Глава 9
АЛЕКС
Някой почука на вратата долу и ме изкара от съня ми. Трикси се събуди до мен, а разтревожените ѝ очи срещнаха моите. Един поглед към будилника ми подсказа, че е три часа сутринта.
Взех пистолета си от нощното шкафче и притиснах пръст към устните си, като наредих на Трикси да мълчи, докато се измъквах от леглото.
За щастие, бях заспал по панталон, така че поне бях донякъде облечен, докато се плъзгах надолу по стълбите и към входната врата с пистолета в ръка, с махнат предпазител.
– Алекс, човече, отвори шибаната врата – извика Грейв.
Отворих входната врата, като поставих пистолета си на малката масичка във фоайето, където държахме пощата и ключовете си.
– В три часа сутринта, Грейв. – Нахвърлих се върху него. – Изгубил ли си ума си?
Той се срина, а червеното изцапа бялата ми веранда.
– Майната му! – Изкрещях, като се втурнах напред. – Трикси! – Извиках. – Имам нужда от едно проклето одеяло!
Внимателно преобърнах Грейв точно толкова, колкото да видя гърба му, и се убедих, че има две огнестрелни рани. Не изглеждаха нещо сериозно, но съдейки по кръвта, която течеше от главата му, това щеше да е източникът на това, което го е нокаутирало.
– Саботаж – каза Трикси, като се втурна надолу по стълбите, с телефон до ухото, докато в другата си ръка държеше одеяло, – Грейв кърви на верандата ни.
– Трикси, бейби, трябва да сложиш одеялото – наредих аз. – Не мога да рискувам да го преместя в къщата. Не знам колко сериозни са щетите.
Тя включи Саботаж на високоговорител, докато бързо разстилаше одеялото на верандата, а ръцете ѝ трепереха, докато го правеше.
– На път съм за там – изпрати масово съобщение до всички останали. Говори с мен, Алекс. Колко зле изглежда? – Попита Саботаж.
– В момента не знам – казах му аз. Трикси се тресеше, лицето ѝ беше зловещо бледо. Изглеждаше готова да припадне. Внимателно хванах брадичката ѝ, докато продължавах да поддържам тялото на Грейв на неговата страна. – Дишай, бейби. – Успокоих я. – Всичко е наред. Ще му помогна, ясно?
– По дяволите. – Прокле Саботаж. – Как, по дяволите, това изобщо се случи? – Измърмори той.
Грейв изстена, докато бавно го обръщах по корем върху одеялото.
– Майната му. – Прокле той, докато бавно отваряше очи и ме гледаше. – Господи, гърбът ми ме убива.
– Можеш ли да движиш краката и пръстите си? – Попитах го.
Той кимна, като ги раздвижи, за да ми ги покаже.
– Добре. Това означава, че куршумите не са попаднали в гръбнака ти. – Казах му. Погледнах към Трикси. – Бейби, трябва да ми донесеш ножица, аптечката и бутилка водка – наредих аз.
Тя кимна и бързо се втурна обратно в къщата.
– Тя приема това доста добре. – Изстена Грейв. Кимнах. Гордеех се с нея и за това.
– Братко, какво, по дяволите, стана? – Попита Саботажът от телефона. Чух как моторът му запали на заден план.
– Беше на разходка – каза му Грейв. – Имах нужда от малко шибан въздух. Няколко момчета в черна Honda Accord с маски стреляха по мен. Изхвърчах на пътя и загубих контрол над шибания си мотор.
– Къде ти е нашивката? – Попитах го. Ние не карахме без нашивки си. Това беше като шибан закон.
– Взеха го, копеле. – Каза ми той. – Откъснаха го от гърба ми. Правех се на мъртъв – не исках да се опитват да довършат работата, ако си мислеха, че съм още жив. Когато те си тръгнаха, аз дойдох до най-близкия член на клуба – а това беше ти. – Информира ме Грейв.
– Почти съм при вас. – Информира ни Саботаж. – Всички останали са на път.
Той затвори, когато Трикси излезе навън, държейки това, което поисках. Тя ми подаде всичко с треперещи ръце.
– Седни – казах ѝ тихо.
Тя падна на верандата до мястото, където бях коленичил. Докоснах устните си до нейните.
