Глава 33
Скръб посрещна Онър с ярка усмивка, когато тя се отби в дома на младата жена няколко часа след завръщането си от имението на Джиана, и се зарадва, когато Онър ѝ каза, че е време за първия ѝ урок по самозащита.
– Ще отида да се измъкна от дънките си.
След като спря в апартамента си, за да се преоблече в дълги черни панталони за упражнения, съчетани с обикновен тъмнозелен потник, Онър започна да загрява на частната морава зад къщата, докато другата жена тичаше вътре.
Вампирът, който я наблюдаваше от спокойното си място на задните стъпала, носеше огледални очила и черен костюм с бяла риза, а косата му беше прибрана назад в перфектни линии. Ако не го познаваше по-добре, щеше да си помисли, че е излязъл от някой салон на Пето авеню и не различава единия край на острието от другия. Само че тя знаеше по-добре. Беше видяла начина, по който се движеше Венъм – онази грация, която човек притежава само ако танцува. И тя не говореше за балната зала.
– Искаш ли партньор? – Попита той, като свали очилата си, за да разкрие онези поразителни очи, толкова чужди. – Обещавам, че ще бъда нежен.
Онър, беше почти сигурна, че сега няма да има нищо против контакт с непознат мъж, особено в бойна ситуация, но поклати глава.
– Скръб трябва да излезе скоро.
Венъм се наведе напред с лакти върху коленете си, слънцето галеше кафявата кожа, в която имаше достатъчно топлина, за да може да се гали изключително добре. Не толкова погладима, колкото тази на смъртоносно сексапилния мъж, който Онър бе държала в леглото си не отдавна, но се обзаложи, че Венъм нямаше проблеми с датите, дори с тези очи.
Сега устните му се изкривиха съвсем малко.
– Винаги съм си мислел, че Дмитрий ще избере някой по-… изтънчен.
Подиграва се с нея – помисли си тя, – мъжът с влечуговидните очи се подиграваше с нея, за да се забавлява.
– Напомняш ми на един осемгодишен приемен брат, когото имах някога – каза тя и продължи да се протяга. – Той хвърляше кални топки по мен, след като се изкъпех, защото смяташе, че това е забавно. – В Джаред нямаше никаква подлост и тя всъщност беше поддържала връзка с него известно време, докато възрастта и времето не бяха потулили отношенията им. – Не му се стори смешно, след като постъпих като него… веднъж.
Изражението на Венъм стана недоволно.
– Едва ли съм дете.
Странно – тя беше десетилетия, столетия по-млада, а в този момент ѝ се искаше да прекоси разстоянието между тях, да разроши косата му и да го целуне по бузата в забавна обич. Преди да успее да се отърси от необяснимото чувство, Скръб изтича по стълбите, облечена в панталони, подобни на тези на Онър, и тъмносиня тениска с името на известен ирландски бар.
– Сега ли ще извадиш члена си, за да го докажеш? – Попита момичето с присмехулна сладост, явно дочуло изявлението на Вен.
Зловещите зеници на вампира се свиха до твърди точици.
– Внимавай ноктите ти да не те одраскат, котенце.
Издавайки съскащ звук към него, Скръб се запъти към Онър на тревата.
– Дмитрий сигурно наистина ме мрази – промълви тя. – Всички мъже са му подвластни, а той ми праща Венъм.
– Коте?
Скръб оголи зъби, за да покаже малки издължени зъби, които бяха наполовина по-малки от нормалния размер.
– Той ги нарича малки котешки зъби.
Венъм, помисли си Онър, зървайки яростта в променящите се очи на Скръб, или нямаше представа с какво си играе… или имаше много добра идея.
– Ще започнем с основните движения – каза тя, като си отбеляза мислено да помоли Дмитрий да потвърди дали е права за това, че Венъм нарочно бута момичето, за да прецени нивото ѝ на контрол.
Скръб се наведе по-близо и снижи гласа си.
– Трябва ли да гледа?
– Ако му кажеш да си тръгне, ще му достави още по-голямо удоволствие да остане. – Както и да е, Венъм отговаряше на обаждане по мобилния си телефон, тялото му беше в отпуснато положение, което тя не се съмняваше, че може да промени за миг. Някой от тези дни Онър щеше да направи спаринг с вампира – след като първо се справи с Дмитрий в един сеанс.
Бедрата ѝ се свиха при идеята да се пребори със сексапилния си, опасен любовник на тази арена, а телата им да са потни и напрегнати.
– Просто го игнорирай – каза тя, връщайки съзнанието си към настоящето.
Скръб си пое дълбоко дъх.
– Добре – каза тя на издишане. – Покажи ми.
