Глава 29
В крайна сметка решението все пак не беше толкова трудно, защото когато ставаше дума за Дмитрий, тя нямаше чувство за самосъхранение. И това също беше лудост, също толкова неумолима, колкото и нуждата, която изпитваше да го докосне, да го прегърне… да го обича.
– Остани – каза тя и усети как мощното тяло на мъжа, който ѝ беше предложил свободата и, потръпна.
Това малко я сломи.
Плъзна се на колене, обви ръце около врата му и зарови лице в горещата топлина на кожата му. Миг по-късно и неговите ръце я обгърнаха. Страхът, този коварен натрапник, тази мълчалива сянка, тя го чакаше… но той не дойде, сякаш суровата жестокост на битката им го беше изчистила от организма ѝ, оставяйки я посинена и смазана, но цяла.
– Никога повече – прошепна Дмитрий в косата ѝ. Гласът му беше гол, а щитовете му – свалени. – Кълна ти се.
Стиснала шията му в тила, тя го погали с нежни движения и това беше акт на успокоение и за двамата. И за този суров, опасен мъж, който беше неин, и за изтерзаното, самотно момиче в нея.
– Кажи ми защо. – Трябваше да разбере, да надникне в сенките на сърцето му.
Едната му ръка се сгуши в косата ѝ.
– Това е паметник – каза той, а гласът му беше толкова груб, че беше трудно да се разбере. – Никой друг освен Рафаел не знае за съществуването му.
Сърцето ѝ се разтуптя, огромна вълна на познание напираше в ума ѝ, но тя се изплъзваше от ръцете ѝ, за да изчезне като толкова много мъгла, когато се опита да я достигне, да я задържи. Оставяйки го да си отиде за момента, тя си помисли за дивите цветя, толкова много цветове, толкова много нюанси, всички те поклащаха глави в знак на одобрение, докато тя паркираше автомобила си далеч в далечината, за да не ги смачка. Вървеше бавно, но уверено през цветната феерия, привлечена от невидимата руина – сякаш тялото ѝ беше компас, а руината – истинският север.
Меланхолията на това място бе натежала над крайниците ѝ, но тя бе сигурна, че чува и ехото на смях… на детска радост.
– Това е място с памет – прошепна тя. – Тук няма само тъга, Дмитрий. Трябва да помниш. – Думите не бяха нейни, но все пак ги изрече. – Трябва.
– Аз помня всичко. – Смях, създаден от назъбен метал и счупено стъкло. – Понякога ми се иска да не помня. Но тези спомени, те са запечатани в камъка, никога няма да бъдат забравени.
Онър си помисли какво трябва да е да носиш такава мъка през вековете, да скърбиш почти хиляда години, и усети болка, толкова огромна, че нямаше край.
– Тя не би искала това за теб – каза тя, толкова сигурна, че не спря да се съмнява в това. – Ти знаеш това.
Онър беше права, помисли си Дмитрий. Ингрид щеше да се ужаси, като види в кого – в какво – се е превърнал, как е позволил загубата на нея и децата да го изкриви. Но той знаеше и друго.
– На някои неща никой не може да устои. Някой загуби никой мъж – никой баща – не може да забрави.
– Дмитрий…
– Не знам какво мога да ти дам, Онър – каза той, защото тя заслужаваше честност – но знам, че не съм изпитвал нищо подобно от момента, в който тя умря.
Онър, потупа лицето му.
– Всичко е наред. – Най-нежната от целувките.
Той не знаеше как тя се е превърнала в тази, която предлага утеха, когато той е причинил вредата, но душата му, студена от толкова време, се грееше от нейната топлина.
– Веднъж нахраних Елена – каза ѝ той дълго време по-късно, когато устните ѝ се затвориха върху вилицата с ориз, която той бе вдигнал към устата ѝ, когато тя му позволи да се грижи за нея по начин, по който не го бе правил по-рано.
Любопитството превърна тъмнозеления ѝ поглед в искрящи скъпоценни камъни.
– Имаше ли ножове?
– Не, но тя беше вързана по това време. – Струваше му се, че преди цял еон се беше подигравал на Елена, докато тя оставаше вързана за собствената си безопасност. – Тя беше застреляла Рафаел. – Останалите от Седемте бяха готови за кръв, а Дмитрий бе обвързан с обет да я пази.
Онър се наведе напред, спускайки вежди.
– Чух слухове… наистина го е направила?
Така че той ѝ разказа историята и едновременно с това успя да вкара в нея по-голямата част от храната, като се чудеше дали тя е забелязала плодовете и меда, които беше добавил на масата.
