Глава 2
Макар че Махия беше плод на забранената връзка на Ерис и Ниврити, на пръв поглед леля ѝ се отнасяше към нея като към любима принцеса – титлата беше учтива, за да изясни статута ѝ на роднина на Нейха.
– Има ли още нещо?
Дишането на Самира стана много тихо за минута и Джейсън изчака, без да я прекъсва или изисква, знаейки, че тя трябва да се притеснява да не бъде подслушана.
– Нейха е почти луда – каза тя накрая. – Притеснявам се, че ще освободи силата си.
Познавайки като него дълбочината на емоциите на архангела, когато ставаше въпрос за съпруга ѝ – тя не беше в състояние нито да му прости изневярата, нито да го освободи след векове на заточение – Джейсън сподели притеснението на Самира. А Нейха беше същество с огромна сила. Ако даде гласност на агонията си, тя можеше да опустоши градове и беше почти сигурно, че ще насочи гнева си към онези, които смяташе за отговорни за друга ужасна болка – екзекуцията на дъщеря ѝ Анушка.
Рафаел бе нанесъл последния удар, който превърна дъщерята на Нейха в прах.
– Кажи ми в момента, в който направи крачка.
Завъртя се и погледна към двора, за да види как сватбарите и гостите влизат вътре за несъмнено изисканата закуска, приготвена от гордия домашен персонал под достойното ръководство на камериера Монтгомъри. Крилата на Рафаел блестяха на слънчевата светлина, златните нишки се открояваха на фона на бялото.
„Сир.“
Рафаел не направи пауза, изражението му не издаваше нищо.
„Какво става, Джейсън?“
„Ерис е мъртъв. Убит.“ – Знаеше, че Рафаел е виждал как Ерис ухажва Нейха, как я побеждава, и Рафаел разбираше изкривените емоции, които бяха свързали двамата.
Отговорът на архангела беше бърз.
„Ще се срещнем в кабинета ми.“
Две минути по-късно, когато Джейсън се вмъкна в кабинета през френските врати, които се отваряха към моравата, той го направи с хитрост, която означаваше, че никой няма да го види, въпреки че слънцето се издигаше по-високо на хоризонта с всеки дъх. Така и трябваше да бъде – работата му беше да бъде невидим, нечут, сянка сред сенките. След шест века статутът му на шпионин на Рафаел не беше тайна за най-старите безсмъртни, макар че това знание не им носеше никаква полза и още по-малко влияеше на действията на Джейсън. Докато хората се съсредоточаваха върху него, неговите агенти тихо намираха места в дворове и кули по целия свят.
В този момент Рафаел влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
– Нейха вече беше на ръба на лудостта след екзекуцията на Анушка. – Тонът на архангела беше безпощаден в своята откровеност. – Това може да я тласне нагоре.
Джейсън беше виждал как други архангели губят фатален контрол, беше минавал през опустошени градове, пълни с гниещи трупове, беше наблюдавал как цяла една страна изпада в мрачна епоха, в която всяка надежда е угаснала, а детските очи са притъпени от отчаяние. Дори ако Нейха избереше цел извън територията на Рафаел, светът не можеше да понесе такова опустошение толкова скоро след унищожаването на Пекин, без да се пречупи – и независимо от това, последвалата архангелска война щеше да погълне всички.
В този миг телефонът му измърмори дискретно. Отговаряйки на него, той чу Самира да казва:
– Тя е напуснала тялото – очите ѝ са луди.
– Заведи я в стаята, където е нейният комуникационен пакет.
– Джейсън, тя няма да види разум.
– Трябва да намериш начин. – Всеки един от оперативните му работници беше с изключителен интелект, умееше да мисли на крак. – Тогава се измъкни от крепостта и от територията на Нейха.
Самира си пое дълбоко дъх.
– Може би ще успея да го направя, ако разтеглим истината и кажем, че Кръга иска да говори с нея.
– Не се бави, Самира. – В това си настроение Нейха щеше да я убие.
– Ще си тръгна веднага щом думите бъдат изречени.
Завъртя се и погледна към Рафаел.
– Ако се обадим сега, имаме шанс да я хванем, преди вече да не може да вижда или чува през яростта.
– Мога да я отклоня – отвърна Рафаел – но това може да включва присъствието ти на нейна територия.
– Ще отида. – Макар че рискът за Самира сега беше твърде голям, Джейсън беше много по-силен, знаеше, че печели известно уважение от Нейха.