Двадесет минути след сравнително невзискателния сеанс младата жена се поколеба и се срина.
Венъм беше до нея с такава скорост, че дъхът на Онър заседна в гърлото ѝ. Дръпна полусъзнателната жена в полуседнало положение, отметна назад левия маншет на ризата си, след като по-рано бе свалил сакото, и каза:
– Храни се – с глас, който беше като камшик.
Скръб се опита да го отблъсне, но пред разтревожения поглед на Онър тя беше страшно слаба.
– Майната ти. – Гласът ѝ се размиваше в проклятието.
– Застани на опашката, коте. – Той пъхна китката си в устата ѝ. – Храни се или ще те притисна и ще излея кръвта си в гърлото ти. След това ще те отведа в Кулата, за да те поставя под двадесет и четири часово наблюдение, както подобава на едно разглезено дете.
Скръб захапа китката му. Силно, ако се съди по злокобния блясък в очите, обградени от светещо зелено – макар че Венъм не показа никаква реакция. Осъзнавайки, че младата жена е допуснала запасите ѝ от енергия да се изчерпят до степен да се изложи на опасност, Онър не каза нищо, докато Скръб отново не изтръгна ръката на Венъм. Този път той ѝ позволи да прекъсне кръвната целувка.
Като избърса с гърба на ръката си устата си, Скръб каза:
– Предполагам, че ще разказваш.
Венъм използва носна кърпичка, за да изчисти спретнатите следи от пробождания по китката си, преди да си пусне отново маншета.
– Искаш това да е наша тайна? – Въпросът беше със стоманен ръб, а очите му бяха скрити зад огледални слънчеви очила миг по-късно. – Жалко, че нямаш нищо, което би ме заинтересувало, когато става дума за бартер.
Онър щеше да пренебрегне подигравката, след като бе схванала игрите на Венъм. Но Скръб нададе остър писък и скочи върху вампира. Смеейки се, той я отскубна и се изправи на крака с плавност, която беше също толкова влечугоподобна, колкото и очите му.
– Внимавай – каза той, като оправи ризата си, докато младата жена се изправяше – иначе можеш да нараниш чувствата ми.
Скръб застина за момент. После се раздвижи.
Като си пое дъх, Онър изтича да вземе пистолета си от тренировъчната чанта, но не знаеше към кой от тях да се прицели, след като го държеше в ръка – или дори дали щеше да уцели набелязаната цел. Беше все едно да наблюдава две диви котки в най-смъртоносния танц. Движеха се толкова бързо, че окото не можеше да ги проследи, а ударите и контраударите им преминаваха от един в друг с грация, която спираше дъха.
Но докато Скръб се биеше с инстинкт, породен от първична ярост, Венъм беше студен, тих хищник, който си играеше с плячката си.
Очите на Онър се свиха, но тя не вдигна пистолета.
Игри или не, вампирът не нараняваше Скръб. Не само това, той ѝ позволяваше да изрази ужасната ярост в себе си, гняв, който се коренеше в нещо много по-садистично от бодлите на Венъм. Младата жена риташе, опитваше се да драска с нокти и да удря с юмруци, дори на няколко пъти се издигна във въздуха, но не оказа никакво въздействие върху вампира, който просто го нямаше, времето му за реакция не беше човешко по никакъв начин, форма или вид.
Беше красиво. По някакъв ужасяващ начин.
– Можеш ли да се движиш толкова бързо? – Попита тя мъжа, който беше дошъл да застане до нея, с мрачна грация, толкова стара, колкото беше млада силата на Венъм.
Дмитрий плъзна ръце в джобовете на панталоните на каменно-сивия си костюм, а бялата му риза се разтвори на яката, за да разкрие кожата, която тя искаше да оближе, да смуче и да хапе.
– Венъм има особен начин на придвижване – промърмори той с глас, който си беше чист секс, въпреки че не спираше да следи борбата. – Идва от същото място, от което идват и очите му.
Беше трудно да диша с него толкова близо и в настроение, което я обвиваше в топъл мед и шампанско и обещания за грях, потопен в шоколад.
– Престани да разпръскваш сексуални феромони наоколо.
Слаба усмивка, която обещаваше всякакви развратни, декадентски деяния.
– Мисля, че трябва да направим спаринг, Онър. Победителят може да направи каквото пожелае на загубилия.
Ами…
– Ти си почти безсмъртен – каза тя, като успя да види, че Скръб забавя темпото – и си заместник на Рафаел.
– Ще се придържам към човешката скорост. – Целувката на екзотична подправка върху кожата ѝ. – Давам ти възможност да избираш остриета, докато аз разполагам само с ръцете си.
