Глава 10
ОЛИВИЯ
Когато се събудих няколко часа по-късно, очите ми бяха подути и подпухнали. Брет седеше на бюрото в стаята с отворен лаптоп пред себе си. Той се обърна да ме погледне, когато се претърколих настрани, за да го гледам по-добре.
– Как се чувстваш? – Попита ме той.
Повдигнах рамене.
– Като в ада – признах грубо. Гърлото ми беше сухо и нащърбено. Бавно седнах и прокарах ръце по лицето си. – Бих могла да си взема душ.
Той посочи към една затворена врата.
– Банята ми е там. – Той погледна към екрана на компютъра си с въздишка. – Бих се присъединил към теб, но за съжаление, шибаните клубни гадости се обаждат.
Станах от леглото и отидох до него, като се наведох, за да залепя целувка на бузата му.
– Всичко е наред, разбирам го.
Той хвана ръката ми в своята и я стисна, преди да я пусне отново.
– Ще пиша на Пени и ще видя дали тя или някоя от другите жени в клуба имат дрехи, които можеш да вземеш назаем. – Той потупа бедрото ми. – А сега върви. Колкото по-дълго стоиш тук, толкова повече си те представям гола, а Купър ще ми се разсърди, ако не му дам тези проклети доклади.
Притиснах още една бърза целувка към бузата му, преди да започна да вървя към банята. Телефонът ми изпищя на леглото и с леко намръщване отидох до него, като го взех от матрака. Никой не биваше да има телефонния ми номер. Бях го сменила, след като се преместих тук, и единствените хора, които го имаха, бяха хората, с които работех в супермаркета.
Ще те накарам да си платиш.
Телефонът падна от ръцете ми. Усетих как цялата кръв се оттича от лицето ми, от което за момент ми се зави свят. Брет се изстреля от стола си и се втурна към мен. Стаята започна да се върти, а аз не можех да си спомня как да вкарам въздух в дробовете си. Горещи, паникьосани сълзи се плъзнаха по бузите ми.
Това не можеше да се случи. Той не можеше да се свърже с мен толкова лесно, нали?
Брет ме хвана в прегръдките си, а коленете му шумно се удариха в пода под нас. Хванал лицето ми в ръцете си, той привлече очите ми към своите.
– Дишай! – Изръмжа той надолу към мен. Нежно ме разтърси. – По дяволите, Оливия, дишай! – Изкрещя той.
Изхлипах, докато стисках очи, а сърцето ми блъскаше в ушите и караше зъбите ми да ме болят. Свих се на гърдите му. Силните, топли ръце на Брет ме обгърнаха, притискайки ме към тялото му.
– Аз съм тук, скъпа. Няма да позволя да ти се случи нито едно шибано нещо – успокояваше той. – Просто дишай.
– Какво се е случило?! – Изръмжа Купър, когато влезе в стаята. Дръпнах се от изненада, а Брет стегна ръцете си около мен, държейки ме толкова здраво, че ме болеше, но се чувствах в безопасност.
– Къде е Логан? – Поиска да знае Брет.
– На път за тук – отговори Деймън, когато също влезе в стаята. – Брет, какво, по дяволите, стана?
– Той се свърза с нея – изръмжа Брет. Отново стиснах очи, тялото ми трепереше, докато се опитвах да овладея страха си. Брет прокара ръка по косата ми. – Вземи този телефон и го дай на Логан. Искам да проследя тази глупост. Той се е чукал с грешната, Купър.
Брет сграбчи лицето ми в ръцете си и издърпа главата ми нагоре, принуждавайки очите ми да гледат неговите.
– Ще те измъкна оттук, ясно? Вярваш ли ми? – След като кимнах, той продължи. – Добре. Стани – нареди той.
Бавно се изправих на крака. Той хвана ръката ми в своята и погледна към Купър.
– Предай на Грим, че слизам и че съм приготвил стая. Ще бъдем там, докато не се погрижим за тази работа.
Купър кимна веднъж.
– Искаш ли защита по време на пътуването надолу, братко?
Брет поклати глава.
– Не. Колкото по-малко внимание привличам към нас, толкова по-добре. Оставям телефона си и вземам записвачка. Искам онзи шибаняк да си помисли, че и двамата сме още тук.
– Разбирам. – Купър извади телефона си от джоба. – Имаш ли нужда от нещо от твоето място, или тръгваш директно оттук?
– Директно оттук – отговори Брет. – Каквото ни трябва, ще го получим в Надежда. Искам да я измъкнем оттук, щом имаме прикритието на тъмнината.
Брет се обърна с лице към мен, когато Купър и Деймън напуснаха стаята. Всичко се случваше толкова бързо, че се почувствах малко замаяна.
– Ще те защитя от този кучи син – обеща Брет. – Просто трябва да ми се довериш за това. Можеш ли да го направиш за мен?
Стиснах блузата му в юмруци, докато преглъщах трудно.
– Вярвам ти повече от всичко, Брет – казах му честно. Вдишах дълбоко и разтреперано, но това ме успокои. – Съжалявам, че се паникьосах.
