Глава 21
Господар на пламъка
Приемайки прикритието на жители на Бодхи, отидохме до храма. Жителите на града отдавна се бяха прибрали, улиците на града бяха празни. Спахме само няколко часа и станахме със сутрешната комета, за да не пропуснем нещо важно.
Невероятно, но на разсъмване храмът засия още по-ослепително. Спокойно се приближихме до самото подножие на светилището: страховитите пазачи благоволиха да ни обърнат внимание едва след като Рен скочи на първото стъпало на стълбите. Кишан ме вдигна, сам се покатери и бяхме обкръжени на първата платформа.
– Какво търсите тук? – попита първият пазач. – Защо безпокоите нашите господари в най-свещеното време?
Рен повдигна изразително вежда, но аз избързах пред него.
– Смели воини, не искаме да вдигаме тревога! Но ние току-що се върнахме от пътуване и донесохме новини за кралицата на Ракшаса. Повярвайте ми, никога не бихме си позволили да безпокоим господарите, ако информацията не е от най-голямо значение!
– Кралицата на Ракшаса използва ужасна магия срещу нас! Тя се опита да ни попречи да предупредим нашите хора!
За да засили ефекта, Рен добави смразяваща история за това как кралицата го е измъчвала. Подозирах, че казва истината, така че не ми беше трудно да се престоря на ужасена и да хвана ръката на Рен. Дори успях да изстискам една сълза от себе си.
Изглежда това беше последната капка, която преля чашата и убеди охраната в нашата искреност.
– Следвайте ни. – нареди воинът.
Двама от пазачите ни поведоха по стълбите, а останалите останаха на местата си. Приблизително в средата на пирамидата завихме по мраморен коридор и започнахме да се спускаме по кристалните стъпала в дълбините на храма. Стените на пирамидата се издигаха, срещайки се в една точка високо над главите ни. От мястото, където бяхме, фасетите на кристала изглеждаха като искрящи прозорци, поставени под различни ъгли.
Подовете във вътрешността на храма, както и в коридорите, бяха облицовани с мрамор, в цвят слонова кост и златни жилки. От двете страни на статуите на Господарите на Пламъка, които седяха на тронове от чисто злато, растяха тънки огнени дървета, простиращи великолепните си клони до върха на пирамидата. Минахме покрай безброй фонтани, украсени със светещи каменни статуи на чилини, феникси и други приказни същества, които бълваха оранжево-червена лава. Топла пара се развяваше над басейните.
По пътя Рен и Кишан нежно докоснаха горещата течност и я намериха за доста ободряваща.
Скоро охраната ни отведе в друга част на храма, още по-красива. Тук също имаше статуи, включително красив образ на коленичила млада жена, издълбан в гладък жълтеникав мрамор. Дългата коса падаше до кръста на жената, огнени цветя украсяваха мраморните кичури на косата ѝ. Имаше плътни и красиво очертани устни, каменните гънки на великолепни дрехи се стичаха до краката й, разпръснати по гладкия под. Около статуята лежаха купчини свежи огнени цветя. Веднага се досетих, че виждам пред себе си образа на красивата Лавала, изгубената любима на братята.
Един от пазачите дръпна завесата и видяхме и двамата лордове, разположени внушително близо до младата девойка, която излезе от лавата. Те, надпреварвайки се, я тъпчеха с различни лакомства, пълнеха чашата ѝ и нежно ѝ шепнеха нещо. Една жена разресваше дългата коса на момичето, друга втриваше благовонно масло в кожата ѝ.
Сега видях, че това момиче не беше като бодха. Кожата й беше бяла, недокосната от татуировки. От време на време братята се опитваха да докоснат отново красавицата: хващаха я за ръка, целуваха пръстите й. Те нареждаха на бедните слуги да правят едно или друго за удоволствието на гостенката. Бухнаха възглавниците ѝ, изгладиха и най-малките гънки на роклята ѝ. Никой дори не ни обърна внимание, сякаш бяхме невидими.
Тъкмо се канех да пристъпя, но пазачът ми препречи пътя и изсъска:
_ Трябва да изчакаме до края на ритуала.
– Какъв ритуал? – попитах тихо.
Вместо отговор той поклати глава и притисна пръст към устните си. Без да разбирам нищо, аз все пак се съгласих да изчакам и започнах да гледам.
Единият от братята се наведе към момичето и измърка:
– Време е, млада госпожице.
