изстрелваше тези въртящи се кръгли ножчета вместо куршуми. Това беше, което използваше в сметището на Тим. Това я накара да се зачуди как се справя Луси.
Мъничка усмивка, придърпана към устните ѝ – кой би предположил, че любимият ѝ спомен за Дийкън ще бъде как той гушка злобно куче-хрътка от ада?
Назад към част 8 Напред към част 10