– „Аз имам ръце, съпруже.“
Повдигнал парче плод към красивите ѝ устни, докато тя седя в скута му, обгърнала врата му с една ръка.
– „Можеш да използваш тези ръце, за да ми благодариш, че се грижа толкова добре за теб.“
Малки бели зъби, захапали плода, тънко гърло, поглъщащо сочната плът.
– Дмитрий?
– Да? – Той прокара плода по гърлото и облиза сока.
Тя потрепери.
– „Надявам се, че ще седя в скута ти, когато стана беззъба кратуна, а ти – сбръчкан старец.“
Поставяйки чашата с вино, Онър се надигна, за да се плъзне в скута му, и споменът и реалността се сблъскаха в калейдоскоп, от който главата му се завъртя. Докосването на устните ѝ до неговите само усили пречупването на времето, вкусът ѝ беше горещ и сладък и болезнено познат, дори и да не беше тя. Погали ръката си до тила ѝ и се принуди да я държи с осъзната нежност, докато тя отваряше устата си над неговата и го изследваше с бавна, греховна декадентност.
Нежността на момента го унищожи, запявайки на части от него, които той смяташе за отдавна мъртви. Ароматът ѝ, разцъфнали диви цветя, усещането ѝ под ръцете му, начинът, по който се смееше, всичко това му пасна като ключ в ключалка. На пръв поглед Ингрид беше толкова различна – жена, която обичаше дома и огнището, която не знаеше как да използва нож, освен в кухнята, но имаше сърце на лъв, неговата съпруга.
Така беше и с Онър.
– Да – каза ѝ той, когато тя прекъсна целувката при едно меко засмукване на звук.
Онър наклони глава под ъгъл в безмълвен въпрос.
Като прикова очите си в тези със сянката на обвити в мъгла гори, той съвсем съзнателно спусна ръката си надолу, за да я затвори върху гърдите ѝ.
– Сега, Онър.
Сърцето ѝ заби в ръката му, а гласът ѝ се разнесе от току-що преминалата буря… и от страстта, която зачерви пълните ѝ устни, така че му се прииска да използва зъбите си върху нея.
– Прозорците – прошепна тя.
На тази височина нямаше никакъв шанс да бъдат забелязани… освен, разбира се, от безсмъртни с крила.
– Затвори щорите. – Тихата команда се изплъзна.
Устните на Онър се повдигнаха в ъгълчетата си.
– Както желаеш.
Знаейки, че се подиграва, и доста доволен от това положение на нещата, той я наблюдаваше как се надига и отива да затвори щорите, затваряйки ги в меката интимност, създадена от тихия щит на дъжда отвъд стъклото.
– Какво ти трябва? – Попита той, когато тя се обърна към него.
За пръв път от векове насам поставяше нуждите на любовницата си над своите. О, никога не беше оставял някой в леглото си незадоволен, дори ако удоволствието, което беше склонен да ѝ достави, беше почти брутално по своята интензивност, но грижата… не, не беше се грижил за любовница от деня, в който напусна жена си с обещанието да се върне.
Ако Онър го помолеше да се кротне, той щеше да намери начин да го направи. Но това, което тя каза, беше:
– Няма да се пречупя – а то беше тържествено изявление.
Той си помисли как тя бе полудяла в прегръдките му, умът ѝ бе попаднал в кошмар. Вътре в нея съществуваха пукнатини и тази вечер, гадняр, какъвто беше, той бе помогнал за тяхното разширяване. Но те щяха да заздравеят – защото Онър беше излязла с размах. Вдигна ръка към челюстта си и разтри нежната синина.
– Почти ме счупи.
Усмивка, бавна и сърцераздирателна в своята красота.
– Заслужаваше го.
Той усети как устните му се изкривяват.
– Заслужих го. – Проследявайки очите си нагоре-надолу по тялото ѝ, той каза: – Все още възнамерявам да бъда с теб – в преднамерен опит да прецени колко далеч ще му позволи да стигне.
– Никакви извращения до по-късно.
Изненадан, че след това, което беше направил, тя изобщо щеше да си помисли за това, той вдигна поглед към нейния – и видя разбиране, което го зашемети. Тя знаеше, че има власт над него, този смъртен, който беше много по-слаб и който все пак го беше поставил на колене. Онър не беше като него, не беше станала цинична от преживяването, което би изкривило мнозина само към горчивина и омраза, никога не би използвала тази сила по злонамерен начин. Но знанието, то ѝ позволяваше да играе тези игри с него.
Добре.
Като отдръпна малко стола си, той изкриви пръст.
