Глава 14
АЛЕКС
Грейв пусна телефона си на високоговорител и го постави на масичката за кафе пред нас, след което се облегна на дивана и се настани удобно. Трикси седеше в скута ми, а ръцете ми бяха обгърнали тялото ѝ и я притискаха плътно до мен. Двете момичета лежаха на пода по корем и гледаха анимационен, момичешки филм. Изи седеше от другата ми страна.
– Искам да знам какво, по дяволите, се случва – поиска Купър. – И Саботаж, дръж си проклетата уста затворена. Искам да чуя Алекс.
Въздъхнах. Наистина не ми се струваше, че тези глупости са необходими. Бях съвсем нов член и реших да се откажа. Това не би трябвало да е толкова голям проблем.
– Саботаж ми спомена, че иска да направим блокиране – казах на Купър. – Казах му моята гледна точка за това – не бях съгласен с него, по дяволите. Някой е достатъчно нагъл, за да се опита да свали президента, като всички ние пътуваме с него? Те не се страхуват да нападнат целия клуб с всички вътре.
Купър остана безмълвен, позволявайки ми да продължа.
– И така, Саботажът си помисли, че ще е шибано нормално да каже на жена ми, че ще се наложи шибано блокиране, когато аз току-що му бях казал, че семейството ми няма да е шибано в този проклет клуб.
– Това не е… – започна Саботаж, но Купър го прекъсна.
– Замълчи! – Изръмжа Купър на Саботаж. Трикси помръдна. Допрях устни до шията ѝ, за да я успокоя отново. – Не ми се говори с теб. Говоря с Алекс.
– Той се опита да ми се натрапи, когато го отрязах за тези глупости. Каза ми, че ще ми вземе нашивката, така че аз му я дадох. Няма да участвам в някаква свинщина, в която шибаният ми лидер трябва да ме дърпа, за да получи някакво уважение. Един шибан пич получава моето уважение, когато го е заслужил.
– Имаме нужда от теб като член на този клуб, Алекс – каза ми Купър.
Притиснах устни към врата на Трикси.
– Няма да стане, Купър – казах му честно.
– Моята харта? – Попита ме Купър. Дръпнах глава от врата на Трикси в шок от думите му. Грейв седна при това и изненадата пресече чертите му. – Братко, имаме нужда от човек като теб в този клуб. Знаеш неща, които повечето от нас не знаят.
– Наистина ли искаш да бъда член на твоята харта? – Попитах го. Това по принцип беше нещо нечувано. Купър беше много придирчив по отношение на това на кого разрешава да се присъедини към чартъра му и да търси перспектива. Затова и майчината харта беше толкова малка.
– Саботаж може да е глупав, Алекс, но аз не съм. Не е нужно да вземаш решение точно сега, но знам, че всеки член на моята харта с удоволствие би те приел. Отдели си малко време, за да помислиш върху това.
Трикси ме погледна, лешниковите ѝ очи плуваха в любопитство. Обвих ръката си отзад на врата ѝ и придърпах устните ѝ към моите, целувайки я нежно.
– Няма да вземам решение точно сега – уверих я аз. Тя се отпусна в ръцете ми. Това беше нейният дом. Никога не бих го напуснал, за да я завлека в непознат за нея щат и харта. Трикси не се справяше добре с промените.
– Добре, Саботаж, искаш ли да кажеш на мен и на останалите от твоя клуб какво, по дяволите, ти е влязло в главата? – Поиска Купър.
– Не знам. – Измърмори Саботажът, уклончиво.
– Има нещо, което се случва, Саботаж. Не може шибаната ми тексаска чартърна група да се разцепи, защото твоите хора имат проблем с начина, по който правиш глупости.
– Нищо не е разделено. – Избухна Саботаж.
– Наистина? – Попита Купър. – Защото Блинк беше този, който ме повика за помощ – не ти. Блинк дори не знаеше, че се случва тази шибана гадост, братко. От това, което разбрах, всичко там долу в момента е една шибана буря, защото един брат е почувствал нужда да се откаже от проклетата си нашивка – че тази гадост се случва твърде често.
– Просто твърде много гадости се случват в момента. – Каза Саботаж, а гласът му звучи победено. Внимателно се протегнах и стиснах рамото на сестра ми, когато тя въздъхна тежко, а в очите ѝ се четеше тревога за съпруга ѝ, макар всички да знаехме, че му е изключително ядосана.
– И какво, Саботаж? – Попита Купър. – Не можеш да се справиш с жегата? Ти си взел тази президентска нашивка, знаейки каква гадост може да ти докара на гърба. От теб се очаква да бъдеш силен лидер, независимо от това с какво се сблъскваш ти или този клуб.
– Това не е първият опит за покушение срещу мен, Купър. – Каза Саботаж.
– Знам това. – Избухна Купър, като му беше писнало от заобикалянето на Саботаж. – Първият път щеше да е с Хатчет.