Вторият брат се изправи и плесна с ръце. Слугите внесоха в стаята правоъгълен предмет, покрит с копринен плат. Лордовете се изправиха, галантно помогнаха на момичето да стане и го отведоха до тайнствения правоъгълник.
Един от лордовете вдигна копринен плат, под който имаше искрящо огледало.
– Това е огледалото на нашата любима Лавала. Беше ни обещано, че един ден любовта ни ще се върне.
Вторият брат погледна момичето.
– Молим те да погледнеш отражението си в огледалото. Ако наистина си нашата Лавала, тогава нейният истински облик веднага ще се върне при нас и всички заедно ще отпразнуваме нашата дългоочаквана среща. Ако си само млада красавица, принесена в жертва на димната планина, ще се преродиш. Ще станеш бодха със златна кожа, дъщеря на светлината. – той нежно целуна ръката на момичето – Ако ти си моята Лавала, умолявам те, избери мен!
– Ако тя е истинска Лавала, тогава ще ме разпознае като свой любовник! – мрачно отвърна вторият брат.
Строгият му тон изплаши момичето, но щом Господаря забеляза това, лицето му се изглади и проясни.
– Готова ли си? – попита меко той, гледайки в очите на момичето.
Тя кимна и се обърна към огледалото. Първите няколко секунди нищо не се случи, след това светлина започна да пламва в дъното на стаята. Момичето ахна, притисна ръце към лицето си и трепереше с цялото си тяло. Косата й започна да се движи сама, сякаш от полъх на вятър, бронзовите им кичури започнаха бързо да изсветляват и удебеляват. Кожата на момичето също стана бяла и блестяща и когато тя отдръпна ръцете си от лицето си и се осмели да се погледне в огледалото, видях блясъка на розови скъпоценни камъни върху клепачите й.
– Аз… аз съм бодха! – едва чуто, обръщайки се към себе си, прошепна момичето, любувайки се на блестящата си кожа и разпръснати бижута, които украсяваха тялото й.
Господарите на огъня обаче далеч не бяха щастливи. Ръцете им се свиха в юмруци, широките им гърди се повдигнаха, ослепителната им кожа помътня, а красивите им лица се сгърчиха от горчиво разочарование. Господарите вече не можеха да сдържат чувствата си и подът се тресеше под краката им. Храмът потъна в мрак. Рен и Кишан ме хванаха за ръцете точно навреме, когато подът отново се разтресе. Огледалото се напука, искрящи отломки се пръснаха във всички посоки. Бързо погледнах нагоре и видях черни буреносни облаци да се събират зад кристалните стени.
Момичето изпищя от страх, но слугите бързо я отведоха нанякъде.
– Лавала! – извика единият от братята и падна на колене, а вторият в отчаяние протегна двете си ръце към статуята на момичето. В следващата секунда мраморната статуя се пропука. Мрежа от малки пукнатини се спускаше по лицето на мраморното момиче, по ръцете и тялото.
– Спри, Шалу! – извика Вай, но беше твърде късно.
Жълтеникавият мрамор се напука. Мраморната ръка се стовари на пода и тогава цялата статуя започна да се накланя към мен, така че разтворените устни на красавицата бяха опасно близо до лицето ми, сякаш Лавала беше решила да целуне челото ми за довиждане. Кишан ме сграбчи в ръцете си и той и Рен отскочиха встрани и в следващата секунда тежката статуя се разби на парчета точно на мястото, където току-що бяхме стояли.
– Добре съм. – казах бързо, когато Кишан ме изправи на крака – Нито една драскотина!
Стори ми се, че Кишан отново се напрегна, затова погледнах през рамото на Рен, за да видя какво става. Оказа се, че Господарите най-накрая са забелязали нашето присъствие. Мракът около тях се разсея, но сърцето ми потъна в гърдите, когато разбрах, че господарите са забелязали не нас, а мен. Те вървяха в нашата посока и ме гледаха така, сякаш бях център на вселената.
Рен инстинктивно пристъпи напред и ме блокира, но Господарите дори не забелязаха.
– Казвам се Шалу. – каза първият и протегна ръка към мен.
Вай грациозно постави ръцете си върху раменете на Рен и Кишан и ги бутна леко настрани. Той не направи никакво усилие, но моите тигри, като котенца, отлетяха в различни краища на стаята. Там те разбиха главите си в мраморните стени и в безсъзнание се проснаха на златния под.