Тя събу ботушите си, преди да премине по килима и да го прегърне. Ръцете ѝ се вдигнаха към копчетата на ризата му.
– Обичам цвета на кожата ти – промърмори тя и се наведе напред, за да постави целувка върху оголената кожа на гръдната му кост.
Това беше най-сладката от ласките и го накара да вплете пръсти в косата ѝ и да настоява за още една. Смеейки се, тя обсипа гърдите му с целувки, а ризата вече се разтваряше до кръста му.
– Такава красива, хубава кожа. Променя ли се нюансът ѝ по тялото ти?
Той дръпна долната част на горнището ѝ, изчака, докато тя вдигне ръце, за да го свали над главата си.
– Казах ти. Ще трябва да – свивайки корема си срещу удара ѝ – изчакаш и ще видиш. – Беше негов ред да се наведе напред, да притисне устни към целунатия от слънцето мед на кожата ѝ, ръцете му да обладаят бедрата ѝ.
– Имам белези.
Тези, които бяха отговорни за създаването на тези белези, щяха да плащат десетилетия наред, защото Дмитрий нямаше милост или прошка в себе си. Не и за това престъпление.
– Виждам само теб. – Още една продължителна целувка, преди да се отдръпне. – И ти си моята лична зависимост.
Обвити в черна дантела, гърдите ѝ бяха пищни извивки, които караха устата му да слюноотделя, а зъбите му да се впиват в тази сладка плът. Нямаше да го направи, не и докато тя не отправи покана, но това нямаше никакво значение за члена му. Беше твърд като скала, кръвта му пулсираше гореща и гъста. И това беше преди да си позволи да помисли за тясната, влажна обвивка на сърцевината ѝ.
– Искам да бъда в теб. – Той засмука горната част на гърдата ѝ, облиза червената следа. – Толкова дълбоко, че да се чувстваш белязана.
Ноктите на Онър се впиха в тила му, а гласът ѝ беше хрипкав шепот.
– Караш ме да правя неща, които никое добро момиче не би направило.
Думите ѝ отпуснаха последните останки от изкривения възел в него.
– Никога няма да те спра. – Вдигна глава и я поиска, като галеше с ръце вдлъбнатината на талията ѝ и над гръдния кош, за да обхване едновременно и двете ѝ гърди. Щедрите хълмчета бяха дразнещо покрити от фината дантела на сутиена ѝ, в центъра на който имаше малка червена панделка. – Мислех, че ловците ще сте по-практични. – Той прокара палци по зърната, галещи и изкусителни.
– Оплакваш ли се?
Стискайки стегнатата ѝ плът, той целуна устните ѝ с отворена уста в отговор.
Главата ѝ се отметна назад, когато той освободи устата ѝ. Позицията ѝ разкри склона на шията ѝ. Кръвта му забуча, а погледът му се спря на пулса в гърлото ѝ. Със стиснати зъби той се разсея, като се съсредоточи върху гърдите ѝ. Получи се. Бяха сочни, малко прекалено големи за активния живот на ловеца и идеални за ръцете на Дмитрий.
Плъзгайки ръце точно под изящните извивки, той наведе глава, за да се отдаде на удоволствието от нея, когато Онър го дръпна за косата.
– Целуни гърлото ми. – Шепот, мек като самия въздух.
Ръцете му се свиха върху гръдния ѝ кош.
– Това може би не е най-добрата идея. – Беше гладен за нея, цялото му тяло беше един голям пулс.
– Достатъчно възрастен си, за да го контролираш. – Чувствено предизвикателство. – Чувствителна съм там. – Вдигна ръка и прокара пръсти по дъгата на гърлото си.
Пенисът му потрепна, умът му се изпълни с хиляди развратни образи на това, което искаше тези силни пръсти да направят с него.
– Мразя, че съм загубила това удоволствие заради това, което направиха – каза тя. – Искам да си го върна.
Вместо да се подчини на заповедта, той отново изпълни ръцете си с гърдите ѝ, зърната ѝ бяха твърди точки срещу дланите му, наслаждавайки се на ескалацията на сърдечния ѝ ритъм, на дрезгавия каданс на дъха ѝ.
– Чувствителна си и тук, нали, Онър? – Надигайки я за свое удоволствие, той спусна глава, за да хване със зъби едното ѝ зърно, знаейки, че дантелата ще се трие по плътта ѝ, което ще бъде изтънчена болка.
Горещ женски звук на неудовлетвореност.
– Този твой камшик – дъхави думи – усещал ли си го някога върху собственото си тяло?
