Глава 13
ТРИКСИ
Алекс нахлу в къщата и затръшна входната врата зад себе си толкова силно, че стените се разтресоха от силата на удара. Преглътнах нервно. Никога досега не бях виждала Алекс толкова яростен и това ме изнерви. Не бях сигурна как да се държа или какво да правя. Обикновено той винаги беше толкова спокоен и сдържан, особено когато беше около мен.
– Алекс – извиках аз.
Той вдигна очи от пода и тези тъмни очи срещнаха моите. Приближи се до мен и ме обгърна с ръце, придърпвайки ме към мускулестата си фигура, докато заравяше лицето си в косата ми. Аз също го обгърнах с ръце и зарових лице в силните му гърди.
– Ебаси, толкова ме вбесява – изръмжа Алекс.
– Отказал си се от нашивката си – отбелязах аз.
Алекс сви рамене.
– Останалите от тези шибани мъже могат да правят каквото си поиска Саботаж, защото се чувстват като гадове без клуба, но аз не. Няма да се примиря с неговите глупости. – Информира ме той. Прокарах ръце по гърба му и тялото му се отпусна малко. – Едва от повече от месец съм в този клуб, а той вече се опитва да ме лиши от нашивката ми, само защото не съм съгласен с опита му да постави целия клуб под запор? – Попита ме той, клатейки невярващо глава.
Алекс се отдалечи от мен, грубо прокарвайки пръсти през косата си.
– От самото начало му казах, че не съм съгласен с тези глупости, а той, ебати, прави някакви манипулативни глупости, като ти казва, че минаваме под блокада. – Алекс отново поклати глава. – Майната му на тези глупости. В момента, в който направи това, изгубих цялото си шибано уважение към него.
В този момент Ксандра слезе по стълбите. Алекс си пое дълбоко дъх, за да се успокои, преди да коленичи и да я вдигне с леко хъркане от болка. Намръщих се. Той беше ужасен в това да се грижи за себе си и да изпълнява лекарските предписания.
– Искаш ли болкоуспокояващо? – Попитах го.
Алекс поклати глава и се наведе, за да целуне върха на главата ми.
– Добре съм, бейби. Все още ли си готова да направиш закуска?
– Бекон – каза Ксандра, като облегна глава на рамото на Алекс, все още полузаспала.
Засмях се тихо, като протегнах ръка, за да разроша нежно косата ѝ.
– Ще има бекон – уверих я.
Телефонът ми изсвири в джоба, докато коленичих, за да взема от шкафа тиганите, които ми трябваха. Изправих се и извадих телефона си, въздъхнах, когато видях името на Изи на екрана.
– Мисля, че сестра ти знае – казах на Алекс, докато вдигах телефона и го поднасях към ухото си.
– Трикси? – Попита Изи, преди да успея да произнеса и дума. – По дяволите, не мога да повярвам на съпруга си! – Изкрещя тя. Извиках от силата на гласа ѝ. – Ебаси, съжалявам, просто съм толкова шибано ядосана. – Извини се тя. – Алекс не си вдига телефона.
– Мисля, че все още е на горния етаж – казах ѝ аз.
– Господи, току-що ми се обади Хатчет и ми каза какво се е случило – каза Изи. – Кучият син дори нямаше топки да ми каже сам. – Изръмжа тя. – Вероятно си е мислел, че може сам да реши проблема, преди да разбера.
– Не мисля, че това ще се случи – признах, като погледнах към Алекс, който седеше с Ксандра на плота на острова. – В момента Алекс е доста ядосан.
– Алекс току-що се върна у дома! – Възкликна Изи. – Саботаж си е загубил ума, ако си мисли, че ще загубя брат си заради тъпия му задник. Аз съм на път да дойда. – Информира ме тя.
– Ще направя достатъчно закуска – казах аз.
Тя затвори. Поставих телефона си на плота и погледнах към Алекс.
– Сестра ти е на път.
Той сви рамене, докато подаваше на Ксандра чаша със сок.
– Реших, че ще го направи. – Призна той. – Тя даде да се разбере на Саботаж преди много време, че аз ще бъда преди него и клуба.
