Глава 8
ТРИКСИ
Когато се събудих на следващия ден, тялото ме болеше на всички правилни места. Долу смътно чувах как Александра се кикоти, а веднага след това дълбокият глас на Алекс ѝ говореше.
Беше приятен звук за събуждане.
Бавно се претърколих настрани и погледнах будилника отстрани на леглото, а очите ми се разшириха от ужас, когато видях колко е часът.
Беше два следобед!
Скочих от леглото и се втурнах към гардероба, като нахлузих къси панталони и тениска. Бързо грабнах от банята ластик за конска опашка и навъртях косата си в небрежен кок на върха на главата, докато бързах да сляза по стълбите.
Алекс ме обгърна с ръка веднага щом краката ми се отлепиха от долното стъпало на стълбите и ме придърпа към себе си, като притисна устните ми с нежна целувка.
– Добър ден, момиченце. – Промърмори той срещу устните ми.
– Защо ме остави да спя толкова дълго? – Попитах разочаровано. Прокарах пръсти през косата си. – Ебаси, трябваше да съм на работа в единайсет – Саботажът ще ме убие. – Въздъхнах, стискайки очи при това осъзнаване. – А Александра има нужда…
Алекс постави пръст на устните ми, за да ме накара да замълча. Очите му блестяха от забавление, докато ме гледаше. Проклет да е, че намира това за смешно.
– Александра вече е закусила и обядвала. Тя ми помага да боядисам верандата. Мразя кафявото на дървото. – Сви рамене той. – Вече говорих със Саботаж – той няма нищо против да си вземеш почивен ден след всичко, което се случи през последните няколко дни. Не е нужно да се притесняваш, че ще работиш в бара днес.
Останах без думи. Той ме хвана за ръка и ме поведе към кухнята, където Александра пиеше бутилка сок. Тя ми се усмихна, когато ме видя.
– Мамо! – Възкликна тя, като остави сока си и се затича към мен.
Усмихнах се, като се наведох и я вдигнах, държейки я в ръцете си.
– Здравей, бебе.
Тя ме целуна по бузата. Очите ми се напълниха със сълзи при този невероятно мил жест.
– Добре ли се чувстваш? – Попита ме тя.
Очите ми се разшириха от шок, когато я погледнах. Погледнах към Алекс, чувствайки се напълно безпомощна. Откъде дъщеря ми знаеше?
Алекс допря устни до върха на главата ѝ.
– Мама изглежда щастлива, нали? – Попита я той.
Александра кимна с глава, а къдриците ѝ подскачаха при това.
– Не ми харесва, когато си тъжна, мамо. – Каза тя, протягайки ръка, за да докосне бузата ми. Очите ми се напълниха със сълзи отново. – Искам да си щастлива през цялото време.
Алекс нежно я взе от мен, като я настани на бедрото си. Обърна се с лице към мен и прокара устни по челото ми, като ме обгърна с ръка и ме придърпа към себе си. Трябваше ми всичко, за да не избухна в сълзи. Мразех, че моите психични заболявания са я засегнали.
– Ще помагаме на мама да се чувства по-добре всеки ден, нали, принцесо? – Той я постави на земята и ѝ подаде бутилката със сок, която имаше. – А сега тичай навън. Татко ще дойде след малко, става ли?
Тя кимна и се втурна навън. Алекс ме погледна, като се протегна и нежно прокара пръсти по бузата ми. Долната ми устна потрепери.
– Тя забелязва много повече, отколкото си мислех, че забелязва. – Промълвих.
Алекс кимна.
– Тя е изключително умна, Трикси. Тази сутрин, докато рисувахме, ме попита дали не си се разболяла отново, защото още не беше станала.
Затворих очи, а една сълза се плъзна по бузата ми.
– Шшш – Успокои ме Алекс, като притисна лицето ми в загрубелите си ръце. Бавно отворих очите си, като ги заковах в тъмните му. – Всичко е наред, бейби. Казах ѝ, че понякога имаш лоши дни и целта ни всеки ден е да те накараме да се усмихнеш. Знаеш ли какъв беше отговорът ѝ?
Поклатих глава, а по бузата ми се стичаше още една сълза. Алекс се наведе и нежно я целуна.
– Тя ми каза, че те кара да се усмихваш.
– Така е. – Задуших се.
