Глава 37
Онър седеше с крака, увиснали през страната на балкона без перила пред кабинета на Дмитрий. Ако паднеше, щеше да е ужасяващ скок, но тя смяташе, че някой от ангелите долу ще я хване. Разбира се, тя не искаше да рискува – нямаше как да умре скоро, по дяволите.
Не и след като последният път ѝ отне толкова време да се върне.
Дъхът ѝ заседна в гърлото при съзнателното приемане на невъзможната идея… само че не беше. Беше толкова реална, колкото и силуетът на Манхатън пред нея, стоманен на фона на лазурното небе, обсипано с бели ивици. Спомените се трупаха един върху друг, откакто се събуди в ранните часове на тази сутрин, плачейки толкова силно, че гърдите ѝ останаха възпалени, очите ѝ – подути, а гърлото – сурово.
Той е моят съпруг.
Може би не по закон, но що се отнася до душата ѝ, Дмитрий ѝ принадлежеше.
Винаги.
Когато вратата се плъзна откъм гърба ѝ, тя погледна натам, очаквайки мъжа в центъра на мислите си. Не беше той. Тя се усмихна на ловеца, който дойде да седне до нея.
– Как се качи тук? – Охраната беше непробиваема.
Ашуини замахна с крака.
– Заговорих сладко с Илиум.
– Не знаех, че го познаваш.
– Не го познавах. Сега да. – Тъмнокафявите очи, пълни с течен интензитет, се спряха върху Онър. – Той каза, че имаш нужда от приятел. Вече знаех това, но се престорих, че е новина. Какво става?
Онър обърна лице към вятъра, оставяйки го да отметне назад свободната ѝ коса, да я заплете в толкова дива бъркотия, колкото Дмитрий я беше направил в леглото.
– Никога няма да ми повярваш.
Дълго мълчание, преди Ашуини да каже:
– Помниш ли първия път, когато се срещнахме?
Споменът беше кристално ясен. Беше в един шумен бар, пълен с ловци и наемници. Бяха се смяли над питиетата, бяха яли всичко пържено, бяха посяли семената на едно дълбоко, трайно приятелство. И тогава, докато излизаха от вратата:
– Ти ме нарече стара душа – прошепна тя. – Изгубена душа.
– Все още толкова стара, че ме болят гърдите – Аш се наведе, така че раменете им се докоснаха за момент – но вече не си изгубена.
Потръпвайки, тя подпря длани на грубата повърхност, върху която седяха. Знаеше, че няма да има повече шепот от отдавна отминал живот – вече нямаше нужда, бариерата между минало и настояще се изтри в бурята от сълзи, докато не видя жената, която беше, толкова ясно, колкото и тази, която беше сега.
Събудените спомени ѝ причиняваха мъчителна болка. Мисълта, че ще изгуби Катерина и Миша… тя не можеше да я понесе. Но тя си спомни и разбра нещо много по-красиво. Обичана, тя е била обичана. И, помисли си тя, спомняйки си ръцете, които я бяха притиснали толкова силно тази сутрин, тя беше обичана отново. Може би никога нямаше да може да го каже, смъртоносното острие, в което се бе превърнал съпругът ѝ, но тя знаеше.
Това, което не знаеше, беше дали нейният красив, ранен Дмитрий е готов да чуе това, което тя има да му каже.
Дмитрий наблюдаваше двете жени, които седяха на балкона, и за трети път провери дали крилото на ангелите, чакащи долу, е в готовност да ги хване, ако се наложи.
– Трябва да изляза там и да ги вкарам и двете вътре – каза той на Рафаел, когато архангелът влезе да застане до него.
– Да – каза Рафаел. – Ще бъде много забавна гледка.
Дмитрий хвърли мрачен поглед към архангела.
– Твоята съпруга има лошо влияние.
– Моята съпруга сега се присъединява към твоята жена.
Обръщайки се, Дмитрий видя как Елена се приземи малко колебливо, но безопасно на балкона. Тя размаха юмрук във въздуха, преди да седне до дългокракия ловец с тъмните очи, който беше най-добрият приятел на Онър – и, според сведенията, които имаха за нея, изключително надарен човек, когато ставаше дума за онези сетива, които не се приемаха от повечето хора. Безсмъртните обаче бяха живели твърде дълго, за да отхвърлят подобни неща като фантазия. И така, те продължаваха да наблюдават Ашуини.
– Джанвиер я ухажва.
– Мисля, че е време да го привлечем. – Той ще даде на Венъм достатъчно дълъг период, за да осигури безпроблемно прехвърляне.