Телефонът ми отново се обади на плота, този път с името на Грейв на екрана. Алекс притисна целувка към устните ми, докато грабваше телефона ми.
– Аз имам този. – Каза ми той.
Скочи на плота до Ксандра и отговори на телефона ми, като го пусна на високоговорител, докато вземаше бебешка кърпичка от плота и избърсваше малко сок от брадичката на Ксандра. Тя се захили, а той ѝ се усмихна. Сърцето ми се стопли при тази гледка.
– Какво, по дяволите, става, братко? – Попита Грейв.
– Твоят шибан президент – информира го Алекс. Ксандра разля още малко сок по брадичката си. – Внимавай, принцесо. – Каза ѝ той, докато отново почистваше брадичката ѝ.
– По дяволите, братко. Вие двамата спирате ли някога да си блъскате главите? – Попита Грейв. – Ти си едно от най-добрите неща, които някога са се случвали в този проклет клуб. Имаш военен опит – умения, които можем да използваме, братко. Какво, по дяволите, се случва в главата на Саботаж?
– Не знам, братко – отвърна Алекс. – Но в секундата, в която си помисли, че може да ме заобиколи и да използва Трикси, за да получи това, което иска, а след това се опита да използва моята нашивка срещу мен, си казах, че майната му на тази глупост. Той може да си вземе тази проклета нашивка. Не искам, нито пък имам нужда да участвам в някакви глупости, за които нямам право на шибан глас.
– Напоследък много често се случваше така със Саботаж – призна Грейв. Устните ми се сплескаха. Бях го забелязал – винаги съм го забелязвал – но никога не е било мое място да говоря. – Ако човекът можеше просто да си извади главата от задника достатъчно дълго, за да види по-голямата картина и да изслуша всички нас, щеше да бъде най-добрият проклет президент, който целият този клуб някога е виждал.
Изведнъж се задавих и се втурнах от кухнята, като едва успях да стигна до тоалетната, преди да повърна. Алекс беше точно зад мен. Той държеше косата ми далеч от лицето и разтриваше гърба ми успокояващо, докато изпразвах стомаха си.
– Майната му. – Изревах.
– Добре ли си, момиченце? – Попита ме Алекс, докато докосваше с устни слепоочието ми.
Кимнах.
– За нещастие още не съм си взела лекарствата – казах му.
– Не това попитах, бебе. Попитах дали си добре. – Повтори той.
Погледнах към него и кимнах. Той прокара пръсти по бузата ми.
– Добре съм – уверих го. – Това е просто сутрешно гадене.
Той притисна устни към челото ми, преди да ми помогне да стана от пода.
– Ще довърша закуската. – Каза ми той. – Изи ще дойде скоро с Хейли, а съм сигурен, че Грейв е на път.
Изплакнах устата си, докато той говореше. След като изплюх водата за уста в мивката, го погледнах.
– Изненадана съм колко сте близки с Грейв – признах аз.
Той сви рамене.
– Грейв е единственият мъж в клуба, който никога не се е опитвал да ме вбеси или да ме омаловажи, когато бях по-млад. – Информира ме той. Не знаех това. – И той е единственият свободен член на клуба, който все още не те гледа така, сякаш иска да те чука на най-близката повърхност.
Засмях се.
– Алекс, това е нелепо.
Той се наведе и ме целуна, като ме придърпа към себе си. Изстенах. Толкова много го желаех.
– Виждала ли си колко шибано перфектно изглеждаш, момиченце? – Попита ме той хрисимо, докато спускаше устни по шията ми. Изстенах тихо, накланяйки глава назад, за да му дам повече място, като бързо се изгубих в него. – Изисква се всяка частица воля и сдържаност, за да не те наведа на всяка повърхност в тази къща и да те чукам, докато не можеш да ходиш. – Уведоми ме той.
– Престани да се опитваш да прецакаш бъдещата ми снаха – коментира Изи, докато влизаше в къщата с Хейли на бедрото си. – Между другото, Грейв влиза в двора.
Алекс присви очи към сестра си.
– Ти си такъв блокиращ петел.
Тя само му се усмихна, преди да се отправи към кухнята.
