Глава 17
ТРИКСИ
Напрегнах се леко, когато Лейла седна до мен на дивана. Наистина не бях в настроение да се сблъскваме отново. Просто исках да сключа примирие – наистина исках.
– Съжалявам – заговори Лейла. Бавно я погледнах, мълчаливо изчаквайки да продължи. Тя въздъхна и поклати глава. – Винаги съм мразила как всеки мъж в този клуб се прекланяше пред теб и въпреки това повечето от тях едва ме понасяха, когато се появявах наоколо. – Сви рамене тя. – Дори Грим има слабост към теб, а този човек не обича никого.
– Не виждам каква е моята вина за това – казах ѝ тихо и погледнах към Александра, която се втурна към Алекс, вдигайки ръце, за да я вдигне. Той улови погледа ми от другия край на стаята и те се плъзнаха към Лейла за миг, преди да се фокусират отново върху мен, в дълбините им се четеше загриженост.
– Не е – каза Лейла, като привлече вниманието ми обратно към нея. – Не беше правилно от моя страна да ти натрапвам психичното ти заболяване, когато за всички е ясно, че с всеки изминал ден се справяш все по-добре с него. Не трябваше да го правя и съжалявам. Просто бях толкова разстроена, защото дори Изи ти показва толкова много внимание.
– Аз не съм курва. – Уведомих я, като оставих лешниковите си очи да срещнат сините ѝ. Алекс беше повтарял това отново и отново в параклиса, след като беше изхвърлил от себе си по-голямата част от притежанието си.
Тя леко помръдна.
– Знам и съжалявам, че те нарекох така. Съжалявам за всичко лошо, което ти казах. – Протегна ръка и стисна коляното ми. – Не заслужаваш да се отнасят с теб като с гад, Трикси, и наистина, наистина съжалявам, че го направих.
Алекс дойде при мен с Ксандра на хълбока си, докато Лейла стана и тръгна към Хатчет, който държеше малкото им момиченце. Алекс изви вежди към мен, докато сядаше.
– Всичко наред ли е?
Кимнах.
– Всичко е наред – уверих го. – Тя просто дойде да ми се извини за случилото се по-рано.
– Трикси! – Обади се Рейна, когато влезе в клуба, а ръката на Илайджа беше затворена в нейната. Тя го остави да избяга да си играе, докато се приближаваше към мен.
– Здравей, Рейна – казах за поздрав, когато тя се приближи. – Какво става?
– Инк ме помоли да дойда, за да приготвя храна за всички, тъй като разбра, че повечето хора ще останат тук за през нощта с всичко, което се случва. – Усмихна ми се тя. – Искаш ли да ми помогнеш? Наистина имаш едни от най-добрите готварски умения, на които съм попадала.
Алекс се наведе и допря устни до моите.
– Ако искаш, давай, бейби. – Каза ми той. – Ще се оправим с Ксандра. – Протегна ръка и я положи на корема ми. – Само се увери, че си почиваш, ако имаш нужда.
Усмихнах се към него.
– Бебето е добре, както и аз – уверих го. Целунах го по бузата, преди да се изправя и да последвам Рейна в кухнята.
– Много съжалявам за това, което се случи по-рано – каза ми Рейна, докато режех зеленчуци. – Лейла никога не е такава – не знам какво, по дяволите, ѝ е станало.
Стиснах устни, докато обмислях следващия си въпрос. Накрая просто се обърнах към Рейна с въздишка.
– Рейна, мислила ли си някога, че съм курва? – Попитах я тихо.
Тя ми се усмихна с разбиране и поклати глава.
– Трикси, всички преминаваме през лоши неща и всеки има свой начин да се справи с тях. – Сви рамене. – Ти си избрала секса и в това няма нищо лошо. Не позволявай на никого да ти каже нещо различно, ясно?
Усмихнах ѝ се, въпреки че в главата ми се водеше война. Бях в конфликт. Наистина ли винаги съм била курва? Наистина не съм спала с толкова много хора, колкото всички си мислеха.
Рейна сложи ръка на ръката ми.
– Трикси, сериозно, ти не си курва. – Опита се да ме успокои.
Алекс влезе в кухнята и кимна веднъж на Рейна.
– Можеш ли да ни дадеш малко време? – Попита я той.
Тя кимна и изчезна от кухнята. Алекс нежно хвана брадичката ми и наклони главата ми назад, за да го погледна.
– Трикси, бейби, ти не си курва. – Успокои ме Алекс, като прокара палец по бузата ми. – Това, че си правила секс с повече от няколко мъже, не те прави курва. Съжалявам, че Лейла ти е объркала главата, момиченце.
– Откъде знаеш? – Попитах го, като прокарах очи по красивото му лице.