– Успокой се. – Успокоих я. – Той е буден и е в съзнание. Ще се оправи. – Обещах ѝ. – Просто ми се довери, ясно?
Тя преглътна тежко, но кимна с глава. Взех ножицата от верандата и срязах окървавената риза на Грейв.
– Мамка му. – Проклех, докато гледах щетите.
– Колко лошо? – Попита Грейв.
– Доста зле, братко, но не мисля, че имаш нужда от болница – казах му. Той въздъхна с облекчение. – Мога да се погрижа за всичко тук. Просто не искам да рискувам да те преместя, докато не извадя фрагментите от куршума.
– Имаш ли сламка, скъпа? – Попита Грейв Трикси.
Тя кимна, а по лицето ѝ се появи объркване.
– Да, но защо?
Грейв се усмихна. Аз се намръщих срещу него. Грейв беше флиртаджия – винаги е бил такъв. А аз не бях глупав. Той имаше слабост към моята жена.
– Спокойно, братко. – Каза ми той. – Знам, че тя е твоята жена. – Погледна към нея. – Много добре не мога да обърна бутилката, докато лежа в това положение, скъпа. Трябва ми сламка, за да я изпия.
Тя се изчерви и стана, отивайки в кухнята.
– Спри да флиртуваш с нея. – Нахвърлих му се.
– Братко, сега тя е твоя жена. – Каза ми той. – Никой от нас няма да я докосне. – Вдигна рамене, като след това се размърда, докато изплаквах гърба му с част от алкохола. – По дяволите, това гори. – Изстена той. – Опитвах се да кажа, че за мен никога не е било нещо друго освен физическо, братко. Понякога тя изглеждаше толкова измъчена, че единственото, което можех да направя, беше да намеря някакъв проклет начин да извадя съзнанието ѝ от какъвто и да е мрак, в който е пътувало.
Е, не можех да се разсърдя за това. Честно казано, бях малко благодарен. Тя не беше останала сама.
Въздъхнах тихо, когато Трикси излезе със сламка. Тя отвори бутилката с водка и пъхна сламката в нея, като я подаде на Грейв.
– Благодаря, скъпа. – Измърмори той, докато поглъщаше.
Грабнах пинсетата и я залях с малко алкохол, когато Саботаж спря в двора, а Грим беше точно зад него.
– Това ще боли като кучка, Грейв – предупредих го аз.
– Колко силно? – Попита той.
– Много – признах аз. – Ще бъда толкова нежен, колкото мога.
Не предупредих, когато започнах, защото знаех, че ще боли повече, ако той очакваше това да се случи.
– Майната му! – Изкрещя той, когато вкарах пинсетата в гърба му.
– Мамо? Татко? – Чух да вика Александра.
– Мамка му – изръмжах аз. Погледнах към Трикси. Тя ми кимна, без да се налага да казвам нищо.
– Ще я държа вътре. – Увери ме тя.
– Пий – наредих на Грейв. – Оттук нататък става само по-зле.
– Ще повърна. – Изстена Грейв, като отпусна главата си на верандата.
– Господи Боже. – Изръмжа Саботаж, докато се качваше на верандата.
Грим се намръщи, докато ровех в гърба на Грейв.
– Трябва ми повече светлина – казах им.
– Ето. – Каза Инк, като се втурна нагоре по верандата ми, осветявайки с фенерчето на телефона си огнестрелната рана, в която работех. – Ебаси, брат, изглежда зле. – Каза Инк на Грейв.
– Чувствам се зле. – Хриптеше той.
– Искам татко! – Изведнъж Ксандра се разплака отвътре.
Грим сложи ръка на рамото ми, докато аз гледах към къщата, разколебан какво да правя. Грейв се нуждаеше от помощ, но Трикси все още беше в критичен етап на възстановяване на психическото си здраве. Не беше нужно да бъде претоварвана.
– Ще помогна на Трикси. – Увери ме той, когато забеляза противоречивото изражение на лицето ми. Знаех, че Трикси прави всичко по силите си, но знаех, че ще мине известно време, преди да успея да стабилизирам настроението ѝ. А Ксандра можеше да бъде адски упорита, което предизвикваше безпокойство у Трикси.