– Тя те обича, момиченце. Нашата дъщеря винаги те е обичала, дори когато си се чувствала напълно необичана. – Той хвана ръката ми и я притисна върху равномерния ритъм на сърцето си. Стиснах ризата му в юмрука си. – Винаги помни, че моето сърце бие за теб, бейби, и че – той притисна ръката си върху собственото ми сърце – твоето бие за нея.
– Защо си толкова съвършен? – Попитах го тихо.
Той се усмихна към мен, а усмивката му изкара дъха от дробовете ми.
– Не съм съвършен, бейби. Но всеки ден ще правя всичко възможно, за да бъда най-добрият мъж, всичко на което съм способен, за теб.
– Татко! – Изхленчи Александра зад гърба ми.
Той я погледна и повдигна вежди.
– Да, принцесо?
– Искам прегръдки! – Възкликна тя.
Засмях се и се наведох, като я вдигнах в прегръдките си. Тя се вкопчи в шията ми и ме целуна по бузата.
– Обичам те, мамо.
Прокарах ръка по тъмните ѝ къдрици, а на лицето ми се появи усмивка, докато гледах към моя малък ангел.
– И аз те обичам, бебе.
– Татко казва, че съм принцеса. – Уведоми ме тя.
– Аз пък мисля, че си кралица – съобщих ѝ аз.
Алекс се подигра, докато притискаше устни към слепоочието ми.
– Ти си кралицата, момиченце. – Той побутна носа на Ксандра. – Трябва да остарееш много, за да те издигнат до статут на кралица, принцесо.
Тя се нацупи, но почти веднага след това го разбра, греейки с усмивка към баща си.
– Ще бъда наистина велика кралица като мама!
О, Боже, сърцето ми.
– Да, ще бъдеш – каза ѝ Алекс. – Сега трябва да дам на мама лекарствата ѝ, а после можем да се върнем навън, става ли?
Александра кимна, докато внимателно я поставях обратно на пода. Въздъхнах, докато гледах бутилките с лекарства в ръката на Алекс. Александра хвана ръката ми в своята, като насочи вниманието ми към нея.
– Татко казва, че не обичаш да ги взимаш, но те ще те накарат да се почувстваш по-добре, мамо.
Прокарах ръка по косата ѝ и кимнах.
– Ще ги взема, скъпа – уверих я аз. Бих направила всичко, ако това я накара да ме гледа като най-добрата майка на света.
– Всеки ден? – Попита тя.
Кимнах, като преглътнах буцата в гърлото си.
– Всеки ден. – Изрекох обещанието си.
Алекс леко допря устни до моите.
– Толкова силна, момиченце. – Прошепна той, като нежно хвана ръката ми и пусна две хапчета в дланта ми. С другата си ръка ми подаде чаша с вода.
След като приех лекарствата, Алекс грабна Ксандра и преметна малкото ѝ тяло през широкото си рамо. Тя изпищя от смях, а звукът предизвика широка усмивка на лицето ми. Алекс протегна ръка към мен.
– Моята кралица. – Поклони се той. Аз се засмях. – Ще се смилиш ли над този беден селянин и ще прекараш ли деня с него и красивата му принцеса?
Засмях се, като поставих ръката си в неговата. Пръстите му се стегнаха около моите.
– С удоволствие – казах му.
Той ме целуна по върха на носа, преди да ме изведе навън, като при това подкара Александра на рамото си.
***
Усмихнах се на Изи и Саботаж, когато отворих вратата, малко изненадана да ги видя да стоят там. Изи държеше голям стъклен съд, покрит с алуминиево фолио. Тя ми се усмихна.
– Донесох вечеря за всички. – Каза ми тя.
– О, добре, благодаря – казах, а малка руменина оцвети бузите ми, докато ги пусках да влязат. Това беше невероятно любезно от нейна страна. Любовта на Дивите врани MC никога не е преставала да ме смайва.
Хейли се вмъкна в къщата, а миг по-късно Алекс изхърка, очевидно събуден от дрямката си на дивана.
– Здравей, мъниче. – Чух го да мърмори.
– Мамо, къде са ми обувките „Бел“? – Обади се Ксандра от горния етаж.
Алекс се появи зад ъгъла, държейки Хейли на бедрото си. Той сложи целувка на бузата на сестра си и кимна на Саботаж, преди да се обърне към мен.