Дмитрий кимна, усещайки в себе си див вид спокойствие, когато Онър се засмя, тялото ѝ наполовина скрито зад разперените в полунощ и зората криле на Елена.
– Ще бъде добре за Венъм да работи заедно с Гален. – Вампирът беше силен, но млад и можеше да бъде импулсивен; докато Гален беше стабилен и съсредоточен като скала.
– Съгласен съм. – Собствените крила на Рафаел зашумяха, докато той ги наместваше. – Говорих с Аодхан – той не е променил решението си.
Дмитрий си помисли за необикновения, пречупен ангел, зачуди се дали ще намери това, което търси, в този смел, дързък град с пулсиращото му сърце на живота.
– Смяташ ли, че това е началото на изцелението му?
– Може би. – Тиха пауза. – Ние ще бъдем неговият щит, Дмитрий.
– Да. – „Младият ангел?“
„Почива си. Волята му е силна – това няма да го сломи.“
„Добре.“
Навън жените продължаваха да разговарят, косите им се заплитаха от игривия вятър – блестящите почти бели кичури на Елена срещу гладките черни на Ашуини и по-меките абаносови къдрици на Онър. Това беше гледка, която би накарала всеки мъж да обърне внимание.
– Ние не сме това, което бяхме дори преди две години, Рафаел.
– Съжаляваш ли за тази промяна?
– Не.
Онзи следобед Онър предизвика Дмитрий на спаринг и загуби. Същата вечер той я заведе в леглото си и я използва за свое удоволствие. Когато тя прехапа долната си устна и прошепна:
– Мислех, че каза нещо за кадифен камшик? – С глас, в който се долавяше както очакване, така и привкус на чувствена нервност, той пое устата ѝ с ненаситна нужда, която накара въздуха да ухае на сладкия мускус на нейната възбуда.
Привличайки я, той я накара да легне по гръб – ръцете ѝ се държаха за решетките на таблата – и започна да целува, да опитва всеки малък сантиметър от нея, от гладката топлина на челото до вдлъбнатината на гърлото и стегнатите зърна. Там спря, не бързаше, докато зърната ѝ не бяха мокри и набъбнали, преди да премине към пъпа ѝ, трептящата плът между бедрата ѝ, извивката на коляното ѝ и накрая – грациозния свод на стъпалото ѝ.
Дишайки накъсано, тя поклати глава, когато той ѝ каза да се обърне.
– Онър. – Това беше заповед.
– Не. – Призрачни очи, пълни с непокорство, което беше покана, тялото ѝ беше толкова чувствително, че когато той прокара леко пръст между краката ѝ, тя се дръпна, очите ѝ се присвиха силно, а мускулите ѝ се напрегнаха в готовност за разтърсващ връх. – Дмитрий.
– Не – каза той, като премахна докосването си и наведе глава, за да говори с устни на ухото ѝ. – Не получаваш награда за лошо поведение.
Без да се разкайва, тя целуна страната на лицето му, челюстта му. Меки, влажни целувки, които накараха члена му да пулсира в черните панталони, които все още носеше, докато тя лежеше гола до него, кожата ѝ беше гореща коприна, кръвта ѝ – топла и възбудена и му нашепваше за еротична зависимост, на която не можеше да си позволи да се отдаде.
– Работи ли подкупът? – Още една целувка.
Той притисна ръката си към корема ѝ, като я побутна отново по гръб.
– Това е още едно правило, което нарушаваш. – Беше ѝ наредил да лежи неподвижно.
– Няма да се смилиш над мен, нали? – Това беше хриплив въпрос, когато той се надигна от леглото и отиде до гардероба… но тя спази обещанието, което му беше дала в началото, остана в леглото.
– Би трябвало да знаеш по-добре, отколкото да го очакваш от мен – каза той, затваряйки ръка около дръжката на мекия кадифен камшик, който никога досега не беше използвал, както не беше използвал нищо в тази стая. Беше построил легло за Ингрид и по същия начин беше сглобил тази стая за Онър.
Сега, като прокара ръка по камшика, той прокара опашките по ръката си, за да се увери, че няма да ѝ причини никаква болка, а само най-мъчително удоволствие. Когато той се обърна, за да се върне при нея, очите ѝ се насочиха към камшика и той видя как бедрата ѝ се извиха по начин, който му подсказа, че е много близо до ръба. Позволи на устните си да се изкривят съвсем леко и прокара меката опашка по тялото ѝ от гърдите до бедрото.