– Не. – Каза Саботаж. Изи изсмука рязко въздуха до мен, а ръката ѝ намери моята и я стисна здраво. Нежно стиснах ръката ѝ в отговор. – Имаше многобройни опити за покушение срещу живота ми. – При тази новина всички шумове по всички краища на телефона замлъкнаха. Изправих се, стягайки хватката си върху бедрата на Трикси, докато Грейв се наведе напред. Очите на Изи бяха пълни със сълзи. Обвих ръка около раменете ѝ, придърпвайки я към себе си.
– Какво, по дяволите, имаш предвид, че е имало многобройни шибани опити? – Изръмжа Купър.
– Точно това казах. – Каза му Саботаж. – Не знам кой е или какво съм направил, но ебати многобройните опити на месец ми се случват тези гадости, Купър.
– Защо, по дяволите, не го изнесеш на масата? – Попита Грим, гласът му беше студен, докато се втренчваше в своя президент. – Всички ние можехме да седнем и да измислим начин да се справим с това говно.
– Не ми се струваше, че това е бремето, което клубът трябва да носи. – Каза му Саботаж честно.
– Да не е тежест на клуба? – Попитах, преди някой да успее да се изкаже. – За бога, Саботаж, ти си шибаният президент. – Купър остана безмълвен, позволявайки ми да говоря. – Сестра ми седи до мен на ръба на проклетия срив, Саботаж. – Въздъхна, звучейки изтощен. – Можеше да умреш, по дяволите. Разбираш ли това? Можеше да оставиш сестра ми шибана вдовица, а дъщеря си – без проклет баща, защото не ти се искаше да кажеш на всички какво, по дяволите, се случва.
– Не беше така…
– Беше, и ти го знаеш! – Изригнах, като накарах Трикси да скочи в скута ми. Прокарах ръка по бедрата ѝ, за да я успокоя. – Всички сме на път към клуба – казах му аз.
– И ти ще чуеш какво всички ние имаме да ти кажем, Саботаж. – Пречупи се Грим. – Трябва да промениш начина, по който правиш глупости, защото Алекс не е първият човек, на когото му е омръзнало да се дърпаш през цялото време, когато някой не е съгласен с начина, по който правиш глупости. Той просто е първият от всички нас, който казва „майната ти“ и си подава оставката.
Притиснах устни към слепоочието на Трикси.
– Можеш ли да подготвиш Ксандра да тръгва? – Попитах я тихо.
Тя кимна, наведе се, за да целуне устните ми, преди да се плъзне от скута ми. Протегна ръка към Изи, а на лицето ѝ се появи малка, окуражаваща усмивка. Сърцето ми се разтуптя в гърдите от гордост за нея.
– Хайде. – Подкани ме Трикси. – Знам, че си разстроена, но Алекс ще се погрижи Саботажът да бъде защитен. – Увери тя сестра ми. – Дъщеря ти не може да те вижда как се разпадаш. Трябва да бъдеш силна.
Бях толкова шибано горд от Трикси за това, че се опита да утеши сестра ми. Изправих се от дивана и прокарах устни по слепоочието ѝ.
– Толкова силна, бейби – прошепнах в ухото ѝ, достатъчно ниско, за да не ме чуят нито сестра ми, нито Грейв. – Гордея се с теб. – Тя ми се усмихна – усмивката, която озаряваше целия шибан свят.
– Отсега нататък ще слушаш какво, по дяволите, има да ти каже всеки член на твоя клуб, Саботаж, или, да ми е на помощ Бог, ще те лиша от президентската ти нашивка и ще сложа друг член на твое място – разбираш ли ме?
– Ясно. – Изръмжа Саботаж.
Погледнах Грейв, докато той затваряше.
– Взимаш си обратно нашивката? – Попита ме той.
Повдигнах рамене.
– Още не знам – признах. – В момента първата ни и най-важна грижа е да получим защита на Саботаж и да разберем кой и защо иска да елиминира Саботаж.
Гледах как Изи се превива през бузите и се стяга, а Трикси ѝ говори успокоително. Тя вече беше изминала толкова дълъг път и нямах търпение да я видя как разцъфтява в кралицата, която наистина беше.
– Тя е изминала шибан път, братко. – Коментира Грейв, като също я наблюдаваше.
Кимнах, а на устните ми се появи малка усмивка.
– Знам. – Съгласих се. – Гордея се с нея, човече. Знам, че някои дни все още са трудни за нея, но тя става и все още се опитва.
Грейв сложи ръка на рамото ми.
– Винаги си имал начин да я накараш да се чувства силна, Алекс.
Поклатих глава.
– Всичко, което правя, е да ѝ напомням, че е силна – казах му. – Никога не съм ѝ казвал друго. Тя просто знае, че когато някои дни са почти твърде тежки за нея, може да се опре на мен и да почерпи сила от мен. Но тя винаги е била силна, Грейв.
Назад към част 13 Напред към част 15