– Какво? Че това, което ти е казала, все още те притеснява? – Кимнах. Той ме дари с нежна усмивка. – Момиченце, познавам те като дланта на ръката си. Достатъчно е да погледна тялото ти и мога да разбера в какво настроение си. – Информира ме той. Сложи лицето ми в ръцете си. – Обичам те, бейби. Ти не си курва и психичното ти заболяване не те определя, Трикси. – Допря носа си до моя. – Ще превърна в своя мисия всеки ден до края на живота си да ти доказвам, че ти си най-съвършената жена, която някога съм виждал. Нищо – нито едно шибано нещо – никога няма да промени мнението ми за това.
– Ти си твърде добър за мен – казах му, докато притисках леко ръце към гърдите му – не за да го отблъсна, а просто да ги оставя там – да усетя равномерния ритъм на сърцето му под дланите си.
– Не, бейби. Ако има нещо друго, ти си твърде добра за мен. Аз също имам своите рани, момиченце. – Напомни ми той.
Умът ми се пренесе към гърба му.
– Алекс, какво се случи с теб? – Попитах го тихо.
Той въздъхна.
– Бяхме в засада. – Каза ми, а гласът му бе груб и тих, а очите му потъмняха. Сърцебиенето ми се ускори в гърдите при думите му. – Вече бяхме загубили четирима души и трябваше да се прибираме, но врагът не беше приключил с нас.
Той стисна очи, а по лицето му за миг премина болка.
– Те се блъснаха в колата ни и щяха да ни убият всички, но аз се предадох доброволно. По някаква причина те приеха размяната и пуснаха другарите ми. Бях в лагер за военнопленници в продължение на месеци. Простреляха ме в гърба, когато армията най-накрая дойде да ме спаси – попаднах под кръстосания огън на няколко куршума.
– Алекс – прошепнах аз, като се протегнах нагоре, за да стисна красивото му лице в ръцете си. – О, Боже мой. – Бях ужасена.
Той си пое рязко дъх, но обърна глава, за да целуне дланта ми.
– Не ме питай какво се е случило там. – Помоли ме той, а тъмните му очи се втренчиха в моите. – Съжалявам, бейби, но не мога да се справя да говоря за това. – Призна той.
– Няма страшно – уверих го аз. – Благодаря ти, че ми разказа това, което си направил.
Той нежно се усмихна надолу към мен.
– Може би някой ден ще мога да ти разкажа повече, но това няма да е скоро. – Уведоми ме.
Грим влезе в кухнята, прекъсвайки нашия момент.
– Алекс, знам, че обещах на всички свободна вечер, но имам нужда от теб в параклиса. – Нареди му. Той ми кимна веднъж и Алекс обсебващо стегна ръце на бедрата ми. Свързах ръцете си около врата на Алекс, като безмълвно му показах, че никога няма да има друг освен него. – Трикси. – Каза той за поздрав. – Добре ли си?
– Добре съм – уверих Грим.
Той излезе от кухнята. Алекс се наведе и ме целуна.
– Ще пусна Рейна обратно в кухнята. – Каза той. – Ела да ме извикаш, ако имаш нужда от мен.
– Грим няма ли да се разсърди, ако нахлуя? – Попитах го.
Той изхърка, докато въртеше очи.
– Ти си единствената жена, която може да нахлуе в този параклис и да бъде добре. – Увери ме той. – Грим има слабост към теб. Освен това не ми пука как се чувства някой – нахлуй и ела да ме извикаш, ако имаш нужда от мен. – Каза ми той, като тонът му не съдържаше абсолютно никакви аргументи.
Кимнах и се наведох, за да го целуна.
– Добре. Ще го направя. – Уверих го.
Той ме плесна по дупето, което ме накара да изпищя от шок. Сексапилна усмивка наклони устните му, когато се отдръпна от мен и тръгна от кухнята. Рейна влезе след малко.
– Момиче, този мъж е толкова шибан и мил с теб, че чак ми прилошава понякога. – Призна тя.
Засмях се.
– Не позволявай на Инк да те чуе да казваш това.
При споменаването на съпруга ѝ по лицето ѝ се появи нежна усмивка.
– Инк е съвършен такъв, какъвто е. – Каза ми тя. – За нищо на света не бих го сменила.
Кимнах.
– И така трябва да бъде.
Тя се усмихна и посочи с лъжицата в ръката си в моя посока. Засмях се, осъзнавайки, че вероятно е държала тази лъжица през цялото време, докато е чакала да я пуснат обратно в кухнята.
– Спомни си това следващия път, когато се опиташ да кажеш на този твой мъж, че не го заслужаваш. – Скара ми се тя. – Алекс те обича, Трикси, и никога няма да обича или да иска никоя друга освен теб. Вие двамата сте идеални един за друг.
Назад към част 16 Напред към част 18