– Ще ѝ помогна. – Каза ми той.
Погали ме по бузата, преди да изчезне по стълбите с Хейли на бедрото си. Саботаж се ухили.
– Ебаси, това дете наистина порасна, нали?
Изи се удари в гърдите, преди да изчезне в кухнята. Саботаж се обърна към мен.
– Добре ли си? – Попита ме. – Трябва да призная, че малко се притесних, когато не се появи на работа, но Алекс ми се обади и ме увери, че си добре.
Изчервих се.
– Ние, хм…
Саботаж се разсмя, докато ме гледаше.
– Това момче винаги е имало очи само за теб, Трикси. Не е нужно да обясняваш нищо.
– Благодаря ти за всичко, което направи, за да помогнеш на мен и на Алекс да си върнем Александра. – Благодарих му, мислейки го от цялото си сърце.
Саботажът сви рамене.
– Ти си семейство, Трикси. И дори да не се смяташ за семейство, Алекс е – от клуба и защото се ожених за сестра му. Това те прави поне мое семейство.
– Чичо Саботаж! – Изпищя Ксандра, като се втурна надолу по стълбите. – Виж!
Тя посочи надолу към краката си, където беше обула чифт обувки за тичане, които бяха жълти и на тях имаше снимка на Бел. Саботаж ѝ се усмихна.
– Малка принцеса. – Коментира той.
– Аве! – Развълнува се Изи. – Знаеш ли, че това е любимият филм за принцеси на татко? – Попита я Изи.
Засмях се. Спомних си, че разбрах това за Алекс, когато той ме хвана да гледам филма в един от лошите ми дни, когато бяхме по-млади. В онзи ден той изгледа филма с мен три пъти на повторение. Алекс изстена.
– Сестричке, наистина ли?
Той се премести да застане зад мен и след като предаде Хейли на Саботаж, ме обгърна с ръце отзад, опирайки брадичката си на върха на главата ми.
– Наистина ли? – Попита Александра Алекс, а очите ѝ бяха широко отворени от вълнение и удивление.
Той въздъхна, но кимна. Аз тихо се засмях, като после изпищях, когато Алекс леко ме стисна за кръста. Хвърлих поглед към него, но той ме пренебрегна, само устните му леко потрепнаха, за да покажат, че е забелязал.
– Гледах го отново и отново, когато бях дете. – Информира я той. – Звярът ми беше любим. – Той се наведе и я потупа нежно по челото. – А Бел беше много, много умна – като теб.
– Значи мога да бъда като Бел? – Попита тя.
Алекс ѝ се усмихна.
– Можеш да бъдеш такава, каквато искаш да бъдеш, принцесо. – Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Боже, той беше толкова добър с нея.
– Толкова мекушав. – Засмя се Саботаж.
Алекс сведе очи към президента си.
– Не ме опитвай, старче. – Отбеляза той. – Сестра ми ми е дала достатъчно мръсотия, за да те изнудвам.
Саботаж сведе очи към Изи. Тя само му се усмихна, като сви рамене.
– Нали не си мислеше, че ще направя снимки как си играеш с гримове и бижута с Хейли и няма да ги покажа на света? – Попита с усмивка тя. – Изпращам всичко на Алекс, което мога да използвам срещу теб в бъдеще.
Саботаж погледна към Алекс.
– Изтрий ги. Сега. – Нареди той, но в тона му имаше закачлив оттенък.
Алекс изръмжа от смях, като впи лице във врата ми, карайки ме да се изчервя.
– Дори и да ги изтрия – каза той, вдигайки поглед към президента си – вече обещах на Изи, че съм ги архивирал другаде.
– Заради шибаната Божия любов… – изръмжа Саботаж, като закачливо сведе очи към жена си. Той насочи пръста си към нея. – Ще си платиш за това, когато се приберем у дома.
Тя само му намигна.
– С нетърпение очаквам това.
Алекс изстена.
– Отвратително. Саботаж, тя ми е сестра.
Засмях се. Алекс стегна ръцете си около мен в отговор и когато наклоних глава назад, за да го погледна, той нежно ми се усмихваше, в очите му имаше толкова много любов към мен, че имах чувството, че сърцето ми може сериозно да изхвръкне от гърдите ми.
Назад към част 7 Напред към част 9