Преглътнах нервно и изтърсих първото нещо, което ми хрумна.
– Вие… значи сте близнаци!
Вай, без да губи време да отговори, попита брат си:
– Имаме ли още време?
– Още има много време до залез. – отвърна Шалу – Тогава цикълът ще бъде завършен.
Братята се усмихнаха в един глас с еднакви усмивки и казаха в хор:
– Добре дошла в Бодха, млада девойко!
– Вече се запозна с Шалу. А аз съм Вай. Искаш ли да се отпуснеш и да се освежиш малко? Той ме хвана за ръката и ме въведе в стаята.
– Знам какво си мислиш! – измърморих нервно, изпращайки умствен зов на моите тигри – Но аз не съм твоята Лавала!
– Само огледалото може да каже. – усмихна се Вай.
– Така ли? Ти мислиш така? Но аз вече съм бодха! – посочих с пръст изумруденото си чело – Вече преминах теста на вашето огледало и то ме отхвърли!
Шала шеговито докосна върха на носа ми с пръст.
– Тук ще разберем дали си истински бодха или не!
Той щракна с пръсти, разпръсквайки огнени искри. Студеният пламък докосна тялото ми и фалшивият вид на бодха започна да се маха от мен като люспи. Преди да се усетя, истинският ми вид се върна. Кестенявата ми коса беше сплетена от само себе си. Дори бях облечена в обичайните си дрехи, включително любимите ми маратонки.
– ДОБРЕ! – заекнах аз – Добре, разкрихте ме. Не съм бодха, но както и да е, не дойдох тук през вулкан като всичките ви момичета!
За щастие забелязах, че Рен и Кишан се размърдаха, като дойдоха на себе си. Но братята не им обърнаха внимание.
– По какъв път си дошла тук, няма значение. – заяви Вай.
– Основното е, че си невинна девойка, иначе не би могла да влезеш във вътрешните стаи на нашия храм. – добави Шалу – Ако е така, ти си много подходяща за теста.
Изчервих се до ушите си и бързо погледнах Рен и Кишан, надявайки се да не са чули това. За съжаление надеждите ми не се оправдаха. Рен и Кишан се усмихваха от ухо до ухо, но бързо станаха сериозни, когато се спогледаха. Те бавно запълзяха в нашата посока, подготвяйки се за скок.
Преди дори да имам време да мигна, аз самата се оказах на мястото на момичето, което току-що бях наблюдавала. Слугите ми донесоха ястия с вкусна храна. Счупеното огледало изчезна и статуята на красивата Лавала по някакво чудо отново стана цяла. Господарите на пламъка седнаха до мен и започнаха да ме ухажват един след друг. Изпънах врата си, за да видя какво ще направят моите тигри. Шалу улови погледа ми и с махване на ръка ни заобиколи със стъклена стена. Сега не можех да ги чуя, само ги видях да ме викат. Беше като в клетката на феникса, само че точно обратното. Сега не бях отвън, а вътре в клетката и то не сама, а заедно с двойка близнаци, които не различавах един от друг и които изобщо не умееха да държат ръцете си до себе си.
Още веднъж, отблъсквайки тези досадни ръце, казах:
– Слушайте, просто не знам какво да правя с вашите прояви на внимание и въпреки че, разбира се, съм много поласкана от такова отношение, разберете ме правилно – всичко това не ме интересува!
Шалу погледна Рен и Кишан.
– Разсейват ли те, скъпа? Защо не каза веднага, лесно ще се освободим от присъствието им! Той вдигна ръка, но аз набързо покрих ръката му с моята.
– Не, не, изобщо не ми пречат! Моля, не ги наранявайте!
Той нежно целуна пръстите ми.
– Както желаеш.
– Ние само мечтаем да ти угодим. – изгука Вай.
– Да, да, разбрах го, когато гледах предишната ви среща! Ще ми доставяте удоволствие точно докато разберете, че не съм вашата Лавала. След това вие моментално ще се отчаете, небето ще потъмнее и градът ще потъне в мрак, докато скърбите за себе си и любовта си.
– А, но дори тази скръб не е вечна. – усмихна се Вай – Освен това, независимо дали си Лавала или не, пак ще бъдеш наша!
– Какво значи – „да бъда ваша“?
= Ще станеш наша любовница, докато остарееш или вече не те харесваме. След това ще отидеш в Града на светлината.
