Налини Синг – Архангелска буря ЧАСТ 4

Глава 3

Тя носи моя пръстен.
Дмитрий видя как лицето на Онър светна, докато се смееше на нещо, което умната ѝ приятелка Ашуини ѝ беше прошепнала. С хитроумния си ум и очи, които виждаха твърде много, другият ловец беше добър приятел на Онор и затова Дмитрий щеше да е склонен да я харесва, дори ако тя не му осигуряваше източник на забавление – играта на котка и мишка, която двамата с Джанвиер играеха повече от две години, беше колкото необяснима, толкова и очарователна.
Очите на Онър се обърнаха в негова посока, а лицето ѝ съдържаше незададен въпрос.
– Гледам жена си – промълви той само за нейните уши, прокарвайки пръсти по тила ѝ, като си казваше, че наистина трябва да се държи прилично, тъй като са на публично място. – Моята красива съпруга, която бих искал да съблека от роклята ѝ и да сложа гола в скута си, за да мога да правя развратни неща със сексапилното ѝ тяло. – Никога не е бил добър в поведението си.
Лека тръпка.
– Не бива да те пускат да измъчваш жени.
Усмихвайки се бавно и обмислено, което внасяше сънлива топлина в тези призрачно зелени очи, той се наведе по-близо, а следващите му думи бяха мъркане в ухото ѝ.
– Планирам да измъчвам само една жена до края на вечността.
Пулсът ѝ заби в гърлото, а призивът на кръвта ѝ се превърна в еротична песен на сирена. Той си пое дълбоко дъх, пое аромата ѝ в себе си, но нямаше намерение да бърза. Не и днес.
– Да ти кажа ли какво възнамерявам да ти направя за подарък през сватбената нощ? – Обгърна я с шоколадови нишки и чувствено обещание, богато и упадъчно.
– Не. – Това беше смешен отказ, хрипливият ѝ глас го оплете във вериги, които нямаше намерение да разкъса. – Или ще ти кажа какво нося под тази рокля.
Почувства, че се протяга от удоволствие, сякаш беше голяма котка, която е погалена, а смехът ѝ му беше толкова ценен, колкото най-редките скъпоценни камъни. Тъкмо се канеше да отговори, но долови нещо с ъгълчето на окото си и се премести, за да види как Джейсън влиза в стаята.
– Мисля, че Джейсън е дошъл да се сбогува.
Той се изправи на крака.
– Ти тръгваш ли? – Изрече на глас, когато чернокрилият ангел спря до масата, после добави ментално. – „Какво се е случило?“
– Да, страхувам се, че не мога да остана повече. – После каза в ума му. – „Ерис е мъртъв. Трябва да се насоча към територията на Нейха.“
Когато Джейсън вдигна предмишницата си, Дмитрий я стисна по начина на воините, с които са били заедно в битка.
– Ще се видим, когато се върнеш. – „Ще продължа да поддържам връзка с теб.“
Ръката на Джейсън се стегна върху ръката му, преди да я отпусне.
– Наслаждавай се на времето, прекарано далеч от мен. – „Всичко е под контрол, а ти имаш съпруга, която няма да е доволна от съпруг, обвързан завинаги с работата си.“
Дмитрий погледна Онър, устните му се оформиха в слаба усмивка.
„Жена ми е ловец и е много по-вероятно да се присъедини към мен, за да ти се притече на помощ, ако имаш нужда.“ – Направи пауза и добави лично послание за Нейха, защото преди Анушка тя беше велика дама, архангел, на когото той не се срамуваше, че някога е служил.
„Ще се погрижа тя да го получи.“ – Джейсън наклони глава към Онър. – Тръгвам.
– Много се радвам, че успя да присъстваш. – Усмивката на Онър беше ослепителна. – Ще се видим отново, когато се върнем в града.
Секунди по-късно Джейсън напусна с размах на черни криле и Дмитрий отново зае мястото си до съпругата си… която не след дълго се наведе към него, а гласът ѝ беше тих шепот, когато попита:
– Ще ми кажеш ли какво се случва?
Обгърнал я с ръка, той прокара палец по чувствителната дъга на ключицата ѝ.
– Когато останем сами – промърмори той, а тялото му се втвърди при идеята да е топла и гола в ръцете му в тяхното легло. – Ела да се разходим.
Онър го погледна с присвити очи.
– За да можеш да ме уговориш за твоето Ферари?
– Харесва ми това, което правиш с мен в моето Ферари. – Знойна и горещо женствена, тя го беше превърнала в свой роб в деня, в който го беше взела с такава пищна увереност.
Бавна, бавна усмивка от жената, която го притежаваше с тяло и душа.
– Може би трябва да направим една обиколка на връщане към кулата след приема.
Знаеше, че очите му блестят, но не му пукаше. Наведе се напред и улови устните ѝ в целувка, която накара гостите около тях да се развеселят.
– Дълга обиколка. – Това беше обещание.

Назад към част 3                                                           Напред към част 5

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!