Рафаел кимна и изчака Джейсън да се оттегли от полезрението, преди да въведе обаждането на големия екран в единия ъгъл на кабинета, защото и Рафаел разбираше стойността на технологиите. Отговорът се забави толкова много, че Джейсън си помисли, че Самира сигурно не се е справила със задачата си. Но екранът най-сетне се изчисти, за да покаже Нейха такава, каквато никога досега не я беше виждал.
Архангелката на Индия беше винаги елегантна, винаги грациозна.
Сега черната ѝ коса висеше сплъстена и накъдрена около лицето, сякаш се беше дърпала за нея; по кожата ѝ се бяха появили ивици кръв, които се бяха впили в нежножълтото копринено сари.
– Рафаел – каза тя, а гласът ѝ беше толкова спокоен, че чак смъртоносен. – Кръжиш като лешояд, дори когато кръвта на Ерис обагря ръцете ми.
Отговорът на Рафаел беше нежен.
– Никога не съм бил такъв, Нейха.
Слаба усмивка, която беше на влечугото, дало на Нейха името си Кралица на змиите.
– Не, може би не. И така, предлагаш ли своето съчувствие? – Почти отегчено изказване, миглите ѝ спуснати, за да прикрият дивата ярост, която кипеше в нея.
– Предлагам помощта си.
Нейха повдигна една царствена вежда.
– Освен ако не си пазил тайни, мисля, че връщането на Ерис към живот е извън твоите възможности. Самата Леуан не би могла да постигне това.
Джейсън се зачуди дали Нейха не е обмисляла да обрече някогашния си съпруг на ужаса да бъде един от „преродените“ на Леуан, безсрамно, безмозъчно чудовище, хранещо се с човешка плът, и не можа веднага да отхвърли идеята. Това само засилваше неотложността на ситуацията, защото ако Нейха и Леуан обединят усилията си, светът щеше да потъне в кръв, смърт и крещящ ужас.
– Не – каза Рафаел в отговор на закачката на Нейха. – Ерис беше убит в твоята крепост, следователно не можеш да се доверите на никого вътре. Имам човек, който има уменията да открие убиеца за теб.
Този път паузата беше по-дълга, а лудостта в очите на Нейха бавно се заменяше със студен, твърд разум.
– Тази твоя черна сянка? Спасеното кученце?
Джейсън не се почувства обиден, макар че последното описание беше неточно. Никой не го беше спасявал.
Отговорът на Рафаел също беше невъзмутим, безупречното синьо на очите му беше спокойно като ледниково езеро.
– Уменията на Джейсън не подлежат на съмнение.
– Той е и твой шпионин. – Вдигнала окървавена ръка, тя се вгледа в нея, а гласът ѝ без предупреждение се промени до разтреперан шепот. – Ерис кървеше толкова много – не знаех, че има толкова много в себе си.
– Скърбя за теб, Нейха. Той беше твой другар и твой съпруг. – Това беше тържествено изявление на един архангел към друг.
– Да. – Лудостта се върна, въртеше се и дращеше. – Той беше и баща на детето, което ти помогна да убиеш – изсъска тя, а очите ѝ се промениха по начин, който беше твърде бърз, за да може Джейсън наистина да ги види, преди да се върнат към нормалното си състояние, но който отново го накара да си спомни за нейните змии.
Рафаел не отстъпи под отровната атака, не напомни на Нейха, че Анушка е подписала смъртната си присъда, когато е наранила дете в стремежа си към власт.
– Искаш да извършиш насилие, това е ясно – каза той – но вместо да се нахвърляш безразборно, няма ли да е по-удовлетворяващо да измъчваш виновника?
Нейха се обърна от камерата, за да вземе нещо, което изглеждаше като млад питон, и го настани на врата си. Погали създанието, сякаш беше котка, и се настани на стол от бледо дърво, издялано с безкрайно търпение, полирано и лакирано, докато не заблестя като скъпоценен камък.
– Мислиш ме за луда – каза тя, когато змията вдигна глава и опита въздуха с език.
– Мисля, че скърбиш. И мисля, че това е страхлива постъпка.
Мързеливо примигване, пръстите се спряха върху гладкото тяло на питона.
– А ти?
– Ерис не беше силен. Красив по начин, по който мъжете рядко са красиви, но с малко лична сила. Това беше направено, за да те нарани и да те злепостави.
– Бедният ми Ерис. – Още една продължителна ласка. – Прав си. Не мога да се доверя на никого в крепостта, докато не узная самоличността на убиеца… но ако твоят шпионин иска да влезе в нея, трябва да се обвърже с мен.