Изсумтях силно.
– Не благодаря! Както казах, не ме интересува!
– Не се притеснявай – увери ме Шалу бързо – няма да остарееш скоро! Ще бъдеш с нас много, много векове!
– А-ха, разбирам. Виждате ли, имам съвсем други планове. Ще живея дълго и щастливо с един от тях. – посочих Рен и Кишан – Между другото, би било добре да се научите от тях на правилно отношение към жените! Разберете – никой от тези мъже никога не би ме оставил само защото съм стара! И със сигурност не биха ми предложили място в харема! Не можете да ми предложите нищо сравнимо с това, което те ще ми дадат.
– Но ние сме готови да изпълним всяко твое желание! Кажи ни какво искаш и ние ще го изпълним. – възкликна Вай.
– Да? Страхотно! Искам мъж до себе си, който да ме обича, а не този, който ще ме пороби, за да му разнообразя самотата, когато внезапно поиска топлина. Не този, който лесно ме забравя заради друга. Искам истинска любов, но ти трудно можеш да ми я дадеш. Ти дори не знаеш какво е! Ако наистина обичаше своята Лавала, щеше да запазиш спомена за нея и нямаше да примамваш бедните момичета при себе си, опитвайки се напразно да намериш любимата си! Не мисля, че Лавала би искала това.
Вей ме сграбчи за ръката и болезнено изви китката ми.
– Коя си ти, че да ни казваш какво иска или не иска нашата Лавала? Откъде знаеш какво би помислила и почувствала тя?
– Аз също съм момиче и двама братя също ме обичат. Не мислиш ли, че това ми позволява да разбера твоята любима? – попитах смело.
Шалу ме хвана за лакътя и рязко ме обърна. Лицето му помръкна от гняв.
Засмях се грубо.
– Предполагам, че меденият месец свърши?
– Скъпа моя, ти все пак ще издържиш изпита, независимо дали искаш или не, и след това ще те научим да уважаваш нас и нашата сила. – закани се той.
– Твоята сила не ме притеснява. Що се отнася до уважението, Рен и Кишан го заслужават. Не можете да стъпите и на малкият им пръст! Никога няма да бъда ваша!
Господарите ме бутнаха ядосани, така че се проснах на възглавниците.
– Донеси огледалото! Живо! – Шалу изкрещя.
Слугите дотичаха в стаята, носейки чудодейно възстановеното огледало. Братята ме хванаха за ръцете и ме завлякоха към лъскавото стъкло.
Погледни го и ми кажи какво виждаш! – нареди Вай.
Разбрах, че ми стига. Усмихвайки се на отражението си, вдигнах ръка и стрелях със светкавица в стъклото. Парчета от счупеното огледало се разпръснаха във всички посоки. Приклекнах, доколкото можах, но въпреки това бях порязана на няколко места. Нищо сериозно, но изсъсках от болка. Господарите пуснаха ръцете ми и се отдръпнаха настрани.
Междувременно събития се случваха и от другата страна на стъклото. Рен сграбчи оттеглящия се слуга и го хвърли с главата напред в стената. Стъклото се стопи като мъгла и братята изтичаха през отвора и застанаха между мен и Господарите на Пламъка.
Кишан извади златен меч от пояса си, разряза въздуха с острието и то се удължи. Едно завъртане на дръжката – и сега Кишан имаше два меча в ръцете си, единият от които даде на Рен.
Насочвайки меча си към Господарите, Кишан тихо попита:
– Защо не пробваш силата си с някой малко по-равностоен?
Близнаците се взряха в Кишан с широко отворени очи, после се спогледаха… и избухнаха в смях.
– Колко смешно! – възкликна Вай. Искат да се борят за жената си.
– Може би трябва да им позволим? – предложи Шалу – те някак си ми напомнят за нас, каквито сме били преди много, много векове.
Погледнаха Рен и Кишан, помислиха още малко и взеха решение.
Шалу плесна с ръце. Когато слугата дойде на повикването му, той нареди:
– Подгответе бойното поле и донесете нашите оръжия.
Слугата се втурна с пълна скорост да изпълни заповедта, скоро отвън долетя звук на бойна тръба.
– Ще бъдем толкова щедри да ви позволим да се подготвите. – каза Вай. Той щракна с пръсти, пламъците затанцуваха около нас.