– Благодаря, Грим – казах тихо, докато се връщах към съсредоточаването върху гърба на Грейв.
– Чичо Грим! – Чух Александра да се радва, когато Грим влезе в къщата.
– Здравей, скъпа. – Чух го да казва тихо. – Да отидем да гледаме един филм, искаш ли? Кой е любимият ти филм за гледане?
– Този с големия космат мъж и момичето с жълтата рокля! – Развесели се тя.
Грим се засмя тихо.
– Иди да вземеш филма, за да мога да го пусна.
– Това е любимият филм на татко – каза му Ксандра.
Аз се стъписах.
– Шибани деца – измърморих аз.
Инк тихо се засмя откъм мен.
– По дяволите, хлапе, толкова много пъти съм гледал този шибан нов екшън с Илайджа, че мога да казвам думите заедно с героите.
– Забавно е как се променят нещата, когато имаме деца. – Призна Саботаж. – Никога не съм мислил, че ще видя деня, в който доброволно ще седна и ще гледам филм за принцеси три пъти подред. – Измърморих в знак на съгласие, въпреки че през цялото време гледах детски филми сам.
Хатчет изхърка, докато се качваше на верандата, долавяйки разговора ни.
– Лейла ще се взира в тези филми, докато ги пускат. – Кимна ми той в знак на поздрав. – Никога не съм мислил, че ти ще си този, който ще изкопчи куршумите от нас, момче.
Извъртях очи към него.
– Явно не си мислил много неща за мен – измърморих. Хатчет ме намрази, когато за първи път се появих в клуба. Двамата с него винаги бяхме блъскали глави. – Дори няма да лъжа – бях шокиран, че изобщо си пуснал гласа си за мен, за да бъда вкаран в клуба.
Хатчет сви рамене.
– Ти си добър, Алекс. – Каза ми той. Извих вежди от изненада. – Просто ми отне известно време, за да го разбера. – Призна той. Усмихна се. – Сега просто ти трябва име на клуба.
– Белег? – Попита тихо Трикси, когато излезе на верандата.
Дръпнах глава, за да я погледна шокирано. Тя нервно дъвчеше долната си устна, докато срещаше очите ми, като изведнъж изглеждаше несигурна в това, което беше казала.
– Просто…
Братята я гледаха объркано. Само Саботаж знаеше за огнестрелната рана – никой друг. И никой, освен Трикси, не знаеше за белезите, покриващи горната част на тялото ми.
Протегнах ръка към нея. Тя мигновено постави ръката си в моята, приближавайки се към мен. Целунах я по дланта.
– Белег е – казах тихо. – Как е Ксандра?
– Отново спи в скута на Грим. – Информира ме тя. Аз се засмях. Сигурен съм, че това е било адски неприятна гледка. – Грим също е в нокдаун. Реших, че ще ги оставя и двамата да спят там.
Скорпионът пристъпи на верандата.
– Ебаси, братко, кого, по дяволите, си насъскал? – Попита Грейв с усмивка. Двамата бяха най-добри приятели и Скорпион винаги даваше акъл на Грейв.
Грейв похърква.
– Само ако знам.
След малко Тор и Скраб излязоха на верандата. Не бях виждал Скраб, откакто се прибрах, затова бях шокиран да го видя да стои там.
– Къде, по дяволите, си бил? – Попитах го, докато изваждах последния фрагмент от гърба на Грейв, преминавайки към следващата огнестрелна рана.
– Трябваше да се погрижа за някои семейни неща. – Отговори той уклончиво.
Разбирах тези неща. Разбира се, ние с Изи имахме само един друг, но аз имах собствено семейство с Трикси и Александра. И за мен семейството ми беше на първо място – дори преди клуба. Бих предал нашивките си на мига, ако някога ми се наложи да избирам между двете.
– Вече всичко наред ли? – Попита го Саботаж.
Скраб кимна веднъж в отговор. Тор се ухили.
– Можеше да си татуираш усмивка на гърба, братче – имаш криво задно усмихнато лице.
– Майната ти. – Изсумтя Грейв.
На верандата се разнесе смях. Остави на Тор да каже някоя глупост.
Назад към 1аст 8 Напред към част 10