Освободи зърното ѝ с едно движение на езика си, като овлажни дантелата и увеличи триенето, и вдигна поглед.
– Не. – Той винаги контролираше ситуацията. Такъв беше той. Но… – Може би бихме могли да се разменим.
Свити очи.
– Знам, че получаваш нещо над мен, но не мога да разбера какво.
Тогава той се премести напред, за да натисне гореща, влажна целувка отстрани на шията ѝ, високо до челюстта ѝ. Тя замръзна в обятията му, но той запази устата си там, където беше – дори когато с едната си ръка галеше линията на тялото ѝ от гърдите до бедрото, от бедрото до гърдите, отново и отново, а другата разтвори върху долната част на гърба ѝ.
– Усети влажността – прошепна той, после духна срещу влажната ѝ кожа.
Когато тя се размърда, той я облиза.
– Избери, скъпа. Кажи ми какво ти харесва. – Отнемаше му целия опит, за да се държи под контрол с тази жена, която го унищожаваше. – Кажи ми – повтори той, като блокира инстинктите си да вземе, да притежава. – Ти държиш юздите.
Пръстите ѝ се плъзнаха по тила му и в косата му, а тя каза:
– Дълги, влажни целувки.
Не беше трудно да ѝ се отдаде – той можеше да се наслади на всеки сантиметър от нея и да започне всичко отначало след секунди. Тялото ѝ остана сковано дълго време, но пръстите на тила му, те се вкопчиха малко, пулсът ѝ се ускори, докато неговият собствен запя с еротичния му ритъм. И тогава тя каза:
– По-силно, Дмитрий.
Харесваше името му да звучи на устните ѝ, когато тя беше полугола върху него, тялото ѝ беше толкова пищно и открито. Щеше да му хареса още повече, когато забиваше члена си в нея. Духайки върху кожата, която току-що беше целунал, той попи отзивчивата ѝ тръпка, преди да ѝ даде това, което беше поискала – дълги, силни целувки, които ѝ оставиха тъмночервени следи по шията – и същевременно използва едната си ръка, за да стисне и оформи тежката топлина на гърдите ѝ. Имаше намерение да бележи и тях.
Когато най-накрая вдигна глава от гърлото ѝ, очите ѝ бяха замъглени от удоволствие, а тялото ѝ – отпуснато. Това не беше „поправяне“, но опитът щеше да ѝ даде оръжие срещу кошмарите – той беше повече от готов да смуче сладкото ѝ тяло всеки път, когато имаше нужда от освежаване.
– Искам – промърмори той – да сложа устата си тук. – Той се люлееше срещу нея, като се притискаше в нагорещената извивка на бедрата ѝ. – Това ще бъде ли проблем?
Широки очи, пълни със здравословна, упадъчна похот.
– Не. Те… Никой не изглеждаше заинтересован от това. Но няма ухапвания по вътрешната страна на бедрата. Аз… това ме боли.
Гневът избухна в него, толкова див и брутален, че трябваше да сведе глава за секунда, в случай че тя го види. Но след това Онър претърколи бедрата си над него, плъзна пръсти под свободния плат на яката му, за да погали гърба му, и той отново беше в момента, с една красива, секси жена, с която беше злоупотребено и която сега му доставяше удоволствие.
– Подхождат ли си бикините? – Попита той, проследявайки ръба на сутиена ѝ.
– Да. – Гърдите ѝ се издигаха и спускаха в накъсан ритъм. – Те са червени с черна панделка.
– Вещица.
Тя се засмя, потвърждавайки предположението му, че отново го дразни. Никой не беше правил това от цял еон.
– Съблечи тази риза, Дмитрий – целуна чувствителната извивка на ушната му мида – или ще я разкъсам на парчета.
Съскайки от ласката, той бързо се справи с ризата, захвърли я настрани и прокара ръце между телата им, за да се отърве едновременно от колана си. Пенисът му беше стоманен прът в панталоните, притискащ с настоятелна молба тъканта – той разкопча горното копче, за да се облекчи, но устоя на желанието да освободи наедрялата си плът. Ако го направи, това щеше да свърши твърде бързо.
А той искаше да се наслади.
Беше минало толкова много време.
Мисълта му се изплъзна, преди наистина да я чуе, и той проследи каишката на сутиена на Онър до чашката, побутна я надолу, за да оголи набъбналото зърно. Остави дантелата да се прибере точно под него и повтори процеса с другата ѝ гърда. След това се облегна назад и се наслади на гледката ѝ, която се разкри пред него като еротично пиршество.
Назад към част 30 Напред към част 32