– Хей, слушай! – аз изкрещях – Не си разбрал! Дойдохме тук за…
Но вече беше твърде късно. Пламъците ни обхванаха, зави ми се свят, гадене се надигна до гърлото ми.
Когато огънят угасна, ние се озовахме на плоска скалиста площадка високо, високо над долината. Едва ли беше възможно да слезем от тук сами. Храмът гореше и блестеше някъде далеч, далеч под краката ни. Отсреща, от другата страна на долината, се издигаше черна планина.
След бърз поглед наоколо открих, че черните камъни, които лежаха под краката ни, се разпадаха на прах щом стъпим на тях.
– Това е плато от лава на върха на планина – каза Кишан – Има само два начина да се измъкнем от тук – или като прескочим до следващата планина, или като се изкачим по склона. Но веднага ще ви предупредя, че е малко високо.
Започнахме да обсъждаме дали да помолим Шарф да направи въжен мост над пролуката, но тогава земята под краката ни отново се разклати. Два огнени стълба изскочиха от върха на храма и се завихриха към небето. Те се въртяха и люлееха напред-назад като торнадо и за броени мигове достигнаха нашето плато. Огнени вихри танцуваха по черната земя, после угаснаха.
Пред нас стояха Господарите на Пламъка. Дългата коса на Шалу, сега синьо-черна с алени отблясъци, падаше свободно по гърба му. Носеше алена броня и ризница, подобна на люспите на червения дракон Лонгджун. Този страхотен дяволски цвят идеално съответстваше на настроението на Шалу. Усмихвайки се злобно, Господарят въртеше в ръцете си своето двуостро острие. На колана му висяха два бича с шипове. Очите му светнаха при вида ни.
Косата на Вая също беше почерняла, но за разлика от брат си, той я беше вързал на кок на тила. Докато вървеше към нас, дългото му наметало с цвят на горещ мед се вееше зад него. Вай държеше дълго копие в ръцете си и аз неволно се взрях в целия арсенал от оръжия, висящи на колана му. Бронята му беше черна и медна, а свиреп оранжев лъв украсяваше нагръдника на черната му ризница.
Господарите се поклониха на мен, Рен и Кишан и подадоха оръжията си на братята.
– Това защо? – попита уплашено Кишан.
= По традиция, преди битка, показваме оръжията си. – обясни Вай.
Бях на път да възразя, но Рен и Кишан вече бяха приели предложените от тях оръжия и честно дадоха на братята своите мечове, чакра и тризъбец.
– Не им вярвай! – изсъсках, но кога ли са ме слушали?
Рен и Кишан, събрали глави заедно, започнаха да разглеждат оръжията на Господарите, но Шалу и Вай дори не погледнаха магическия арсенал на Дурга. Вместо това и двамата започнаха да ме гледат безсрамно. За да се отърва от събличащия се поглед на Шалу и чудещия поглед на Вая каква ще съм в леглото, се скрих зад Рен.
Докато Рен и Кишан внимателно разглеждаха оръжието на Шалу, аз, за моя изненада, си спомних, че вече съм виждала нещо подобно, само че не помнех как се казваше. Тогава можех да използвам дългите лекции на Ли, с които ме тъпчеше след всеки филм за бойни изкуства! Най-вече, приличаше на двуостро копие със златни предпазители в средата и дори увито в кръстосани кожени ремъци за по-удобен захват. От двете страни на дръжката стърчаха отвратителни дълги остриета, остри като бръснач и заострени на върха.
Оръжието на Вайя приличаше на древна утринна звезда, тежка тояга, снабдена от едната страна с дълга верига с тежка топка, окачена на нея, а от другата страна с черна полирана стреличка с остър връх. Когато Рен прокара пръста си по върха на копието, то се отвори с щракване. Остри шипове изскачаха във всички посоки и колкото и да се опитваше Рен, не можеше да ги върне. Вай взе оръжието от него с усмивка – и шиповете послушно се върнаха на мястото си. Красивият лорд безразлично даде на Рен своя меч и тризъбец, докато той се възхищаваше на собственото си оръжие.
– Красавице, кажи ми? – попита Вай, гледайки ме в очите. Той ми се усмихна подигравателно, намигна ми и каза: – Добре, уверихме се, че двамата сте готови за битка.
Рен мълчаливо кимна и близнаците бавно тръгнаха към средата на бойното поле.
Докоснах ръката на Рен.