– Леля Изи! – Чух да крещи Ксандра.
Алекс притисна лека целувка към устните ми, преди да се отдръпне от мен. Грейв влезе в къщата, когато излязохме от банята. Той се наведе и ме целуна по бузата.
– Добре ли си тази сутрин? – Попита ме Грейв.
Кимнах.
– Добре съм – уверих го.
Грейв потупа Алекс по гърба.
– Братко, целият клуб се е разсърдил в момента. – Призна той. – И последното, което чух, е, че Блинк е кралски ядосан и се е обадил на Купър.
– По дяволите – измърмори Алекс. – Това наистина не е толкова голям проблем.
Грейв сви рамене.
– Очевидно е. Грим се дръпна от редиците, каза, че ебава Саботажа, и се обади на църквата. Аз трябваше да съм там, но казах да ги еба.
Алекс въздъхна. Знаеше също толкова добре, колкото и аз, че животът на Грейв се върти около клуба и че без него би бил загубен.
– Все още носиш елек, братко. – Напомни му Алекс.
Грейв сви рамене.
– Не стоиш съвсем сам в ъгъла си, Алекс, и аз няма да стоя настрана, докато този клуб се гаври с теб. Ако наистина се стигне до това да си тръгнеш, аз съм ти на помощ. – Погледна към мен, преди да погледне отново към Алекс. – Ти и Трикси сте най-близкото ми истинско семейство, освен Скорпиона. Няма да загубя това, Алекс.
Изи обви ръка около рамото ми, когато влязохме в кухнята.
– Какво има за закуска? – Попита тя.
– Готвя – съобщи ѝ Алекс, докато притискаше устни към върха на главата ми. – Ксандра, принцесо, донеси ми маслото от хладилника, моля.
– Защо не си в църквата? – Попита Изи Грейв.
Грейв сви рамене.
– Обещавам ти, че съпругът ти не иска да чуе какво, по дяволите, имам да кажа по този въпрос. – Информира я Грейв. Изи отпусна уморена въздишка. Протегнах ръка и стиснах ръката ѝ, която почиваше на рамото ми. – Аз съм тук, за да покажа на Саботаж къде, по дяволите, стоя – стоя с Алекс и Трикси.
– Ти си сладко момче, Грейв – казах му честно.
Алекс насочи шпатула към Грейв, когато Грейв се усмихна, а очите му светнаха от забавление.
– Не си въобразявай нищо, братко – предупреди го Алекс.
Грейв ми намигна, докато ме придърпваше към себе си и премяташе ръка през рамото ми. Алекс бързо ме сграбчи и обви ръце около кръста ми. Грейв се засмя.
– Все още е толкова лесно да ти вляза под кожата. – Подиграваше се той, докато бузите ми изгаряха от угризения.
– Мама е на татко – каза Ксандра, като кръстоса ръце на гърдите си и се загледа в Грейв. – Не можеш да я вземеш.
Не мислех, че е възможно бузите ми да станат още по-червени. Алекс изръмжа от смях, като притисна устни към извивката на врата ми.
– Това е моето момиче. – Каза, а гласът му бе дрезгав от толкова силен смях.
Изи завъртя очи.
– Мъже. – Измърмори тя. – Алекс, на какво учиш племенницата ми?
– Тя просто е много възприемчива – казах на Изи. – Тя забелязва колко териториален е Алекс спрямо мен.
Грейв вдигна Ксандра на раменете си. Тя изпищя, докато се кикотеше, а ръцете ѝ се вкопчиха в косата му, докато запази равновесие.
– Удари го по главата заради татко – каза ѝ Алекс, докато стягаше ръцете си около кръста ми.
– Ксандра, не – казах аз. – Ние не го правим. Не е хубаво. – Алекс се усмихна надолу към мен.
Грейв ми намигна.
– На моя страна, скъпа?
Намръщих му се.
– Всъщност, Ксандра, бебе, продължавай да го пляскаш – два пъти обаче. Веднъж за татко и втори път за мама. – Казах ѝ.
Алекс отметна глава назад и изръмжа от смях.
Назад към част 12 Напред към част 14