– Това – каза Рафаел с нежност, която отне жилото на отказа – не мога да позволя, дори за теб. Той е един от моите Седем.
– Ще го защитиш ли с цената на хиляди животи? – Ледено студена, рационална и манипулативна, в този момент тя беше архангелът на Индия.
– Лоялността не е толкова лесно захвърлено палто.
По някаква причина това накара устните на Нейха да се изкривят в нещо, което изглеждаше почти истинска усмивка.
– Толкова си привързан към мъжете си. Никога не съм успявала да упрекна верността ти. – Усмивката ѝ се промени, стана неразгадаема. – Добре, тогава това трябва да е Махия.
Този път Рафаел беше този, който направи пауза.
„Детето на Ерис с Ниврити“ – напомни Джейсън на архангела, защото това не беше тема, която имаха много поводи да обсъждат. – „Сега тя е на малко повече от триста години.“
– Смяташ да сравняваш толкова млад ангел с Джейсън? – Каза Рафаел.
– Не, наистина. Махия е придворна дрънкулка, нищо повече. – Архангелът позволи на питона да изплези езика си върху окървавените ѝ пръсти. – Но както съм сигурна, че малкия те е информирал, нейният род е от моето семейство. Кръвен обет към нея ще бъде достатъчен.
Рафаел задържа погледа на Нейха.
– Ще говоря с него.
Нейха наклони глава в царствено съгласие, преди да прекрати разговора.
Обръщайки се към Джейсън, чиито крила бяха прилежно сгънати на гърба му, Рафаел каза:
– Засега тя е стабилна, но това е временно облекчение. Колкото повече се задушава от убийството, толкова по-опасна ще става.
– Готов съм да дам кръвен обет. – Това беше древен обичай, който рядко се практикуваше дори от най-старите ангели – полагайки кръвен обет пред Махия, Джейсън ставаше в известен смисъл семейство и по този начин се задължаваше да защитава интересите на това семейство. Причината, поради която обичаят беше изпаднал в немилост, беше, че той се доближаваше твърде много до границата на принудителната интимност – в далечното минало кръвният обет се използваше за скрепяване на най-личните отношения.
Въпреки това, подобно на всички ангелски закони и обичаи, кръвният обет беше много по-изтънчено творение, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Макар че церемониалната връзка не би спряла никого с коварни намерения, отправяйки поканата, Нейха признаваше честта на Рафаел и неговите Седем. Ако след това Джейсън използваше влизането си в двора ѝ, за да търси и използва всякакви пропуски в защитата ѝ, това щеше да се счита за обявяване на война. А щом се разчуеше за неговата невярност, Джейсън щеше да изгуби всяка частица от уважението, което си беше спечелил от най-могъщите безсмъртни.
Това не беше никак малко, особено за един шпионин. Голяма част от информацията му идваше чрез тези безсмъртни. Нещо по-лошо, хората му щяха да бъдат изложени на много по-голяма опасност – макар да бяха най-добрите, беше неизбежно някои от тях да бъдат разкрити по време на изпълнението на задълженията им. Там, където някога можеха да получат прошка заради уважението на по-старите ангели към Джейсън, сега щяха да бъдат екзекутирани в знак на недоволството на същите тези ангели от нарушаването на кръвния обет.
Крилете на Рафаел зашумяха, докато ги наместваше, което беше единственият знак за изненадата му от съгласието на Джейсън с архаичния обичай.
– Не е нужно – каза архангелът. – Кръга може би ще успее да я контролира сега, когато имам достатъчно време да предупредя останалите. А и кръвният обет те излага на риск – ако Нейха прецени, че си го нарушил, може да поиска екзекуция. – Той поклати глава. – Знаеш, че тя твърде лесно се съгласи с присъствието ти на нейна територия. Тя иска да си в нейна власт, планира да те използва за отмъщение срещу мен.
– Да. – Джейсън бе видял изчислението в погледа на Нейха, знаеше, че архангелът на Индия разбира какво означават за него Седемте на Рафаел – ако Нейха не можеше да достигне Елена, не можеше да навреди на сърцето на Рафаел, тя бе напълно способна да посегне на следващото най-добро нещо. – Но – добави той – макар че Нейха може да е водена от нуждата от възмездие, тя е и гордо същество. За да наруши обещанието за безопасно преминаване, произтичащо от кръвния обет, тя петни собствената си чест – а независимо от това, което казва, тази чест е важна за нея. – Това беше всичко, което ѝ беше останало.