– Къде – промърмори той – искаш да го осетиш? – Той заобиколи нишките около гърдите ѝ. – Тук? – Поглади по-ниско, по бедрата ѝ. – Тук? – Върна се нагоре, като смени позицията на дръжката, за да я прокара през деликатните ѝ гънки. – Или може би тук?
Тя извика и той разбра, че е на ръба на пропастта. Отдръпна се назад, отново смени хватката си и замахна с ръка. Кадифените опашки целунаха зачервената кожа на бедрата ѝ и хлипането ѝ се превърна в гърлен стон.
– По-широко – нареди той.
Тя разтвори бедрата си и втренчи погледи в него.
Следващият му удар попадна във вътрешната част на бедрата ѝ и той видя как в тези очи се надига буря, подобна на среднощните гори. Преценявайки я точно, той отново размаха ръка… така че кадифето падна върху влажните гънки между бедрата ѝ.
Тя свърши с вик, ръцете ѝ се напрегнаха, докато продължаваше да се държи за железните решетки на таблата, гърдите ѝ се зачервиха, а гърбът ѝ се изви.
Искаше тя да го яхне, да изстиска всяка капка екстаз от него, той отново замахна с камшика по гърдите ѝ.
Удоволствието я завладя и тя беше красива. Захвърли камшика, отърва се от остатъка от дрехите си и се настани между бедрата ѝ, като се вмъкна в нея, докато тя се спускаше надолу от възвишението, а плътта ѝ трепереше от вторичните удари. Малки вътрешни мускули се свиха около него, почти открадвайки контрола му. Но той бе имал векове, за да го усъвършенства, и възнамеряваше да извлече удоволствието от нощта.
Въздишайки, Онър го държеше здраво, докато той се люлееше в нея с бавни, плитки тласъци, които изкушаваха, но никога не доставяха резултат. Десет дълги минути по-късно потта обливаше телата им, а жената, която беше негова, лежеше по гръб, драскаше с нокти чаршафите и се опитваше да го принуди да навлезе по-дълбоко, като глезените ѝ бяха заключени около гърба му.
– По-бързо.
– Аз спечелих спаринг сесията – напомни ѝ той. – Имам право да правя каквото си поискам. – Наведе се и облиза капчица пот от гърлото ѝ. – Точно сега искам да те взема бавно и дълго.
Гърдите ѝ се издухаха и тя се опита да прокара ръка между телата им. Той я хвана, притисна я над главата ѝ, преди да вземе другата и да ги притисне с една ръка за китките.
– Лошо момиче. – Задържайки погледа ѝ, той отново я погали, чувайки разочарованието ѝ в ниския стон в задната част на гърлото ѝ. – Страхуваш ли се? – Въпросът беше сериозен, защото той я беше сковал.
– Не. – Изви се нагоре и захапа челюстта му. – Но ти би трябвало.
Иавивайки бедрата си, той я обичаше по начин, който накара очите ѝ да се затворят, а гърдите ѝ да се издигнат към устата му. Той се възползва от това, като смучеше и си играеше със зърната ѝ, докато продължаваше да я измъчва с члена си. Когато вдигна глава и поиска целувка, тя засмука езика му… след това направи единственото нещо, което винаги го караше да губи контрол, дори преди да бъде направен. Стигнала до гърлото му, тя притисна със зъби пулса му и го облиза с език.
Изхърквайки, той освободи китките ѝ, за да забие ръка в косата ѝ и да я издърпа от гърлото си, като внимаваше тя да не почувства болка – дори когато със същото движение вкара члена си дълбоко в нея.
Тя въздъхна.
– О, Боже.
– Откъде – прошепна той, като използва другата си ръка, за да повдигне едното ѝ коляно и да я разтвори по-широко за него – знаеш да направиш това? – Това беше много специфична ласка, която беше открил при Ингрид. През годините след това други жени – включително Фаваши – се бяха опитвали да стигнат до гърлото му, но той никога, никога не го беше оставял незащитено.
До момента, в който се появи Онър.
– Ти отказа да се влюбиш в някоя друга, Дмитрий. – Шепот със силата на изстрел. – Затова трябваше да се върна заради теб . … съпруже.
Всеки мускул в тялото му се сковава.
– Не.
Реакцията на Онър на тази единствена сурова дума не беше нищо, което той можеше да предвиди.
– Всичко е наред. – Докоснала лицето му с нежни ръце, тя се усмихна накриво, а очите ѝ светеха от толкова дълбока любов, че той си помисли, че ще се удави в блестящото среднощно зелено.
– Не е нужно да ми вярваш или дори да ме смяташ за разумна. Просто ми позволи да те обичам.