Знаейки, че е капан, но неспособна да изхвърли от главата си образа на танца с Дмитрий, тя кимна.
– Заповядай. – В този момент видя, че Скръб се спъва.
В същия миг Венъм се дръпна назад и изведнъж те вече не бяха две диви същества в движение, а шокиращо секси вампир с разрошена коса, без слънчеви очила и разкъсана риза и дребна азиатка, обляна в пот, чиито гърди се повдигаха, докато подпираше длани на коленете си.
Пристъпвайки по-близо, Онър не показа на Скръб никаква милост.
– Той ти срита задника.
Главата на Скръб се вдигна нагоре, а дългите копринени кичури коса се бяха измъкнали от опашката ѝ и се залепиха за лицето ѝ.
– Аз…
– Млъкни. – Тя махна с ръка на Венъм. – Махай се.
Дали той щеше да се подчини, ако не беше Дмитрий, беше спорен въпрос, защото той наклони глава и си тръгна, без да каже и дума.
– Ако беше студентка в Академията – каза Онър, осъзнавайки, че тази млада жена се нуждае от напътствия, каквито никой мъж не би могъл да ѝ даде – не и без да се блъсне в назъбената гордост на Скръб – сега щеше да си на задника си, защото твоят инструктор щеше да те постави там.
Онър знаеше за гордостта, за това да се вкопчиш в разкъсаните ѝ парчета, когато не ти е останало нищо друго. Но тя знаеше и за оцеляването.
– Тогава щеше да пробягаш или пропълзиш двайсет обиколки на тренировъчното игрище, преди да се свлечеш в леглото, само за да пробягаш още двайсет, когато се събудиш.
– Той…
– Подиграваше ти се, играеше си с теб. – Тя повдигна вежда. – И ти загуби контрол. Тази загуба на контрол ще те убие някой ден. – Скръб беше опасна, но без дисциплина тази сила можеше да се превърне в смъртоносна отговорност. – Преди да правим още спаринги, ще поработим върху дисциплината ти.
Скръб стисна челюст, но този път успя да овладее темперамента си.
Добро момиче.
– Медитирала ли си някога? – Умението да откъсва съзнанието си от ужасите, нанесени на тялото ѝ, беше една от причините, поради които Онър беше излязла здрава от нападението.
Скръб кимна твърдо.
– Баба ми ме научи. Оттогава не съм опитвала…
– Мисля, че трябва да го правиш. – Онър сложи ръка на рамото на младата жена. – Искам да влезеш вътре, да си вземеш дълга, гореща вана, да направиш каквото и да е друго, което те отпуска, прави те щастлива.
Тези кафяви очи, които бяха превзети от ярко зелено, бяха мрачни, цялата непокорност бе отмита, докато тя изведнъж стана сърцераздирателно млада.
– Вече нищо не прави това.
– Направи всичко възможно. – Кошмарите не можеха да бъдат победени за една нощ, а този на Скръб я беше променил из основи. – После седни и се опитай да медитираш. Следващия път, когато съм тук, ще поговорим за нещата – защото, Скръб? Не можеш да държиш всичко в себе си. Знам. – Тетрадката, която никога не бе възнамерявала да използва, бе станала толкова важна, катарзисно освобождаване, което извличаше отровата. – Ще намерим нещо, което ще ти помогне да се справиш.
Скръб преглътна.
– Мислиш ли, че мога?
– Да. – Имаше нужда някой да вярва в нея. – О, да, скъпа.
– Елена искаше да дойде да ме види – изригна другата жена без предупреждение. – Знам, че ме спаси… но тя има крила. – Треска, която разтърси цялото ѝ тяло. – Не можех.
– Сигурна съм, че тя разбира. – Стискайки рамото ѝ, Онър се замисли още веднъж. – Колко време прекарваш сама?
– Никога не съм сама.
– Скръб.
– Не е чак толкова лошо. Семейството ми… – Устните ѝ се размърдаха и тя ги захапа достатъчно силно, за да остави червени полумесеци в деликатната плът. – Те не знаят за Юръм – историята е, че съм била нападната от луд човек и заразена с опасен вирус. Мислех, че ще ме отхвърлят, когато промените започнат да се проявяват, но те са прекрасни. Мама щеше да е тук всеки ден, ако ѝ бях позволила.
– Тогава я остави – каза Онър и докосна с ръка бузата на момичето. – Семейството изгражда основа, която ще ти помогне да устоиш, да се бориш. – Онър никога не е имала такава основа, затова разбираше стойността ѝ на ниво, което Скръб не можеше да проумее.