– Готов ли си да заложиш живота си на това?
– Да. – Джейсън бе наблюдавал Нейха в продължение на векове, както наблюдаваше всеки член на Кръга, така че знаеше, че тя не е архангел, който използва тежка ръка, когато по-изтънчени методи биха били достатъчни. – Нейха е по-склонна да се опитва да ме настрои срещу теб или да ме подмами да сменя лагера.
Рафаел срещна погледа му.
– Това ще бъде опасна игра на търпение и сила.
– Кратка. – Джейсън вече имаше своите идеи за смъртта на Ерис. – Заявяваме, че обетът ще се смята за изпълнен в момента, в който открия убиеца. – Нейха щеше да очаква условието. – В обичая няма нищо, което да ми забранява да продължа да изпълнявам другите си задължения, стига да не предам Нейха за времето на изпълнението му.
Очите му бяха неразгадаеми, а Рафаел каза:
– Това си остава лоша сделка… освен ако не искаш да влезеш в двора на Нейха по свои собствени причини.
– Вътре се случва нещо – призна той. – Самира не можа да се доближи до него – почти съм сигурен, че Нейха знае, че тя е една от моите. – Разрешаването на определено ниво на шпионаж, най-вече за да могат да посяват фалшива информация, беше забавно отклонение за някои от архангелите.
– Обетът – продължи той – ще ме отведе дълбоко във вътрешността на крепостта и тъй като искам само да наблюдавам, а не да се намесвам в този друг въпрос, не рискувам да наруша обета. – Нямаше да може да използва нищо от откритото, не и ако не успее да провери същата информация чрез друг източник, но това поне щеше да потвърди, че е на прав път.
– Тънка граница.
– Мога да я извървя.
Следващите думи на Рафаел бяха прагматични.
– Тя няма да ти даде свобода на действие. Тази Махия ще бъде твоята сянка.
– Това е без значение. – Джейсън умееше да изчезва сред тълпата, да остава незабелязан дори когато стои точно пред човека. – Тя е сравнително млада и доколкото ми е известно, никога не е излизала извън пределите на дворците на Нейха. – Сигурно е била обучена в изкуството на придворните интриги, имаше голяма вероятност да не е „дрънкулка“ – но не можеше да се надява да се мери с мъж, който цял живот се е учил как да се сродява с тъмнината, докато нощта стане негов естествен дом.
– Никога не съм ти връзвал ръцете – каза Рафаел – няма да го направя и сега. Това е твой избор. – Той се намръщи. – Що се отнася до Махия – спомням си, че се съмняваше в слуховете за нейното бащинство, тъй като шепотът за изневярата на Ерис така и не беше доказан. Ниврити също очевидно е била екзекутирана за друго престъпление месеци преди новороденото дете да се появи в двора на Нейха. Защо сега си толкова сигурен, че тя е рожба на Ерис?
– Тя носи произхода си на лицето. – Именно силно открояващите се очи на Махия издаваха произхода ѝ за всеки, който не е заслепен от страх от гнева на архангел. – Също така съм чувал достатъчно фрагменти от моите шпиони през вековете, за да потвърдя доказателствата за зрението си.
Кимването на Рафаел беше замислено.
– Нейха има репутацията на човек, който не наранява деца – нито смъртни, нито безсмъртни, така че я виждам да осинови детето дори при тези обстоятелства. – Поглеждайки нагоре, той каза: – Оставям избора на теб, Джейсън. И кой знае? Може би тази Махия ще се окаже твоето падение – казват, че интимността на кръвния обет е наистина силна.
Джейсън не каза нищо, но и двамата знаеха, че това е невъзможно. Джейсън никога не бе обичал никого, след като бе изкопал гроба под тропическото слънце, вече не разбираше емоцията; момчето, което някога бе бил, далечен мираж в съзнанието му. Най-близко беше в лоялността си към Рафаел, но от това, че бе наблюдавал Дмитрий с жена му, Рафаел с Елена, Гален с Джесами, а преди време и Илиум с неговата смъртна, знаеше, че това съвсем не е същото.
– Ще тръгна до час.
– Запомни – каза Рафаел с тих тон, който проряза въздуха като острие – тя е не само Кралицата на змиите, но и Кралицата на отровите.
А Джейсън беше на път да влезе в нейното леговище.
Назад към част 2 Напред към част 4