Следващите ѝ думи бяха прошепнати на древен, забравен език, диалект, който се говореше само в едно малко селце, отдавна сринато със земята – диалект, който помнеше само Дмитрий. Само че лигавият му ритъм падаше от устните на Онър, сякаш бе тичала лудо по същите полета, танцувала под същото блестящо слънце.
– Винаги съм била малко луда, когато става дума за теб.
– Не мога… – започна той, защото това, което тя предлагаше, беше твърде много, твърде болезнен подарък.
– Шшш. – Тя прокара пръсти през косата му. – Всичко е наред.
– Не. – Не беше наред, нямаше да бъде наред, докато не получи отговорите, от които се нуждаеше.
– Толкова си упорит. – Целуваше го бавно и дълбоко, притискаше го към себе си с крака около бедрата му, когато той щеше да се отдръпне. – Трябваше да го очаквам от мъжа, който веднъж се изкачи по планински склон в зори, за да ми донесе диви цветя.
Цялото му тяло потрепери под тежестта на знанието в очите ѝ, в докосването ѝ, в гласа ѝ. Всички дребни неща, които беше направила и които бяха побутнали паметта му, ехото от радостта на Ингрид, която разбиваше сърцето му, когато се смееше Онър, начинът, по който го познаваше, се разбиха в хаоса в него, оставяйки след себе си само сурова нужда.
– Позволи ми да ти дам това, от което се нуждаеш, съпруже. Чаках толкова много време. – Натрапчивите думи се преплитаха с изтънчено желание, което пееше в кръвта му. – Пий.
Последната нишка на контрола му се скъса.
Ревейки, той се впи в нея отново и отново, и отново, докато тя не се сгуши около него с женска сила, а той не свърши с такова удовлетворение, че нямаше спомен да е забил зъбите си във врата ѝ. Тогава тръпчивият, див вкус на кръвта ѝ го удари с жестокостта на буря и изведнъж отново му стана твърд.
Онър усети как очите ѝ се разширяват, когато Дмитрий отново започна да се движи, а зъбите му изпратиха вълна от знойно удоволствие в организма ѝ – лениво, убедително, с вкус на грях, секс и всичко вкусно лошо. … и толкова различно от онова, което беше изпитала в мазето, че сравнението би било смешно.
Стенейки от пищното му набъбване през хленчещите мускули и приятно разкъсаното тяло, тя усети как покрива с пищна нужда твърдото проникване на възбудата му.
– О, Боже, Дмитрий.
Дебелата му дължина се прокара през набъбналите тъкани, предизвиквайки вълни на екстаз в цялата ѝ система, докато той се навеждаше към шията ѝ и се хранеше. Вкопчила ръка в косата му, тя го придърпа към себе си, а изгарящата сексуалност на момента бе прорязана от дива нежност. Той засмука силно и тялото ѝ се раздвижи.
Издавайки тих, дълбок звук на удовлетворение, той се отдръпна, напъха се обратно… и я подкара към оргазъм, който сякаш не спираше.
Мускулите ѝ все още трепереха от еротичното удоволствие, когато, прекратявайки кървавата целувка, той облиза с език малките ранички, засмука отново кожата и вдигна глава.
– Не сме приключили – мърмореше той в ухото ѝ, когато краката ѝ се отлепиха от гърба му, твърде изтощени, за да се задържат. Протегна ръка между тях и с пръсти, които я познаваха твърде добре, се завъртяха около клитора ѝ.
Друг оргазъм я разтърси, дълбок, толкова дълбок.
– Не мога да издържа повече. – Това беше стон.
– Лъжеш. – Едно движение на бедрата му и тя се издигна към него, а ръцете ѝ погалиха гърдите му, ръцете му.
Той имаше безкрайно търпение и този път нямаше намерение да ѝ даде това, което искаше. Не и до половин час по-късно, когато тя смучеше гърлото му, дращеше гърба му и заплашваше, че ще използва острието върху него. Тогава той измъкна члена си под разочарования ѝ писък, разтвори широко бедрата ѝ и наведе тази тъмна глава, за да засмуче клитора ѝ в устата си.
Еротичният шок беше толкова силен, че изпепели нервните ѝ окончания, накара светлините зад очите ѝ да експлодират. Беше сигурна, че е загубила съзнание за една ослепителна секунда. Когато най-сетне повдигна упоените си клепачи, усети как красивия и опасен Дмитрий се плъзга в нея с първичен тласък, който беше чисто обладаване.
Назад към част 38 Напред към част 40