Кимвайки, младата жена се протегна с импулсивна прегръдка. Онър отвърна на прегръдката, щастлива, че вече е на етап, в който подобни внезапни действия не я карат да се върне в ямата, където Амос я беше хванал в капан. Докато галеше с ръка гърба на момичето, очите ѝ срещнаха тези на Дмитрий и между тях се разнесе нещо неизказано, но разбрано – Скръб вече не беше просто негова грижа, а тяхна.
Докато Дмитрий и Онър се отдалечаваха от Скръб, той получи обаждане.
– Дмитрий. – Грубият мъжки глас съживи древен спомен.
– „Моля те.“ – Вдигната ръка, гръбнакът на момчето окървавен от жестоко бичуване.
– „Всичко е наред“ – каза Дмитрий, неспособен да изпита съжаление, сърцето му беше каменно, но съзнаваше, че това момче е поредната жертва, никаква заплаха. – „Няма да те нараним.“
– „Тя мъртва ли е?“
– „Да, кучката е мъртва.“
– Калистос. – Той спря.
Ръждив, болезнено звучащ смях.
– Много добре.
Мъртъв въздух за няколко секунди.
Дмитрий изчака, знаейки, че Калистос ще стане нетърпелив – според хората, които Джейсън имаше в двора на Нейха, този вампир с лице и тяло, които през вековете бяха хипнотизирали както мъже, така и жени, никога не беше овладявал напълно темперамента си.
– Днес аз държа юздите, Дмитрий. – Гласът на Калистос никога нямаше да бъде гладък, гърлото му бе увредено в критичен момент по време на Правенето му, но сега той изгуби фасета на изтънченост. – Ще направиш каквото ти казвам или този доста красив ангел ще умре от бавна и мъчителна смърт.
– Кажи ми какво искаш.
– Изпращам ти указания. Карай. Ако видя какъвто и да е намек за крила, ще го изкормя.
Указанията влязоха в пощенската кутия на Дмитрий, когато разговорът приключи.
– Това е само част от маршрута – каза той, след като даде на Онър резюме на разговора.
– Той не иска да рискува някой ангел да лети пред теб.
Дмитрий обмисли възможностите си и се обади в Илиум.
– Предупреди Рафаел веднага щом се върне в града. – Архангелът се връщаше от някаква среща. – Ти си твърде отличителен, Джейсън го няма, а аз не вярвам някой друг да не обърка това.
Илиум прокле.
– Ще отлетя, ще се срещна с Рафаел по пътя.
Като затвори, Дмитрий се обърна към Онър.
– Въоръжена ли си?
– Винаги.
Увеличавайки скоростта, той напуска Ню Джърси и потегля към Филаделфия. Докато караше, получаваше още инструкции и седем часа по-късно, когато небето започна да потъмнява с първите слаби ивици на времето между залеза и истинската нощ, се озова отново в Манхатън. С намръщена уста той прие обаждането, когато то дойде.
– Забавлявахте ли се по време на пътуването? – Засмя се Калистос и това беше звук от метална решетка.
Дмитрий запази мълчание, предполагайки, че Калистос ще повярва, че е в плен на ярост, която не позволява рационално мислене. Това не се случи. Омразата на Дмитрий към Изида не го заслепяваше – не и сега, не и след като се бе окъпал в кръвта ѝ.
– Оставих ти подарък. – Калистос почти се кикотеше. – В един от имотите в Ню Йорк, които притежаваш. – Другият вампир затвори.
Казвайки на Онър какво беше казал Калистос, той направи незаконен обратен завой и тръгна към Енгълууд Клифс.
„Сиреч“ – каза той – може да говори с Рафаел, тъй като архангелът е директно над главата му. – „Ако ти и Илиум се заемете с тези трима“ – той предаде адресите – „аз ще се погрижа за четвъртия.“ Той препрати и последния адрес.
– Вземаме най-близкия имот – каза той на Онър. – Рафаел и Илиум ще стигнат до другите места много по-бързо. – Калистос, помисли си той, отдавна го нямаше.
– Какви са шансовете това да е мястото?
Разгледа високите огради, алеята в задната част, която можеше да се използва, за да се промъкне в имота.
– От това, което видяхме досега, е сравнително уединено и достатъчно разпадащо се, за да задоволи чувството на Калистос за театър. – Увеличавайки скоростта си, той профуча покрай изненаданите шофьори.
Ако в опасност беше по-възрастен ангел, Дмитрий нямаше да изпита тази тревога, която изпитваше сега, но този, който беше отвлечен, беше млад, а безсмъртието му все още не беше установено. Разбира се, повечето смъртни или вампири все още не биха могли да му причинят смъртоносно нараняване, но Калистос беше по-възрастен от Дмитрий; той имаше и силата, и знанията да убие толкова уязвим ангел.
Назад към част 34 Напред към част 36