Той въздъхна и ме придърпа в прегръдките си, а ръката му се вдигна, за да хване тила ми.
– Не се притеснявай за това, скъпа. Ти се страхуваш от него. Това е нормална реакция. Просто знай, че докато аз съм наблизо, няма причина да се страхуваш. Никога няма да позволя на никого да те нарани и се кълна в това с целия си шибан живот.
Обвих ръце около кръста му, притискайки се по-близо до него.
– Толкова съм щастлива, че ти беше там в онзи ден, Брет – признах аз. Мразех, че е бил в опасност, но ако не беше той, щях да умра онази сутрин.
При тази мисъл по гръбнака ми преминаха ледени тръпки.
Той притисна устни към върха на главата ми.
– Аз също, скъпа.
***
Брет прибра плитката в якето ми, за да не се вижда русата ми коса, след като сложа каската.
– Ще бъде малко по-дълго пътуване – предупреди ме той. – И след няколко часа ще е гадно. Не си свикнала да караш толкова дълго. Ще се опитам да спирам колкото се може по-често, за да можеш да се разтегнеш, но не искам да прекарваш твърде много време по пътищата без защита.
– Ще се справя – уверих го. Не ме интересуваше колко неудобно ще ми е. Просто исках да съм в безопасност.
Пени ми подаде чифт кожени ръкавици.
– Ще ти трябват – каза ми тя. – След малко ще стане студено. – Тя ме придърпа в неочаквана прегръдка. Гърлото ми се сви от сълзи. – Просто направи това, което той казва. Той ще те запази жива.
Бързо увих собствените си ръце около нея.
– Благодаря ти много за всичко, което ти и семейството ти правите за мен – казах тихо, като имах предвид всяка дума.
Тя се облегна назад и хвана горната част на ръцете ми, а на лицето ѝ се появи топла усмивка.
– Ти вече си семейство, Оливия. Всеки тук е твой брат, а аз съм твоя сестра. – Една сълза се плъзна по бузата ми при думите ѝ. Ръката на Брет безмълвно се настани на долната част на гърба ми като мълчаливо предложение за утеха и подкрепа. – И ще организираме огромно шибано парти за добре дошли за теб и Брет, когато най-накрая сте достатъчно сигурни, за да се приберете у дома. – Тя ме придърпа в нова прегръдка. – Вие двамата трябва да тръгнете на път. Бъдете живи и здрави.
– Ще го направим – обещах ѝ. И знаех, че това обещание не е лъжа. Брет нямаше да допусне нищо да ми се случи.
Брет нежно ме обърна с лице към себе си.
– Готова ли си? – Попита ме той.
Поех си дълбоко дъх.
– Готова съм, както никога няма да бъда – казах му честно.
Купър придърпа Брет в едноръка прегръдка и го плесна по гърба.
– Знам, че каза, че не искаш защита, но Логан… взема колата на майка си, за да ви осигури защита през първия час от пътуването ви – просто за да се увери, че няма да ви се случи нещо.
Брет се ухили.
– Кълна се, че този човек не спира да върши глупави и незаконни неща.
Купър се ухили.
– Не се притеснявай за ченгетата, братко. – Брет извъртя очи. – Явно е дал на майка си нещо, което да я приспи за няколко добри часа.
Загледах се в Купър.
– Логан е упоил майка си?! – Попитах недоверчиво.
Брет изхърка.
– Бейби, има много неща, които трябва да научиш за Логан. Той е човек с много незаконни таланти. – Той притисна ръката си към долната част на гърба ми. – Хайде. Трябва да тръгваме. С всяка изминала секунда губим тъмнината.
Купър нежно стисна рамото ми.
– Очакваме с нетърпение да се върнеш у дома с Брет, Оливия. – Той погледна към Брет. – Вие двамата бъдете в безопасност. Увери се, че Грим ще ми съобщи, когато двамата успеете да стигнете – нареди той.
Брет кимна с глава.
– Ще го направя, През. – Той хвана ръката ми и сплете пръстите ни, като внимателно ме изведе от клуба. Когато стигнахме до мотора му, той взе каската и ми я подаде.
– Има предпазител и ще пази лицето ти напълно покрито. Някой трябва да се приближи изключително много до теб, за да види коя си – информира ме той. – Ще я носиш, когато караме, докато не се погрижим за това нещо.
Взех каската от ръцете му. Той подхвана лицето ми в ръцете си и притисна устни към моите, целувайки ме толкова жестоко, че буквално открадна дъха от дробовете ми.
– Ще те пазя, Оливия. Не го забравяй, по дяволите.
С това той грабна каската си и я пристегна на главата си, след което се качи на мотора си и включи голямата машина, а звярът изхърка под него. Поех си дълбоко дъх, нахлузих каската на главата си и се плъзнах зад него. Нахлузих ръкавиците на ръцете си и обгърнах с ръце кръста му, притискайки тялото си към гърба му.
С нежно стискане на ръцете ми той се измъкна от паркинга и се откъсна по пътя.
Назад към част 9 Напред към част 11