– Вижте, знам какви са тези оръжия! – прошепнах бързо – Габълга е! Спомняте ли си, че г-н Кадам го спомена?
– Какво? Кишан се намръщи.
Това е от келтската митология. Накратко, няма да ви отегчавам с подробности, но запомнете най-важното: щом това копие докосне плътта на врага, шиповете се отварят сами. Единственият начин да ги неутрализирате – преглътнах шумно – е да отрежете върха!
– Страхотно. – засмя се Рен – Много полезен съвет.
– Готови ли сте? – извика Шалу.
Сложих брошката на Дурга в ръката на Кишан и го чух да шепне:
– Броня и щит!
Брошката порасна, златните гривни покриха ръцете на Кишан, после златото бързо се разля по цялото му тяло, обгръщайки го в искряща броня. След като приключи с бронята, брошката се превърна в дръжка, от която ивици метал започнаха да се разминават във всички посоки и сега Кишан имаше голям щит с ревящ черен тигър в центъра в ръцете си.
Рен протегна ръка към мен за втора брошка. Преди да я вземе, той бързо стисна пръстите ми, след което прошепна няколко думи на хинди. Фрагменти от броня покриха тялото му със силни щракания, докато не се облече целият в сребърна и черна броня. Тежкият кръгъл щит на Рен изобразяваше ухилен бял тигър, който беше изправен.
Помогнах да закача тризъбеца за колана на Рен, след това приклекнах пред раницата, за да опъна лъка и стрелите си.
Тежка ръка със сребърна ръкавица лежеше на рамото ми.
– Какво правиш, Келс?
– Като например? Ще се бия с теб! – отвърнах, отмествайки косата, която беше паднала по лицето ми.
Той поклати глава, въздъхна.
– Не искам да пострадаш.
– Добре, ще стрелям отдалече.
Рен се канеше да каже нещо, но в ръцете ми пламнаха пламъци. Лъкът и стрелите моментално изгоряха и изчезнаха. И Вай се появи пред нас, заобиколен от пръстен от пламък.
– Скъпа моя, ти си награда, а не воин.
– Мисля, че съм чувала това и преди!- казах – Омръзна ми да седя отстрани. Искам да се боря за свободата си! И нямаш право да ми забраняваш да правя това.
Пламнал Шалу се появи до брат си.
– Какво чакаме, братко?
– Тя изрази желание да се бие. – засмя се Вай.
– Наистина ли?
Вай избърса черния прах от бронята си.
– Възхищавам се на силата на нейният дух. Може да ѝ позволим?
– Не! – Рен и Кишан избухнаха в унисон.
– Виждате ли какви защитници има тя? О, братко мой, тази битка обещава да бъде незабравима.
Прехапах устни и обявих решението си.
– ДОБРЕ. Този път ще се съглася да отида на трибуната при публиката, но при едно условие. Вие двамата – посочих близнаците – ще се биете честно! Без… дематериализация, без опити да хвърлите опонентите си от скала. Споразумяхме ли се?
Господарите на пламъците вдигнаха рамене.
– Всичко ще бъде честно. – увери Вай – Но ти ще дадеш ли дума, че ще признаеш победителя без възражение, който и да е той. Съгласна ли си?
– Не бързай, Келс! – започна Рен.
– Съгласна! – избухнах аз и припряно се ръкувах с близнаците, преди тигрите да ме спрат. – Но искам да разберете – ако излъжете и нарушите договора, не очаквайте милост! Тогава ще използвам всичките си възможности.
– Съгласни сме! – Вай се изкиска и небрежно ме погали по бузата.
Ядосана го отблъснах.
– Все още не сте спечелили нищо, така че ръцете далеч!
Близнаците се засмяха на глас и изчезнаха. Тръбата засвири отново.
– Това изглежда е сигналът за започване на дуела. – измърморих аз. Изправяйки се на пръсти, целунах Кишан по бузата и прошепнах: – Късмет!
Той се усмихна и аз се обърнах към Рен.
– Bhaguashalin, Рен.
– Ще се видим от другата страна, Келс.
Долепих устни до бузата му.
– Бъди внимателен!
Рен махна косата от лицето ми и двамата мъже, които обичах, отидоха да се бият с Огнените лордове. Гледайки отдалечиващите им гърбове, се чудех дали обещанието ми да стоя настрана ще струва живота на един от тях или и на двамата.
Назад към част 22 Напред към част 24
